Роберт ван Хюлик
Ди Гунан (31)

Глава ХХIХ
Съдията Ди приключва случая със загадъчното убийство; императорски цензор пие чай в павилион на брега на едно езеро

Съдията Ди се обърна към Ма Жун и продължи:

— Сега сме сигурни, че онова момиченце е онемяло, след като е пило някаква отвара. Струва ми се, че мога да поема риска да й дам едно извънредно силно лекарство, описано в стара докторска книга, съхранена от моето семейство. Ако човек е онемял по естествен път, полудява от него, но ако немотата е предизвикана от разни отвари, се оправя незабавно. Тъй че още не е време за лягане. Тръгвайте двамата още сега за Хуанхуа и ми доведете до сутринта госпожа Би и внучката й. Волята на тази госпожа Джоу е невероятна и не ми се иска да започне пак да се опъва на утрешното заседание, затова искам да я изправя пред свидетелството на дъщеря й.

Ма Жун бе така въодушевен от успеха на хитроумното им представление, че с охота навлече пътната куртка и изтича в конюшнята да избере отпочинали жребци.

Когато Тао Ган записа изцяло изповедта на госпожа Джоу, съдията Ди я прочете и с доволна усмивка пъхна листа в ръкава си. След като Тао Ган и Цяо Тай излязоха, сержант Хун му поднесе чаша чай. И докато господарят му отпиваше от благословената напитка, сержантът се отдаде на мислите си.

— Господарю — промълви той накрая, — имам чувството, че сега ми се изяснява краят на вашия сън в храма. Днес вечерта, докато ни обяснявахте как възнамерявате да изтръгнете показания от госпожа Джоу, не се бях сетил. Но вече е ясно, че онова театрално представление, което сте видели насън, е било предсказание за това, което изнесохме тази нощ. Не превърнахме ли тъмницата в театър, в който всеки изигра роля? Акробатката и младият мъж без съмнение са госпожа Джоу и Сю Дъдай. А момиченцето от делвата, което се хваща за ръкава на Сю, е дъщерята на госпожа Джоу, с чиито признания утре ще приключи случаят. Бъдете сигурен, господарю, госпожа Джоу няма да се отметне от показанията си!

Съдията поклати глава със съмнение и каза:

— Нищо чудно да е вярно тълкуването ти, но аз не съм съвсем убеден. Продължавам да мисля, че краят на моя сън е съвсем объркан, и се опасявам, че няма никакъв смисъл. Може би никога няма да узнаем истината.

След няколко накъсани приказки сержант Хун се раздели с господаря си и отиде да поспи няколко часа.

Сутринта още с откриването на заседанието съдията Ди призова госпожа Би и внучката й. Най-напред укори госпожа Би за упорството й през цялото време на разследването. Нейното инатене доста бе забавило установяването на истината. Цялата в сълзи, госпожа Би започна да се извинява, но съдията Ди побърза да я прекъсне:

— Притежавам лекарство, което може да върне говора на вашата внучка. Но е много силно и ще я разтърси цялата. Затова искам съгласието ви да й го дам и освен това да стоите до нея по време на действието.

Госпожа Би без колебание се съгласи. Съдията Ди вече бе приготвил лекарството, сержант Хун подаде чашата на момиченцето и му каза да я изпие наведнъж, но без да бърза. След като я пресуши, лицето на детето се сгърчи от болка и то изведнъж повърна. Телцето му се разтресе цялото и то падна в несвяст на пода. Съдията Ди нареди на Ма Жун да го отнесе на ръце в личния му кабинет, там да го положи на дивана и щом отвори очи, веднага да му даде да пие силен чай.

Не след дълго Ма Жун се появи в залата. Водеше за ръка момиченцето. Щом зърна госпожа Би, то се затича към нея, скри лице в полите й и захлипа:

— Бабо, защо сме тук? Страх ме е…

Съдията Ди стана и слезе от подиума. Внимателно повдигна брадичката на детето и каза кротко:

— Не се страхувай, момиченце. Баба ти скоро ще те отведе у дома. Но кажи ми първо ти познаваш ли вашия съсед господин Сю.

Детето кимна и отвърна с уверен глас:

— Господин Сю е много добър приятел на майка ми. Почти всеки ден идва при нея. А къде е моята майка?

Съдията Ди направи знак на госпожа Би и тя веднага отведе внучката си в другия край на залата. Клекна до нея и започна шепнешком да я утешава. Съдията се върна на мястото си и попълни нареждане до тъмничаря. Двама стражници въведоха госпожа Джоу.

