Л. Рон Хабърд
Извънземна връзка (60)

Седма глава

Настаних се господарски зад бюрото и стражите доведоха първия, когото избрах за разговор — Одур.

Изненадах се. Малкото педалче явно бе поприказвало с Ту-ту. Бе се държало добре. Дори не беше оковано във вериги.

В зеленикавата светлина на малката канцелария неговото хубавичко, напудрено личице изглеждаше твърде странно. Но той се държеше с подобаващо уважение. И с подобаваща уплаха.

— Имам съвсем малко документи за вас, офицер Грис — каза той. — В отдела настъпи голяма бъркотия. Боуч не идва, а и още двама май са изчезнали. Сега има нов главен чиновник, само че той нищо не разбира.

Аха! Ту-ту е успял! Старият ми враг Боуч беше мъртъв. Заедно с фалшификаторите. Каква чудесна новина!

— Затова нося само тези няколко празни бланки да ги подпечатате, ако им потрябват спешно.

Носеше ги, само няколко килограма хартия. Взех ги. Извадих картата си и започнах веднага и на място да ги подпечатвам. Отне ми някакви си двайсетина минути вместо, да речем, половин следобед. Колко по-леко щеше да върви работата, щом Боуч вече беше пъхнат в незнаен гроб. По-рано да бях помислил за това!

Бутнах му купчинката.

— А сега, Олеле — назовах го с неговия прякор, — какви други новини ми носиш?

— Ами — започна той — според това, което чувам, когато не знаят, че ги подслушвам, Ломбар Хист напредва великолепно в пристрастяването на членовете на Великия съвет към наркотиците. Всички дворцови лекари са привлечени на негова страна и говорят колко са нужни дрогите. Доста от населението също ги употребява. Сега е само въпрос на време. Има една-единствена дребна засечка.

Наострих уши.

— Явно тук, на Блито-3, имате някакъв мъж, някакъв Флотски офицер. С някаква мисия. Явно праща доклади до капитан Тарс Роук, а Великият съвет има доверие и на Роук, и на този офицер. Ломбар получава копия от докладите и се оказало, че са написани с някакъв променящ се всеки месец код, и той знае, че не може да ги фалшифицира.

А, това е добре. Никой не може да измами Ломбар.

— Божичко, ама Ломбар как мрази този офицер! Направо получава гърчове. Та тъкмо преди да се кача в „Бликсо“, привикаха ме в канцеларията на Ломбар. Много е страховит.

Ами така си е, с неговото придърпване за реверите и с неговото „жило“.

— И ми каза, че открил куриерската ви линия от Волтар дотук и обратно. Като си помисля, май има шпиони на всеки кораб. И ми даде съобщение за вас.

Хо, хо! Съобщение от самия Шеф!

— Каза, че с удоволствие ще помогне, като изпрати курвата и доктор Кроуб, както сте поискал. Според мен би направил всичко, за да прецака този офицер тук. Ами тя курва ли е, офицер Грис? Толкова е мила. Говорих си с нея, докато пътувахме. Знаете ли, научи ме как правилно да си слагам вратовръзката.

— Продължавай със съобщението! — подканих този слабоумен.

— Ами докъде стигнах? О, да. И той каза, че много разчитали на вас. Ако този омразен офицер разбуни тази планета и особено ако с нещо се пречка на върхушката тук, нещата можели много да загрубеят.

Стараеше се да възстанови в паметта си остатъка от съобщението, лицето му се кривеше и мръщеше от усилията.

— Чакай малко — спрях го. — Щом си говорил с тази жена, докато пътувахте, какво си й казал?

Той незабавно изпадна в шок.

— Нищо. Нищичко, офицер Грис. Тя май се опита да измъкне сведения от мен, но аз й казах, че съм обикновен куриер и нищо не знам. Само пренасям документи. След това тя не ми обръщаше внимание. Почти през цялото време си стоеше в каютата. Мисля, че учеше някакъв език, защото чувах как работи машината.

— Сигурен ли си?

