Метаданни
Данни
- Серия
- Китайски загадки
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- De Goong An (An Ancient Chinese Detective Story), 1949 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- Мария Груева, 1997 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,2 (× 29гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- dave(2009 г.)
Издание:
ИК „Труд“, 1997 г.
Редактор: Красимир Мирчев
Коректор: Юлия Шопова
Художествено оформление и корица: Виктор Паунов
Технически редактор: Стефка Иванова
ISBN 954-528-070-0
История
- —Добавяне
ИНТЕРМЕДИЯ
Сцената е на брега на река. Пролетта преваля, но сливовите дръвчета още са отрупани с цвят. Актьорите са трима: „девойка“, „влюбен“ и „старец“.
ДЕВОЙКАТА:
— Толкова пъти съм идвала на това място, но нивга цветовете не са ми изглеждали толкова прекрасни.
(Пее.)
— Пей за красотата, пей за любовта,
дълга забрави, когато мислиш за любов!
СТАРЕЦЪТ:
— Може ли толкова красиво момиче да се разхожда тук самичко? Не може у дома ви да няма някой, който нежно ви обича.
ДЕВОЙКАТА:
— И така да е. В ден като днешния кой мисли за онези, които го чакат у дома?
ВЛЮБЕНИЯТ:
— Онзи ден, когато минавах оттук, пак се любувах на тази прекрасна гледка.
ДЕВОЙКАТА:
(С интерес.)
— Забелязахте ли зелените върби, когато сте се разхождали покрай реката?
ВЛЮБЕНИЯТ:
(Пее весело.)
— Навред цветя, навред цветя покрай пътя.
На цъфналите храсти вдъхвам аромата нежен.
— Късно е вече, трябва да се прибирам.
ДЕВОЙКАТА:
— Не ми се връща у дома. Там има един жесток човек, много жесток, и все ме пита и разпитва. Толкова е досаден, че понякога ми иде да се хвърля в кладенеца.
СТАРЕЦЪТ:
— Хайде заедно да се полюбуваме на цъфналите дръвчета. Иска ми се да ви помогна.
ДЕВОЙКАТА:
(Смее се и пее.)
— Миналата година, миналия месец, вчера
не знаех какво е любовта, болката не знаех.
Тази година, този месец, днес
и любовта, и болката открих.
СТАРЕЦЪТ:
— Да идем и тримата. Жалко ще е да се откажем от такава радост.
ВЛЮБЕНИЯТ:
— Пролетта вече преваля, кой ли днес се сеща за ланския цъфтеж!
СТАРЕЦЪТ:
(С тъга.)
— Гледат ли я грижовно, цъфналата клонка дълго трае.
ДЕВОЙКАТА:
— Мечтая си за свещи, за червени свещи. Кой ли мисли за утре през сватбената нощ!
ВЛЮБЕНИЯТ:
— На празника на цветята, изглежда, не играят различията в сан и пост. Да вървим тогава тримата и да не се питаме за имената си. Нали след този ден няма да се видим никога повече.
ДЕВОЙКАТА:
— Да, толкова е тъжно, че няма нищо по-кратко от мечта в края на пролетта!
ВЛЮБЕНИЯТ:
(Пее весело.)
— Когато търсиш красотата, когато търсиш любовта,
дълга си забрави, само за любов мисли!