Л. Рон Хабърд
Извънземна връзка (52)

Осма глава

Установих, че съм заемал стая в основната сграда на болницата. Всички отделения и стаи бяха разчистени още щом се появила възможност огромните запаси да бъдат прехвърлени в складовете. Подразни ме да виждам толкова много турци по леглата. Мястото беше направо претъпкано с гости, които не можеха да си платят престоя! Истинските доходи се криеха долу, в тайното подземие.

Шляех се по посока към голямото фоайе. Беше времето за прегледи. Навсякъде се тълпяха старци, жени и деца, чакащи реда си за безплатното лечение. Пълна загуба на време. Отрепки! Е, аз направих това достъпно за тях. Би трябвало да са ми благодарни. Ходех важно сред гъмжилото. Виждаха кой идва, бързо придърпваха децата към себе си и се свиваха на пейките.

Да вървят по дяволите! Обърнах се, за да отида обратно във фоайето. Един от градските лекари, който през част от времето си работеше тук срещу огромна заплата, говореше на стара жена — сигурно я убеждаваше, че има нужда от скъпо специално лечение в градския му кабинет.

Бащата на сестра Билдирджин!

Изтръпнах.

Бързо влязох в някакво помещение, за да не ме забележи. Надникнах през открехнатата врата. Още стоеше там.

Огледах се. Бях попаднал в единична стая. Някой лежеше, увит в приспособление, покриващо целия му гръден кош като метален сутиен. Пациентът беше целият омотан в бинтове, само очите му се виждаха.

Защо ли му трябваше да вдига ръце, сякаш се пази от удар? Познаваше ли ме?

Взрях се по-отблизо.

РАТ!

В името на Модонските Демони, какво правеше тук Рат?

О, как се вбесих!

— Защо бе, да те „бибип“! — крещях му аз. — Още почивки, а! Не мога да разчитам на тебе дори за миг! Разбираш ли, че твоята „бибипска“ страст към лентяйството ме остави напълно сляп? От тебе се искаше да стоиш в Ню Йорк! Ти си единственият, който може да включи онзи Предавател 831! А ако не е включен, не мога да видя и едно „бибипско“ нещо, което прави онзи прокълнат Имперски офицер! Нали ти трябваше да го следиш! Но и за частица от секундата не ти е пукало, че той има пълномощия от Великия съвет да заповяда арестуването на всички ни! Ей, да те „бибип“ бе, Рат. Веднага ставай от това „бибипнато“ легло, отивай в Ню Йорк, качи се на „Емпайър Стейт Билдинг“ и отново включи онзи Предавател 831!

Ох, как се ядосах! Сигурно гласът ми се чуваше доста надалече. Някой влезе. Извъртях се към него.

Беше Прахд.

— По-полека — спря ме той. — Хората отвън не трябва да чуват волтариански език.

Пренебрегнах забележката му.

— ТОЗИ какво търси тук? — попитах го.

— Изпратиха го от нюйоркския офис, защото умираше от пневмония. Беше му останал само половин бял дроб. Трябваше да го излекувам от инфекцията и да възстановя белите му дробове. Освен това не му бяха нагласили добре костите на челюстите, така че не можеше да се храни. Наложи се да възстановявам и способността му да дъвче. Имаше и стари рани, счупвания и белези. Отгоре на всичко стъпалата му бяха измръзнали. Вече се чувства значително по-добре, но състоянието му определено не позволява да бъде изписан!

— Аз съм този, който ще реши! — разбушувах се насреща му. — Извадете го от това скеле и да тръгва за Ню Йорк!

— Това ще го убие — увери ме Прахд.

— Ами да го вземат дяволите тогава! — креснах. — Може да ви осъдят заедно с него за съучастие в скатаване от работа!

Рат отдавна размахваше ръце. Прахд извади от джобовете си бележник и химикалка. Даде му ги. Макар и трудно, Рат започна да пише. Когато свърши, Прахд ми предаде листчето.

Какъв разкривен почерк!

„В офиса ми предадоха вашата заповед да включа Предавател 831 и да докладвам. Това и направих. Тогава ми замръзнаха стъпалата. Вярно ли е, че високият рус младеж със сините очи е истински Имперски офицер? От Флота на Волтар? И има заповеди от Великия съвет?“

Това беше последната капка, от която чашата на търпението ми преля. Те всички се опитваха да изкарат мен виновен.

— Разбира се, че е! И заради него всички ни може да екзекутират! Мене, тебе, Прахд, въобще всички! Внимавай, нагъл „бибипец“ такъв!

Метнах по него смачканата бележка.

— Значи може Рат да остане, за да довършим лечението му? — попита Прахд.

— Всички сте еднакви — рекох. — Би трябвало да взривя тази дупка!

Излязох наперено.