Метаданни
Данни
- Серия
- Детектив Спенсър (27)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Hugger Mugger, 2000 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- Здравка Славянова, 2000 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,7 (× 13гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- ultimat(2009)
Издание:
Робърт Паркър. Версия „Торнадо“
Издателство „Обсидиан“, София, 2000
Редактор: Матуша Бенатова
Художник: Кръстьо Кръстев
Техн. редактор: Людмил Томов
Коректор: Петя Калевска
ISBN 954-8240-88-2
История
- —Добавяне
33
Корд се беше съвзел. Присъедини се към нас изкъпан, избръснат, ухаещ на дискретен парфюм, спортно облечен. Имаше вид на преуспяващ брокер, отмарящ в свободния си ден. Настани се в сепарето до мен и се усмихна любезно.
— Съжалявам, че се разкиснах преди малко. Напоследък ми е доста притеснено.
Келнерката се появи, наля кафе в чашите ни и попита Корд дали иска нещо за ядене.
— Има ли пшеничени ядки?
Русокосата поклати глава.
— Вече сервираме обедното меню. Минава единайсет.
— Тогава препечени филийки, ако обичаш, и чаша чай.
— Чай ли?
— С лимон, ако обичаш.
Момичето се отправи към кухнята. Корд ни се усмихна бодро.
— Вие, момчета, изяснихте ли нещата?
— И още как — отвърнах. — Я кажи, според теб защо й е хрумнало на жена ти внезапно да сложи край на брака ви?
— Наистина ли е необходимо?
— Наистина.
— Сигурно сте чули версията на Пъд. Колкото и грубиянски да звучи, бракът ни в известен смисъл беше… измамен… Все пак можех… — Замълча, търсейки подходящите думи — Да й служа. Но по един нетрадиционен начин.
— Ясно, сексуално не сте си подхождали. Но сигурно това и на двама ви е било известно доста отдавна.
— Така е. Когато се оженихме, се надявах, че мога да опитам, но…
— Но не успяваше да го вдигнеш натърти Пъд.
Корд сякаш се смути. Предположих, че по-скоро от изречените думи, отколкото от самия факт.
— Да приемем, че си опитал. От колко години сте женени?
— От осем.
— Имало ли е хубави моменти?
— Като се изключи сексът, да. Бяхме много добри приятели.
— Не бих казал, че сексът може да се изключи току-така, но това не е важно в случая. Въпросът е, защо точно сега?
— Защо се разделихме ли?
— Именно.
Момичето донесе чаша гореща вода, пликче чай, намазани с масло препечени филийки и сладко от грозде. Пъд поднесе чашата си за още кафе, аз отказах.
— Какъв плодов сладкиш имате? — попита Пъд.
— С праскови — гласеше лаконичният отговор.
— Донеси едно парче. Какъв е смисълът да изпиеш толкова кафе, ако не хапнеш нещо сладко.
Момичето се усмихна по навик и отиде да изпълни поръчката. Корд потопи пликчето чай в чашата и внимателно го натисна с лъжичката.
— И сам съм си задавал същия въпрос — рече той. — И неизменно стигам до Пени.
Изчаках. Наблюдавах го как побутва пликчето, докато получи желания цвят. Момичето се върна и постави прибори и чинията със сладкиша пред Пъд, пъхна отстрани сметката и пак ни остави. Взех листчето.
— Пени реши, че трябва да си отидем — продължи мисълта си Корд.
— И защо?
— Нямам представа. А ти, Пъд?
— Ами тя никога не ни е харесвала, нито мен, нито него.
— Не мисля така — възрази Корд. — Може да не е одобрявала теб, Пъд. Заради пиенето и хулиганското ти поведение. Но мисля, че мен ме харесваше.
— Боя се, че грешиш — отвърна Пъд.
— А какво знаете за Делрой? — намесих се аз.
— Бива си го — рече Пъд.
— Гаден фашист — отсече Корд.
— Откога работи за семейството?
— Аз го заварих — отвърна Пъд.
— Аз също — додаде Корд. — Когато ние със Стоуни се оженихме, той си беше тук.
