Жива Кюлджиева
Балонче

Балонче хвърковато,

червено като мак,

приятелче крилато,

защо побегна пак?

 

Във моята ръчица

не ти ли бе добре?

Отскубна се и литна

към синьото небе.

 

Ти жеравите гониш.

Видя ли, че познах!

Но твоето местенце

не е, братле, при тях.

 

С балончета играят

послушните деца,

а птичките желаят

мушици и зрънца.

 

Балонче хвърковато,

аз каня те с поклон —

ела да си играем

на нашия балкон!