Джон льо Каре
Вечният градинар (12)

12.

Джъстин, измаменият съпруг, стои прав и неподвижен на лунната светлина, вперил безжизнен поглед в посребрения морски хоризонт, и бавно вдишва мразовития нощен въздух. Струва му се, че от въздуха му се гади и има нужда да прочисти дробовете си. „Санди е един слабак, който обича да изглежда силен“, бе ми казала някога ти. „Санди мами първо себе си, а после всички останали… Санди е страхливец, който търси защита зад благородни жестове и силни думи, защото в обикновените неща не се чувства достатъчно защитен.“

Ако си го знаела още тогава, какво направи, за бога, за да си причиниш всичко това? Въпросът му е отправен към морето, небето, към плющящия нощен вятър.

Нищо особено, отвръща невъзмутимо тя. Санди погрешно сметна лекия флирт за обещание, точно както бе сметнал доброто ти възпитание за слабост.

И все пак за миг, почти като изкушение, Джъстин позволява на куража си да му измени, както някога бе позволил в най-скритите кътчета на душата му да се прокрадне съмнение относно Арнолд. През цялото време той не спира да рови в паметта си. Опитва се да си спомни нещо, прочетено вчера, предишната вечер. Ала какво беше то? Разпечатка на електронно писмо от Теса до Хам. На пръв поглед твърде интимно, от което кръвта му възмутено кипва, поради което той го отделя настрани, в една папка, предназначена за неразрешени загадки, чийто отговор ще търси, когато има сили за това. Сега той се връща в маслобойната, намира разпечатката и поглежда датата.

Разпечатка от електронно писмо от Теса до Хам с дата и час точно единайсет часа след като Удроу, в нарушение на вътрешните правила за използване на официални бланки, бе обявил страстната си любов към съпругата на свой колега точно върху такава бланка с герба на Нейно величество:

Вече не съм малко момиче, Хам, и е време да се откажа от детинските номера, но никак не е лесно, особено като все ми върви на такива типове… Ето, и сега около мен се е усукало едно истинско влечуго. А в същото време двамата с Арнолд сме открили истинска златна жила, или по-точно истинско смрадливо блато, и имаме нужда от въпросното влечуго да се застъпи за нас в коридорите на властта, което е единственият начин да постигна нещо като жена на Джъстин и предана патриотка, каквато се опитвам да бъда. Чувам те как си казваш, че съм си все същата безогледна кучка, която обича да води мъжете за носа дори когато са супергадняри. Само че, Хам, не ми го казвай, ако обичаш! Не ми го казвай, дори да е така. Млъкни и точка по въпроса. Защото аз трябва да изпълня поетите обещания, а също и ти, скъпи. Затова имам нужда от теб, приятелю, имам нужда да ми помагаш и да ми казваш какво добро момиче съм, защото си е така! А ако не го направиш, ще ти дам най-мократа си целувка след оня ден, когато те тласнах през твоя Рубикон с глупавото ти моряшко костюмче. Обичам те, скъпи. Чао.

Тес

P.S. Гита разправя, че съм завършена уличница, но не може да го каже като хората, а излиза нещо като ули-ци-ца.

С обич: Тес (ули-цицата)

Обвиняемата е призната за невинна по всички точки, каза й той. А аз, както обикновено, мога само да се срамувам от себе си.

 

 

Странно успокоен, Джъстин продължава да сглобява късчетата от мозайката.

Извадка от съвместния доклад на Роб и Лесли до Франк Гридли, началник отдел „Задгранични криминални разследвания“ към Скотланд Ярд, относно третото поредно събеседване с мистър Удроу, Александър Хенри, началник на Политическия отдел при Британската мисия в Найроби:

Обектът настойчиво твърди, че цитира официалното становище на сър Бърнард Пелегрин, директор на Африканския отдел на Форин Офис, в смисъл че едно евентуално продължаване на разследването, за каквото се настоява в докладната записка на Теса Куейл, би могло само излишно да застраши отношенията между правителството на Нейно величество и Република Кения и да навреди на търговските интереси на Обединеното кралство… Обектът отказва по съображения за сигурност да разкрие съдържанието на споменатата докладна… Обектът отрича да притежава някаква информация за ново лекарство, разпространявано от „Трите пчели“. Обектът заявява, че всякакви молби за предоставяне на споменатата докладна на Теса Куейл за оглед от следствието би трябвало да се отправят лично към сър Бърнард Пелегрин; същевременно той изказва съмнение, че въпросната докладна все още съществува. Обектът описва Теса Куейл като истерична и досадна личност, чието поведение издава психическа нестабилност по въпросите, свързани с хуманитарната й работа. Според нас с тази характеристика се цели омаловажаване и притъпяване на ефекта от докладната й. С оглед на гореказаното предлагаме при първа възможност да се изпрати официално искане до Форин Офис за предоставяне на следствието на копия от всички документи, които покойната Теса Куейл е предоставила на обекта.

Резолюция с червено мастило, подписана от Ф. Гридли, помощник-комисар:

РАЗГОВАРЯНО СЪС СЪР Б. ПЕЛЕГРИН. МОЛБАТА ОТХВЪРЛЕНА ПО СЪОБРАЖЕНИЯ ЗА НАЦИОНАЛНА СИГУРНОСТ.

Извадки от научни медицински списания, възхваляващи в подходящо уклончив стил сензационните предимства на новия препарат „Дипракса“, пълното „отсъствие на мутагенност“ и „продължителния период на полуразпад у плъхове“.

