Галина Златина
Лятна буря

Бурята насред гората,

спря, приседна на тревата

и започна да пресмята:

 

„Днес обрулих оня орех,

куп пране в калта съборих

и… какво ли още сторих?

 

Ех, преди по-млада бях

и където се явях,

винаги вселявах страх.

 

С рев връхлитах над селата,

керемидите премятах

и ги чупех на земята.

 

Остарявам ли? Не знам.

Ала вече ме е срам,

че полюшвам се едвам.

 

Че онуй момче в полето

вместо да го бутна — ето —

аз… помилвах му лицето.“