Робърт Б. Паркър
Версия „Торнадо“ (48)

48

— Абе какво е това тук рече Теди Сап още щом седнахме. — Да не е център за подпомагане на разбити семейства?

— Ти си ми най-близкият приятел в Джорджия — отвърнах.

Седяхме на неговата маса близо до вратата. Пъд бе в задната стая заедно с Корд, Сю и Стоуни.

— Първо пристига Корд Уайът като нещастно сираче, изоставено насред буря, и казва, че ти го пращаш. После ми довтасваш и ти с останалите от шибаното семейство. А какво ще правим, когато Делрой научи, че са тук?

— Може би няма да научи.

— Аз съм скромен бодигард, не някакъв гаден командос. Делрой може да докара тук дванайсет, дори петнайсет души с автоматично оръжие. Какво им е на момичетата?

— Още не знам със сигурност. Очевидно са били държани затворени в къщата след смъртта на баща им. Но не знам защо. Или са травматизирани, или дрогирани, а може и двете. Държат се като плахи деца.

— Хубави прически са си спретнали — каза Сап.

— Вие, хомосексуалистите, обичате да сте в крак с модата — рекох аз.

— Прав си. Чудя се защо ли са ги подредили така.

— Може и да не е по тяхно желание. Белите пижами също.

— И какво искаш от мен?

— Да се грижиш за тях, също и за Корд и Пъд, докато разбера какво става.

— И колко дълго според теб ще трае това?

— Като си знам досегашните постижения, около двайсет години.

— Бекър ще ти помогне — рече Сап. — Стига да му предложиш нещо, дето да натежи в съда.

— Такъв е и моят план.

— Радвам се да чуя, че имаш план. А какво ще правиш с Делрой?

— Надявам се да му наритам задника.

— Той ли е според теб?

— Може да има и други, но единият е той.

— Делрой е смахнат — отбеляза Сап. — Но е гаден и опасен.

— Идеалното съчетание.

Сап пъхна ръка под масата и извади полуавтоматичен колт, 45-и калибър, и го сложи отгоре.

От друга страна — рече той, — и ние с теб не сме херувимчета.

— Правилно — отбелязах. — Можеш ли да държиш нещата тук под контрол, докато отскоча до Саратога?

— До Саратога ли?

— Добре ме чу. Искам да се видя с Пени.

— Значи аз тук да приютя всички, отритнати от семейство Клайв. Да ги храня и обличам, да се грижа за тях, да им доставям чисти кърпи и чаршафи, а ако се наложи, да опушкам и ония от „Секюрити Саут“. А ти отиваш в Саратога.

— Именно.

— Това ли ти е планът?

— Ти имаш ли по-добър?

— Нямам нужда от по-добър. Мога просто да си вдигна чукалата.

— Ще го направиш ли?

— Не.

— Ами тогава за какво говорим?

— Май след години ще празнувам деня, в който ти цъфна тук — рече Сап.

— Доказва, че не съм хомофоб.

— Лошо ми се пише — рече Сап. — Някой от тия, дето ми довлече, може ли да стреля?

— Да ти се намира пушка?

— Естествено.

— Че кой не може да стреля с пушка?

— Важното е да поискат.

— Тъкмо това е проблемът.