Богомил Гудев
Мое детство

Детство мое, реално и вълшебно,

детство мое, така си ми потребно!

Все се мъча света да обърна,

яхнал пръчка, при теб да се върна.

 

Пак в юмручето ръждив петак да скрия,

пак със кучето да вдигна олелия,

пак с пипер да поръся филия

от хляба чер.

 

Детство мое, на ръст едноетажно,

детство мое, за мен така е важно

щом студено ми стане — да мога

да си взема от детския огън.

 

Все се мъча света да обърна,

яхнал пръчка, при теб да се върна.

Всеки ден по една дяволия

да е от мен!