Метаданни
Данни
- Серия
- Мисия Земя (4)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- An Alien Affair, 1986 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- Владимир Зарков, 1995 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5,3 (× 10гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Източник: http://sfbg.us
Издание:
МИСИЯ ЗЕМЯ. ТОМ 4. ИЗВЪНЗЕМНА ВРЪЗКА. 1995. Изд. Вузев, София. Фантастичен роман. Превод: [от англ.] Владимир ЗАРКОВ [Mission Earth / L. Ron HUBBARD]. Печат: Полиграфия, Пловдив. Със схеми. Формат: 18 см. Страници: 390. Цена: ----. ISBN: 954-422-035-6 (т. 4).
История
- —Корекция
- —Добавяне
Десета глава
Прахд я изпрати в малко помещение до операционната, нещо като баня и съблекалня. Връчи й пакет — еднократни операционни роба и шапка на фирмата „Занко“. Посочи й процеп във вратата.
— Моля ви да пуснете дрехите си през процепа, включително ботушите. После се изкъпете и облечете това. Сетне влезте в операционната през другата врата.
Тя кимна. Стори ми се странно весела. Разбира се, радваше се на възможността да застане под душ след шестте седмици, прекарани в кораба. А и нали скоро щеше да се види с Хелър? Все пак една щастлива графиня Крек беше нещо твърде подозрително.
Прахд и аз влязохме в самата операционна зала. Проблясваха светлинки, клокочеха колби, въобще всичко беше много делово.
— Веднага щом се унесе, трябва да я претърся на голо.
— КАКВО?
— Искам да съм сигурен, че не е скрила по себе си оръжия — излъгах го. — Ще си сваля обувките. Ще се движа съвсем тихо.
— Не е нужно да влизате. Има еднопосочен прозорец за наблюдение, ей на онази стена. Оттук прилича на малко огледало.
— Не ми върши работа — казах му. — Мога да ходя безшумно. Трябва да съм сигурен.
— Добре, но направете това, преди да съм започнал операцията. Не искам всичките ви бацили в тази зала. После ще дезинфекцирам.
Преглътнах обидата. Извадих малък регистратор от джоба си.
— Кажи й, че може да сложи това на ръката си и да го пусне.
— Офицер Грис, според мен тя наистина ще ни убие и двамата, ако си позволим някакви волности. Така че ви предупреждавам — ще държа електрически нож.
— Ей, ама ти нали не си хипнотизиран?
— Не съм. Но ако тя се събуди и разбере, че сме я опипвали, а вашият труп не лежи на пода, ще се сети, че шлемът не е работил.
Да, така си беше. Но не ми хареса начина, по който го каза.
Тя влезе, облечена в робата с открит гръб.
— Този сапун изпуска най-гнусната воня, която съм помирисвала. Що за отвратителна смрад!
— Свръхмощно антибактериално вещество — обясни Прахд. — Що се отнася до смрадта, офицер Грис ей сега ще излезе. А що се отнася до сапуна, ще сложа от най-ароматния в стаята, където ще се възстановявате от операцията, за да се изкъпете, когато се събудите. Бива ли? Добре. Сега ви моля да седнете на операционната маса…
Излязох. Отидох до прозореца. Не чувах какво си приказваха. Тя беше на масата, но се опитваше да разбере как да борави с регистратора, и аз се сетих, че не е запозната с такива прибори. Най-сетне провери как работи и го върза на ръката си.
Вдигна красивите си крака върху масата, изпъна се. Прахд смъкна над главата й купола с упойващ и обезболяващ газ. Провери пулса и дишането й. Тя беше в безсъзнание.
Той свали робата от нея и ми махна.
Върнах се към вратата. Изух си ботушите. Влязох и по-тихо от котка се плъзнах към масата.
Богове, ама каква прекрасна жена! Нито един древногръцки скулптор не е имал такъв модел!
Прахд стоеше до нея с електрически нож в ръка. Сетих се за какво бях влязъл.
Отпред нямаше нищо залепено за тялото й. И нищо около кръста й, доколкото можех да видя. Значи са залепени на гърба. Приближих се, за да я обърна. Спрях. И с Прахд до мен, и без него се боях да я пипна. Внезапно направих откритието, че ужасът може да бъде къде-къде по-мощно чувство от сексуалната възбуда. Отстъпих.
С мъка преглътнах и с леко трепереща ръка подканих Прахд да я повдигне.
Той го направи съвсем леко. Погледнах под нея отдясно. Заобиколих масата. Нищо. По тялото й нямаше нищо!
Излязох на пръсти и незнайно защо си мислех, че за момента съм отървал кожата.
Отидох да потърся в съблекалнята. Нищо. Опипах дрехите, които беше съблякла. Нищо. Проверих за скривалища в подметките на ботушите. Най-обикновени черни космонавтски ботуши.
„БИБИП“!
Тя беше много хитра жена. Не само обучаваше хора, които да играят на сцената, ами и самата тя владееше всевъзможни трикове. Налагаше се да я следя неотлъчно. Ако не си върнех онези фалшификати, щяха да ми махнат главата. Стреснах се от страшната мисъл, че Боуч може да се е раздрънкал, преди да умре. Или е оставил нещо написано. Да, нямах избор — трябваше да си ги върна. Отсега нататък паролата беше — винаги нащрек.