Кирил Назъров
Хранилка

От зори с пресипнал глас

Врабчо нещо ми чирика.

Ала не разбирам аз

на врабчетата езика!

 

Все повтаря: „Чик-чирик…“,

сгушен в сивата престилка.

Сигурно на свой език

моли: „Направи хранилка!“

 

Майстор и техник съм аз —

грабнах чук, избрах трионче…

И хранилката след час

кацна на извито клонче.

 

На прозорчето ми спря

Врабчо и зачурулика:

„От сърце благодаря…“

Вече зная му езика!