Цитат от здравното списание „Хаити Джърнъл“, в което се изразяват плахи резерви относно „Дипракса“. Статията е подписана от пакистански лекар, извършил клинични изпитания на препарата в хаитянска университетска болница. Изразът „известен потенциал за токсичност“ е подчертан с червено мастило от Теса; намеци за предизвикани от препарата вътрешни кръвоизливи, чернодробна недостатъчност, световъртеж, увреждане на очния нерв.

Цитати от статия в следващия брой на същото списание, където цяла плеяда светила на медицината с импозантни титли се впускат в унищожителна контраатака, като се позовават на над триста наблюдавани случая. В същата статия нещастният пакистанец се обвинява в „необективност“ и „безотговорно отношение към пациентите му“ и се анатемосва веднъж завинаги.

Ръкописна бележка от Теса в полето:

Всички тези обективни експерти до един са вербувани като слуги на КВХ от високо платени „разузнавателни звена“, чиято цел е да откриват обещаващи разработки в областта на биотехнологиите.

Откъс от книга, озаглавена „Клинични изпитания“ от Стюарт Покок, записан с почерка на Теса като предпочитан от нея начин за запаметяване на текста. Отделни пасажи са подчертани с яркочервено, което странно контрастира със сдържания стил на автора:

Наблюдава се известна тенденция сред студенти и лекари да възприемат публикациите в специализираната медицинска литература с прекомерен респект. Всякакви факти, изнесени в престижни медицински списания като „Лансет“ или „Ню Ингланд Джърнъл ъф Медисин“, се възприемат като окончателни и неоспорими. Подобна наивна вяра в медицинските „библии“ се подхранва вероятно и от догматичния стил, възприет от мнозина автори, при който не се отделя достатъчно внимание на съмненията, присъщи на всяко научно изследване…

 

(Бележка в полето от Теса: Фармацевтичните компании постоянно подхвърлят поръчкови статии дори в така наречените уважавани издания.)

 

Що се отнася до презентациите на научни форуми и рекламните кампании на фармацевтичните компании, нужен е още по-голям скептицизъм… понеже възможностите за необективност са огромни…

 

(Бележка от Теса: Според Арнолд големите фармацевтични компании харчат луди пари, за да купуват учени и лекари, които да им рекламират продуктите. Биргит твърди, че КВХ неотдавна са направили дарение от петдесет милиона долара на една голяма университетска болница в САЩ, плюс заплати и пълно покриване на разноските на трима изтъкнати специалисти и шестима научни сътрудници. Корупцията в университетските среди се извършва още по-лесно: разкриват се катедри, биотехнологични лаборатории, изследователски фондации и какво ли не. „Неподкупно научно мнение се намира все по-трудно“, Арнолд.)

И още от Стюарт Покок:

Винаги съществува риск авторът на публикацията да бъде убеден да постави по-силно ударение върху позитивните резултати от изследванията, отколкото би било обективно оправдано.

 

(Бележка от Теса: За разлика от останалата световна преса фармацевтичните издания не обичат да публикуват лоши новини.)

 

Дори и да споменат отрицателни резултати от изпитанията, публикацията се пуска в някое неизвестно списание, а не в основните професионални издания… следователно едно опровержение на предхождащи хвалебствени публикации не може да достигне до широката читателска аудитория.

При много изпитания на лекарствени препарати липсва елементарна организация, която да позволи безпристрастна оценка на хода на лечението от обективни специалисти.

 

(Бележка от Теса: Изпитанията са предназначени за доказване на предварително зададена теза, а не за нейното опровергаване. Те нямат никакъв практически смисъл.)

 

Понякога авторите тенденциозно манипулират данните, за да докажат положителния…

 

(Бележка от Теса: Направо лъжат хората.)

Извадка от статия в лондонския „Сънли Таймс“, озаглавена „Фармацевтична компания излага пациенти на риск по време на клинични изпитания“ с множество подчертавания и бележки от Теса, впоследствие фотокопирана и вероятно изпратена по факса на Арнолд Блум, доколкото личи от ръкописния надпис: „Арни, чете ли това?“

Една от водещите фармацевтични компании в света е изложила стотици пациенти на риск от потенциално смъртоносна зараза, като преди започване на клиничните изпитания на препарата съзнателно е пропуснала да предостави жизненоважна информация за неговата безопасност и странични ефекти на шест болници във Великобритания.

При експеримент, проведен от германския фармацевтичен гигант „Байер“, близо 650 пациенти във Великобритания са били подложени на хирургически операции, въпреки че при предишни изследвания фирмата е разполагала с данни за нежелани реакции между техния препарат и други медикаменти, използвани в хода на лечението, които водели до рязко снижаване на бактерицидното действие на препарата.

Именно резултатите от тези предварителни изследвания, с които редакцията разполага, не са били съобщени на болниците, определени за провеждане на изпитанията.

При изпитанията, за чиято неправомерност не са подозирали нито пациентите, нито членовете на техните семейства, близо половината от болните, оперирани в една от участващите клиники в Саутхемптън, развили всякакви инфекции с опасност за живота.

От „Байер“ категорично отказват да разкрият пълния брой на следоперативните инфекции, довели до смъртни случаи, с довода, че тези данни са поверителни.

„Изпитанията са предварително одобрени от компетентните власти и от всички местни комисии по здравна етика“ — заявява говорител на компанията.

