Емануил Попдимитров
Десетте пръста

Имам десет братя —

мънички джуджета,

скромни и послушни,

пъргави, напети.

 

При игри ми служат;

в тръни се завират,

топката ми търсят,

леко я намират.

 

Сутрин ме обличат,

мият ми лицето,

слагат ми закуска

десетте джуджета.

 

Уча ли урока,

книгата ми дават,

не стоят на мира,

но не ми додяват.

 

Вечер ме събличат,

топло ми постелят,

даже и в леглото

с мен не се разделят!