Николай Соколов
Зайо на училище

Зайо Байо тъй си рече:

— Ученик ще бъда вече!

Сложи книжката в торбица,

ха през дол и през речица,

през широка, равна нива,

на училище отива.

 

Но на пътя за беда,

шоп със сопа той видя.

— Добър ден! Где с тази книга?

Заю плахо запримига:

— На училище съм аз!

— Тъй ли? Ха на добър час!

— Ами ти със тази сопа?

— Тръгнал съм към планината,

мечки ще ловя в гората.

— Мечки ли? — И Зайо зина. —

Как с тояга ще ги биеш,

можеш ли да ги надвиеш?

— Щом ударя по гърбина —

рече шопът, силен мъж, —

с тази сопа десетина

ще съборя изведнъж.

И замаха шопа сопа,

тъй я завъртя накрая,

че съвсем изплаши Зая.

 

Ала в миг се закова,

гледа и недоумява —

из дола едва-едва

мечо ухо се подава!

Хвърли шопът сур калпак

и удари го на бяг.

Зайо хукна презглава,

втурна се по пътя черен,

в клас се вмъкна

разтреперан.

 

А учителката пита

със усмивка дяволита:

— Що, Сивушко,

закъсня?

— А бе стана тя една,

с дяда Шопа отзарана

мечки бихме из балкана!…