Цветна реклама на цяла страница, откъсната от популярно африканско списание, със заглавие: „АЗ ВЯРВАМ В ЧУДЕСА!“ В средата — млада африканска майка с дълбоко деколтирана бяла блуза, дълга пола и сияйна усмивка. В скута й — щастливо бебе, невинно сложило ръчичка върху гърдите й. Щастливи братчета и сестричета са се скупчили наоколо, а над цялата група се извисява щастливият баща. Всички, и най-вече майката, се радват на пращящото от здраве бебе в скута й. В долната част на страницата се четат думите: „ТРИТЕ ПЧЕЛИ СЪЩО ВЯРВАТ В ЧУДЕСА!“ От устата на хубавичката млада майка излиза балонче с думите: „Когато ми казаха, че моето бебе е болно от туберкулоза, аз започнах да се моля. Когато моят семеен лекар ми каза за «Дипракса», аз разбрах, че небесата са чули молитвата ми!“

 

 

Джъстин отново разтваря полицейското досие.

Извадка от доклада на двамата полицейски следователи за събеседването им с Пиърсън, Гита Джанет, местно наета служителка в Политическия отдел на Британската мисия в Найроби:

Проведохме събеседване с обекта в три отделни сеанса от по девет, четирийсет и пет и деветдесет минути. По молба на обекта събеседванията се проведоха на неутрален терен (в дома на нейна приятелка) в условия на дискретност. Обектът е на двайсет и четири години, дъщеря на англичанин и индийка, завършила религиозно (римокатолическо) училище в Обединеното кралство, осиновена от образовани родители (адвокат и лекарка), и двамата вярващи католици. Обектът завършва с отличие Университета в Ексетър (хуманитарен профил); тя е високоинтелигентна на вид, макар и твърде притеснителна. По наши впечатления освен силно разстроена от загубата на приятелката си тя е и много уплашена. Така например обектът направи няколко изказвания, от които впоследствие се отказа, например: „Убиха я, за да й запушат устата“; или: „Фармацевтичните компании са готови да прережат гърлото на всеки, който им се изпречи на пътя.“; или: „Някои фармацевтични компании са търговци на оръжие с бели престилки.“ Когато я притиснахме да поясни какво има предвид с тези изказвания, тя отказа да приведе аргументи и помоли да ги зачеркнем от протокола. Освен това тя решително отхвърля твърдението, че Блум е извършителят на двойното убийство край Туркана. Блум и Куейл, каза тя, не са „проблемът“, те са „най-добрите хора на света“, а всички около тях са с „покварено съзнание“.

На по-нататъшните ни въпроси обектът отказа да даде изчерпателни отговори, като най-напред се позова на Закона за опазване на държавната тайна, а впоследствие — на клетвата си за вярност, дадена пред убитата. На третата ни, последна среща ние възприехме по-твърдо отношение към обекта, като й посочихме, че с укриването на информация тя всъщност прикрива убийците на Теса и възпрепятства издирването на Блум. По-долу прилагаме редактирани протоколи от разпита в Приложение А и Б. Обектът е запознат с протоколите, но отказва да ги подпише.

ПРИЛОЖЕНИЕ А

Въпрос: Участвали ли сте някога или придружавали ли сте Теса Куейл в нейните експедиции и наблюдения?

Отговор: В почивни дни и в свободното си време съм придружавала Арнолд и Теса на няколко обиколки из гетото Кибера и в провинцията с цел оказване помощ на полевите клиники и наблюдение на прилагането на лекарствени средства. Това е конкретната сфера на действие на неправителствената организация на Арнолд. Някои от медикаментите се оказваха с отдавна изтекъл срок на годност, макар да не е изключено да бяха запазили донякъде ефективността си. Други не бяха подходящи за случаите, за които бяха предписани. Констатирахме също така и едно явление, широко разпространено из останалите части на Африка — а именно, че указанията и страничните ефекти на някои лекарствени опаковки са специално редактирани за пазарите на Третия свят с цел разширяване на приложението на препарата извън сферата, за която е лицензиран в развитите страни. Така например едно болкоуспокояващо средство, което в Европа и САЩ се предписва изключително само за облекчаване на страданията на терминално болни от рак, в Африка се дава на жени срещу болки по време на месечния цикъл и болки в ставите, при това без да се споменават каквито и да било странични ефекти. Установихме също така, че дори когато африканските лекари поставят вярна диагноза, те редовно предписват погрешно медикаментозно лечение именно поради липса на надеждни инструкции към лекарствените препарати.

Въпрос: Беше ли фирмата „Трите пчели“ между дистрибуторите, засегнати от тази тенденция?

Отговор: За никого не е тайна, че Африка е боклукчийската кофа на фармацевтичната промишленост, а „Трите пчели“ са един от основните дистрибутори на фармацевтични препарати в Африка.

Въпрос: Следователно и „Трите пчели“ е засегната от тази тенденция?

Отговор: В някой случаи „Трите пчели“ беше официалният дистрибутор.

Въпрос: Носещ отговорността?

Отговор: Е, да.

Въпрос: В колко случаи? В каква част от случаите?

Отговор: (след опит да се измъкне): Във всички.

Въпрос: Бихте ли повторили? Искате да кажете, че във всички случаи, при които са установени нередности с даден фармацевтичен продукт, негов дистрибутор е била фирмата „Трите пчели“?

Отговор: Нямам право да говоря така, докато Арнолд може да е още жив.

ПРИЛОЖЕНИЕ Б

Въпрос: Спомняте ли си Арнолд и Теса да са имали особено отрицателно отношение и силни възражения към определен продукт?

Отговор: Не, не мога повече така. Не бива!

Въпрос: Гита, ние се опитваме да установим защо Теса е била убита, а също и защо вие смятате, че като обсъждаме тези неща, ние застрашаваме още повече сигурността на Арнолд.

Отговор: Беше навсякъде.

Въпрос: Какво беше навсякъде? Гита, защо плачете? Гита!

