Лари Нивън
Пръстенов свят II (3)

Втора глава
ИЗНУДВАНЕ

Очите на кзинта го следяха от известно време. Накрая парализираният извънземен се прокашля в опит да овладее гласа си и избоботи:

— Луу-ий Вуу…

— Ъх — отвърна Луис.

Мислеше за самоубийство, но нямаше как да осъществи намерението си. Едва успяваше да помръдне дори пръстите на ръцете си.

— Луис, ти жицоман ли си?

— Ърг… — изръмжа човекът, за да спечели малко време.

И успя. Кзинтът загуби желание да подхваща разговор. А Луис, чиято единствена грижа беше изчезналият заедно с кукловода драуд, се подчини на прастар рефлекс — огледа се, за да провери в колко лошо положение е изпаднал.

Шестоъгълникът трева, откъснат от килима, обозначаваше къде е приемникът на прехвърлящия диск. Черният кръг по-нататък трябваше да е предавател. Иначе подът под него, корпусът вдясно и стената отзад бяха прозрачни.

Отдолу хипердвигателят заемаше почти цялата дължина на кораба. Разпозна машинариите само защото беше наясно с принципа им на действие, иначе не му се видяха произведени на човешки свят. Изглеждаха някак полуразтопени — типично за всичко, направено от кукловодите. Ясно, корабът можеше да лети със свръхсветлинна скорост. Очевидно му предстоеше дълго пътешествие…

През задната стена се виждаше товарен сектор с овален външен люк. Почти целия му обем заемаше асиметричен конус, висок десетина метра и двойно по-широк в основата. Горната му част представляваше куличка с отвори за оръжия или сензори. Под нея — панорамен илюминатор по целия диаметър. Още по-надолу имаше люк, който сигурно служеше и за наклонена рампа при слизане.

Совалка, апарат за изследване на повърхността отблизо. Луис прецени, че е изработен по поръчка на човешки свят. По нищо не напомняше за измишльотините на кукловодите. Зад совалката зърна сребриста стена, може би горивния резервоар.

Още не бе успял да открие някакъв вход към сектора, в който се намираше.

Трябваше да положи усилие, за да обърне глава на другата страна. Сега гледаше напред към пилотската кабина. Полупрозрачна зелена стена заемаше голяма част от кораба, но той все пак различи извити като подкова екрани, светлинни датчици и регулатори, приспособени за боравене от устите на кукловод. Пилотското кресло беше по-скоро тапицирана скамейка с предпазни ремъци и вдлъбнатини за кукловодско туловище. И в тази стена не откри врата.

Надясно… е, поне килията им беше просторна. Видя душ, две спални плоскости и обширна постеля с мъхнато покривало — вероятно кзинтско водно легло. Тромавият апарат по средата би трябвало да е хранителен синтезатор, каквито правеха на Вундерланд. Зад леглата имаше още от зелените стени без никакъв люк. Попаднали бяха в напълно затворена кутия.

Корпусът трети размер на „Дженеръл продъктс“ представляваше леко сплеснат по дължина цилиндър, заоблен в двата си края. Търговската империя на кукловодите бе продала милиони от тях. Рекламите ги провъзгласяваха за неуязвими спрямо всичко освен гравитацията и видимия спектър на светлината. Още преди да се роди Луис Ву, цялата раса на кукловодите се бе устремила в бягство към Магелановите облаци. Но и двеста години по-късно навсякъде се срещаха корабите с корпуси от „Дженеръл продъктс“, някои сменили десетина поколения собственици.

Преди двадесет и три години построеният от кукловодите кораб „Лъжецът“ се бе забил в повърхността на Пръстеновия свят със скорост седемстотин и седемдесет мили в секунда. Стазисното поле опази невредими Луис и спътниците му… а по корпуса нямаше дори драскотина.

— Ти си кзинтски воин — изфъфли Луис с безчувствените си надебелели устни. — Можеш ли да потрошиш корпус на „Дженеръл продъктс“?

— Не — сериозно отвърна Говорителя. (Впрочем не Говорителя — вече беше Кхмий!)