— Винаги ли се е грижил за охраната?
— Така изглежда — сви рамене Корд.
— Мен ме е измъквал от разни пиянски истории — рече Пъд. — Отървавал е и Корд, като изперка и го удари хормонът.
— Какви истории? — настоях аз.
Пъд налапа последната хапка сладкиш.
— За мен ли питаш? Непристойно поведение в пияно състояние. Веднъж пък бях погнал някаква мацка, а тя се оказа полицайка под прикритие. Такива неща.
— И какво правеше той, за да те измъкне?
— Знам ли. Просто се появяваше в ареста или където там ме бяха прибрали, връщаше ме у дома и ме съветваше да се държа прилично. И с това се слагаше край на предявените обвинения.
— Ами ти? — попитах Корд.
— И за мен е правил същото.
— Заради малките момчета?
— Бяха по-скоро недоразумения. Имаше обаче и един гаф, в Огъста явно ми бяха заложили капан.
— Сигурно е било доста гадно. Делрой ли оправи нещата?
— Е. да. Предполагам, че е действал по нареждане на Уолтър.
— С подкуп? Или със заплахи?
— И двете, струва ми се.
— А защо не го харесваш?
— Все на много важен се прави. И се държи нагло. Класическият хомофоб.
— О, по дяволите, много хора не харесват хомосексуалистите — намеси се Пъд. — Което не значи, че са фашисти, за бога.
Корд отчупваше малки парченца от препечената филийка.
— Нещо друго да ми кажете за Делрой?
— Мене ако питаш, той чука Пени — отвърна Пъд, Надигналият се гняв ми подейства като шок. Не толкова силен, както ако бях чул някой да каже нещо обидно по адрес на Сюзан, но все пак.
— За бога, Пъд, на теб все това ти се привижда, кой кого чука.
Пъд не каза нищо повече, просто сви рамене.
— Ще се прибираш ли скоро? — попита той Корд.
— Не — отвърна Корд.
— Добре тогава. Отивам да се поизлъскам, че ще ходя на интервю за работа.
— Къде? — поиска да знае Корд.
— Фирма за доставки по домовете. Все някой от нас трябва да работи.
— Успех — пожела му Корд.
— Ако ме вземат, може и да успеем да се измъкнем от оная проклета телефонна кабина.
— Дано — рече Корд.
— До скоро — махна той към мен. — Дано ти провърви.
Дадох му визитната си картичка.
— Ако се сетиш нещо, отседнал съм в „Холидей Ин“ — качах аз. — Можеш и в кантората ми в Бостън да позвъниш. Всеки ден си проверявам телефонния секретар.
Пъд взе картичката, пожела ми успех с вдигнат палец и излезе.
— Знаеш ти, че спря да пие? — изненада ме Корд.
— Не, не знаех.
— Капка не е сложил в уста, откакто се случи… това.
— Удивително наистина.
— Грубиян е, ужасно е некоректен, пък и, боя се, че не е много умен, но се чудя какво щях да правя без него.
— Повечето хора са далеч по-свестни, когато са трезвени — казах аз. — Смяташ ли, че Делрой чука Пени?
— Не бях се замислял всъщност, но пък те се познават от толкова отдавна… Ами трябва да е била петнайсетгодишна, когато той се е появил.
Изчаках Корд да си състави мнение за версията на Пъд. Виждах, че не му е лесно Без съмнение винаги досега бе мислил най-вече за себе си и много рядко за живота извън неговия собствен.
— Не знам — рече накрая. — Не е изключено. Ако се докаже, че е истина, няма да се изненадам.
— Ами Стоуни? — попитах го. — Смяташ ли, че ти е изневерявала?
Знаех отговора, макар че оралният секс, предлаган по магистралите, едва ли покриваше понятието изневяра. Просто исках да разбера какво знае Корд.
— Бих проявил разбиране — рече той — и бих й простил, като се има предвид как стоят нещата… Възможно е да е вършила неща, за които не знам. Но не, не ми се вярва много.
Трудно е да си го представи човек — отвърнах аз.