Галина Златина
Обущар

Ежко боцка с иглите си сръчно

и на Вълчо това обяснява:

 

— Имам страшно голяма поръчка.

Много дълго все нея ще правя.

Ако беше дошъл преди два дни,

бих закърпил и твойте ботуши.

Знам, че нощите станаха хладни,

но пък работа имам до гуша!

 

Виж, стоножката даде при мен

сто обувчици все за поправка.

Ако кърпя по пет всеки ден,

двайсет дни са ми те занимавка.

 

Обещал съм й, Вълчо, понеже е

със крачета такива изнежени,

че измръзват й вече в сланата.

А на теб са ти груби краката.

И са свикнали. Знам, че и лани

в снега ходи с ботуши съдрани.