Йордан Стубел
Костенурка и буболечка

Тръгнала самичка

през гора-горичка,

ходи и се щурка

баба Костенурка.

 

На върбова клечка

стрина Буболечка

отвисоко гледа

като дълга Неда.

Отвисоко пита,

във шумака скрита.

Шума зеленее,

Буболечка пее:

 

„Баба Костенурка

ходи и се щурка

през гора-горица,

да пасе тревица

по гори, ливади,

за мушици млади.“

 

— Буболечке драга,

много ти приляга!…

Като остарееш,

няма да се смееш.

 

Само туй й рече,

рече отдалече

и се пак защурка

баба Костенурка.

във гора-горица,

да пасе тревица…