Дейвид Балдачи
Абсолютна власт (9)

9

Уолтър Съливан не можеше да откъсне поглед от лицето й (или каквото беше останало от него). На оголеното й стъпало бе закачено номерчето от моргата. Антуражът му бе останал пред залата — Съливан бе предпочел да поседи мълчаливо до съпругата си. Формалното разпознаване на трупа бе извършено. Полицаите си бяха заминали, за да допишат протоколите си, а журналистите се оттеглиха, за да подготвят статиите си. Само Уолтър Съливан — един от най-влиятелните мъже на своето време, успял от четиринайсетата си година да превърне в пари всичко, до което се докосне — се почувства напълно лишен от енергия и всякакви желания.

Пресата бе нападала него и Кристи след смъртта на първата му съпруга, сложила край на четирийсет и седем годишния им брак. Съливан бе решил да избере по-млада и по-енергична жена, след като самият той наближаваше осемдесетте. Бе преживял достатъчно кончини, за да заложи на някого, който не би го надживял. Бе загубил множество приятели и близки, от което поносимостта му към смъртта беше рязко намаляла. Остаряването не е лесно дори за богатите.

Ала ето че Кристи Съливан не го надживя. Той нямаше да остави тази работа току-така. Добре, че не знаеше по-нататъшната съдба на телесните й останки. Налагащите се процедури едва ли биха утешили опечалените близки.

Веднага щом Съливан излезеше от стаята, санитарят щеше да откара количката с мисис Съливан в залата за аутопсия. Там щяха да я претеглят и да измерят височината й. Щяха да я фотографират и с дрехите, и гола. После щяха да й вземат отпечатъци и да й направят рентгенова снимка. Щателният оглед на тялото щеше да установи колкото се може повече следи и улики. Физиологичните течности щяха да бъдат изпратени за лабораторни изследвания за наличие на алкохол или опиати. Клиновиден разрез щеше да разпори трупа й от гърдите до гениталиите. Гледката би била отблъскваща дори за медиците ветерани. Всеки орган щеше да бъде анализиран и претеглен, а гениталиите щяха да бъдат изследвани за следи от полов контакт или сексуален тормоз. Остатъците от сперма, кръв и чужди косми щяха да бъдат изпратени за ДНК анализ.

Щяха да прегледат черепа, да очертаят раните по него, да го разцепят откъм върха, да извадят мозъка и да изтръгнат забития куршум, за да го предадат за балистичен анализ.

След приключването на процедурите тялото щеше да бъде върнато на Уолтър Съливан.

Специалистите по токсикология щяха да изследват съдържанието на стомаха и чуждите вещества в кръвта и урината й.

Протоколът от аутопсията щеше да съдържа причината и механизма на настъпването на смъртта, както и всички по-важни заключения, придружени от мнението на съдебния лекар.

Протоколът от аутопсията, снимките, отпечатъците от пръсти, докладът на токсиколозите и цялата останала информация по случая щеше да бъде предадена на следователя.

Уолтър Съливан се изправи, покри останките на жена си и тръгна към изхода.

Следователят го наблюдаваше иззад друго едно огледало-прозорец в помещението. Опечаленият съпруг излезе. Сет Франк сложи шапката си и го последва.

 

 

Зала номер едно бе най-голямото помещение във фирмата. Намираше се в центъра на зданието, до самата рецепция. Зад дебелите й плъзгащи се врати току-що бе започнало събранието на съдружниците.

Джак Греъм седеше между Санди Лорд и един друг старши съдружник. Новият му пост още не беше официално обявен, но днес формалностите не бяха толкова важни. Лорд бе настоял специално на присъствието му.

Хората от бюфета поднесоха кафе и кифлички и се оттеглиха, затваряйки вратите зад себе си.

Всички се обърнаха към Дан Кърксен. Той отпи глътка сок, обърса старателно устни с предоставената салфетка и се изправи.

— Предполагам, че вече сте разбрали за ужасната трагедия, която сполетя един от най-важните, ако не и най-важния ни клиент.

