Дейвид Балдачи
Абсолютна власт (30)

ЕПИЛОГ

Във Вашингтон сезоните следват позната схема. След седмица-две пролет със сносни температури и по-ниска влажност термометърът се покачва стремглаво и излезеш ли на улицата, почти винаги се връщаш вир-вода. Настъпят ли юлските горещини, всеки жител на Вашингтон се примирява със задухата и обилната пот, която руква от него при всяко по-чевръсто раздвижване. Тъй или иначе, в редките вечери, които не са поразени от внезапно извила се буря и светкавици, раздиращи небето, въздухът е благоуханен и вятърът довява прохлада.

В една такава вечер Джак седеше на ръба на басейна върху покрива. Мускулестите му загорели крака се показваха изпод бермудите. Беше доста отслабнал и всяка тлъстинка, натрупана през дните, прекарани зад бюрото, се беше стопила в последните месеци на скитничество. Бялата му тениска очертаваше здравата мускулатура на ръцете. Косата му беше късо подстригана, лицето — загоряло като краката. Той разплискваше водата със стъпала. Погледна към небето и дълбоко си пое въздух. Само преди три часа басейнът беше пълен със служителите от близките офиси, потопили отпуснатите си бели телеса в хладката вода. Сега Джак беше съвсем сам. Не му се спеше още. Утре нямаше да го събужда будилник.

Вратата към басейна тихичко изскърца. Един мъж с омачкан и неудобен наглед летен костюм се запъти към Джак. Носеше голям пакет.

— Портиерът ми каза, че си се върнал в апартамента — рече Франк с усмивка. — Имаш ли нещо против да ти правя компания?

— Не, ако носиш това, което си мисля.

Франк се разположи на един плетен стол и подхвърли към Джак кутийка бира. Двамата отпиха по една голяма глътка.

— Не зная къде се запиля, но как изкара? — попита Франк.

— Сносно. Струваше си да се откъсна за малко, ала се радвам, че съм си пак у дома.

— Чудесно местенце за размисъл.

— Пълни се с народ около седем часа. Иначе е доста безлюдно.

Франк загледа с копнеж басейна и започна да се събува.

— Имаш ли нещо против?

— Ни най-малко.

Следователят нави крачолите на панталоните си, мушна чорапите в обувките, настани се до Джак и натопи белите си крака във водата.

— Ех, че хубаво. Държавните следователи с по три дъщери и ипотека на гърба рядко стигат до басейните.

— И аз така съм чувал.

Франк потърка прасците си и погледна към Джак.

— Хм, скитничеството ти се е отразило добре. Ще вземе да ти хареса такъв един живот.

— Прав си. Започва да ми се струва все по-привлекателен.

Франк погледна плика, който бе донесъл на Джак.

— Нещо важно ли е?

Джак го отвори и набързо прочете писмото.

— Помниш ли Рансъм Болдуин?

— Да не е решил да те съди, задето заряза дъщеря му?

Джак поклати глава и се усмихна. Допи бирата и извади още две кутийки от чантата си. Подхвърли едната на Франк.

— Този свят е пълен с изненади. Болдуин ми пише, че Дженифър не ме заслужавала. Поне засега. Дъщеря му още не била пораснала. Решил за година, година и нещо да я прати в чужбина като мисионерка на неговата благотворителна фондация. Можел съм да разчитам на услугите му, ако имам нужда. Уважавал ме и се възхищавал от мен. Ей богу, представяш ли си?

— Хм. И това не е малко. — Франк отпи от бирата си.

— Има и още. Назначил е Бари Алвис като главен юридически съветник във фирмата си. Алвис беше онзи колега, когото уволниха заради Дженифър. Той отишъл при Кърксен и изтеглил цялата сума на „Болдуин Ентърпрайзис“. За последно мярнали административния директор на покрива на някакъв небостъргач.

— Вестниците писаха, че фирмата била закрита.

— Е, всички добри адвокати веднага си намериха работа. Некадърниците да му мислят. Вече разпродават имуществото. От фирмата няма да остане и следа.

— И с динозаврите така е станало, ама малко по-бързо, отколкото с адвокатите — отбеляза Франк и плесна Джак по ръката.

— Благодаря, че дойде и ме развесели — засмя се Джак.

— Как няма да дойда!

Лицето на адвоката отново помръкна.

— И тъй, как се развиха събитията?

— Нима не четеш вестници?

— Не. Напълно ги зарязах през последните месеци. Тези орди от репортери и водещи на предавания, екипи от независими прокурори, холивудски продуценти и всякакви любопитни досадници ми бяха взели здравето. Вече дванайсет пъти си сменям номера на телефона, но пак успяват да ме намерят. Ето защо тия два месеца ми се сториха райски. Най-сетне никой да не ме познава.

Франк се опита да събере мислите си.