— Е, поне попитах. Кхмий, а ти какво търсеше на Каньон?

— Получих съобщение и то гласеше, че Луис Ву живее в пролома на Бойна глава и е станал токоман. За потвърждение бяха приложени и холограми. Имаш ли изобщо представа как изглеждаш, когато си включил жицата в главата си? Същинско дънно растение, чиито плавеи се поклащат според капризите на морските течения.

Луис установи, че край носа му се стичат сълзи.

— Тандж и пак тандж! Какво мъчение! Но защо дойде все пак?

— Исках да ти кажа що за нищожество си.

— А кой ти изпрати съобщението?

— Не знам. Трябва да е бил кукловодът. Имал е намерение да спипа и двама ни. Луис, толкова ли е изветрял мозъкът ти, че не забеляза…

— Да, това не е Несус. Няма какво да го обсъждаме. Направи ли ти впечатление как поддържа козината си? Подобен изтънчен стил сигурно му отнема поне по час дневно. Ако го бяхме видели на родния му свят, щях да реша, че е с доста високо положение.

— И какво?

— Нито един здравомислещ кукловод не би рискувал живота си в междузвездни пътешествия. Нали затова взеха със себе си цяла планета, да не говорим пък за четирите селскостопански свята. Ще пътуват стотици хилядолетия с подсветлинна скорост, просто защото не се доверяват на космическите кораби. Значи който и да е нашият домакин, смахнат е като всеки друг кукловод, мяркал се някога пред човешки очи. Не знам какво да очаквам от него. А, ето го пак.

Намираше се в пилотската кабина, стъпил върху шестоъгълен прехвърлящ диск, и ги наблюдаваше през стената. Заговори с прекрасен контраалт.

— Чувате ли ме?

Кхмий се отблъсна от прозрачната преграда, задържа се прав за не повече от секунда, после се отпусна на четири крака и нападна. Блъсна се в стената с глух тътен. Всеки нормален кукловод би трябвало да отскочи, но този дори не трепна, а само спокойно ги осведоми:

— Почти попълнихме състава на нашата експедиция. Липсва само един член.

Луис откри, че вече му е по силите да се претърколи и го стори. Чак тогава се сопна:

— Ей, я спри и започни отначало. И без това си ни затворил между плътни стени, тъй че няма защо да криеш нищо от нас. Кой си ти?

— Можеш да ми избереш всяко име, което ти допада.

— Добре де, какъв си тогава? И защо точно ние сме ти нужни?

Кукловодът се запъна за миг.

— Аз бях Най-задния на нашия свят. И станах партньор на онзи, когото познавате като Несус. Сега не съм нито едното, нито другото. Имам нужда от вас като екипаж в повторната експедиция до Пръстенов свят, за да възвърна положението си.

— Няма да ти слугуваме! — отсече Кхмий.

А Луис попита:

— Несус добре ли е?

— Благодаря ти за загрижеността. Радва се и на телесно, и на душевно здраве. Преживените сътресения на Пръстенов свят се оказаха точно онова, от което е имал нужда, за да възвърне здравомислието си. Сега е у дома и се грижи за нашите две деца.

Луис си каза, че случилото се на стария му познат би потресло всекиго. Туземците на Пръстенов свят бяха му отрязали едната глава. Ако двамата с Тила не се бяха сетили да стегнат навреме кукловодското гърло, щеше да умре от загуба на кръв.

— Предполагам, че сте му присадили нова глава.

— Разбира се.

— Нямаше да си тук — намеси се Кхмий, — ако не беше луд. Как тъй цял трилион кукловоди са си избрали един смахнат да ги управлява?

— Не се смятам за луд. — Задният крак на кукловода се сгъваше и разгъваше неспокойно. (А двете глави над дългите шии изразяваха само кретенска безметежност, ако изобщо можеше да се каже, че имат някакво изражение.) — И ви моля повече да не засягате тази тема. Служих добре на расата си, както и другите четирима Най-задни преди мен, но консервативната фракция събра достатъчно сили, за да отстрани моята. Те грешат. И аз ще го докажа. Ще отидем на Пръстенов свят и ще открием съкровища, недостъпни за оскъдното им въображение.