Джак оглеждаше тежката мраморна маса. Повечето присъстващи не откъсваха очи от Кърксен. Няколко от тях попитаха шепнешком съседите си за подробностите около престъплението. Джак бе прочел за случилото се във вестниците. Никога не бе работил със Съливан, но знаеше, че делата му са достатъчно обемисти, за да ангажират четирийсет адвокати от фирмата. Съливан несъмнено бе най-големият клиент на „Патън, Шоу и Лорд“.

— Полицията разследва случая — продължи Кърксен. — Още не са открили нищо съществено. — Кърксен замълча, погледна към Санди Лорд и се покашля. — Не е трудно да се предположи, че Уолтър преживява едни от най-тежките си дни. За да облекчим страданието му максимално, ще помолим всички адвокати, заети с неговите дела, да работят особено усърдно и да отстраняват всеки потенциален проблем още с възникването му. Нямаме основание да предполагаме, че трагедията не е резултат от най-обикновен опит за кражба, но все пак ще ви препоръчаме изострена бдителност, когато движите сделките на Съливан. Ако нещо събуди подозренията ви, то трябва да бъде докладвано незабавно на мен или на Санди.

Няколко глави се извърнаха към Лорд, който както обикновено зяпаше тавана. Вече бе загасил три фаса в пепелника пред себе си. Чашата му с „Блъди Мери“ бе почти празна.

Заговори Рон Дей, специалистът по международно право. Лицето му, напомнящо кукумявка, изпъкваше на фона на грижливо подрязаната коса, но тъничките овални очила му придаваха някаква безличност.

— Нали не става въпрос за терористичен акт? Напоследък работя по сделките на смесеното дружество в кувейтския филиал на Съливан. Мога да ви уверя, че ония имат съвсем други правила. Искам да знам дали е застрашена собствената ми безопасност. Тази вечер летя за Рияд.

Лорд извъртя погледа си към Дей. Още не бе престанал да се учудва на късогледството, а често пъти и на глупостта на съдружниците си. Дей бе човек, чиито основни достойнства според Лорд включваха способността да се изразява на седем езика и да лиже подметките на арабите.

— На твое място не бих се притеснявал, Рон. Дори и да става въпрос за международна конспирация, ти си твърде дребна риба, за да се занимават с теб. Решат ли да го направят, ще си мъртъв, преди да разбереш какво става.

Разнесоха се неловки хихикания. Дей оправи възела на вратовръзката си.

— Благодаря за уточнението, Санди.

— Няма защо, Рон.

— Искам да ви уверя, че се прави всичко възможно за разкриване на престъпника — каза Кърксен и пак се покашля. — Говори се, че самият президент ще натовари специална комисия с разследването на случая. Сигурно ви е известно, че. Уолтър Съливан е заемал постове в няколко правителства и е един от най-близките приятели на президента. Престъпниците скоро ще бъдат заловени — заключи Кърксен и седна.

Лорд се огледа, повдигна вежди и загаси последната си цигара. Съдружниците се разотидоха.

 

 

Сет Франк се завъртя на стола си. Кабинетът му бе кутийка с размери три на три метра. Само шефът разполагаше с голямо помещение в иначе малкия участък. Докладът от съдебномедицинската експертиза бе оставен на писалището. Франк бе успял да го прочете три пъти, макар и още да бе едва седем и половина сутринта.

Бе присъствал на аутопсията. Следователите винаги присъстваха по ред съображения. Макар и да бе свидетел на стотици аутопсии, Франк не бе успял да привикне към начина, по който мъртвите биваха разпаряни. Вече не му прилошаваше, но още му трябваха два-три часа безцелно шофиране из града, за да се успокои и да поеме обичайната си работа.

Докладът бе обемист и ситно изписан. Според него смъртта на Кристи Съливан бе настъпила поне седемдесет и два часа преди откриването на трупа. Доказателства за това бяха издуването на тялото, бактериите и изпълването на органите с газове. Не бе пропуснато да се отбележи, че високата температура в стаята също бе ускорила процеса на гниене, което от своя страна затрудняваше разследването. Така или иначе, можеше да се заключи със сигурност, че смъртта не е настъпила преди по-малко от три дни. Франк разполагаше със странична информация, която го навеждаше на мисълта, че Кристи Съливан е била убита в понеделник вечерта.