Отговор: Убиваше хора. В селата. В гетата. Арнолд не се съмняваше в това. Казваше, че препаратът бил добър. Нуждаел се обаче от още пет години изпитания, за да бъде годен за ползване. Бил бързодействащ, ефикасен и лесен за прилагане. Само че онези много бързали. Резултатите от тестовете били представени селективно. Не били взети предвид всички странични ефекти. Препаратът бил изпитван върху бременни плъхове и зайци, и кучета, и маймуни и нямало никакви оплаквания. Когато преминали на хора… е, там имало оплаквания, но хората са такива — все се оплакват. Тъкмо там е сивата зона, която се експлоатира от фармацевтичните компании. Всичко е статистика, а чрез манипулиране на статистическите данни може да се докаже всякаква теза. В случая, разследван от Арнолд, компанията е давала мило и драго, за да пусне първа своя продукт на пазара и да изпревари конкуренцията. При толкова много законови и нормативни разпоредби човек би сметнал, че това е невъзможно, но според Арнолд това е повсеместна практика. Нещата изглеждат по един начин от луксозните кабинети на ООН в Женева и съвсем различно от гетата в Найроби.

Въпрос: Коя беше фирмата производител на препарата?

Отговор: Наистина не искам да навлизам в повече подробности.

Въпрос: Как се наричаше препаратът?

Отговор: Защо не си дадоха труда да го изпитат докрай? Не са виновни кенийците. Ако си държава от Третия свят, не можеш да задаваш въпроси. Взимаш каквото ти се дава, и толкоз.

Въпрос: „Дипракса“ ли се казваше?

Отговор неразбираем.

Въпрос: Гита, успокой се и само това ни кажи. Как се казваше препаратът и кой го произвеждаше?

Отговор: Осемдесет и пет процента от всички заболели от СПИН са в Африка, известно ли ви е това? Колко от тях имат достъп до лекарства? Един процент! Проблемът вече не е хуманитарен, а икономически. Болните — мъже, жени — не могат да работят. Тази болест засяга и двата пола, затова има толкова много сираци. Хората не могат да изхранят семействата си. Нищо не могат да направят. Просто умират!

Въпрос: Значи става въпрос за лекарство срещу СПИН?

Отговор: Нищо повече не мога да кажа, докато Арнолд е жив… Нещата са свързани. При всеки случай на туберкулоза съмненията са за СПИН. И това е истината — невинаги, но почти… Така поне твърди Арнолд.

Въпрос: И Уанза ли беше жертва на същия препарат?

Отговор неразбираем.

Въпрос: Гита, от препарата ли умря Уанза?

Отговор: Нищо няма да кажа, докато Арнолд е жив! Да. От „Дипракса“. А сега се махайте!

Въпрос: Защо бяха тръгнали за разкопките на Лийки?

Отговор: Не знам. Махайте се!

Въпрос: Каква беше причината за пътуването им до Локикоджо? Извън женските сбирки…

Въпрос: Нямаше друго. Престанете!

Въпрос: Кой е Лорбиър?

Отговор неразбираем.

 

ПРЕПОРЪКА:

Да се отправи официално искане до Британската мисия в Найроби за осигуряване на специална закрила на свидетелката в замяна на пълни показания. Да й бъдат дадени нужните уверения, че всякаква информация, която предостави на следствените органи относно действията на Блум и покойната, ще бъде използвана по начин, който да не представлява заплаха за сигурността на Блум, ако се допусне, че той е все още жив.

 

ПРЕПОРЪКАТА СЕ ОТХВЪРЛЯ ПО СЪОБРАЖЕНИЯ ЗА СИГУРНОСТ.

Ф. Гридли, помощник-комисар

Подпрял брадичката си с ръка, Джъстин бе вперил невиждащ поглед в стената. Спомняше си за Гита — най-хубавата жена в Найроби след неговата собствена. Самопровъзгласила се за възпитаничка и последователка на Теса, чиято единствена мечта е да помогне за налагането на елементарни стандарти на почтеност в един непочтен свят. „Гита — това съм аз без лошите ми страни“, обичаше да казва Теса.

Гита, последната праведница, и Теса, в напреднала бременност, решават световните проблеми, склонили глави над чаша зелен чай в градината на къщата им в Найроби, докато Джъстин, бъдещият баща със сламената си шапка, абсурдно щастлив в скептицизма си, подрязва, плеви и подкастря храстите и цветята в своите лехи, привързва и полива растенията и се прави на английски смотаняк на средна възраст.

— Гледай си в краката, Джъстин! — предупреждават го те. Имат предвид кръвожадните африкански мравки, които излизат след дъжд в дълги бойни колони, способни да изгризат живо куче или малко дете за секунди благодарение на огромния си брой и на умелите си пълководци. В напредналата си бременност, Теса се бои, че мравките могат да помислят поливането на цветята за непредвиден дъжд.

Гита е вечно шокирана от всичко и от всички — от римокатолическата църква, която е против семейното планиране в Третия свят и устройва демонстративно изгаряне на презервативи на стадиона „Няйо“; от американските тютюневи компании, които примесват цигарите си с лека дрога, за да привикват малолетни пушачи; от сомалийските бунтовници, бомбардиращи беззащитни села, и от оръжейните компании, произвели бомбите.

— Що за хора са това, Теса? — шепне тя, искрено ужасена. — Що за манталитет имат те, кажи ми! Някакъв първороден грях ли изкупуваме? Ако питаш мен, става въпрос за нещо много по-лошо. Първородният грях предполага все пак някакво понятие за невинност. А къде е тук невинността, Теса?

