Николай Гумильов
Щастие

1.

В мечтата бедният е сигурен.

Безсилният очаква мощ.

А пък затворниците мигар не

сънуват рая всяка нощ?

Но няма нищо по-отхвърлено

от скритата в разкош печал.

И за принцесата посърнала

аз всичката си кръв бих дал.

2.

„Искаш ли, клети гърбушко,

ти мястото ми сега?

В радост и страст да се люшкаш

с висока, стройна снага?“

Той ме изгледа полека

с взор навъсен, студен:

„От теб не ща нищо, човеко,

по-далеч само стой от мен.“

3.

С хиляда струни свири всяка

печална лютня. С ни една

щастливата не свири. Чака

отвъд доволството злина.

И онзи, който и проказа

цереше с вяра и със жал,

би предпочел бедняка Лазар

пред влъхвата забогатял.

 

4.

Та аз не съм грешник, Боже,

не хвърлям блудни слова.

И вярвам, вярвам — не може

да не съзираш това.

Е, мразех безкрайни скърби,

и още съм пълен с плам.

Един ден ти ще загърбиш

душата ми бедна, знам.

5.

В най-светлия и хубав ден —

на Възкресение Христово,

тъй всичко ми се стори ново

и се помислих за спасен.

Насън ранен съзрях се аз.

В прахта лежеше мойта младост.

Заплаках над света тогаз

със сълзи на кипяща радост.