— Е, добре, да ти разкажа с две думи тогава. Колин бе изправен на съд по две обвинения за съучастничество в убийство и още една дузина по-дребни престъпления. Имам чувството, че на съдията му дожаля за него. Изпълнявал е чужди заповеди. Това е правил през целия си живот. Как ще се възпротивиш на президента! Лепнаха му двайсет години затвор, което е доста добро измъкване за него, но пък наистина трябва да се имат предвид пълните му самопризнания. Сигурно ще излезе от затвора на петдесет години. Върховният съд реши да не увеличава присъдата заради сътрудничеството му при изобличаването на Ричмънд.

— Ами Ръсел?

Франк за малко да се задави с бирата.

— О, божичко, на тази жена просто не можеха да й затворят устата. Мисля, че успя да постигне най-милостивата присъда — само десет години, и то условно, плюс хиляда часа безплатен труд в полза на обществото. Представяш ли си? За съучастничество в убийство! Между нас казано, аз си мисля, че тя и бездруго не беше с всичкия си. Доведоха един психиатър, назначен от съда. Имам чувството, че тази жена е прекарала поне няколко години в лудницата, преди да влезе в президентския екип. От друга страна, Ричмънд здравата се е възползвал от нея. Ако се вярва дори на една десета от думите й, той я е унищожил и емоционално, и физически. Исусе! Какво ли няма по земята!

— Какво стана със самия Ричмънд?

— Ама ти май наистина си бил на Марс! Да проспиш процеса на века!

— И такива неща се случват.

— Не се предаде докрая. Трябва да се е охарчил до последния цент. Това никак не му помогна, разбира се. Отказа да признае вината си, държа се арогантно и лъга безогледно. Издирването на сумата, пратена до Уитни, отведе прокуратурата до Белия дом. Оказа се, че Ръсел е взела парите от всевъзможни сметки, но е направила фаталната грешка да ги събере на едно място, преди да ги прехвърли. Сигурно се е страхувала, че ако сумата капе постепенно, Лутър ще ги издаде на ченгетата. Планът на Уитни проработи безупречно, макар и той да не е между живите. Ричмънд не можа да отговори на много въпроси. Направо щяха да го разкъсат. Отрепка такава! Според мен той е просто един опасен, болен тип.

— Който е разполагал с кодовете за задействане на ядреното оръжие. Колко хубаво! И каква е присъдата?

Франк се загледа във водата, преди да отговори.

— Смъртна присъда, Джак.

— Наистина ли? Че как са успели?

— Оказа се малко трудничко от техническа гледна точка. Използваха члена за убийство по поръчка. Само в този случай няма значение дали обвиняемият е натиснал спусъка сам.

— Пак не мога да проумея как са построили обвинението.

— Представиха Бъртън и Колин като платени служители, задължени да изпълняват нарежданията на президента. Той им е заповядал да извършат убийствата. Мафиотска разправа. Това беше присъдата на съдебните заседатели и съдията не се възпротиви.

— Исусе!

— Добре де, какво като е бил президент? Законите важат за всички. И няма защо да се чудим как се е стигнало дотук. Кой всъщност би се кандидатирал за президент? Кой нормален човек? В началото започват добре, но после продават душата си на дявола и съсипват толкова хора, че по нищо не приличат на тия като теб и мен. Ни най-малко.

Франк се загледа в дъното на басейна и накрая изрече:

— Но така и няма да го екзекутират.

— Защо?

— Адвокатите му ще обжалват. Свързали са се със Съюза за граждански права и всевъзможни противници на смъртното наказание. Сто на сто ще спечелят подкрепата на половината свят. Тоя човек се издъни жестоко, но все още разполага с доста влиятелни приятели. Сигурен съм, че ще напипат някое слабо място на обвинението. Смъртната присъда може да се потвърди, но Съединените щати едва ли ще се съгласят бившият им президент наистина да бъде екзекутиран. Това ни уронва авторитета пред света. Дори и на мен ми става неприятно, макар че тоя тип си го заслужава.

Джак загреба вода в шепи и поля раменете си.

— Има и хубави последици от всичко това — стрелна го с поглед Франк. — Във Феърфакс искат да ме назначат за началник управление. Получих една дузина предложения за началник на участък в най-различни градове. Има слухове, че прокурорът на делото срещу Ричмънд ще се кандидатира за министър на правосъдието при следващите избори. — Франк отпи една глътка. — Ти какво смяташ да правиш, Джак? Разкрихме престъплението благодарение на теб. Твоя беше идеята да заложим капан на Бъртън и президента. Божичко! Когато разбрах, че подслушват телефонните ми разговори, свят ми се зави. Ти какво ще получиш от цялата тази работа?

— Важното е, че съм жив — отвърна простичко Джак. — Няма да обслужвам богаташи в „Патън, Шоу и Лорд“ и няма да се женя за Дженифър Болдуин. Какво повече да искам!

Франк сведе поглед.

— Чувал ли си се с Кейт напоследък?