А когато Арнолд спира до тях, което често става през почивните дни, разговорът веднага взима друга насока. Тогава приближават главите си една до друга, лицата им са сериозни и обтегнати, а ако Джъстин все пак решава да полее някое цвете наблизо, те демонстративно си говорят баналности, докато той не се отдалечи на подходящо разстояние.

 

 

Доклад на двамата полицейски следователи за срещата им с представители на фирмата „Трите пчели“, Найроби:

Бяхме поискали среща-събеседване със сър Кенет Къртис и ни бе дадено да разберем, че той е готов да ни приеме. При пристигането ни в централния офис на „Трите пчели“ обаче бяхме уведомени, че сър Кенет е извикан на аудиенция при президента Мой, след което трябвало да отлети незабавно за Базел за обсъждане на корпоративната политика с „Карел, Вита и Хъдсън“ (КВХ). Бе ни предложено да отправим въпросите си към директора по маркетинг на фармацевтични продукти, някоя си мис И. Рампури. За съжаление същия ден мис Рампури имала семейни ангажименти и не била в състояние да ни приеме. Посъветваха ни да поискаме среща със сър Кенет или с мис Рампури за по-късна дата. Обяснихме, че времето ни е твърде ограничено, и ни бе предложена среща с „високопоставени представители“ на компанията. След като ни държаха да чакаме още около час, най-после бяхме приети от някоя си мис В. Ебер и от мистър Д. К. Крик, и двамата от Отдела за връзки с клиенти. На срещата присъстваше и някой си мистър П. Р. Оуки, който ни се представи като „лондонски адвокат, който случайно е в Найроби по други дела“.

Мис Вивиан Ебер е висока, привлекателна африканка, наближаваща трийсетте, с диплома по бизнесадминистрация от американски университет.

Мистър Крик, роден в Белфаст, е приблизително на същата възраст, много добре сложен, физически силен, говори с лек ирландски акцент.

При извършените впоследствие проверки се установи, че мистър Оуки, лондонският адвокат, е едно и също лице с Пърси Р. Оуки, кралски съветник, адвокат от лондонската юридическа кантора „Оуки и Фармлоу“. Напоследък мистър Оуки е защитавал успешно няколко големи фармацевтични компании, между които и КВХ, в дела за групови обезщетения.

Виж бележката за мистър Крик в Приложението.

РЕЗЮМЕ НА СРЕЩАТА

1. Извинения от името на сър Кенет Къртис и мис И. Рампури.

2. Съболезнования от името на БББ (Крик) за смъртта на Теса Куейл и загриженост за съдбата на Арнолд Блум.

 

БББ (Крик): В тая скапана държава става все по-страшно да се живее! Ето, тая история с мисис Куейл, направо ужас! Достойна жена беше, много я уважаваха навсякъде. С какво мога да ви бъда полезен, господа? Само кажете, на ваше разположение съм. Шефът изпраща лични поздрави и ни е дал указания да ви съдействаме с каквото можем. Той много уважава британската полиция.

Следовател: По наши данни Арнолд Блум и Теса Куейл са подали редица сигнали до „Трите пчели“ относно новия противотуберкулозен препарат, който продавате — „Дипракса“.

БББ (Крик): Сериозно? Трябва да проверим за какво става въпрос. Вижте, мис Ебер е по-вътре в нещата, тя отговаря за връзките с обществеността, аз просто замествам временно, докато приключат реорганизациите във фирмата. Шефът има една теория, че всеки, който седи и нищо не прави, само му харчи парите.

Следовател: В резултат от подадените сигнали е организирана среща между Куейл, Блум и ваши местни представители. Бихме желали да видим протоколите от срещата, както и всякакви други свързани с нея документи.

БББ (Крик): Дадено, Роб. Няма проблем. Тук сме, за да помагаме. Само че, като казваш, че е подавала сигнали до „Трите пчели“, имаш ли някаква по-точна представа до кое поделение на фирмата? Защото в тази фирма работят доста пчели, повярвай ми!

Следовател: Мисис Куейл е изпращала писма, електронни съобщения и е звъняла по телефона лично на сър Кенет, до неговия кабинет, както и до мис Рампури, и до всички членове на борда в Найроби. Някои от писмата са изпратени по факса и по пощата. Други са донесени лично от нея.

БББ (Крик): Прекрасно. Значи поне знаем какво търсим. Предполагам, че и вие имате копия от въпросната кореспонденция?

Следовател: Засега не.

БББ (Крик): Но поне знаете кой е присъствал на срещите от наша страна, надявам се?

Следовател: Предполагахме, че вие знаете това.

БББ (Крик): О, боже! Че какво имате тогава?

Следовател: Писмени и устни свидетелски показания, че такива сигнали са били изпращани. Мисис Куейл се видяла принудена лично да посети сър Кенет във фермата му последния път, когато бил в Найроби.

БББ (Крик): Сериозно? За пръв път чувам. Имала ли е предварително уговорена среща?

Следовател: Не.

БББ (Крик): Някой да я е канил?

Следовател: Никой. Просто отишла и това е.

БББ (Крик): Бре-бре! Смело момиче. И успяла ли е да влезе?

Следовател: Не съвсем. Затова после направила опит да пресрещне сър Кенет тук, в офиса, но пак без успех.

БББ (Крик): Я гледай ти! Ама че работа. Е, какво да се прави, шефът е все зает. Пък и много хора го врънкат за услуги. И не всички успяват.

Следовател: В случая не е ставало въпрос за услуга.

БББ (Крик): А за какво?

Следовател: За отговори на нейни въпроси. По наши сведения мисис Куейл е представила на сър Кенет цяла папка с конкретни доказателства за страничните ефекти на препарата върху точно определени пациенти според епикризата.