— Но да отвлечеш един кзинт — изръмжа Кхмий — може би е сериозна грешка.

Дългите му нокти бяха изскочили над пръстите. Кукловодът се взря в него през стената.

— Не би дошъл по собствено желание. Както и Луис. Ти имаше своя ранг и името си, а той — своя драуд. Четвъртата от екипажа ви пък беше затворничка. Моите агенти ми съобщиха, че е освободена и е на път към нас.

Луис се разкикоти горчиво. Всяка шега се оцветяваше в мрачни оттенъци без включен драуд.

— И на теб май ти липсва въображение, а? Подборът е като в първата експедиция — аз, Кхмий, кукловод и жена. И коя е тя? Втора Тила Браун?

— О, не! Несус бе започнал да изпитва ужас от Тила Браун, и то с пълно право, поне според мен. Отвлякох Харлоприлалар от зъбатите челюсти на земната полиция. Така ще имаме водачка, родена на Пръстенов свят. А колкото до повторението… защо да се отказвам от една печеливша стратегия? Вие все пак сте успели да избягате оттам първия път.

— Всички освен Тила.

— Тила сама е избрала да остане.

— Тогава ни бе платено за свършената работа — напомни кзинтът. — Върнахме се с кораб, който изминава светлинна година за минута и четвърт. Заради него заслужих името и ранга си. Можеш ли да ни предложиш отплата, поне равна на предишната?

— Мога да ви предложа много неща. Кхмий, в състояние ли си вече да се движиш?

Кзинтът се изправи. Изглежда се бе опомнил почти напълно от въздействието на зашеметяващия лъч. Луис още се оплакваше от световъртеж и изтръпване на ръцете и краката.

— Здрав ли се чувстваш? — настоя кукловодът. — Някаква загуба на равновесие, болки, гадене?

— Тревопасен, какво толкова си се разтревожил за мен? Нали ме остави в автолечител за повече от час? Още не съм се ориентирал напълно и съм страшно гладен, това е всичко.

— Добре. Нямаше как да изпитаме на практика веществото. Ето ти и отплатата, Кхмий. Знаеш за лекарството, което поддържа Луис Ву здрав и силен вече двеста двадесет и три години. Моята раса създаде аналогично вещество за кзинтите. Можеш да се върнеш с формулата и да я предадеш на вашата Патриаршия, когато експедицията завърши.

Кхмий изглеждаше слисан.

— Ще се подмладя ли? И този боклук е вече в мен?

— Да.

— Не че и сами не можехме да открием веществото, но никога не сме искали да го имаме…

— Ти обаче си ми нужен млад и силен. Въпреки това те уверявам, че не предвиждам никакви сериозни опасности по време на експедицията! Изобщо нямам намерение да кацам на самия Пръстенов свят, а просто на ръба при космодрума. Ще научиш всичко, което открием; това се отнася и за теб, Луис. А незабавната отплата…

На прехвърлящия диск се появи драудът — кутията бе отваряна, после запечатана отново. Сърцето на Луис Ву подскочи в гърдите му.

— Още не го използвай — натърти веднага Кхмий. Беше заповед.

— Добре, разбрах. Най-заден, откога ме следиш?

— Открих те в каньона преди петнадесет години. По онова време моите агенти на Земята вече се опитваха да освободят Харлоприлалар, но не постигаха нищо. Поръчах да инсталират прехвърлящи дискове в апартамента ти и чаках подходящия момент. Сега ще се погрижа и нашата водачка да се присъедини към групата.

— Не използвай драуда! — повтори Кхмий.

— Както кажеш.

Луис му обърна гръб. Ако жаждата да си пусне тока в главата го подтикнеше да нападне кзинт, щеше да знае, че е неизлечимо безумен. От цялата тази история можеше да извлече и нещо полезно… Вкопчи се в мисълта с цялата си воля.

Не бе успял с нищо да помогне на Харлоприлалар.

