Николай Гумильов
Птица

Нямам вече нито искрица

от молитвения захлас.

И над мен заплашителна птица

с огнен поглед съзирам аз.

 

Чувам сдържания й ропот

като звън цимбален е той,

като пагубен морски рокот

от гръмлив, побелял прибой.

 

Ето — виждам — нокти-стомана

висват в синкава светлина,

като пръски от мръсна пяна,

озарени от зла луна.

 

Аз се плаша. Не я разбирам.

Не съм младият Ганимед,

който броди с изящна лира

под Олимп, за да бъде взет.

 

Ако с гълъб такъв ме вика

Бог и дава така сигнал,

то защо не прилича никак

тази птица на гълъб бял?