Леда Милева
Зайченцето бяло

Зайченцето бяло

цял ден си играло

в близката горичка

със една сърничка.

 

Вече се стъмнило,

слънцето се скрило,

зайчето разбрало,

че е закъсняло.

 

Хукнало да бяга,

както му приляга,

но във тъмнината

сбъркало следата.

 

Седнало да плаче

малкото юначе.

На кого да каже

път да му покаже?

 

Спряла под елхата

с лампичка в ръката

малката светулка,

на щуреца булка.

 

Зайчето видяла,

пътя му огряла.

Отишло при Зайка —

милата си майка.