— Тя е в Атланта — отвърна Джак и на свой ред отпи една глътка. — Оттам ми писа за последен път.

— Да не е решила да се установи в Атланта?

— Още не знае какво ще прави — сви рамене Джак. — Писмото й беше доста объркано. Лутър й е завещал къщата си.

— Не ми се вярва да я приеме. След всичките тези угризения…

— Къщата е била купена от дядото. Мисля, че Уитни е искал да й остави нещичко. Не е зле да имаш къде да живееш.

— Хм. Ако питаш мен, дом се гради от двама и се напълва с пеленките на третия. Хей, Джак, та вие сте родени един за друг.

— Какво значение има? — Той изтръска капките от ръцете си. Много неща й се струпаха на главата. Аз само ще й напомням за миналото. Не я упреквам, че е решила да се махне и да започне отначало.

— Тя не е заминала заради теб, Джак. Замина, за да се отърве от всичките други проблеми, които я притискаха.

Джак вдигна поглед към хеликоптера, който бръмчеше на фона на нощното небе.

— Вече ми омръзна все аз да правя първата стъпка, Сет. Не знам дали можеш да го разбереш.

— Предполагам, че да.

Франк погледна часовника си, но жестът му не остана незабелязан.

— Бързаш ли за някъде?

— Трябва да пийнем нещо по-силничко. Знам едно местенце до летището. Сервират ребърца, дълги колкото ръката ми. Царевицата е направо великолепна, а текилата сама се лее в устата ти. И сервитьорките си ги бива. Аз съм женен човек, така че само ще си плакна очите. После ще вземем такси до вкъщи, защото ще сме се натряскали и ще трябва да те приютя. Какво ще кажеш?

— Звучи страхотно — усмихна се Джак. — Само че мога ли да се възползвам от поканата ти някой друг път?

— Сигурен ли си, че не искаш да го направим сега?

— Да, Сет. Благодаря ти.

— Няма да те насилвам.

Следователят се изправи, свали крачолите на панталоните си и заподскача към обувките.

— Защо не ми дойдеш на гости в събота? Ще си направим скара с пържени картофи. Може да отскочим и до кръчмата.

— Непременно ще дойда. От тази покана не се отказвам.

Франк тръгна към вратата. На излизане се обърна към Джак.

— И не му мисли много-много, приятелю. Понякога е направо вредно.

Щом остана сам, Джак се отпусна на цимента. Небето бе отрупано със звезди. Помисли си, че животът му е показал далеч по-големи небивалици и от най-нелепите му сънища. Стана му неприятно. Беше се надявал, че до тази възраст ще е разрешил всички объркващи въпроси на битието си.

Час и половина в самолет, поел на юг, бе може би най-добрият вариант за облекчаване на болката. Не беше много сигурно дали Кейт Уитни ще се завърне във Вашингтон. Този път тя трябваше първа да го потърси. Джак стигна до този извод не поради чувство на обида, а защото проумя, че Кейт трябва да разбере какво иска. От нея зависеше как ще прекара земните си дни. Емоционалната травма от детството й бе далеч по-слаба от скръбта и чувството за вина при смъртта на Лутър Уитни. Предстоеше й да преосмисли много неща. Очевидно беше решила да го направи в усамотение.

Джак свали ризата си, потопи се във водата, направи няколко широки загребвания и пак излезе на цимента. Грабна кърпата, за да попие водата от тялото си. Нощта беше прохладна и всяка капка бе като миниатюрна климатична инсталация върху кожата му. Джак отново погледна към небето. Нямаше ги стенописите, но и Кейт я нямаше.

Тъкмо реши да слезе в апартамента, когато вратата отново изскърца. Франк сигурно беше забравил нещо. Джак се обърна и замръзна на мястото си. Не смееше да помръдне. Не можеше да повярва на очите си. Стори му се, че е потънал в още един сън, който ще отлети с първите слънчеви лъчи. Най-сетне се изправи и тръгна мокър към вратата.

* * *

Сет Франк стоеше до автомобила си долу на улицата. Любуваше се на прекрасната вечер. Вдъхваше жадно уханията, които напомняха повече на дъждовна пролет, отколкото на влажно лято. Едва ли ще е станало много късно, когато се прибере вкъщи. Дали мисис Франк няма да се съгласи на едно посещение в близкото заведение? Ще отидат само двамата. Някой му беше казал, че там сервират чудесен карамелов сладолед. Ето един хубав завършек на дългия ден. Качи се на колата си.

Като баща на три деца, Сет Франк разбираше много добре колко ценно нещо е животът. Работата му като следовател в отдел „Убийства“ го беше научила, че тази ценност може да бъде отнета най-лесно. Хвърли един поглед към покрива на сградата отсреща, усмихна се и включи на скорост. Това му е най-хубавото на живота, каза си той — днес може да не ти провърви, но утрешният ден ще ти даде още един шанс.