Тя бе преживяла хиляди години, когато тръгна с него, Несус и Говорещия с животни да търсят начин за измъкване от Пръстенов свят. Аборигените, живеещи под нейния левитиращ полицейски участък, я смятаха за небесна богиня. Цялата група се включи в играта, представяха се за божества с помощта на Харлоприлалар, докато се промъкваха обратно към катастрофиралия „Лъжец“. Междувременно тя и Луис се влюбиха.

Местните жители на Пръстенов свят — или поне трите разновидности, с които експедицията се сблъска — бяха сродни на човечеството, макар да се отличаваха от него. Самата Харлоприлалар почти нямаше коса по главата си, а устните й бяха издадени напред точно колкото на маймуна. Понякога хората на възраст търсят в любовните си връзки единствено разнообразие. Луис се питаше дали същото не се случва и с него, защото иначе виждаше предостатъчно недостатъци у Прил… Тандж! И той си имаше цяла колекция от тях.

Отгоре на всичко й беше длъжник. Имаха нужда от помощта й и Несус употреби срещу нея присъща на кукловодите форма на насилие. Подчини я чрез тасп, а Луис му позволи.

Тя дойде с него в човешкия космос. Влязоха в сградата на Обединените нации в Берлин, но Харлоприлалар тъй и не излезе оттам. Ако Най-задния можеше да я отърве и да я върне на родния й свят, щеше да е несравнимо повече, отколкото на Луис Ву му беше по силите да направи за нея.

— Мисля си, че ни лъже — обади се Кхмий. — Страда от мания за величие. Защо кукловодите ще допуснат особа с нездрав ум да ги управлява?

— Защото самите те не биха се престрашили да опитат. Рисковано е. Задникът на шефа винаги седи на най-горещия стол. А за кукловодите е напълно благоразумно да изберат най-изтъкнатия от нищожния процент мегаломани, пръкващи се сред расата им. Ако искаш, погледни на нещата от друг ъгъл — всички тези Най-задни са нагледен урок за останалите и им напомнят да не жадуват за власт, защото не е безопасно.

— Значи смяташ, че казва истината?

— Не знам достатъчно, за да твърдя каквото и да било. И да ни лъже, не е ли все едно? Спипа ни.

— Особено теб — сопна се кзинтът. — Държи те чрез жицата. Чудя се как не се срамуваш…

Луис обаче се срамуваше. И се бореше да не позволи на срама да срути окончателно съзнанието му, запокитвайки го в черната бездна на отчаянието. Не виждаше изход от тази кутия — подът, таванът и стените бяха част от корпус на „Дженеръл продъктс“. И все пак имаше някои дреболии…

— Ако още се чудиш как да се измъкнеш оттук — каза на Кхмий, — предлагам ти тема за размисъл. Ще се подмладиш. Поне за това кукловодът няма да те излъже, защото не би имало смисъл. И какво ще стане после?

— Ще бъда по-гладен. Ще имам повече сили. И ще налитам да се бия. Ти пък помисли над това.

С годините Кхмий бе натрупал доста внушителна маса. Черните „очила“ на кожата около очите му вече сивееха, тук-там по козината му също имаше сиви петна. Но при всяко движение проличаваха яките мускули. Никой по-млад кзинт дори с малко ум в главата не би му се нахвърлил. По-важни обаче бяха белезите. При първото си пътешествие из Пръстенов свят той се бе лишил от окосмяването и дори от горния слой на кожата по половината си тяло. Двадесет и три години по-късно козината се бе възстановила, но растеше на неравни снопчета.

— Това вещество премахва и белезите — напомни Луис. — Козината ти ще стане равна навсякъде. И няма да се виждат никакви бели косми.

— Виж ти, значи ще се разхубавя — изръмжа кзинтът и опашката му проряза въздуха. — Трябва да убия този тревопасен. Белезите са като спомените — ние не се лишаваме от тях.

— И как тогава ще докажеш, че си Кхмий?

Опашката замръзна неподвижно. Кзинтът го зяпна.