— Тук пред мен са пълните ви самопризнания. Те изясняват как сте съблазнили господин Сю Дъдай, как сте убили Би Сюн, забивайки игла в черепа му, как сте лишили дъщеря си от говор, като сте й дали да пие някаква опасна отвара. Преди малко изцерих дъщеря ви и тя заяви, че господин Сю Дъдай често ви е посещавал нощем.

Съдията замълча и погледна изпитателно госпожа Джоу. Тя стоеше с невиждащи очи и не казваше нищо. Бе разбрала, че нощното видение е било разиграно от съдията, но това вече нямаше значение за нея. Искаше й се само всичко да свърши час по-скоро. Съдията накара писаря да прочете на глас признанията, които Тао Ган бе записал. Накрая зададе на госпожа Джоу ритуалния въпрос:

— Признавате ли, че това са вашите показания?

В залата се възцари гробовно мълчание. Госпожа Джоу наведе още повече глава и произнесе една-единствена дума:

— Да.

Писарят й поднесе документа и тя постави на него отпечатъка от палеца си. Съдията Ди каза:

— Обявявам ви за виновна в три престъпления: съзнателно лъжесвидетелство пред съда, изневяра на жив съпруг и убийството на този съпруг, от когото не сте имали никакъв повод да се оплаквате. Последното престъпление е най-тежкото. Законът предвижда смъртно наказание в най-суровата му форма: „бавна смърт“. Когато изпращам присъдата ви до висшите власти, няма да пропусна да отбележа, че имате да се грижите за стара свекърва, но мой дълг е да ви предупредя, че е вероятно това да доведе до смекчаване на начина за изпълнение на присъдата, но едва ли до промяната й.

Отведоха госпожа Джоу в тъмницата, където трябваше да изчака императорското решение. След това съдията Ди нареди да се яви Сю Дъдай.

— Обявявам ви за виновен в незаконна връзка с омъжена жена и съучастие в убийството на Би Сюн, съпруг на вашата любовница. Това престъпление се наказва със смърт чрез удушаване. Оставям на върховния столичен съд да реши дали ще умрете от бавно или от бързо удушаване.

Сю Дъдай замръзна на място, докато слушаше присъдата. Върнаха го в килията му несъзнаващ какво става наоколо.

Дойде ред на доктор Тан. Съдията Ди го нахока здравата:

— Вие, човек с такова огромно знание и богат опит, не сте изпълнили дълга си на наставник. Престъпната връзка се е състояла под вашия покрив, едва ли не пред очите ви. Ако приложа буквата на закона, би трябвало да ви накажа строго като съучастник. Но имайки предвид научните ви трудове, ще ви освободя, като ви нареждам занапред да се посветите изцяло на литературните си занимания. Лишавам ви от правото да обучавате младежи.

Най-накрая съдията призова госпожа Би.

— Нехайството, с което сте се отнасяли към вашето задължение да следите за поведението на снаха си, е позволило в дома ви да бъдат извършени две отвратителни злодеяния. Но като вземам предвид, че природата ви е направила невъобразимо глупава и че на вас се пада да отгледате дъщерята на Би Сюн, ви освобождавам. Освен това след екзекуцията на Сю Дъдай ще получите част от неговите конфискувани имущества, за да можете да изучите внучката си.

Госпожа Би се хвърли по очи пред съдията и с лице, окъпано от сълзи на благодарност, удари три пъти чело о пода.

Съдията Ди обяви заседанието за закрито и се оттегли в личния си кабинет. Написа окончателния си доклад за случая, приложи самопризнанията на госпожа Джоу и на Сю Дъдай, както и рецептата за лекарството, с което бе излекувал дъщерята на госпожа Джоу. Отделно добави молба да не се смята за валидно заявлението, с което бе обвинил себе си в клевета срещу невинна жена и в изравянето на труп без основателна причина.

 

 

Няколко седмици след това необикновено заседание на съдилището в Джанпин в двореца на губернатора на Шантун в провинциалната столица гостуваше високопоставен сановник. Това беше Йен Либън, известен държавник, художник и ерудит.^[1]

Вечерта губернаторът даваше в чест на цензора Йен прием в парадната зала на двореца, на който бяха поканени всички висши служители на провинциалната управа и местните големци. Привечер домакинът и почетният гост пиеха чай в един кът на дворцовата градина. Бяха се разположили в изящния павилион, издигнат в средата на гърбавото мостче, прехвърлено над лотосово езеро.