Минимумът от три дни означаваше, че Франк ще трябва да се движи по остаряла следа. Един умел престъпник би могъл да изчезне завинаги в рамките на такъв период от време. Към неудоволствието от този факт трябваше да се добави, че вече бяха изминали няколко дни от намирането на трупа, но разследването не бе помръднало ни на йота. Франк не помнеше друг такъв случай, при който да не попаднат на нито една улика.

Смяташе се, че свидетели (с изключение на убитата и извършителите) няма. Полицията бе поместила обяви във вестниците, както и на най-оживените места. Досега никой не беше откликнал.

Разговаряха със собствениците на всички имения в радиус от четири-пет километра. Съседите изразяваха своя гняв, ужас и страх. Франк бе забелязал притесненото мръдване на вежда, нервното потъркване на ръце, присвиването на рамене. Можеше да се обзаложи, че веднага ще засилят мерките за безопасност. Така или иначе, всички тези емоции не даваха кой знае колко информация. Разпитаха и прислугата на съседите, но пак удариха на камък. Проведоха телефонни разговори с личните помощници на Съливан, придружили го до Барбадос, но не откриха абсолютно нищо. Всички тези хора имаха желязно алиби, но Франк бе свикнал да не отдава прекалено голямо значение на подобен факт.

Не разполагаха с никаква информация и за това какво е правила Кристи Съливан в деня на убийството. Предполагаше се само, че е била застреляна в къщата си късно вечерта. Франк бе убеден, че научат ли повече за самия ден, ще се доберат до нещо съществено.

Знаеше се, че в девет и половина сутринта през същия този понеделник Кристи Съливан е била забелязана в центъра на Вашингтон. Отбила се бе в козметичен салон, където Франк трябваше да даде половината си месечна заплата, ако жена му решеше да се разхубави. Още не бе ясно дали Кристи се е киприла за предстоящата нощ, или това е било едно от редовните й посещения. Въпросът къде е отишла мисис Съливан след това не бе получил никакъв отговор. Можеше да се твърди единствено, че не се е връщала в апартамента си и не се е качвала на такси.

Франк предполагаше, че Кристи е имала някаква специална причина, за да не придружи съпруга си при пътуването на юг. В случай че това е била предстоящата й среща с мъж, Франк би искал да си поговори с любовника й, ако не и да му надене белезниците.

По ирония на съдбата убийството, извършено по време на кражба с взлом, не се наказваше със смъртна присъда в щата Вирджиния, освен ако не става дума за въоръжен грабеж. С други думи, ако окрадеш някого и го убиеш, те чака електрическият стол. Ако не си въоръжен обаче, ще ти се размине с една доживотна присъда, което, от друга страна, едва ли бе за предпочитане предвид ужасното състояние на щатските затвори. Кристин Съливан бе носила много скъпи бижута. Оказа се, че е обожавала диамантите, смарагдите, сапфирите и какво ли не още. Изненадващото бе, че по трупа й не бяха открили никакво бижу, макар и следите от пръстени по ръцете й да си личаха ясно. Мистър Съливан бе потвърдил, че огърлицата на съпругата му липсва. Собственицата на козметичния салон си спомни, че сутринта Кристин е била с въпросната огърлица.

Франк бе сигурен, че въз основа на тези факти един добър прокурор би успял да представи случая като въоръжен обир. Престъпниците очевидно изчакваха, след като бяха обмислили детайлно плана си за действие. Не се ли настояваше за смъртното им наказание, разходите от хиляди долари по доживотното им пребиваване, изхранване и облекло трябваше да се поемат от данъкоплатците на щата Вирджиния. Кражба с взлом? Въоръжен грабеж? Какво значение имаше? Младата жена бе мъртва. Някой побъркан маниак й бе пръснал черепа. Франк не обичаше разграничението в закона. Подобно на мнозина свои колеги, той намираше правната система излишно усложнена в полза на престъпниците. Понякога му се струваше, че в лабиринта от технически подробности, заплетени дела и блестящи адвокати на обвиняемите самият факт, че е било извършено престъпление, че някой е бил убит, наранен или изнасилен, потъваше неизвестно къде. Това не беше честно. Франк не можеше да промени системата, но успяваше да я клъвне тук-таме.