— О, божичко, да, офицер Грис. Ломбар Хист каза, че ще ме пречука, ако кажа на някой друг, освен на вас. Но почакайте, това не е цялото съобщение. Ломбар каза, че напълно разчита на вас да забавите този офицер при изпълнението на неговата мисия. Опиумът, „шпората“ и хероинът все така трябва да бъдат доставяни. И на нито една организация на Роксентър да не се пречи по никакъв начин. Ломбар е сигурен, че снабдителната линия ще бъде прекъсната, ако „И. Г. Барбен“ рухне. Но каза да ви предам, че имал добри новини за вас. Вече бил задействан план — не каза какъв, но бил сигурен, че след някое време ще може да ви каже „Давай!“ и съвсем спокойно ще убиете онзи мъж.

Ех, как се зарадвах да чуя това!

Но в главата ми изплува тревожна мисъл. Крек е говорила с този.

— Тя сложи ли шлем на главата ти?

— Жената ли? Не. Малко преди да излетим от Волтар, стражи от Апарата претърсиха целия кораб. Конфискуваха ни почти целия багаж. Взеха й всичко, освен едни дрехи, езикова машина и касети за нея. Та откъде да има шлем? А тя коя е?

— Гаджето на човека, за когото носиш съобщение да бъде убит — обясних му.

Не можах да устоя на изкушението.

А Олеле припадна в същия миг!

Бутнах картичките на „вълшебната поща“ в джоба му, за да поживее майка му до следващата куриерска задача.

Накарах стражите да го извлекат заедно с документите, заповядах да го заключат в затворническа килия до отлитането на „Бликсо“.

По даден от мен сигнал доведоха Кроуб. Добричкият учен доктор беше истинско плашило. Винаги мръсен, видът му никак не се бе подобрил след шест седмици в каютата на космическия кораб.

— Ти ли си „бибипецът“, по чиято заповед ме домъкнаха тук? — сопна се той.

— Е, излязохте от Спитеос — отвърнах. — Сега се намирате на прекрасна планета с хуманоиди, които нищо не подозират за целологията, нито за бебетата с пипала.

— Конфискуваха всичко, което носех! — викна той. — Нямам дори един електрически нож!

— Имаме предостатъчно електрически ножове и над пет милиарда човека, които никога не са виждали мъж с две глави, където би трябвало да са краката му.

Това възбуди любопитството му, както и очаквах. Сянка на подозрение се мярна в мислите ми.

— Получихте ли заповед да научите език? И научихте ли го?

— Ами да. Само че езиците са пълна загуба на време. Че кой ще иска да говори с хората, като може да им прави разни интересни неща?

— Кажете ми „Добро утро“ на английски.

— Топро утру.

О, Богове.

— Попитайте ме как съм на английски.

— Ти си идно куше по име Джорш.

Да го „бибип“! Тъп „бибипец“. Мързелувал е по време на цялото пътуване! Не можех дори да го пусна извън този хангар.

— Доктор Кроуб — заявих му, — ще ви затворя в една стая и ще ви държа там, докато овладеете до съвършенство един от планетните езици.

— Какво?

— Каквото чухте. И ако толкова ви се иска да поизлезете, да разгледате местността и да започнете плодотворна работа, ще си вземете езиковата машина, която са ви дали, и ще си забиете носа в нея. А когато сте в състояние да разговаряте с местните жители, ще ви намеря интересна работа, но не и преди това.

Някак не получих в отговор бурната радост, която очаквах. Той просто стоеше срещу мен и ядно ме дълбаеше с поглед.

Вероятно смяташе Земята за първобитно и варварско място, без дори следа от култура. Но това не е вярно. Тук са създали психологията и психиатрията — великолепни, изумителни постижения.

Обикновено носех със себе си два-три евтини учебника, за да се консултирам с тях, ако попадна на по-заплетен проблем. Бръкнах в джоба на туниката си и ги извадих. Заглавието на единия гласеше „Неистовата психология“. Другият беше „С психиатрията чак до дъното“. Те непременно щяха да му докажат ползата от изучаването на английския език. Подадох му ги.

— Прочетете ги — посъветвах го — и ще видите колко ценен език е този!

Взе ги. Започна да ги прелиства. Видя рисунка на мозък и очите му грейнаха.

Повиках с жест капитана на стражата и му казах да пъхнат Кроуб в някоя от по-хубавите килии, но да не го пускат, преди да заповядам.

Когато му дойдеше времето, щях да го насъскам срещу Хелър. Нали самият Хелър поиска целолог! Усмихнах се.

Дотук успешно се справих със задачите си. Един от стражите дори веднъж ми отдаде чест.

Поисках от капитана да доведат жената от кораба.