Голяма жега беше през целия ден и двамата мъже се наслаждаваха на прохладния ветрец, който браздеше повърхността на водата. Говореха си за това-онова, губернаторът се интересуваше от последните столични новини. Цензорът му обясни причините за някои промени в министерството на ритуалите и като размахваше лениво едно голямо ветрило от пера на чапла, добави:

— Това ми припомни, че тъкмо преди да потегля от столицата, много се говореше в министерството на изтезанията за един случай с красива младоженка, отровена през брачната й нощ. Това се е случило в един окръг от вашата провинция, а магистратът за три дни изяснил случая. В министерството вашият доклад направи силно впечатление, юристите бяха много заинтригувани. Засега не ми е останало време да се осведомя по-подробно и понеже събитията са се разиграли във вашата провинция, несъмнено бихте могли да ми разкажете нещо повече.

Губернаторът нареди да донесат нов чайник с горещ чай, отпи няколко глътки от прелестната напитка и каза:

— Случаят е разрешен от магистрата на окръг Джанпин, служителя Ди Жендзие, родом от Тайюан в провинция Шанси.

Цензорът поклати глава:

— Сега се сетих, че познавах покойния му баща, префекта Ди. Старият служител бе високо ценен от централната власт. Неговият баща пък, дядото на Ди Жендзие, беше способен министър, извънредно честен, от когото останаха няколко забележителни доклада до трона, които и до днес често се споменават. Явно този магистрат Ди следва голямата семейна традиция, защото сега си спомням, че се говореше и за друг много заплетен случай, изяснен от него.

— Начинът, по който приключи делото с отровената младоженка, бе особено хитроумен и лесно мога да си представя с какъв интерес се е обсъждал в столицата. А всъщност през първите две години, откак е на поста си, този магистрат разреши редица загадки, не по-малко сложни от тази. Можете да намерите документацията за тях в архивите на провинциалното съдилище. Тази година също се справи с други два случая. Първият беше двойно убийство, извършено на пътя от един нехранимайко. Не е минало без усложнения, доколкото ми е известно, и не е било лесно да се намери и да се залови престъпникът, но по мое мнение е било по-скоро въпрос на рутина. За сметка на това бях смаян от начина, по който този магистрат проведе третото разследване. Миналата седмица получих доклада за него от префекта и го изпратих в столицата. Става дума за невярна жена, убила преди близо година своя съпруг, за да се омъжи за любовника си. Особено ме порази това, че отначало никой не е разбрал за извършеното престъпление и в съда не е постъпвала жалба. Но нашият магистрат Ди надушил нещо на улицата и с невероятна упоритост стигнал до дъното на нещата с риск да си навлече много сериозни неприятности. По някое време изглеждаше, че дълбоко се заблуждава, и префектът ми съобщи, че се е признал за виновен, задето неправилно е обвинил и е подложил на изтезания невинна жена. След като изчетох този първи доклад, го сложих настрани, без да предприема нищо, надявайки се, че той ще успее да изясни всичко. И наистина миналата седмица префектът ми изпрати доклада му, придружен от пълните самопризнания на жената и на нейния любовник, както и от неопровержими доказателства. Извънредно високо оценявам труда му в този случай, много повече, отколкото в другия с отровената младоженка, при който може би се е получило щастливо стечение на обстоятелства. Последният се разиграва в дома на бивш префект, подплатен е с пикантни подробности от брачната нощ и отговаря на всички условия, за да се шуми около него. Докато този с невярната жена засяга семейството на беден търговец, живеещ на село. Магистратът сам започва делото и го извежда докрай, като залага ранга и поста си и губи подкрепата на хората от своя окръг. Води го само желанието правосъдието да възтържествува и смъртта на един скромен търговец да получи възмездие. В моите очи това е образцово поведение, достойно за висока похвала.

Цензорът Йен се съгласи и каза:

— След вечерята бъдете така любезен да ми изпратите цялото досие от Джанпин в библиотеката. На моята възраст човек спи малко и добих лошия навик да чета до късно през нощта. Библиотеката, която оставихте на мое разположение по време на престоя ми във вашия дом, прави чест на изискания ви вкус. Прегледах забележителната ви колекция от ръкописи, а изгледът от северния прозорец към седеметажната пагода и планините в далечината е неповторим. Вече направих две рисунки, едната на разсъмване с утринната мъгла, другата на свечеряване, за да се опитам да предам особената атмосфера. Самотното платно на една лодка в езерото, окъпано от лунна светлина, далечният звън на храмова камбана през нощта… Питам се понякога дали тези неща не са по-важни от цялата суетня на официалния живот. Добре, утре ще си изберете една от рисунките и аз ще ви я надпиша.

Губернаторът изказа благодарността си за този приятелски жест, после двамата мъже станаха и се отправиха към двореца, за да се преоблекат за тържествената вечер.