Придърпа към себе си доклада и намести очилата си. Пийна още една глътка силно кафе. Зачете се. „Причина за смъртта: огнестрелни рани в мозъчната област, причинени от оръжие (оръжия) с голям калибър. Първият куршум е бил без ризница, вероятно дум-дум, и е предизвикал доста голяма рана. Вторият куршум е с неизвестна конструкция, изстрелян е от неидентифициран източник и е предизвикал проходна рана.“ На най-прост език това означаваше, че престъпниците са разполагали със сериозно оръжие. Докладът уточняваше, че смъртта е насилствена — единственият ясен елемент в цялата загадка. Франк забеляза, че е преценил правилно разстоянието, от което са били изстреляни куршумите. Не бяха открили следи от барутни частици във и около раната. Изстрелите бяха произведени от разстояние не по-малко от метър. Франк предположи, че реално са били два метра, но в това отношение можеше да се осланя само на интуицията си. Знаеше се, че наемните убийци обикновено стрелят от упор. Фактът, че случаят не беше такъв, изключваше поне половин дузина допълнителни въпроси.

Франк се приведе над писалището си. Защо ли са били изстреляни два куршума? Кристин Съливан положително е била уцелена смъртоносно още от първия. От друга страна, ако ставаше въпрос за някакъв маниак, той едва ли би се задоволил само с двата изстрела. На всичкото отгоре куршумите бяха от различен тип. Единият бе дум-дум, а другият — неизвестен тип.

Той повдигна пликчето с вещественото доказателство и го огледа. Куршумът бе влязъл през дясното слепоочие, беше се сплескал и разпръснал, за да стигне до черепа и мозъка, предизвиквайки такава ударна вълна в мозъчната тъкан, че бе успял да я нагъне като килимче.

Той внимателно побутна остатъците от зловещия предмет, създаден, за да се сплесква и разпръсква, да разкъсва всичко по пътя си. За съжаление куршумите дум-дум вече се намираха под път и над път. В този случай балистичният анализ не се оказваше много полезен.

Вторият куршум я бе улучил на около сантиметър от първия, бе прекосил целия мозък и излязъл от другата страна, пробивайки много по-голяма от входната дупка.

Всички се изненадаха на широката дупка, оставена от куршума на стената срещу леглото. Хората от лабораторията обикновено издълбаваха част от стената и изваждаха куршума посредством специални инструменти, за да запазят следите от браздите и полетата на канала на цевта, даващи възможност да се определи видът на използваното оръжие. Тези следи се сравняваха със следите върху куршуми от лични оръжия и ги отвеждаха до притежателя. Дактилоскопските следи и балистичната идентификация бяха единствените сигурни доказателства в тази професия.

Само че в случая бяха открили пробойната, но не и куршума. Когато лаборантите му съобщиха този факт, Сет Франк реши да се увери с очите си. Отдавна не се беше разгневявал толкова.

Трябваше ли да къртят стената безуспешно, след като единият куршум бе все още в жертвата? Какво по-различно щеше да покаже вторият? Възможностите не бяха пресъхнали.

Франк си записа няколко догадки. Липсващият куршум би могъл да бъде от различен тип и калибър, а това би доказало наличието на поне двама извършители. Колкото и да бе богато въображението му, Франк трудно можеше да си представи, че някой ще застане срещу една жена с пистолети в двете си ръце. Това означаваше, че заподозрените са двама. То обясняваше и различния тип рани. Пробойната на куршума дум-дум бе по-широка от тази на другия, който не бе дум-дум, тъй като беше прорязал доста по-тесен раневи канал. Следите от браздите и полетата сигурно бяха деформирани минимално, но това нямаше значение, тъй като куршумът и бездруго липсваше.

Франк прегледа първоначалните си бележки, направени на местопрестъплението. Още бе на етап събиране на информация. Надяваше се скоро да осъществи някакъв напредък. Поне нямаше да се притеснява за законовите ограничения в този случай.

Пак погледна към доклада и се намръщи.

Обади се на лекаря. След десет минути бе в кабинета му.

Старецът кълцаше кожичките на ноктите си с един стар скалпел. Най-сетне вдигна поглед към Франк.

