Моника Стоянова
Кончето и слончето

На слончето присмя се кончето:

— Ах, колко си дебело!

Заплака наскърбено слончето,

очички тъжно свело.

 

Не щеш ли, случи се на кончето

веднъж беда голяма.

Край старата гора под склончето

попадна в празна яма.

 

На помощ се притече жабата.

За кончето се трогна.

Но беше твърде слаба тя

и как да му помогне?

 

Дойдоха меца и сърничките.

Но тях пък страх ги хвана,

че може, без да искат, всичките

да паднат във капана.

 

Накрая появи се слончето.

То бързо се завтече.

С хобота си издърпа кончето,

а кончето му рече:

 

— Благодаря, прости обидата.

След храброто ти дело

разбрах, че е несправедлива тя.

Ти толкова си смело!

 

Повдигна слончето очичките

и кончето прегърна.

И по лицата пак на всичките

усмивката се върна.