Дъглас Престън, Линкълн Чайлд
Маршрут 666 (44)

43

Хейуърд преметна през рамо торбата с бойното снаряжение, пристегна лентата на лампата около главата си и погледна към тълпата тъмносини униформи, която се блъскаше към долното ниво на станцията при Петдесет и девета улица. Трябваше да открие Пети отряд под ръководството на някой си лейтенант Милър, но бъркотията наоколо беше невъобразима — всеки търсеше някого и в крайна сметка никой никого не намираше.

Забеляза появата на началника на полицията Хорлокър, който току-що беше приключил с последния инструктаж на отрядите, събрали се в станцията на Осемдесет и първа. Той зае позиция в края на перона, редом с началника на оперативния отдел Джек Мастърс — слаб и висок мъж с кисела физиономия, който размахваше дългите си ръце пред група лейтенанти с вдигнати пред лицата си планшети. До него Хорлокър важно кимаше и от време на време потупваше по нечий планшет с тънката си показалка, сякаш взета назаем от британски военачалник от Първата световна война. Минута по-късно той освободи офицерите си, а Мастърс грабна един мегафон.

— Внимание! — излая с дрезгав глас той. — Събраха ли се всички отряди?

Хейуърд имаше чувството, че се завръща в скаутските си години.

Разнесе се неясен ропот, който по всяка вероятност означаваше „не“.

— В такъв случай, Първи отряд пред мен! — заповяда Мастърс и посочи с пръст площадката пред краката си. — