Атанас Цанков
Домашно зайче

Не е велурена играчка,

а живо, истинско. Дори

се плаши от прахосмукачка,

от чайника когато ври.

 

И все поглежда да се скрие —

иди го разбери къде:

зад шкаф, под маса, зад саксия

или зад някое перде.

 

Надничам, търся — где се дяна?

Заплаквам. Баба ме теши:

— Я гледай — мърдат зад дивана

един мустак и две уши!

 

Протегна ли ръка обаче,

потъват в някое кюше…

Лъжливо заешко мустаче,

страхливо заешко уше!