Л. Рон Хабърд
Извънземна връзка (55)

Втора глава

Отведнъж ме обзе въодушевена жизненост. Трябваше да напъхам някъде дрехите си и да подредя стаята, затова реших да не губя време.

Проблем — нямах достатъчно място за складиране. Трябваше да махна нещо. В един от тайните ми килери почти цялото пространство блеше заето от хипношлемове в големи кутии. Запечатах ги, за да приличат на нови и с няколко отбрани заплахи накарах Карагьоз да ги нареди в комбито „Шевролет“ и да ги закара при Прахд, за да бъдат оставени на съхранение в новите складове. Но и така мястото едва ми стигна, тъпчех плътно всичко, струпвах кашон върху кашон, накрая все пак успях.

Нов проблем — беше едва четири следобед. Пет часа, които да убия някак!

Хелър. Рат каза, че включил Предавател 831. По-добре да проверя.

Влязох в тайната стая и избутах настрани сандъците и фалшивите златни кюлчета, разхвърляни на пода. Включих стенното електрическо отопление, за да следвам напътствията на таксиметровия шофьор. Извадих приемника и екрана от багажа си, сложих ги на предишната ниска масичка и ги включих.

Победа!

Ето го неговия офис в „Емпайър Стейт Билдинг“.

Но не ми стана много ясно какво правеше. Виждах пода под какви ли не ъгли.

Накрая неговият глас:

— Аха, открих я.

Измъкна каучукова топка от тъмното под бюрото си, изправи се на стола и я сложи върху лист хартия.

Котаракът скочи върху бюрото, отиде на около метър от топката и се настани.

Хелър я бутна към котарака. А той с ловко движение на лапата му я върна. Напред-назад, напред-назад.

Беше някак жалко. Настина му подложихме динена кора. Нямаше какво друго да прави, освен да играе с котката си!

Напълно неочаквано животинчето удари страхотно топката, която отскочи от бюрото, но този път Хелър я хвана.

— Котак, внимавай с тази твоя сила. Недей да се фукаш толкова. Някой ще си втълпи, че си извънземен, и ще те пипнат за нарушение на Кодекса. Ето, върви да я погониш малко!

Хелър хвърли топката към отсрещния край на стаята. Котаракът скочи след нея като куршум.

Но миг преди тя да се удари в стената, вратата се отвори.

Котаракът заряза отскочилата топка и се закова пред вратата.

— Не можа да ме улучиш — каза Бум-бум.

Котаракът видя кой е влязъл и промълви:

— Йоу?

Бум-бум прекоси стаята.

— Трябва да научиш котарака как да се цели по-точно.

А животното го следваше, вперило очи в чантата, която той носеше.

— Не, няма сладолед — осведоми го Бум-бум.

Тръшна чантата на бюрото.

— Джет, ето ти снимките, които си правил. В тази бутилка е веществото, човекът разправя, че щяло да измие емулсията от тях.

— Нещо разпитваха ли те?

— А, не, по дяволите. Казах им, че влиза в обучението по G-2, а те казаха, че винаги с удоволствие помагат да студентите да си правят домашното.

Котаракът реши сам да се увери, че в торбата нямаше сладолед. Съвсем очевидно беше, че не се доверяваше на Бум-бум.

— Джет — подхвана Бум-бум, — докато чаках да ми намерят това вещество, измислих чудничък план. Все нещо трябва да се направи. Бъз ме е да припаря до фамилията. Не мога да си зарежа работата или пак ще ме пъхнат в Синг Синг. Но аз всичко измислих.

Хелър му махна да седне. Котаракът също се приготви да слуша.

— Ей така ще стане — започна Бум-бум. — Разучих номерата на колите на всички издатели в тая страна. Значи просто пъхам по една бомбичка във всяка и БУУМ! — те са в чистилището, а на нас ни е широко около врата.

Хелър каза:

— Така май доста работа ще падне.

— Добре де, а за това какво ще кажеш? Залагам бомби под сградите на телевизионните мрежи — Ен Би Си, Си Би Ес и Ей Би Си. Онова, фалшивото Гениално хлапе, все ще отиде в някоя и ТРЯС — той отлита в Чистилището, а на нас пак ни е широко около врата.

— Да, но тогава репортерите ще връхлетят върху мен.

— Джет, започвам да подозирам, че нямаш душа на разрушител.

Изпръхтях. Като боен инженер Хелър вероятно бе взривил повече сгради и крепости, отколкото Бум-бум дори си представя, че може да има. Но с изумление чух отговора на Хелър:

— Свалям шапка пред специалиста. Нещо не ми се вярва обаче това да са правилно подбраните мишени.

Замръзнах. Явно Хелър говореше за МЕН! Нима все пак е надушил нещо? После се сетих, че вероятно има предвид Медисън. Естествено по-добре да е Медисън, отколкото аз. Останал без дъх, чаках Хелър да продължи. Но той нищо повече не каза и ми хрумна, че просто не знае. Успокоих се.

Бум-бум стана.

— Тогава — изрече той — ми остава последният изход.

— Който е?… — подкани го Хелър.

— Да пийна малко шотландско — отвърна Бум-бум. — Хайде, котарак. Няма да липсваш на твоя шеф, ако ми правиш компания около час, а пък аз мразя да пия сам.

Той излезе, а котаракът заприпка след него.

