Л. Рон Хабърд
Извънземна връзка (37)

Втора глава

Изцъклените ми очи отначало не забелязваха какво всъщност гледат.

Екранът беше включен.

Може би именно яркочервените оттенъци привлякоха вниманието ми. Толкова бяха ярки, толкова болезнени за гледане.

Бейб Корлеоне! Беше се разположила на задната седалка в току-що спряла голяма лимузина. Носеше червена дълга рокля и червено наметало, по което тук-там бяха избродирани черни ръце. Пред лицето й беше спуснат червен воал.

Тоалетът, за който тя спомена! Вече знаех, че гледам началото на погребението на Гунсалмо Силва.

Мъж в черен костюм седеше до нея. А тя му говореше раздразнено.

— Вярно, вярно, синьор Сагеца. Винаги сте бил добър consigliere^[1]. Вярно, вярно, фамилията Корлеоне никога не е имала такъв като вас. Вярно, вярно, вярно, би трябвало да се вслушвам в съветите ви. Но не ми пука какво, по дяволите, казвате, защото съм решила да отида на това погребение.

— Mia capa, умолявам ви отново. Не е разумно! Тъкмо получихме донесението. Църквата гъмжи от въшките на Фаустино Наркотичи. Би могла да избухне гангстерска война!

Той усети, че така доникъде няма да стигне. И погледът му отправи безмълвен зов право в екрана. Към Хелър!

Разбира се. Хелър. Нали изобщо нямаше да виждам тази картина, ако Хелър не беше там. Умът ми беше потънал твърде дълбоко в болката, за да мисли съсредоточено.

Успях да различа лицето на самия Хелър в стъклото на прозореца. Като че беше облякъл червен смокинг под алено скиорско яке с качулка и противоснежна маска. Всичко в червено. Изглежда седеше на сгъваема седалка пред задната.

Хелър погледна навън. През голите клонаци на някакъв парк се виждаше църква. Навсякъде около лимузината стояха мъже, рамо до рамо, обърнати навън. Държаха едрокалибрени пушки. Бяха облечени с черни палта и черни шапки. Soldati на Корлеоне, войници, застанали нащрек в очакване на война. Бяха много неспокойни.

Хелър пак се обърна към кабината. Бейб се цупеше зад червения си воал. А онзи consigliere още гледаше призивно Хелър.

— Мисис Корлеоне — подхвана Хелър, — защо аз просто не отскоча до онази църква, за да огледам какво става наистина? Тогава ще знаем със сигурност дали е безопасно или не е. Не искаме да попаднете насред престрелка.

— Но те ще те гръмнат! — изведнъж се разтревожи Бейб. — Вземи десет-дванадесет мъже със себе си!

— Не — отказа Хелър. — Ще се оправя. Ще си сложа тази скиорска маска.

Хелър извади своя богато украсен „Лама 45“, зареди го и върна предпазителя на мястото му, след това пъхна оръжието в кобур отзад на колана си. Нагласи скиорската маска.

Понечи да излезе. Чу се звук. Мяукане! Той се обърна.

— Ти стой тук.

Котаракът седеше на другата сгъваема седалка! Нагизден с червен нашийник, по който стърчаха бронзови шипове, и с червен повод. Имаше намерение да последва Хелър, но сега се настани обратно на седалката, готов да скочи всеки миг.

И аз също се напрегнах! От внезапен прилив на надежда. Щом Хелър се пъха право при бандитите на Фаустино, може пък да го застрелят. Не разполагах с неговия код, затова не биваше да го застрелват. Но една хубава, болезнена рана, която задълго ще го прати в болница, щеше да е велико събитие!

А шансовете бяха големи! Представете си — да отидеш на разузнаване с червен смокинг и блестящо алено скиорско яке! Невидим горе-долу колкото избухнала бомба. Що за идиот!

Той мина през кръга от хора на Корлеоне и тръгна право към църквата. Всъщност това беше малка катедрала. На табелата отпред беше написано „Църква Богородична на Вечния покой“. Значи бяха някъде в покрайнините на Манхатън.

Навън не се виждаше никой, имаше само няколко празни лимузини.

Хелър огледа вътрешността на катедралата. Готическите сводове се издигаха на значителна височина от двете страни на масивната врата. Той тръгна напред. Олтарите грееха с позлатата си, в огромни редици оброчните свещи пращяха и съскаха. Слънчевите лъчи проникваха през цветни стъкла. Мястото беше безлюдно.

Поне липсваха живи хора. Качен на рамка, един ковчег с махнат капак лежеше в покой.

Хелър не тръгна по средния проход към него.

От една странична стая близо до входа се чуваха гласове. Той безшумно пристъпи до вратата и надникна. В сравнение със самата катедрала, помещението беше залято от светлина през прозорците с пресичащи ги на диагонал пръти.

Вътре беше претъпкано!

Всички бяха облечени с черни палта и шапки. Мнозина стискаха пушки под мишница. Гледаха към някого, застанал на подиум.

