Николай Гумильов
На игрите

Браво, браво на консула: вече

трети ден продължават игрите.

И докарват все по-страховити

зверове, уловени далече.

 

Тежки слонове, мечки космати,

гладни тигри, пияни от кърви;

тур такъв, че ни казаха: първи

е по бой и размах на рогата.

 

Най-накрая пред тях бе изкаран

алеманският вожд — вече в рани.

Той бил зъл заклинател — така ни

бе съобщен, — и убиец коварен.

 

О, как чакахме номера сетен!

Той бе смел — значи, ще се побори.

Я, зверища, скочете отгоре!

Я хапете, дерете, мушете!

 

Ала той, вместо с меча да кълца,

изведнъж взе да вие спокойно.

Зареваха след него нестройно

всички тигри, и мечки, и вълци.

 

Коленичиха слонове горди,

запълзяха грамадни питони,

като гъвкави, дълги колони,

сякаш искаха той да ги води.

 

О, към консула и боговете

дружно викахме: чудо страхотно! —

щом и тигърът — страшно животно,

кротко взе да му ближе нозете!