Хелър веднага се улиса в работа. Отвори един от справочниците по G-2 — по установяване на самоличността. Изсипа фотографиите от плика на бюрото. Стори ми се, че снимките до една бяха на самия Хелър, но на различна възраст. Извади от бюрото тасче, сипа в него малко вода и другата течност. После отиде да вземе от сейфа цяла пачка документи за самоличност. Ей, че това бяха паспортите, картите за социална осигуровка и шофьорските книжки, които прибра от гангстерите и от Силва! Пръсна ги по бюрото. О, Богове, чак сега разбрах колко много са!

Десет от гаража. Двамата снайперисти, които наех — Бум-бум сигурно им е претършувал джобовете. Един от градското летище. И пет изработени в ЦРУ, които взе от Силва.

Имаше обаче случаи, когато не прибираше документите — тримата в „Грейшъс Палмс“, другите двама на летището и, разбира се, собствения паспорт на Силва.

Пресметнах набързо. Хелър беше затрил деветнадесет от хората на Фаустино. И те знаеха това — нищо чудно, че толкова се страхуваха от него. Той изби осем хулигани в парка „Ван Кортланд“. Смачка, но не уби Торпедо Фиакола и двамата турски борци. И вдигна във въздуха десет агенти на Данъчната служба, стига да насилите въображението си и наречете агентите на Данъчната човешки същества.

Четиридесет души!

Всички искаха да му пуснат кръв и винаги ставаше при самозащита. Но какво ще е, ако си наумеше да тръгне на лов за хора!

Та той беше опасен!

О, задължително беше да съм абсолютно, непоклатимо сигурен, че няма да стане неудържим! И най-добре самият аз да бъда невероятно предпазлив! Понякога забравях, че си имам работа с най-добрия боен инженер на Волтарианския флот. Ето това ми беше проблемът с него. Той приспиваше вниманието с обноските си на джентълмен-офицер, с преструвките си за почтеност и дори набожност.

Ала какво ли значение има! Роксентър си знаеше работата. Бери също. И хвала на Боговете, Медисън беше експерт в боравенето с оръжие, по-могъщо от всичко, което можех да си представя — връзките с обществеността.

И ние го спряхме. Ние направо го заковахме.

А сега той си губеше времето с тези паспорти и шофьорски книжки. Пускаше своя снимка, на която изглеждаше по-възрастен, в тасчето с течността. Тънката емулсия започваше да се отделя от хартиената основа. После с малки щипци поемаше емулсията и я нагласяше върху истинската снимка в паспорта. С помощта на някаква влажна топка притискаше новата емулсия, така че тя повтаряше очертанията на сухия релефен печат.

След някое време вече разполагаше с осемнадесет паспорта. Сега му оставаше само да променя цвета на косата си и да нарисува още няколко бръчки по лицето си, за да отговаря на съответната възраст, и можеше да използва всеки паспорт!

После се зае да подправя шофьорските книжки. Тук беше по-сложно, защото и цветните снимки бяха по-малки. В някои случаи му се налагаше да вади цялата шофьорска книжка от вакуумирания калъф. Махаше емулсията от снимките и вместо нея слагаше своята. Накрая пусна всички книжки през преносима машинка за вакуумиране, която бе поставил наблизо.

Осемнадесет комплекта документи. Но каква ли полза можеше да им от тях? Все имена като Чекино, Серпенте, Лачо, Рапиторе… Имена на гангстери. Непременно бяха широко известни и въведени в полицейските компютри. А и вече всеки би трябвало да е научил, че Ингано Джон Скроконе, главният счетоводител на Фаустино, е мъртвец. Само петте паспорта от ЦРУ биха могли да му свършат някаква работа и бях готов да се обзаложа, че проследяването им ще разкрие — това са фалшиви самоличности за прикритие. И то на агент, който вече беше труп — Гунсалмо Силва.

Тогава се разсмях. Разбрах за какво бяха всички негови усилия. Заради колежа и приятелите си беше принуден да се придържа към името Уистър. Но Медисън го натика в миша дупка, накара го да търси прикритие. Хелър дори не можеше да се регистрира в някой мотел, без служителят на рецепцията да го помисли за Гениалното хлапе! Ние наистина го докарахме до пълна съсипия!

О, колко добре се почувствах! Хелър трябваше да се спасява с бягство. Живееше в едно стайче до своя офис. Вреоятно дори и него щеше да загуби съвсем скоро. Несъмнено страдаше от липса на пари. Лиши се от подкрепата на Бейб и нейната фамилия. Може би не след дълго щеше да се лиши и от Изи.

Прекрасно видение! Хелър разорен, скитащ по Ню Йорк. И всичко започна с блестящите замисли на Ломбар. Те бяха подхванати от блестящите замисли на Роксентър. И с Медисън в ролята на секача, дървото на Хелър бе подрязано из корен.

Не му оставаше друго, освен да се моли!

Ще види той какво означава да правиш добрини на една планета!

Планетите и техните жители съществуват, за да бъдат издоени от властващия елит. Човек трябва да осъзнае това до дъното на душата си, иначе прави разни глупости — например стреми се да помага на хората.

Боговете са създали отрепките, за да станат жертви на превъзхождащите ги хора, такива като Хист и Роксентър. А онзи, който не мислеше така, нямаше да бъде споменат от историята дори с най-дребен шрифт.

Прегръщах сам себе си, ликувайки.

И накрая метнах едно одеяло върху екрана.

Имах да върша по-важни неща от това да наблюдавам последните гърчове на някакъв си „бибипски“, тъп Имперски офицер с глупашки мании, че може да помогне на този свят.