Раца Лузеини! Consigliere на Фаустино Наркотичи — Примката! Познавах го добре от минали срещи в Турция във връзка с доставките на дрога. А точно той беше човекът, за пръв път спипал Хелър в „Хауърд Джонсън“ по главната магистрала на Ню Джърси. Вероятно щеше да го познае! Чудесно! Една хубава, осакатяваща рана в тялото му беше всичко, от което имах нужда.

Лузеини като че не можеше да ги уговори. Изглеждаше ядосан и разстроен.

— Слушайте бе, хора — убеждаваше ги той, — вие май не ме разбирате. Гунсалмо Силва го убиха, докато вършеше работа за фамилията. Трябва да го погребем малко по-стилно.

Един от тълпата заговори:

— Тоя сезон фамилията загуби деветнайсет свестни човечета. И като воюваме помежду си, пак не стигаме доникъде. От доста време само това правим — погребения на хората от нашата фамилия! Ама Силва не е чак такава загуба. Имаме си и по-важна работа на главите!

Други замърмориха, съгласни с него.

Раца ги огледа и си показа зъбите.

— Силва беше герой! Затри Свети Джо, за да ни е полезен. Длъжни сте да проявите уважение! Вие как ще се чувствате, ако ви очистят и никой не покаже уважение към вас? А, какво ще кажете?

Друг глас. На свещеник в църковни одежди, застанал съвсем близо до Хелър. Явно той трябваше да извърши заупокойната служба.

— Може ли да кажа нещо?

Раца отвърна:

— Опитайте вие, отче Пасиере. Може пък да им набиете малко акъл в тъпите тикви!

— Синове мои, тук има мъртвец. Натъжавам се, като ви виждам да се карате в това свято място. Нужни са ми осем носачи за ковчега и ще бъда доволен, ако има доброволци.

Един гангстер с особено грубо лице се обърна към свещеника.

— Отче, като гледам, не са ви казали всичко. Гунсалмо Силва беше traditore, предател на фамилията Корлеоне.

Свещеникът трепна. Прекръсти се.

— Не знаех! — Сведе глава и я поклати тъжно. — Сега разбирам защо дори неговият брат и чичо му не пожелаха да присъстват. Всички сме равни в очите на Господ, но един traditore…

— Ей! — внезапно излая гангстерът с грубото лице, насочил пръст към Хелър. — Тоя пък кой е? Шпионин?

Всички рязко се завъртяха към застаналия на вратата Хелър. Цевите на пушките се надигнаха. О, мигът наближаваше! Желанието ми щеше да се сбъдне!

Отец Пасиере каза:

— Не, не! Спокойствие! Не позволявам да стреляте, ще оскверните катедралата!

Той доближи Хелър.

— Синко, ти си се маскирал. Но как се казваш?

Е, предполагам, че един Имперски офицер не изрича лъжи пред свещеник. Хелър каза:

— Тук, на тази планета, ме наричат Джером Уистър.

Настана такава шумотевица, че отначало не разбрах какво се случи. Страховити звуци на чупене!

Хелър огледа стаята.

Мъжете излитаха през прозорците като ракети!

С панически писъци!

Оглушителен трясък от приклади на пушки, разбиващи стъклата, за да освободят пътя за бягство.

Хората скачаха в храсталаците навън.

Двигателите на лимузините изведнъж оживяха с ръмжене.

Стаята се опразни.

Лимузините изчезнаха.

Последно парче стъкло падна със звън на пода.

Отец Пасиере се показа иззад вратата. Зяпаше Хелър с отворена уста. Плъзна поглед из обезлюдената и порутена стая. Прекръсти се. И впи в Хелър широко отворените си очи:

— Значи ти си Уистър!

Хелър му каза:

— Почакайте ме, отче. Може би ще успея да уредя погребението.

Затича обратно под голите клони на дърветата. Войниците на фамилията Корлеоне стояха с увиснали челюсти и гледаха празната околност, където доскоро чакаха лимузините. Хелър мина край тях. Отвори вратата на голямата кола.

— Мисис Корлеоне, според мен е вече безопасно да влезете в катедралата. Бандитите на Фаустино си отидоха.

— Какво им направихте? — попита изуменият синьор Сагеца.

— Ами те май просто имаха среща другаде — отговори Хелър.

Подаде ръка на Бейб, за да излезе от лимузината. Тя потри ръце.

Хелър се пъхна в колата и взе котарака, който, за мое учудване, веднага се покатери по него и се настани на рамото му.

— Знахе си аз, знаех си — каза Бейб. — Даже гангстерите на Фаустино не могат да понесат предател като Силва!

Синьор Сагеца отсечено даде заповедите си. Всички soldati на Корлеоне се втурнаха напред и заеха позиции около и в катедралата.

Бейб, Хелър и котаракът стигнаха до грамадната врата.

Отец Пасиере посрещна Бейб в прохода между редиците седалки. Нейните метър и деветдесет и пет се извисяваха над него.

— Дете мое — започна той, — страхувам се, че за погребението на този човек не може да се направи много. Дори собственият му брат отказа да дойде.

