Л. Рон Хабърд
Извънземна връзка (57)

Четвърта глава

Следващата сутрин беше особено мразовита. А моето електрическо отопление се оказа с изгорял бушон. Навлякох синия ски-екип. Топлех ръцете си с чаша кафе и наново обмислях всичко много старателно. Стигнах до подсказано от отчаянието решение.

Щях да изневеря на Утанч.

Обадих се на таксиметровия шофьор и когато той пристигна, поисках да ме откара с колата малко по-надалече по пътя. Имаше отклонение, водещо към останките на вила, опожарена преди векове. Там на едно място можехме да спрем под кедрово дърво и пак да следим кой минава по пътя.

Той изключи двигателя. Вятърът въздишаше печално в клоните на кедъра. Шофьорът се завъртя на седалката, бутна към тила си овчата шапка и зачака да чуе какво ще му кажа. Очевидно бе забелязал безпокойството ми.

— Трябва да предприема нещо спрямо Утанч — рекох.

Той обмисли това. Запали евтина цигара „Хисар“.

— Нищо не можем да получим при препродажба — каза ми. — Пазарът е пренаситен. Отвъд границата нещата са тръгнали още по-зле. Стотици хиляди момичета избягаха насам. При опасността да бъдат изнасилени от руснаците трябвало да избират — зараза или бягство. И избрали второто. Не бих могъл да ги виня. Пипал ли сте някога брадата на някой от онези Ивановци? А виждал ли сте му въшките? Че и бълхи завъждат. Не, офицер Грис, все едно, че ни е залепнала за ръцете.

— Нямам намерение да вдигам врява — обясних му. — Но като погледнах нещата по-напред, мисля, че няма да се разберем с нея.

— Е, в тези покупки никога не се знае какво точно получавате — отбеляза той.

— Длъжен си нещо да измислиш — казах му.

В края на краищата той единствен май беше загрижен какво ставаше с мен. А криминалните от Модон са изключително изобретателни.

Кедърът въздъхна. Водени от селянин върху магаре, край нас минаха три камили, натоварени с опиум. Отиваха към Селскостопанския учебен център. Селянинът ни изгледа с любопитство.

Деплор, същият Ахмед, изчака те да се скрият от погледите ни. После внезапно и решително изхвърли цигарата си.

— Офицер Грис, никога не съм искал да ви поставям натясно. Приемам присърце вашите нужди. Затова ще ви кажа какво е най-добре да направим. Та, значи, най-добре ми дайте някакви пари и аз ще ви доведа жени.

— Никакви робини повече! — припряно го прекъснах аз.

— Разбира се. Лоша услуга ви направих с тази. А вие няма да искате и проститутки. Имах предвид жени, които се нуждаят от пари за зестрата си. Тези пари им трябват, за да се омъжат. Можете да имате така жена за една нощ. Че и добре изглеждат. Най-различни. Всяка нощ — нова жена. Ще пусна мълвата. Пък и са доста горещи в леглото.

О, това ми звучеше толкова хубаво!

Той продължи:

— Вижте, за да правим всичко както си му е редът, нужна ви е голяма кола. Жените страшно си падат по големите неща, включително и големите коли. Помните ли онази бронирана лимузина, за която ви говорих? В която някога се возил онзи генерал? Когото гръмнали? Все още можем да я купим от Истанбул.

Изведнъж се сетих за сериозна пречка.

— Чакай. Не можеш да платиш на такава жена с кредитна карта. И без това се опитвам да се отърва от тях.

— От жените ли? — учудено попита той.

— Не. От кредитните карти. Мразя ги.

— Е, няма никаква нужда да използвате кредитни карти. Просто ще плащате в налични. Така че ако ми дадете малко пари…

— Разорен съм до шушка. Нямам пукнат грош.

Беше време да му призная. Нали ми беше приятел!

Стори ми се, че шофьорът побърза да запали двигателя. Остави ме на пътя до вилата. Дори не се сбогува.

Зяпах след него.

Да го „бибип“!

Прекалено явно беше, че са ми нужни пари, за да ми потръгне и в живота. Както винаги съм знаел — животът без пари е по-лош от смъртта.

Закуцуках към стаята си, за да страдам.

Да го „бибип“ и Прахд!

Реших, че малко физическо натоварване може би ще отвлече ума ми от размисли за моето тежко положение. Затоплих тайната си канцелария, съблякох се и започнах да почиствам оръжия, да отделям за хвърляне стари дрехи, а по-късно следобед се заех да раздигам хаоса от фалшиви златни кюлчета и сандъци за тях.

Почти привърших разтребването, когато забелязах, че един от сандъците беше паднал върху пакети непрегледана поща.

Лениво, без да мисля за нищо, взех някои от писмата. Бяха препратени чрез Отдел 451 на Волтар и стигнали дотук с последните рейсове на товарните кораби. Ординарецът на Фахт ги бе пъхнал през процепа във вратата откъм тунела.

