Лари Нивън
Пръстенов свят II (5)

Четвърта глава
ВСТРАНИ ОТ ЦЕНТЪРА

Луис Ву сякаш се сплеска — внезапно теглото му се удвои. Черният пейзаж на Каньон изчезна. Наоколо вече имаше само звезди, а една от тях, точно под краката му, светеше най-ярко от всички. Най-задния се освободи от предпазните ремъци и стана от пейката. И той се бе променил. В движенията му личеше умора, а за козината си — вече оформена в друг стил — като че не бе полагал грижи отдавна.

Пристрастяването към жицата не притъпяваше мозъчните функции. Луис веднага схвана очевидното — двамата с Кхмий са прекарали две години в стазисно поле, а кукловодът е управлявал сам кораба в хиперпространството. Познатият космос, мехурче с диаметър някакви си четирийсетина светлинни години, трябва да бе останал далеч зад тях. А и „Гореща игла на дознанието“ беше проектирана така, че да я пилотира кукловод от Пиърсън, докато за пътниците му в стазис времето е спряло. Зависят напълно от него — ще ги върне само ако пожелае. Значи повече няма да види други хора, а Харлоприлалар е мъртва заради собственото му нехайство. И ще се почувства ужасяващо самотен, щом драудът бъде изваден от главата му, което сигурно ще се случи скоро.

Но всичко това изобщо не го притесняваше, докато слабичкото напрежение все още гъделичкаше мозъка му…

Не виждаше ярка струя от кораба. Значи „Иглата“ има нереактивни двигатели.

Създателите на „Лъжеца“ бяха ги монтирали върху голямото делтовидно крило. Но когато минаха над повърхността на Пръстенов свят, нещо подобно на изстрел от невероятно мощен лазер изгори всичко извън корпуса. Луис си каза, че Най-задния не би повторил такава грешка. Двигателните системи естествено бяха в неуязвимия корпус на „Иглата“.

Кхмий попита кукловода:

— Кога ще можем да кацнем?

— След пет денонощия. Не успях да взема по-съвършени двигатели от Флота на световете. С тези изработени от хора машини не можем да си позволим обратно ускорение над двадесет G. Притеглянето при вас поносимо ли е?

— Малко лек се усещам. На стандартна земна гравитация ли си го нагласил?

— На гравитацията на Пръстенов свят, а тя е 0,992 от земната.

— Остави го както си е. Най-заден, досега не си ни показал никакви уреди. Искам да знам с какво ще изследвам Пръстеновия свят.

Кукловодът поумува.

— В совалката си имате телескоп, но не можем да го насочим право надолу. Почакай малко.

Той се обърна към пулта за управление. Едната глава се изви назад, засъска и заръмжа на Речта на героите.

— Говори на интерезик — възрази Кхмий. — Искам Луис поне да ни слуша.

Кукловодът се съгласи.

— Приятно ми е да използвам отново който и да е език. Самотата ми омръзна. Ето, имате картина от телескопа на „Иглата“.

Образът се появи под краката на Луис Ву — правоъгълник без отчетливи очертания. В него светилото на Пръстенов свят и околните звезди се уголемиха значително. Луис предпази очите си от слънцето и зашари с поглед. Да, беше си на мястото — кръгла светлосиня нишка, от която се виждаше половината.

Представете си панделка, с каквато опаковат подаръците за Коледа, дълга петнадесет метра, ала широка само два-три сантиметра. Навийте я в кръг на пода и сложете запалена свещ по средата. А сега увеличете мащаба…

Пръстенов свят беше ивица от материал (чиято здравина смущаваше разсъдъка), широка един милион мили, но дълга почти шестстотин милиона. Образуваше кръг с радиус деветдесет и пет милиона мили в чийто център се намираше слънцето. Този пръстен се въртеше със скорост седемстотин и седемдесет мили в секунда, затова на повърхността му центробежното ускорение почти се равняваше на земното притегляне. Незнайните създатели на света бяха покрили вътрешната му повърхност с почва и океани, а над тях имаше атмосфера. За да задържат въздуха, бяха издигнали край ръбовете на пръстена странични стени, високи по хиляда мили. Е, предполагаше се, че все пак годната за дишане смес се губи малко по малко над стените, но не прекалено бързо. Вътрешен пръстен от двадесет правоъгълника, който би заемал орбитата на Меркурий в Слънчевата система, хвърляше сенки, за да има цикъл от ден и нощ, продължаващ тридесет часа.

Обитаемата повърхност се равняваше на планета с площ шестстотин милиона милиони квадратни мили… или три милиона пъти повече от Земята.

Луис, Говорещия с животни, Несус и Тила Браун бяха пътували почти година из Пръстеновия свят — двеста хиляди мили по ширината му, после обратно към катастрофиралия „Лъжец“. Една пета от ширината на ивицата. Това изобщо не ги правеше познавачи на пръстена. А и би ли могло някое разумно същество да се обяви за такъв познавач?