— Не се притеснявайте, отче Пасиере — каза Бейб, — ще му направим на този traditore такова погребение, че да не го забрави никога.

Тя бързо тръгна напред, червената пелерина с черните ръце по нея се развяваше. Стигна до ковчега.

Хората от погребалното бюро бяха пооправили лицето на Силва, вероятно по снимките от полицейското му досие. Лежеше както подобава на тържествено изпращан мъртвец. Е, прекалено жълтееше, но не изглеждаше зле, особено като си припомни човек що за кайма е представлявал след падането.

Бейб се надвеси над него. Вдигна червения си воал.

— Traditore! — изсъска тя.

И СЕ ИЗПЛЮ ВЪРХУ СИЛВА!

Ужасеният свещеник отстъпи назад.

Изведнъж котаракът изфуча.

Изстреля се като снаряд от рамото на Хелър.

Връхлетя точно върху лицето на Силва, ръмжеше и дереше!

Хелър побърза да откъсне котарака от трупа. Но той не спираше да фучи и съска, както само котка може да прави това. Никакъв катедрален орган за Силва. Тези звуци на омразата заместиха величественото ехо под сводовете.

Бейб извика:

— Синьор Сагеца! Да дойдат хората, ако обичате!

Всички soldati на Корлеоне, макар и да хвърляха по едно око към постовете си и веднага да се връщаха на тях, идваха един по един.

Всеки вадеше нож с доближаването към ковчега.

Всеки забиваше ножа в гърдите на мъртвеца, плюеше и крясваше:

— Traditore!

Отец Пасиере се беше свил някъде отзад, безсилен да попречи.

Войниците изпълниха своята част от церемонията.

Бейб, с развяна от течението пелерина, вдигна ръка.

Джорджо дотича. Подаде й два дълги черни пръта. Джорджо се втурна и донесе още нещо. Държеше горелка. Запали я. Бейб пъхна края на единия прът в пламъка.

Желязо за жигосване!

Краят на пръта се нажежи до червено. Буква Т! Като traditore, предател!

Бейб застана до ковчега.

И притисна съскащото желязо към дясната буза на мъртвеца! Вдигна се дим. Притисна греещото Т и към лявата буза. Още дим.

Лицето на трупа беше заклеймено със знака за предател!

Но Бейб още не беше свършила.

Взе другия прът и го нагорещи.

Отец Пасиере изскимтя.

Краят на пръта представляваше кръст!

Започна да свети вишневочервено.

Тя пак застана до ковчега.

Вдигна покритото си с червен воал лице към небесата. И извика:

— MUEM SUPROC TSE COH!

И стовари пръта върху челото на Силва. Кръстът беше обърнат надолу!

О, Богове, най-после си спомних! Думите „Hoc est corpus meum“ са от светото причастие. На латински означават „Това е тялото мое“. Когато ги изрекат отзад напред над обърнат кръст, отнемат милостта на един от своите Богове от човека, а не му я дават. Значи този го очакваше обратното на опрощението на греховете. Това беше ЧЕРНА МЕСА!

Свещеникът викна. Кръстеше се като луд.

Бейб вдигна пръта.

Силва беше заклеймен, за да не му прости никой и никога! Дори Бог!

— О, дете мое — хлипаше свещеникът, — длъжен съм да съобщя на отец Ксавие, че трябва да те накаже с тридесет „Pater Noster“ и с тридесет и една „Ave Maria“. С ритуалите на черната меса ти оскверни Божия дом.

— Струва си — заяви Бейб. — Мръсният, гаден предател! Сега не можете да го погребете в осветена земя.

— Не, не можем — ридаеше свещеникът, — но и без това се съмнявам дали Бог би приел при себе си един предател.

— Много добре — удовлетворено каза Бейб. — Значи решихме вашия проблем с погребението. Предлагам да пратите тялото в някоя от свинефермите на Ню Джърси.

— Не, не — възрази свещеникът. — Ще протестират, че се опитваме да им заразим животните.

— Аха, сетих се — възкликна Бейб. — Кажете на погребалния агент да го прати на „И. Г. Барбен“, за да произведат отрова от него!

— Както пожелаеш, дете мое — съгласи се свещеникът.

Бейб пак се наведе над ковчега, взряна в жигосаното лице.

— Traditore! — отново произнесе тя.

И още веднъж вдигна воала си, за да заплюе мъртвеца.

След това Бейб Корлеоне гордо напусна катедралата.

Качиха се в лимузината. Тя доволно се отпусна на седалката, усмихна се и свали ръкавиците си.

Хелър остави котарака на сгъваемата седалка.

Бейб се пресегна да го погали.

— Джером, това е един много мил котарак. Щом види предател, веднага го надушва.

Тръгнаха.

Такова беше погребението на Гунсалмо Силва.

Но макар и разочарован, че не гръмнаха Хелър, аз също останах с печалба.

Осени ме велика идея!

Беше толкова прекрасна, че пищях съвсем малко от болки, докато се обличах.

Предстоеше ми да се разправя с Хелър веднъж завинаги!