— Следи от душене. Или опит за душене. Но трахеята не беше увредена въпреки някои отоци и кръвоизливи. Установих и леко спукване на подезичната кост. Както и миниатюрни кръвоизливи по конюнктивата на клепачите. Всичко е описано в протокола.

— Мъж ли е бил или жена?

Лекарят сви рамене.

— Трудно е да се прецени. Върху човешката кожа не остават дактилоскопски следи. Знаеш го много добре. Така или иначе, малко вероятно е жена да се опита да удуши друга жена с годи ръце. Въпреки всичко и това се е случвало. Не се иска много сила, за да прекършиш трахеята, но душенето с голи ръце обикновено е мъжки специалитет. Аз лично не съм попадал на удушвачка. Не бива да се забравя, че се иска доста самоувереност, за да се решиш на този метод. Колкото до това дали предполагам, че е мъж — да, предполагам го, макар и предположенията да не са от особено значение.

— Докладът изброява контузиите и натъртванията по лявата челюст, разклатените зъби и нараняванията по вътрешността на устната кухина.

— Някой здравата я е цапардосал. Единият кътник почти беше пробил бузата.

— А вторият куршум? — погледна към папката Франк.

— Ако се съди по ефекта му, бих предположил, че е с голям калибър. Като първия.

— Можеш ли да предположиш какъв е бил?

— Ами сигурно е калибър 357. Възможно е да става въпрос и за деветмилиметров. Не видя ли каква пихтия беше направил? Половината от него се е сплескала като палачинка, а другата половина се е пръснала из мозъка й. В тези случай балистиката е безпомощна. Дори и да се направят предположения за вида оръжие, пак не можеш да го напаснеш към друг куршум.

— Намерим ли втория, ще стане по-лесно.

— Не е точно така. При изстъргването му от стената следите върху него със сигурност са се деформирали. Балистичният анализ няма да покаже нищо.

— Но не е невъзможно по него да са останали следи от кръвта, кожата и космите на убитата. Такива доказателства не са за изхвърляне.

Лекарят почеса дълбокомислено брадичката си.

— Прав си, но първо трябва да го намериш.

— Едва ли ще успея — засмя се Франк.

— Знае ли човек.

Двамата се спогледаха с ясното съзнание, че никога няма да открият куршума. Дори и да попаднеха на него, не можеха да го отнесат към местопрестъплението, освен ако не откриеха следите от кръвта и кожата на покойницата или не го поставеха редом до оръжието, от което е бил изстрелян.

— Намерихте ли гилзи?

Франк поклати глава.

— Значи няма как да установите вида на жилото на ударника. — Лекарят говореше за следата, която жилото оставя върху капсула на гилзата.

— Случаят не е много лесен — каза Франк. — Разполагаш ли поне с достатъчно време, или началниците пак са те притиснали със сроковете?

— Засега всичко е мирно и тихо — усмихна се лекарят. — Забележително тихо. Виж, ако бяха убили самия Съливан…

— Защо е имало два изстрела? — зададе Франк най-важния си въпрос.

Лекарят спря да се занимава с кожичките си, постави скалпела на масата и вдигна поглед.

— Защо не? — присви очи той. Беше му се паднала незавидната участ да е далеч по-компетентен, отколкото бе необходимо за нуждите на глухата провинция. Беше един от петстотинте съдебни лекари в щата. Частната му практика процъфтяваше, но истинският му интерес бе към съдебната медицина. Преди да се установи — в кроткия пристан на Вирджиния, бе работил към полицейското управление на Лос Анджелис цели двайсет години. Откакто се бе преместил, не бе попадал на кой знае какви интересни убийства, но този случай бе по-различен от останалите.