Обичайната досада. Уведомление, че съм изключен от Клуба на възпитаниците на Академията за неплатен членски внос. Сметка от нелегален търговец на оръжие от Флистен, при това отпреди години, а аз не възнамерявах в близко време да върша работа на Флистен. Реклама за новите офицерски фуражки, „които остават невредими и при най-силни удари, нанесени от подчинените ви войници“. Обява за най-новите записи на „все по-любимата звезда на «Домашен екран» Хайти Хелър“, няколко песнички — хитове от нейното ново музикално шоу — „всяка вечер в претъпкана зала: «Храбрият принц Кавкалсия»“. Предупреждение да си направя труда и да прочета последната обща заповед за Апарата относно правилното попълване и подреждане на формулярите, след което незабавно да попълня приложения формуляр. Нов вид спрейче, „което напълно и задълго отстранява смрадта на войниците“. Специално предложение само за офицери от Апарата, забавен подарък за техните приятели — взривяващи се ботуши. Електронна примамка за птички с десетки различни сигнали за повикване на опредлени видове женски пойни птички през размножителния период.

Това пък какво е?

Две лични пощенски картички? Каквито се пращат на приятели, затова ги пускат без плик и всеки може да ги прочете. Че кой ли ми е писал? Аз нямах приятели.

Погледнах подписа и челюстта ми увисна. Вдовицата Тайл.

Ето текста на първата картичка:

„Солтан Грис

Отдел 451

Моля да се препрати

 

Йо-хо. Където и да си. При мен всичко е чудесно.

Как ще го наречем?

И защо не ми пишеш?

 

Твоя обична женичка, която тъй безсърдечно изостави

 

Пратия

 

Да се върне на Пратия Тайл

Имение Минкс

Нафуканите хълмове“

О, Богове! Открита, минала през канцеларията, през очите на всеки! Че човек можеха да го разжалват, ако напълни корема на някоя и не се ожени за нея! Законът беше изцяло на тяхна страна.

Но втората картичка беше още по-страшна!

„Солтан Грис

Все още офицер от Апарата, освен ако непосредственият му началник научи, че не се е оженил за мен, и ако не го е направил при следващата ни среща.

 

Йо-хо! Където и да си.

Той си расте прекрасно. Все още му е раничко да ритка в коремчето. Когато порасне, в кое училище ще го запишем? В Академията, да бъде като баща си? Можем и да му купим назначение във Флота. Моля те, не губи време и ми пиши веднага, за да ми спестиш неприятната необходимост да наемам адвокати, те ти прахосват времето, което може да бъде запълнено с много по-приятни занимания.

 

Обичащото те бременно момиче,

което ти изостави

 

Пратия Тайл

Имение Минкс

Завийте надясно при странноприемница «Косматият звяр»

Нафуканите хълмове

 

ПС: Младите офицери са винаги добре дошли, с униформа или без, за да проучат този случай.

(Можете да използвате площадката за кацане по всяко време на денонощието.)“

Да я „бибип“!

Опитваше се да ме забърка в лоша каша! В най-ранна младост се заклех никога, никога, ама НИКОГА да не се женя! Кой ли пък би искал кухненски прибори да свистят край главата му? Кому бяха нужни всички убийства, случващи се, когато извлечеш някой свой побратим-офицер от леглото на жена си?

И, проклет да бъде, Прахд каза, че преди да замине от Волтар, е удостоверил и регистрирал нейната бременност!

Да „бибип“, „бибип“ и пак „бибип“ този Прахд! Колко хубаво, че официално е мъртъв. Иначе веднага бих го застрелял, да ми се махне от очите!

Колкото и да бях закъсал за жени, това в никакъв случай не се отнасяше за вдовицата Тайл! Тя изтребваше съпрузите си при най-дребния повод. Но за да бъда откровен, не това беше истинската причина.

Просто никога, за нищо на света не бих й простил страстта към Хелър. Само каква наглост — аз съм при нея, а тя автоматично получава „бибипи“ само като помисли за онзи „бибипец“ Хелър! При това го бе зърнала само веднъж за не повече от минута. Дори не поговори с него!

О, вдовицата Тайл не беше жена за мен! Колкото и да ми се искаше, не се мъчех ЧАК ТОЛКОВА!

Нека мечтае за Хелър, колкото си пожелае. Бях в безопасност на повече от двадесет и две светлинни години!

Но това поне поохлади разгорялата се в мен жарава. Вече почти не ме болеше на онова място. По дяволите и тя, по дяволите и Хелър!

Тогава си припомних как накарах Хелър да напусне „Грейшъс Палмс“. Да го лиша от онези жени беше едно твърде изискано наказание. Като се пресметне всичко, контрата оставаше у него. Засмях се.

Помислих, че сега му е времето да махна одеялото от екрана и да се наслаждавам на премеждията му.