Л. Рон Хабърд
Извънземна връзка (23)

Втора глава

Щях да пропусна случката, ако не бях нащрек. Но знаех, че за мен е много важно да следя всяко нещо, което би ми подсказало намеренията на Хелър. След събитията в Кънектикът бях сигурен, че той има някакви опасения, и макар да не се размотавах прекалено из Ню Йорк, не исках да допускам и най-малкия риск да се блъсна в него зад някой ъгъл. Всъщност всеки път, когато се налагаше да минавам близо до „Емпайър Стейт Билдинг“ или в района на ООН, аз се смъквах на пода в таксито, за да не ме види от тротоара.

Така че напоследък свикнах набързо да преглеждам записите от наблюдаващите го устройства. Обикновено не си губех времето с нощните записи заради онези странни електронни смущения около неговия апартамент, но след като Гунсалмо Силва преспокойно почука на моята врата, знаех, че в предпазливостта няма прекаляване.

И бях възнаграден!

Слисах се. Явно когато спасяваше Изи, той обърна внимание на наблюдателната площадка на „Емпайър Стейт Билдинг“. Никога не бях виждал някой да проявява толкова силен интерес към саждите. На кого ли му пукаше какво става с атмосферата на тази планета? Щом Ломбар поеме властта на Волтар, щеше да вземе мерки, за да не остане никакво население на Земята — той си имаше достатъчно отрепки и в родния свят, без да си взима беля на главата с още една цяла планета. Вероятно беше да остави само малка колония в Турция, за да поддържа доставките на опуим. Така че трябваше ли му на някого да се занимава с атмосферата на Земята? Нека се задушават от собствените си сажди или пък да бъдат избити от изтребителните екипи — каква е разликата?

Хелър обаче внесе нещо ново в дневното си разписание. Всяка вечер излизаше от „Грейшъс Палмс“, облечен в дебели дрехи на чистач, носеше кофа и метла, искаше от Бум-бум да го закара пред входа за наблюдателната площадка на „Емпайър Стейт Билдинг“.

Последният курс на асансьорите нагоре беше в единадесет и половина вечерта. Той се качваше, после се прехвърляше за 86-и етаж.

По това време снекбарът и щандът за сувенири бяха затворени, горе не се мяркаше жива душа. А и кой би спрял чистач в нюйоркска сграда?

Снекбарът и щандът заедно с асансьорните шахти и стълбището са разположени по средата, отвсякъде ги заобикаля широката площадка.

Той се качваше върху централното съоръжение и слагаше три нови въздушни проби, прибираше оставените предната нощ и ги пускаше в кофата.

Макар площадката да се простираше нашироко около централната част и макар и тя да беше обградена с висока три и половина метра плътна метална мрежа, само като го гледах как се разхожда най-невъзмутимо горе и наглася пробите според посоката на вятъра, стомахът ми се свиваше.

Там има чудесно осветление — и от градските светлини, и от предупредителните сигнали за самолетите в най-високите точки на сградата, и от още няколко лампи. Но гледката как той се занимава с пробите на главозамайваща височина беше повече от онова, което можех да понеса.

Събираше образци от саждите или от носещите се във въздуха спори, или нещо такова. Сигурно ги подлагаше на най-подробни изследвания и правеше много ценни заключения, в това не се съмнявах, но според мен вършеше пълни глупости. Ала както си беше побъркан на тема височини, за него трябва да е било забавление.

Така че същата вечер почти пропуснах да погледна екрана, когато наближи времето за това. Но някакъв усет, който набиват в главите на хората от Апарата, ми подсказа преди да заспя, че е по-подходящо да се уверя, че той пак се е качил горе, а не се кани да почука на вратата ми.

Да, горе беше.

Пусна старите проби в кофата, сложи нови и слезе на площадката.

Тогава се започна!

Хелър тъкмо тръгваше към стълбището, когато една стара дама се втурна към него.

Носеше през рамо огромна дамска чанта. Беше облечена изцяло в черно. От черната шапка се спускаше черен воал.

— Ох, младежо, младежо! — завика тя с висок фалцет. — Длъжен сте да ми помогнете! Котката ми! Моето коте!

В същия миг аз изпаднах в шок. И с фалцет, и без фалцет познавах този глас.

ГУНСАЛМО СИЛВА!

Бе се преоблякъл като жена, за да убие директора на ЦРУ, сега използваше същия трик.

И точно за ХЕЛЪР му бяха предложили един милион долара — убийство, с което никой друг не искаше да се заеме!

Но кой даваше парите? Не беше Бери — Медисън си вършеше работата, а Бери дори не беше в града.

Седях и се измъчвах. Още нямах кода на Хелър, не можех да фалшифицирам докладите му до капитан Тарс Роук, които изпращаше на Волтар. А Силва, обучен от Апарата, щеше с лекота да пречука Хелър! В края на краищата не беше ли постигнал невъзможното — да убие директора на ЦРУ, още двама руснаци, един диктатор и Джими Тавилотврат — Канавката? А като споменах за това, нима не беше очистил дори съпруга на Бейб, самия капо, Свети Джо Корлеоне? Олеле, Хелър все едно вече беше труп!

Да бъдеш джентълмен е твърде голяма пречка в живота. Затова аз никога не се държа така. А Хелър, джентълменът, идеалният офицер от Флота, потупваше „старата дама“ по гърба и нареждаше:

— Нищо, нищо. Какво й е на вашата котка?

Хлипайки тъжно, „старата дама“ махна с ръка и заситни към отсрещния край на площадката чак до ръба, където вдигна пръст нагоре.

Естествено! Там имаше котарак!

