Васил Златарев
Първокласник

Петърчо е в първи клас.

Брей, че ученик!…

Важно крачи покрай нас —

сякаш е войник.

 

Вечно с чантата в ръка.

Вечно с вирнат нос.

И играчките сега

гледа като гост…

 

Влезе, каже добър ден —

и мълчи, мълчи.

Ако ли пък спре при мен,

то ще ме гълчи…

 

Сутрин става призори.

Бърза — все след тати…

Мама чай ще им свари

и ще ги изпрати.

 

Петърчо е в първи клас…

Ученик е, знам.

Но ще пораста и аз —

ей такъв голям!