Радой Киров
Утринна тревога

Татко на юначето

тича за калпачето,

дядото и той,

разтревожен яката,

с две дебели якета

гони внука свой.

 

Посред олелията

мама му филията

маже с мармалад.

Баба вика: „Милото

мляко не е пило то,

ще умре от глад!“

 

А пък първолачето,

а пък то юначето,

вика с гняв голям:

— Как, нима не виждате

колко ме обиждате?

Мога всичко сам!