Франк издържа на погледа му и рече:

— Един изстрел би бил достатъчен. Тук спор няма. Защо е било необходимо да се стреля втори път? Човек би се въздържал да го направи по куп причини. На първо място, стрелянето е шумно. На второ е губене на време в момент, когато трябва да изчезваш от местопрестъплението. Третото неудобство е свързано с оставянето на още един куршум, по който могат да те разпознаят. Дали Кристи Съливан не ги е стреснала с нещо? Ако е така, защо изстрелите са дадени от вратата, а не от вътрешността на стаята? Защо траекторията е низходяща? Може би Кристи е била коленичила? Иначе нямаше да я уцелят в главата. А щом е била коленичила, каква е причината за това? Да не се е подготвяла за екзекуция? В същото време не открихме други контактни рани освен петната по врата й. Защо някой първо ще се опитва да я души, а после ще стреля по нея, и то на два пъти? На всичкото отгоре единият куршум е прибран. — Защо? Втори пистолет ли е имало? Ако е така, защо трябва да се прикрие този факт? Каква е важността му?

Франк се изправи и закрачи из стаята с ръце в джобовете.

— Да не говорим, че всичко беше като излизано. Нищо не бяха оставили след себе си. Ама нищичко. Чудя се дори, че не им е хрумнало да й направят малка операцийка, та да измъкнат и втория куршум.

— Слушай, драги, престъпникът е извършвал грабеж или поне такава е версията, която иска да ни представи. Самият тайник е наистина ограбен. Откраднати се около четири и половина милиона долара. Какво е правила самата мисис Съливан? Защо не е заминала за Антилските острови? Може би е имала тайна среща с любовника си. Има ли връзка между двата инцидента, ако приемем последната версия? Озадачава ме и друго — за какъв дявол ще се вмъкнеш в къщата през парадния вход, ще обезвредиш алармената система и накрая ще се спуснеш с въже през прозореца? Всеки въпрос те изправя пред десетки нови загадки.

Лекарят се облегна, посегна към папката и се зачете в доклада. Свали очилата си, отри ги о ръкава си и подръпна долната си устна.

Ноздрите на Франк трепнаха.

— Какво има?

— Ти каза, че на местопрестъплението не е било оставено абсолютно нищо. Прав си. Всичко изглежда прекалено чисто. — Лекарят замълча и си запали цигара — без филтър. Франк бе забелязал, че всички патолози пушат. Лекарят духна кълбо дим. Очевидно се наслаждаваше на умственото си упражнение.

— Ноктите на покойницата също бяха прекалено чисти.

Франк го погледна озадачен.

— Искам да кажа, че под тях нямаше никаква мръсотия. Лакът за нокти бе непокътнат, но не открихме обичайните миниатюрни частици прах. Сякаш някой ги бе почистил преди нас. Разбираш ли накъде бия? — рече той и замълча многозначително. — Открих и следи от използваната течност. Прилича на лосион.

— Знаем, че сутринта е била на козметичка. Там им правят всякакви процедури.

— Тогава би намерил повече, а не по-малко остатъци именно заради използваните химикали — поклати глава лекарят.

— Нима искаш да кажеш, че някой е почистил ноктите й нарочно?

— Точно така. Някой се е притеснявал да остави каквито и да било следи от себе си.

— Това е един вид параноично поведение.

— Повечето престъпници действат по този начин, Сет.

— Само донякъде. Изстъргването на ноктите и почистването на стаята с прахосмукачка не е нещо обичайно. Намерил си и следи от някакъв омазняващ препарат по дланите й, така ли? — попита Франк, след като прегледа пак доклада.

— Става въпрос за препарат, с който се поддържат текстилни тъкани и кожи.

— Смяташ ли, че целта е била да се заличат следите, ако тя е държала нещо в ръката си?

— Аха, макар и да не знаем кога точно е бил нанесен препаратът. — Лекарят отново сложи очилата си. — Мислиш ли, че е познавала убиеца си, Сет?

— Нямаме доказателства в подкрепа на подобно твърдение, освен ако не предположим, че тя сама е поканила крадеца.

Изведнъж по лицето на лекаря се изписа ентусиазъм.

— Ами ако тя е нагласила цялата кражба? Представи си, че й е писнало от стареца и е поканила новата си изгора да задигне златните яйца, та да отлетят заедно в страната на приказките.

Франк се замисли.

— Възможно е единствено, ако е предстоял развод, ако старецът я е спипал или тя е поела някаква важна сделка в ръцете си.

— Фактите си пасват, Сет.

Франк поклати глава.