— Вярно — продължи спокойно Луис Ву, — мен ме е хванал за жицата. — Не му стана приятно да го изрече на глас, само че не пренебрегваше възможността микрофон да предава думите му. Кукловодът непременно бе предвидил риска от бунт на екипажа. — Теб пък държи чрез твоите харем, земя и привилегии, както и чрез името Кхмий, дадено на един застаряващ герой. А Патриархът може и да не повярва на обясненията ти, ако не носиш кзинтското лекарство за подмладяване и Най-задния не потвърди разказа ти.

— Млъкни!

На Луис всичко изведнъж му дойде в повече. Посегна към драуда и Кхмий замахна; след миг подхвърляше кутията в черно-оранжевата си лапа.

— Както искаш — промърмори човекът и се просна по гръб.

Тъй и тъй не си беше доспал…

— Не мога да проумея защо си станал токоглавец.

— Ами аз… Трябва да разбереш, че… Спомняш ли си последната ни среща?

— Да. Малцина човеци са били канени да посетят Кзин. Тогава обаче ти заслужаваше такава чест.

— Може би. Помниш ли, че ми показа Дома на Патриаршеското минало?

— Разбира се. А ти се опитваше да ми обясниш, че бихме могли да подобрим отношенията между нашите две раси. Трябвало само да пуснем репортерски екип от хора да се разходят с холокамери из музея.

Луис се засмя на спомена.

— Да, така си мислех…

— Аз пък се съмнявах!

Домът на Патриаршеското минало бе се оказал величествена и огромна постройка — колосално, разпростряло се надлъж и нашир здание, съградено от дебели плочи вулканична скала, слети чрез стапяне. Цялото се състоеше от ъгли и ръбове. Имаше и лазерни оръдия, монтирани на четири високи кули. А залите му сякаш нямаха край. Минаха два дни, докато Кхмий и Луис обиколят навсякъде.

Изглеждаше, че официално приетото минало на Патриаршията се простира далеч назад във времето. Луис разгледа дебели бедрени кости от стондат с издълбани в тях ръкохватки. Древните кзинти ги размахвали вместо тояги. Предположи, че някои от оръжията могат да бъдат определени като ръчни оръдия, макар че хората, които биха успели да ги повдигнат от пода, се брояха на пръсти. Имаше посребрена броня с дебелината на врата от банков сейф, също и двуръчна брадва, с която без затруднения ще отсечеш доста наедряла секвоя. И тъкмо когато сподели идеята си тук да дойдат и репортери, се натъкнаха на Харви Мосбауер.

Семейството му било убито и изядено по време на Четвъртата война между кзинтите и хората. Много години след сключването на примирие, които прекарал в маниакално упорита подготовка, Мосбауер кацнал сам — но въоръжен — на Кзин. Гръмнал четирима мъжкари и взривил бомба в харема на Патриарха, преди пазачите да го убият. Кхмий поясни, че им пречело единствено желанието да запазят кожата на противника непокътната.

— Ха, това ли наричаш „непокътната“?

— Той също се е сражавал. И то как! Имаме записи. Луис, разбери, че ние умеем да почитаме храбрия и могъщ враг…

Чучелото беше така обезобразено, че само след продължително вглеждане можеше да се познае към коя раса е принадлежало съществото. Но стърчеше на висок пиедестал от корпусен метал сред обширно празно пространство в залата. Някой по-тъповат репортер вероятно не би проумял посланието, но Луис го разбра.

— Чудя се дали ще успея да ти обясня — промърмори той двадесет години по-късно, вече жицоглавец, лишен от своя драуд. — Тогава ми стана много драго, че Харви Мосбауер е бил човек.

— Да, спомените са приятно занимание, но в момента обсъждахме твоята токомания — озъби се Кхмий.

— Щастливите хора не свикват с пускането на ток в главата. Нужно е първо да ти сложат контакт в черепа… А през онзи ден наистина ми беше хубаво. И аз се чувствах като герой. Знаеш ли къде беше Харлоприлалар по същото време?

— Къде?

— В лапите на властта. В полицията. Имаха купища въпроси към нея и аз нищичко не можех да сторя. А нали тя беше под моя закрила! Нали тъкмо аз я отведох на Земята със себе си…

— Луис, тя пък те беше хванала за половите жлези. Мога само да се радвам, че самките на кзинтите не са разумни. Ти охотно би направил всичко, което Прил поиска от теб. Нима самата тя не реши, че желае да разгледа човешкия космос?