БББ (Крик): Сериозно? Виж ти. Не знаех, че препаратът има странични ефекти. Тя да не е случайно учен или лекар? Пардон, може би трябваше да кажа: да не е била?

Следовател: Мисис Куейл беше съвестен гражданин, юрист и борец за човешки права. И се занимаваше активно с хуманитарна дейност.

БББ (Крик): Като казвате представила, какво точно имате предвид?

Следовател: Донесла на ръка до тази сграда, лично за сър Кенет.

БББ (Крик): А получила ли е разписка?

Следователят показва разписката.

БББ (Крик): Аха. Е, и? Тук пише: получен пакет. Пита се, какво е имало в пакета? Е, предполагам, че имате копия. От всяка епикриза и така нататък. С положителност имате.

Следовател: Очакваме да ги получим всеки момент.

БББ (Крик): А, така ли? Много ще ни е интересно да ги видим, нали, Вив? Все пак „Дипракса“ е основният ни продукт понастоящем, или както казва шефът, флагманът на фирмата. Толкова щастливи майки и бащи, и малки дечица, излекувани с „Дипракса“… Та ако тази Теса е имала нещо против препарата, ние сме длъжни да се запознаем с въпроса и да предприемем необходимото. Ако шефът беше тук сега, той бездруго щеше точно това да ни нареди. Само че той е от тези, дето буквално живеят в самолета. И все пак съм изненадан, че я е отпратил така. Въобще не е в негов стил. Но пък, съгласете се, ако и вие бяхте зает като него…

БББ (Ебер): Разбираш ли, Роб, ние имаме строго установена процедура за обработка на рекламации относно целия ни фармацевтичен асортимент. Ние сме само дистрибутори. Внасяме и продаваме. След като кенийското правителство е одобрило даден препарат, а болниците не възразяват да го дават на пациентите си, ние сме просто един посредник, нали разбираш? Нашата отговорност свършва дотук. Разбира се, спазваме указанията за съхранение, гледаме да осигуряваме нужната температура и влажност на въздуха и така нататък. Но в общи линии отговорността за действието на препарата е на производителя и на кенийското правителство.

Следовател: А клиническите изпитания? Не трябваше ли да провеждате изпитания на препарата?

БББ (Крик): Никакви изпитания. Страхувам се, че не си си направил добре домашното, Роб. Ако става въпрос за пълния цикъл на изпитания, от химически тестове до мишки и така нататък, ние не се занимаваме с такива работи.

Следовател: А с какво се занимавате тогава?

БББ (Крик): След като един препарат е одобрен веднъж за продажба в дадена страна, например в Кения, ние по принцип не се занимаваме с никакви изпитания. Ако едно лекарство е одобрено и лицензирано от местните власти, в случая от кенийските здравни органи, те стоят зад него и си носят отговорността, точка.

Следовател: При това положение какви тестове, изпитания и така нататък извършвате изобщо?

БББ (Крик): Виж, дай да не се хващаме за думата, какво ще кажеш? Ако става въпрос за събиране на данни за препарата, при това за един прекрасен препарат като този, който подготвяме за разпространение и на други пазари, извън Африка — например за Съединените щати, то наистина в известен смисъл това, което правим тук, може да се нарече, макар и индиректно, изпитания в работна обстановка. Но само в известен смисъл. Като един вид подготовка за по-нататък, когато „Трите пчели“ и КВХ заедно ще навлязат в този нов, многообещаващ пазар, за който намекнах. Схващаш ли?

Следовател: Още не. Чакам да чуя думите „опитни зайчета“.

БББ (Крик): Ще кажа само, че всеки отделен пациент е нещо като обект за изпитване на препарата и това е в интерес на всички, за общото благо. Тук въобще не става дума за никакви опитни зайчета. Оставете ни на мира.

Следовател: Под общото благо се разбира американският пазар, нали така?

БББ (Крик): Ама моля ти се! Казах ти вече — всеки клиничен резултат, всеки пациент се записва и резултатите се съхраняват и могат да се наблюдават по всяко време в Сиатъл, Ванкувър и Базел, както и да бъдат използвани за справка и анализ. Например за евентуално бъдещо одобрение на продукта, когато решим да го лицензираме другаде. Така че тук всякакви грешки са напълно изключени. Освен това кенийските здравни власти стоят плътно зад нас.

Следовател: За какво? Да събират труповете?

Адвокат Оуки: Ти не си казвал това, Роб, и ние не сме го чули. Дъг се опитва да бъде откровен с вас и максимално щедър с информацията. Дори, бих казал, твърде щедър. Какво има, Лесли?

Следовател: А какво правите междувременно с жалбите на пациентите? Право в боклука, а?

БББ (Крик): В общи линии, Лес, препращаме ги директно на производителя — на „Карел, Вита и Хъдсън“. После или ние отговаряме на жалбоподателя по указания на КВХ, или КВХ му отговарят сами, по тяхно усмотрение. Тъй или иначе, принципът е един и същ, Роб. Бих ли могъл да ви услужа с още нещо? Например да ви насроча нова среща, когато най-после разполагате с документите?

Следовател: Един момент, ако обичате. Според информацията, с която разполагаме, Теса Куейл и Арнолд Блум са идвали лично през ноември по ваша покана, по покана на „Трите пчели“, за да обсъдят с вас ефектите — добри или лоши — на препарата „Дипракса“. На срещата те са раздали на вашите представители копия от цялата документация, изпратена преди това лично до сър Кенет Къртис. Да не би да искате да кажете, че не разполагате с никаква информация за такава среща? Нито пък с имената на лицата, участвали в нея от страна на „Трите пчели“?

