Л. Рон Хабърд
Извънземна връзка (8)

Шеста глава

Не валеше. Намръщеното слънце прозираше през млечнобялата пелена. Подадох се през страничния прозорец и затърсих надолу през бинокъла.

По склона бяха пръснати сгради, от всяка се виждаше пистата.

Моите двама снайперисти трябваше да се намират на покриви, отдалечени на около триста метра от най-близкия край на оградата. Единият трябваше да е малко вляво от мен, вторият — вдясно от него на друг покрив.

Ужасно трудно ми беше да ги различа. Носеха сливащи ги със снега наметала. Но техните пушки и телескопични прицели бяха достатъчно тъмни, за да се виждат.

Стой! Трети снайперист!

Настанил се на по-висок покрив, много по-близо до мен!

Стиснах здраво бинокъла. Бойна пушка М-1! Дълъг заглушител на цевта. Нямаше прицел! Лицето на стрелеца се завъртя малко към мен, когато захапа ръкавицата и измъкна пръстите на дясната си ръка от нея.

Бум-бум!

Затърсих трескаво около себе си. Нямах оръжие, с което да го гръмна!

Пак насочих бинокъла. Бум-бум отмести настрани радиостанцията си. Размърда рамене, както прави всеки добър стрелец, за да се настани удобно и да заеме по-устойчиво положение.

Припряно погледнах с бинокъла своя снайперист отляво. Бум-бум не би трябвало да го вижда толкова добре, колкото аз. Вероятно изстрелът бе разкрил позицията му на бившия морски пехотинец. И със заглушител се чува слаб звук, а моторите ревяха доста отдалече.

Моят снайперист отляво си имаше проблеми с пушката. Празната гилза не беше изхвърлена след изстрела. Гилзата на „Ускорител“ се подлага на твърде голям допълнителен натиск и може да се разшири. Или механизмът беше засякъл от студа. А вероятно тези пушки „Уедърби“ не бяха в най-доброто си състояние — намерих ги от трета ръка. Че и гилзите бяха втора употреба. Снайперистът се претърколи на хълбок и зачопли заседналата гилза с нож.

Креснах му мислено — ПРИКРИЙ СЕ!

Твърде късно!

Внезапно пълнителят на пушката му сякаш избухна!

Всичко стана толкова бързо, че едва схванах какво се случи.

Силата на удара върху пушката го дръпна право през ръба пред него!

Изгуби се от погледа ми, падна може би от трийсет метра на улицата!

Бум-бум се пресегна към радиостанцията си.

Бързо преместих бинокъла към другия си снайперист.

Беше забелязал!

А от своето място Бум-бум не видя втория снайперист.

Моят стрелец отдясно се премести. Внимателно се прицели в Бум-бум. И натисна спусъка.

Мигновено насочих бинокъла към Бум-бум. Бе паднал назад. Точен изстрел!

Бум-бум се плъзна по наклонения покрив. Снегът се срути в малка лавина и Бум-бум изчезна.

Другият ми снайперист погледа известно време, после се извърна и вероятно защото се почувства твърде изложен на открито, припълзя на място, където не го виждах. Но скоро забелязах края на заглушителя да се подава иззад един комин, насочи се към пистата.

Благодаря ви, Богове, все още имах снайперист в действие! На Хелър не е било писано да победи!