— Вярно, смятах да я разведа тук-там. Но не успяхме. Кхмий, след като се върнахме с „Далечен изстрел“ и Харлоприлалар, повече не видяхме нито кораба, нито нея. Управниците на Кзин и Земята си поделиха тайната на хипердвигателя. Дори не биваше да споменаваме нищо по темата.

— Да, вторият вид квантов хипердвигател бе засекретен от Патриаршията.

— Същото направиха и Обединените нации. Не ми се вярва да са известили даже правителствата на другите планети от човешкия космос. Внушиха ми недвусмислено да не дрънкам излишно. Естествено и Пръстенов свят беше част от тайната, защото как бихме могли да стигнем дотам без „Далечен изстрел“? Знаеш ли, това ме подсеща за един въпрос. Как Най-задния възнамерява да се добере до него? От Каньон дотам разстоянието е над двеста светлинни години, а този кораб изминава всяка от тях за три денонощия. Мислиш ли, че е скрил наоколо втори „Далечен изстрел“?

— Не се опитвай да ме разсееш. Попитах те защо си сложи жица в главата?

Кхмий приклекна и ноктите му изскочиха. Вероятно беше рефлекс, неподвластен на съзнанието… а може би не.

— Когато си тръгнах от Кзин, прибрах се у дома. Колкото и да се мъчих, не убедих земната полиция, че трябва да ме пуснат при Прил. Ако бях събрал екипаж до Пръстенов свят, тя щеше да ни е водачка, но… Тандж! Дори не биваше да говоря за това с никого, освен с типовете от правителството… и с теб. Ти обаче не се запали от идеята.

— Нима можех да напусна дома си? Притежавах земя, свое име и очаквах деца. Трябва да знаеш, че самките на кзинтите не умеят да се справят сами с живота. Имат нужда от грижи и внимание.

— А какво ще стане сега с тях?

— Най-големият ми син ще управлява моята собственост. Ако отсъствам прекалено дълго, ще ме предизвика на двубой, за да я запази за себе си. Но ако… Луис! Питах те защо стана жицоглавец!

— Защото някакъв кретен ме облъчи с тасп!

— Ъррр?

— Мотаех се из музей в Рио, когато тъп шегаджия реши да ми оправи настроението иззад една колона.

— Но и Несус си носеше тасп на Пръстенов свят, за да ни контролира. Дори го използва срещу двама ни.

— Вярно. Колко присъщо за кукловодите — да контролират чрез приятното! И Най-задния постъпва по същия начин. Ето, виж — управлява дистанционно моя драуд, а на теб даде нова младост. И какъв е резултатът? Ще правим каквото поиска от нас.

— Несус си послужи с таспа срещу мен, но аз не се превърнах в токоман.

— О, и аз не започнах веднага да ламтя за жицата. През цялото време обаче се чувствах скапан, все си мислех за Прил. Чудех се дали да не се отдам на дълга почивка. И преди съм се запилявал сам отвъд границите на изследваното пространство, докато отново започна да понасям представата за други хора около мен. И докато пак успея да понасям себе си. Само че така щях да изоставя Прил. После кретенът ме прасна с таспа. Не беше кой знае какъв удар, вероятно десетократно по-слаб от този на Несус, но ми напомни! И… стисках зъби още година; сетне отидох да ми сложат контакт в главата.

— Иска ми се да ти го изтръгна от черепа!

— Ще предизвикаш крайно нежелателни странични последствия.

— А как попадна в пролома на Бойна глава?

— Може и да съм страдал от мания за преследване, но не забравяй, че Харлоприлалар влезе в полицията и не се появи повече. Аз пък се пристрастявах към жицата, кой знае пред кого щях да изтърся тайната! Предпочетох да избягам. На Каньон е лесно да кацнеш, без никой да те засече.

— Да, от същото се възползва и Най-задния.

— Кхмий, дай ми драуда, остави ме да спя или ме убий. Липсва ми всякакво желание за живот.

— Тогава спи!