БББ (Крик): Знаеш ли датата, Роб?

Следовател: Според дневника на пострадалата срещата е била насрочена по предложение на „Трите пчели“ за единайсет часа на осемнайсети ноември. Тя била организирана чрез офиса на мис Рампури, директор по маркетинга, която казвате, че отсъства в момента.

БББ (Крик): Да си призная, за пръв път чувам за такова нещо. А ти, Вив?

БББ (Ебер): И аз, Дъг.

БББ (Крик): Знаете ли какво, защо не проверим тая работа в дневника на Ивон? А, какво ще кажете?

Следовател: Чудесно. Нека да ви помогна.

БББ (Крик): По-полека, по-полека. Най-напред, разбира се, трябва да поискаме разрешение. Ивон е огън момиче. Аз не бих пипал дневника й без позволение, както за нищо на света не бих се докоснал и до твоя, Лес.

Следовател: Ами че позвънете й. Ние ще платим разговора.

БББ (Крик): Не е толкова проста тая работа, Роб.

Следовател: Защо да не е?

БББ (Крик): Ами така. Ивон и приятелят й са на сватба в Момбаса. Нали ви казах, че мис Рампури има семейни ангажименти. От това по-семеен ангажимент — здраве му кажи! Ангажимент и половина, слушай какво ти казвам! Така че за по-рано от понеделник не може и дума да става. Аз не знам дали някой от вас е бил на сватба в Момбаса, но честно ви казвам…

Следовател: Оставете дневника й. Какво стана с документите, които двамата са оставили при нея?

БББ (Крик): Имаш предвид ония така наречени епикризи?

Следовател: Между другото, и тях.

БББ (Крик): В такъв случай, ако това са просто епикризи, истории на заболяването, диагнози, симптоматика, дозировка… странични ефекти и така нататък — цялата техническа информация — те са изпратени директно на производителя. В Базел, в Сиатъл или във Ванкувър. Ами да! Ако не направим това, тоест ако не препратим незабавно документите за експертиза, това би представлявало престъпно нехайство от наша страна! Нали, Вив? Такава е политиката на фирмата. А при нас, в „Трите пчели“, политиката на фирмата е нещо повече от Светото писание, нали, Вив?

БББ (Ебер): Абсолютно! Дума да няма! По указания на шефа. Щом се появи проблем, веднага се обаждаме на КВХ.

Следовател: Какви ги приказвате? Та това е абсурд! Къде са документите тогава?

БББ (Крик): Казвам ви, чухме какво ни питате и веднага ще издирим документацията. Все нещо отнякъде ще изскочи. Ще ви държим в течение. Само че това тук не е държавно учреждение, Роб. Нито пък Скотланд Ярд. Тук е Африка. Ние нямаме време да се ровим по цял ден в някакви въшливи папки, Роб. Имаме много по-важна работа от това, да…

Адвокат Оуки: Тук вече се очертават два проблема. Или по-точно три. Може ли да ви ги изложа един по един? Първо, до каква степен сте сигурни, господа, че срещата, за която намеквате, между мисис Куейл, доктор Блум и представители на „Трите пчели“, действително се е състояла?

Следовател: Както вече ви казах, имаме документни доказателства, с почерка на Блум, че срещата е била насрочена чрез кабинета на мис Рампури за осемнайсети ноември…

Адвокат Оуки: Насрочена е едно, Лесли. Проведена е нещо съвсем друго. Да се надяваме, че паметта на мис Рампури няма да й изневери. Тя провежда страхотно много срещи, уверявам ви. Вторият проблем е в тона. Доколкото разбирам от приказките ви, тези така наречени жалби, или сигнали, за които намеквате, са били съставени с враждебен тон, нали така? Дали това не би могло да доведе до започване на съдопроизводство? За мъртвите или добро… и тъй нататък, но от всичко, което чувам за тази ваша мисис Куейл, тя много-много не си е мерила приказките. Казвате, че била юрист. А доктор Блум, доколкото разбирам, бил нещо като професионален наблюдател на фармацевтичната промишленост. Значи нямаме работа със случайни хора.

Следовател: Дори и да са били с враждебен тон, какво от това? Ако някой умре от дадено лекарство, хората имат право да се държат враждебно.

Адвокат Оуки: Разбира се, Роб, ако мис Рампури или лично шефът са преценили, че цялата история намирисва на съдебен иск — разбира се, ако материалите изобщо са получени, което тепърва трябва да се докаже, — то първата им реакция би била да ги препратят в Юридическия отдел на фирмата. Значи можем да ги потърсим и там, нали, Дъг?

Следовател: Аз пък си казах, че Юридическият отдел — това сте вие.

Адвокат Оуки (шеговито): Аз оставам за накрая, Роб. Не за начало. Прекалено скъпо струвам.

БББ (Крик): Е, ние ще ви се обадим, Роб. Много ни беше приятно. Може пък следващия път да ви поканим на обяд. Само че, пак ви казвам, не очаквайте чудеса. Ние не седим тук по цял ден да подреждаме хартии в папки. Много по-важни неща са ни на главата и както казва шефът, в „Трите пчели“ бизнесът се прави в движение. Само така сме успели да стигнем дотук.

Следовател: Само още един момент, ако позволите, мистър Крик. Бихме желали да поговорим с един господин на име Лорбиър, вероятно доктор Лорбиър, по произход германец, швейцарец или може би холандец. Боя се, че не знаем малкото му име, но подозираме, че е тясно обвързан с историята на „Дипракса“ тук, в Африка.