— Имаме основания да смятаме, че покойницата е харесвала статуса си на мисис Уолтър Съливан. Повече от парите, ако разбираш за какво говоря. Покрай мъжа си се е ръкувала (а може би и нещо друго) с най-големите знаменитости по цял свят. Доста далеч е стигнала за една продавачка на хамбургери.

— Шегуваш ли се?

— Осемдесетгодишните милиардери понякога са големи ексцентрици — усмихна се Франк. — Сещам се за онзи виц: къде сяда четиристотинкилограмовата горила? Отговорът е: където си ще.

Лекарят се ухили и поклати глава. Милиардер ли? Какво би сторил, ако разполагаше с милиарди долари? Погледна към мастилницата на бюрото си. Загаси цигарата, прочисти гърло и се извърна към Франк.

— Мисля, че вторият куршум е полуоблечен или напълно облечен.

Франк разхлаби възела на вратовръзката си и се облегна на лактите си.

— И?

— Пробил е дясната черепна кост и е изскочил през лявата теменна кост. Изходната рана е два пъти по-голяма от входната.

— Искаш да кажеш, че са били използвани различни пистолети?

— Да, освен ако крадецът не е използвал два типа амуниции в същото оръжие. Това като че ли не те изненадва, Сет?

— Би ме изненадало преди един час.

— Вероятно извършителите все пак са двама.

— Двама извършители с два патлака. И една дама с размери…

— Височина: един и петдесет и осем. Тегло: петдесет килограма.

— С други думи, миньонче, което двама мъжаги с едрокалибрено оръжие са се опитали да удушат, после да пребият, а накрая го застрелват.

Лекарят се почеса. Фактите бяха наистина много озадачаващи.

— Сигурен ли си, че следите от душене и побой се били причинени преди смъртта?

— Разбира се — отвърна засегнат старецът. — Голяма каша наистина.

Франк разгръщаше протокола и си отбелязваше по някоя и друга идея в бележника.

— Сигурен ли си, че не е имало опит за изнасилване?

Лекарят не отговори.

Франк вдигна поглед към него, свали очилата си, облегна се и отпи от кафето пред себе си.

— В доклада не става дума за сексуално насилие.

— Докладът е прецизен — размърда се най-сетне лекарят. — Не е имало сексуално насилие. Не намерихме следи нито от семенна течност, нито от проникване във влагалището, нито видими натъртвания. Затова официалното заключение гласи, че сексуално насилие не е имало.

— Ти май не си много доволен от това заключение?

Лекарят отпи глътка кафе, протегна се сладостно и се приведе напред.

— Жена ти ходи ли на гинекологични прегледи?

— Че всяка жена ходи.

— Така си мислиш — отвърна суховато лекарят. — Работата е там, че колкото и да е добър гинекологът, прегледът винаги оставя някакви миниатюрни подутини или драскотини по гениталиите. Такова е естеството на самата задача. Няма как да не бръкнеш по-надълбоко.

Франк остави чашата с кафе и се размърда.

— Да не би да искаш да кажеш, че е поканила гинеколога си да я прегледа посред нощ малко преди да я очистят?

— Индикациите са минимални, но са все пак налице. Не могат да ми излязат от главата. Разбери ме добре — те може нищо да не означават. Не е изключено тя сама да си ги е причинила. Знаеш какво имам предвид. Всеки се оправя както може. Въпреки всичко не ми се вярва да се е наранила сама. Струва ми се, че някой я е прегледал малко след смъртта й. Имам предвид интервал в рамките на около два часа.

— Но защо ще я преглежда? За да се увери, че не са останали следи от контакта им? — не можа да сдържи учудването си Франк.

— Едва ли би се намерила друга причина при създалата се ситуация — изгледа го докторът.

Франк се втренчи пред себе си. Новата информация само умножи загадките. Поклати глава. Сети се за балонената теория — натиснеш едната страна и всичко се издува в нова посока. Присви вежди и си записа нещо в бележника, докато отпиваше разсеяно от кафето.

Лекарят го огледа внимателно. Случаят не беше лесен, но следователят бе задал безкрайно уместни въпроси. Още беше озадачен, но в това нямаше нищо необичайно. Добрите следователи рядко разрешаваха всичко на минутата. Късметът и усърдието работеха дотолкова, доколкото една неочаквана улика да подреди всички парченца в загадката. Лекарят се надяваше, че и този път ще стане така. Засега нещата не бяха никак розови.

