Л. Рон Хабърд
Извънземна връзка (30)

Втора глава

Първо най-важното.

ПАРИ!

Трябваше веднага да се срещна с отговорника по сигурността. Но проблемът беше как да стигна дотам. Почти самоубийство е да се качиш в нюйоркско такси с тридесет и пет цента в джоба. Знаех, че не бива да опитвам разговор с Утанч след такова трясване на вратата. Налагаше се да ходя.

Увит дебело срещу студа, скоро вече пухтях и се потях на юг, към „Роксентър Плаца“. Беше само след няколко квартала.

Завих по „Сакс“ и със свирещи дробове минах през „Ченъл Гардънз“, смразен от гледката на толкова много голи спортисти-статуи насред заледените шадравани. Накрая стигнах до сградата на „Октопус Ойл“.

Отговорникът по сигурността седеше с метнати върху бюрото крака, за да облекчи няколкото си шкембета след обяда.

Размахах пред него картата си на федерален агент.

— Инксуич — представих се. — Идвам по изключително важен за фирмата проблем.

Той въведе името ми в компютъра, екранът остана празен.

— Какъв е проблемът? — попита, докато смъкваше краката си на пода.

— Вашата мис Пинч на гише 13 не е обучена за работата си. Мис Гребол не й е казала как да се отнася с един „шпеонин“ на фамилията!

— Хо, хо! — произнесе той.

Провери зареден ли е револверът му, взе дебела палка и излязохме.

Останах отвън. А той влезе право в клетката на зверовете, също като дресьор на лъвове. Сграбчи мис Пинч за рамото и я натика в едно килерче отзад.

Чуха се няколко резки звука. Удари.

Почти веднага отговорникът по сигурността се появи. Мина край мен с думите:

— Така се оправят нещата.

На секундата застанах пред гише 13. Мис Пинч седеше там с мъжките си дрехи и стиснатите устни. Едното й око започваше да посинява.

— Инксуич — казах. — Искам двадесет хиляди.

Тя занатиска бутоните. Екранът на компютъра остана празен. Попълни разписка и ми я даде да подпиша. Надрасках името „Томас Джеферсън“. Тя прибра разписката и внимателно отброи 20 000 долара от сейфа.

И ги прибра в чантата си!

Не беше схванала правилно урока.

Попитах я:

— Сигурна ли сте, че така е редно?

— Така се оправят нещата — враждебно ми отвърна тя.

Излязох. Май беше пораздрусана. Струваше си да й дам време, за да се опомни и да заработи нормално.

Върнах се.

— Инксуич — казах. — Искам двадесет хиляди.

Тя вдигна ръце над клавиатурата. Екранът остана празен. Попълни разписка и ми я даде да подпиша. Написах „Джордж Вашингтон“. Тя взе разписката и грижливо отброи 20 000 долара от сейфа.

Отново пусна всички пари в чантата си!

Намесих се:

— Я почакайте, мис Пинч. Според мен така не е правилно.

Очите й се взираха в мен много, ама много враждебно.

— Така се оправят нещата — изсъска тя.

Излязох. Може би назовавах не която трябваше сума!

Върнах се.

— Инксуич. Искам четиридесет хиляди.

Тя отново мина през цялата процедура. Само че този път се подписах „Бенедикт Арнолд“, за да я сплаша.

Тя извади парите от сейфа.

Да, пусна всичките 40 000 долара в чантата си!

— ТАКА СЕ ОПРАВЯТ СКАПАНИТЕ НЕЩА! — изкрещя тя.

Отказах се. Излязох и започнах да размишлявам. Нямах никакво време за губене. Ако се бавех прекалено дълго, Бери, току-виж, пак се обадил и ще ми връчат още една сметка за нанесени на хотела щети на сума 18 932.27 долара.

Разходих се наоколо. Тогава ме осени вдъхновението. Трябваше да се върна и да говоря с отговорника по сигурността.

Влязох право при него.

На бюрото му имаше купчина пачки.

Прикри ги с шапката си.

— Значи така се оправят нещата — казах.

Излязох. Бързо минавах през фоайета и коридори, които бях запомнил преди. Този път наистина имах какво да докладвам като „шпеонин“ на фамилията. Подкупни служители! Намерих вратата на личния кабинет на мис Пийс.

Почуках.

Тя отвори едва-едва.

Съобщих й:

— Като „шпеонин“ на фамилията искам да докладвам на мистър Роксентър нещо относно негови служители.

Виждал съм през живота си достатъчно разкривени от ярост лица. Нейното биеше всички по точки.

— К’во си мислиш бе, че ще те пусна да ме изтропаш ли? Разкарай се оттука бе, „бибип“ такъв!

Отидох си.

Нищо не потръгна добре!

Но в момента не можех да измисля как да се справя с проблема, затова се махнах.