БББ (Крик): Обвързан от чия страна?

Следовател: Има ли значение?

БББ (Крик): Има, и още как! Ако Лорбиър е лекар, както ми се струва, че мислиш, той по-вероятно е във връзка с производителите, не с нас. Ние не работим с лекари. Ние сме невежи търговци, продаваме каквото ни дадат. Ние сме прости продавачи. Боя се, че трябва все пак да се обърнете към КВХ.

Следовател: Вижте какво, познавате ли Лорбиър, или не? Сега не сме във Ванкувър, Базел или Сиатъл. Тук е Африка. Става въпрос за вашия препарат, за който вие отговаряте. Вие го внасяте, вие го рекламирате, вие сте неговите дистрибутори и крайни продавачи. Казвам ви, че въпросният Лорбиър е замесен в историите около вашия препарат тук, в Африка. Познавате ли Лорбиър, или не?

Адвокат Оуки: Мисля, че вече ти бе отговорено, Роб. Пробвай във фирмата производител.

Следовател: А познавате ли жена на име Ковач, евентуално унгарка?

БББ (Ебер): И тя ли е доктор?

Следовател: Оставете титлата! Чували ли сте името? Някой от вас чувал ли е името Ковач? Жена. Във връзка с продажбите на препарата. А?

БББ (Крик): Защо не погледнеш в телефонния указател, Роб? Аз така бих направил.

Следовател: Бихме желали да говорим също и с някоя си доктор Емрих…

Адвокат Оуки: Струва ми се, че днес нямате късмет, господа. Ужасно съжалявам, че не можем да ви бъдем от полза. Направихме каквото можахме, но днес просто не ви върви.

 

Бележка, добавена към протокола една седмица след срещата:

Въпреки уверенията на „Трите пчели“, че се извършва издирване, ни бе съобщено, че към настоящия момент не са излезли наяве никакви документи, епикризи, електронна поща или факсове, подадени от Теса Абът или Арнолд Блум. Опитите ни да се свържем повторно с Ебер или Крик също се оказаха неуспешни. Крик бил на „курс за преквалификация в Южна Африка“, а Ебер била „преместена в друг отдел“. Все още не били назначени техни заместници. Мис Рампури щяла да отсъства „до реорганизацията на фирмата“.

 

ПРЕПОРЪКА:

Скотланд Ярд да призове лично сър Кенет Къртис да даде пълни показания относно отношенията на неговата фирма с починалата и с доктор Блум, да инструктира подчинените си да издирят дневника на мис Рампури и всички останали липсващи документи, а мис Рампури да бъде открита незабавно за събеседване.

 

(Парафирано от помощник-комисар Гридли, но без последвали действия от страна на когото и да било.)

ПРИЛОЖЕНИЕ

Крик, Дъглас (Дъг) Джеймс, роден в Гибралтар на 10 октомври 1970 г. (съставено по данни от Криминалния архив на МО и Главна прокуратура).

Обектът е незаконороден син на Крик, Дейвид Ангъс, офицер в Кралския флот (дисциплинарно уволнен). Крик старши е лежал седем години в британски затвори за множество престъпления, включително две непредумишлени убийства. Понастоящем живее охолно в Марбеля, Испания.

Крик, Дъглас Джеймс (наричан по-долу „обектът“) пристига в Обединеното кралство от Гибралтар на деветгодишна възраст, придружен от баща си (виж по-горе), който бива арестуван още на границата. Обектът е даден в приют за сираци. По време на престоя си в приюта попада многократно в съд за малолетни престъпници по обвинения в най-различни закононарушения, между които пласиране на наркотици, сбиване с нанасяне на тежки телесни повреди, сводничество и хулиганство. Заподозрян е в групово убийство на две негърчета в Нотингам (1984 г.), но не е подведен под съдебна отговорност.

През 1989 г. обектът обявява, че се е поправил, и подава документи за полицейска служба. От полицията го отхвърлят, но има сведения, че е бил използван като нещатен информатор.

През 1990 г. обектът подава документи за записване като доброволец в Британската армия и бива приет. След преминаване на курс на обучение за специалните части той е прехвърлен към британското разузнаване и получава назначение като цивилен полицай в Северна Ирландия с чин и права на сержант. Обектът служи три години в Ирландия, след което е разжалван в редник и уволнен. Няма никакви други данни за неговата служба.

Макар Д. Дж. Крик (обектът) да ни бе представен като служител за връзки с обществеността във фирмата „Трите пчели“, доскоро той е бил известен по-скоро като един от шефовете на охранителната им служба. Твърди се, че се ползва с личното доверие на сър Кенет Къртис, като в много случаи е изпълнявал функции на негов личен бодигард — например при посещенията му, само за последните дванайсет месеца, в района на Персийския залив, Латинска Америка, Нигерия и Ангола.

 

 

„Опитвала се да го спипа във фермата му, горкия човечец“, казва Тим Донъхю, наведен над дъската за „Монопол“ в градината на Глория. „Звъняла му по телефона по късна доба. Оставяла му оскърбителни писма в клуба. Смети я под килима, е нашият съвет.“

„Тия убиват, без да им мигне окото“, съветва го Лесли в тъмния микробус в Челси. „Но ти вече го знаеш.“

С тези спомени, които напират в съзнанието му, Джъстин трябва да е заспал на масата в маслобойната. Събуждат го крясъците на сутрешния въздушен бой между сухоземни птици и чайки, който се оказва не сутрешен, а вечерен — навън се свечерява. Той е напълно съкрушен. Изчел е всичко и вече знае, че без лаптопа на Теса ще продължи да вижда само ъгълчето на картината.