Пъстър, на бели, оранжеви и черни петна. С малък червен нашийник. И висеше на ремък от високата метална ограда! Най-горе тя е извита навътре, така че котаракът беше увиснал над пропастта!

Мяучеше жаловито и се люлееше над осемдесет и шест етажа празно пространство.

— Скочи! — изви фалцета си Силва. — Уплаши се и скочи!

За да достигне котарака, човек трябваше да се покатери върху високия цял метър бетонен парапет, после още метър и половина — два по оградата, накрая да пропълзи отгоре и да се пресегне навън.

Несъмнено Силва бе следил Хелър под друга маскировка и бе научил за тъпашкия му навик да се катери къде ли не. Но не можех дори да предположа как точно ще нанесе удара си. Куршумите в трупа обикновено будят подозрение.

Хелър вдигна очи към скимтящата котка. После отстъпи пет-шест метра от оградата към външната стена на снекбара. Там имаше седалки, до които се виждаха два сака.

Изви поглед към „старата дама“ и към грамадната й чанта. Отгоре се показваха няколко кълбета прежда.

— Седнете ей там — каза Хелър. — Нямам никаво въже. Нужно ми е нещо, от което да направя примка и да хвана с нея котката, когато се покатеря на оградата. Иначе може пак да скочи.

Пресегна се за преждата и започна с бързи движения да усуква от нея въженце.

— Нужна ни е „котешка люлка“ — промълви той. И много бързо правеше една.

Съвсем ясно си спомних предупреждението на Бери за добросърдечието. И сега пред себе си виждах ужасяващо потвърждение колко прав беше. Хелър кротко седеше на косъм от смъртта си!

Нощният вятър се усили. Светлините на Ню Йорк мигаха под небето мъртвешки синкави.

Хелър сплиташе „котешката люлка“.

„Старата дама“ хълцаше през сълзи.

Най-сетне Хелър беше готов. Разполагаше с нещо като широко отворена торба на дълго въже.

— Ей сега всичко ще бъде наред, почакайте ме — утешаваше я той.

— Ох, да се надяваме — тъничко изпищя Силва.

Хелър стъпи върху парапета. Ловко се изкатери по вътрешната страна на металната мрежа. Изпълзя през извивката горе.

С точно и рязко движение пусна торбата под котарака и я дръпна нагоре. Крачетата на животното се промушиха през отворите, но тялото му беше сигурно хванато. Хелър вдигаше торбата към себе си.

Слухът му сигурно долови някакъв звук дори през шума от вятъра. Хванал се за горния край на оградата, той изви глава, за да погледне.

Точно в този миг Силва беше на три метра от него и слагаше нещо на плочките.

Хелър забеляза предмета. Волтарианска ударна граната.

Разпознах я едновременно с него. Една от онези, които дадох на Търб. Щеше да се взриви със страхотна ударна вълна, без да остави и едно-единствено парченце. Щеше да издуха Хелър от оградата към зейналата под него пустота.

Ръката на Силва пусна гранатата.

— Едно — прошепна Хелър. Започна да брои!

Силва се изправи.

Хелър метна котарака.

— Две — каза той.

Котаракът удари Силва по лицето.

Врещеше и дереше кожата му.

Очевидно Силва бе намислил да се скрие зад саковете и седалките, за да се спаси от ударната вълна. Заудря зверчето, мъчеше се да го откъсне от лицето си и отстъпваше нзад.

— Четири — произнесе Хелър.

Сетих се, че знае за петнадесетте секунди закъснение на гранатата.

Хелър се отблъсна от металната мрежа и се приземи върху площадката!

Силва още се бореше с котарака. Но едната му ръка се плъзна в чантата.

Извади я, стиснала моя „Колт Булдог“.

Животното не се отделяше от лицето му, писъците му бяха кошмарни.

Хелър се затича, за да заобиколи.

— Седем.

Вече и Силва виеше и крещеше мръсотии. Започна да налага котарака с дамската чанта.

Сплетената от прежда торба се пръсна.

Котаракът с мощен отскок побягна към отворената врата на сувенирния щанд.

Обезумял от болка, Силва метна чантата след него.

Приклекна в заплашителна поза, въртеше насам-натам цевта на „Колта“.

Хелър достигна барикадата от сакове и седалки до стената на снекбара.

— Десет — прошепна той.

Прикри се!

Силва го забеляза. Не искаше да прибързва. Ако стреляше само по темето пред очите си, можеше да разчита единствено на щастливата случайност.

Направи няколко крачки назад.

Скочи върху парапета, за да се прицели отвисоко.

— Дванадесет — каза Хелър.

Силва натисна спусъка!

Куршумът се заби в сака пред Хелър.

Силва се покатери по оградата.

И стреля отново!

— Четиринадесет — отбеляза Хелър.

Прилепи се към плочките. Всички звуци заглъхнаха, щом здраво притисна длани към ушите си и навря лицето си в сака.

БУУУМ!

Тътенът проникна дори през предпазващите го ръце.

Той вдигна поглед.

И видя как Силва летеше високо горе!

Вятърът подхвана тялото и Силва се понесе над нощния Ню Йорк, все надолу. Хелър отиде до оградата и надникна.

Виждаше само празен мрак.

Върна се. Огледа се. На мястото на експлозията личеше само плитка вдлъбнатина. Нищо набиващо се в очи. Отиде да вземе огромната чанта на Силва.

Наоколо като че нямаше никакви други улики, с изключение на саковете.

Хелър вдигна лице към небето.

— Исусе Христе, надявам се да си забелязал, че нямах особено голям избор. Но ако по някаква грешка попадна на твоите Небеса, не забравяй да ми пишеш червена точка, задето спасих това коте. Амин.