Поне бяха огледали космодрума от външната страна на едната странична стена. И ако Най-задния казваше истината, този път нямаше да се занимават с нищо повече. Кацат на издатината при космодрума, прибират каквото кукловодът се надява да намери там и се махат. При това бързо! Защото…

Защото нещо веднага се набиваше на очи в правоъгълния образ от телескопа. Светлосинята дъга на Пръстенов свят, твърде далечна, за да се различават подробности, се беше изместила значително от идеалната си кръгова орбита около светилото.

— Тъй и не научихме! — изръмжа Кхмий. — Цяла кзинтска година прекарахме на това творение и не се досетихме. Как е възможно?

— Пръстенов свят — отвърна кукловодът — не е бил изместен по време на предишното ви идване, защото оттогава минаха двадесет и три години.

Луис кимна. Не му се приказваше, за да не се разсейва. Само радостта от жицата го пазеше в момента от собствените му угризения. Най-задния продължи:

— Тази конструкция е неустойчива по плоскостта на въртенето си. Нима не знаехте?

— Не!

— И аз не го знаех — малко унесено промълви Луис, — докато не се върнах на Земята. Тогава си поблъсках главата.

Двамата извънземни се вторачиха в него. Не се бе стремил да привлече вниманието им. Е, какво да се прави…

— Лесно е да се докаже нестабилността на Пръстеновия свят. По оста на въртенето си е устойчив, но не и в плоскостта. Трябва да е имало някакви приспособления, за да задържат светилото винаги там, където му е мястото.

— Но сега е изместен!

— Да, каквото и да са сложили, то вече не работи.

Ноктите на Кхмий не успяха да задерат по прозрачния под.

— Значи те ще умрат! Милиарди, десетки милиарди… или дори трилиони? — Кзинтът се извъртя рязко към Луис. — Твоята тъпа усмивка започва да ме изнервя! Ако ти махна драуда, дали няма да станеш по-словоохотлив?

— И така мога да говоря.

— Ами хайде, започвай! Защо Пръстенов свят е неустойчив?

— Защото е невероятно твърд и няма никаква еластичност. Немислимо е да бъде друг при тази страховита скорост на въртене. Побутнеш ли го лекичко, ще продължи да се измества от центъра си. От уравненията направо ще ти настръхне козината. Поиграх си на един компютър и получих резултати, в които не знам дали да вярвам.

— И ние обмисляхме преди време — намеси се Най-задния — дали да не си построим собствен Пръстенов свят, но неустойчивостта е прекалено голяма. Дори един силен протуберанс от слънцето би нарушил равновесието на конструкцията. А пет години по-късно тя ще се отърка в светилото…

— Стигнах до същия извод — потвърди Луис. — Сигурно точно това се е случило.

Ноктите на Кхмий пак изскърцаха по пода.

— Ами спомагателните двигатели за корекции на орбитата?! Конструкторите на Пръстеновия свят не може да не са ги предвидили!

— Сигурно е така. Знаем поне, че са имали Бусардови правоточни двигатели. Използвали са ги в междузвездните си кораби. Е, да, ако по външния периметър на пръстена има достатъчно на брой големи правоточни двигатели, биха могли да го задържат в кръгова орбита. И да използват за термоядрен синтез водорода в слънчевия вятър. Май никога не би им свършило горивото.

— Не видяхме нищо подобно. Помисли само с какви размери би трябвало да са тези двигатели!

Луис се закиска.

— Кое може да е голямо в сравнение със самия Пръстенов свят? Просто не сме ги забелязали.

Не му хареса обаче как Кхмий се надвеси над него с изскочили нокти.

— Толкова лековато ли приемаш нещата? На този свят сигурно има предостатъчно жители, за да населят хиляди пъти подред всички известни ни планети! И онези, които срещахме, са по-близки като раса на теб, отколкото на мен.

— Я опитай да си припомниш, че си жесток, безмилостен хищник! Виж какво, ще се притеснявам предостатъчно, но след като Най-задния ми изключи драуда. Няма обаче да умра от ужас, защото дотогава ще съм свикнал поне мъничко с положението. Ти способен ли си да измислиш с какво да им помогнем? Нещичко хрумва ли ти, а?

Кзинтът му обърна гръб.

— Най-заден, колко време им остава?

— Ще се опитам да пресметна.

След малко кукловодът изтупурка към прозрачната област.

— Пръстенов свят ще се отърка в светилото си след година и пет месеца. Допускам, че ще се разпадне. Като знам скоростта му на въртене, очаквам парчетата да се разлетят в междузвездното пространство.

— Правоъгълниците от вътрешния пръстен… — измънка на себе си Луис.

— Какво? А, да… Вярно, те ще се блъснат във външния пръстен преди слънцето. Въпреки това имаме поне една година. Ще ни стигне — отсъди безстрастно Най-задния. — Няма изобщо да слизаме на обитаемата повърхност. Вашата експедиция е проучила издатината с космодрума от няколко десетки хиляди мили, без антиметеоритната защита да ви обстреля. Убеден съм, че космодрумът е изоставен. Ще можем да кацнем безопасно.

— Какво се надяваш да намериш? — попита Кхмий.

— Учудвам се, че още не сте си спомнили. — Кукловодът се обърна към пулта за управление. — Луис, дадох ти достатъчно време.

— Чакай!…

Носещият блаженство ток в мозъка му спря.