— Била е доста почерпена, когато са я очистили — отбеляза Франк.

— Нула двайсет и един. Не бях виждал такова число, откакто се нацепвахме като студенти.

— Чудя се къде се е натряскала така — усмихна се Франк.

— Тия имения са тъпкани с алкохол.

— Така е, но не открихме нито използвани чаши, нито отворени бутилки.

— Може да си е пийнала предварително.

— Как се е прибрала у дома си в такъв случай?

— Сигурно е карала — потърка уморено очи лекарят. — Виждал съм и по-къркани шофьори.

— Но си ги виждал на масата за аутопсии, предполагам. Разполагаме и със сведения, че никоя от колите в гаража не е била използвана, откакто съпругът е заминал за Антилите.

— Нима може да се твърди със сигурност подобно нещо? Един мотор изстива и за по-малко време от три дни.

Франк разлисти бележника си, намери каквото му трябваше и го показа на колегата си.

— Съливан има личен шофьор — един старец, наречен Бърни Копети. Той поддържа всички коли в гаража и води прецизен отчет на навъртяния километраж, колкото и да не е за вярване. Помолих го да провери данните за всяка от колите, до които би имала достъп съпругата. Копети ми показа сведенията си и потвърди, че не е използван нито един автомобил. Нямаше случай на променен километраж. Следователно Кристин Съливан не се е прибрала с личен автомобил. Въпросът е как е стигнала вкъщи.

— С такси може би.

— Едва ли. Разговаряхме с всички таксиметрови фирми в района. Няма записана поръчка за пътуване до имението на Съливан, а подобно място се запомня.

— Възможно е да я е пречукал самият таксиметров шофьор.

— Да не мислиш, че тя ще покани в къщата си един прост шофьор!

— Не забравяй, че е била пияна. Едва ли е съзнавала какво върши.

— Подобна версия не обяснява нито обезвреждането на алармената система, нито измъкването с въже през прозореца. Да не говорим, че очакваме извършителите да са били двама. Никога не съм виждал такси с двама шофьори.

Изведнъж на Франк му хрумна нещо, което побърза да си запише. Бе напълно убеден, че Кристи Съливан е била откарана в дома си от свой познат. След като познатият (или познатите) бяха предпочели да запазят мълчание, причините за мълчанието бяха съвсем ясни. Изходът през прозореца показваше, че убийците са били принудени да се измъкнат много бързо. Вероятно са били изплашени от охраната на квартала, макар и патрулният отряд да не бе забелязал нищо съмнително. Така или иначе, престъпниците не биха разчитали на едната липса на наблюдателност. Самото появяване на патрулната кола, изглежда, ги бе пришпорило здраво.

Лекарят се облегна назад. Почувства се доста объркан.

— Подозираш ли някого?

— Може би — рече Франк и спря да пише.

— Какво е правил съпругът й по време на убийството? Хм, един от най-богатите хора на щата.

— Един от най-богатите хора в света — поправи го Франк. Прибра бележника си и допи кафето. — Кристи е решила да не ходи на Барбадос чак по пътя за летището. Според съпруга й тя е отишла в градския им апартамент. Намерихме потвърждение на този факт. Частният им самолет е трябвало да я вземе след три дни и да я превози до семейното имение в околностите на Бриджтаун, Барбадос. Уолтър Съливан се разтревожил, когато съпругата му не кацнала на летището в уреченото време. Тогава се обадил до Щатите.

— Тя обяснила ли му е защо не иска да замине веднага?

— И да го е направила, той не би ми го казал.

— Богатите могат да си позволят всичко. Възможно ли е Съливан да е инсценирал грабежа, докато отпива от прохладната напитка на шест хиляди километра от жена си? Дали е способен на подобно нещо?

Франк се втренчи в стената. Спомни си тихото бдение на Уолтър Съливан до тялото на Кристи в моргата. Спомни си мъката, изписана по лицето му в момент, когато нямаше причини да предполага, че някой го наблюдава.

— Не, не ми се вярва — отсече Франк и стана да си ходи.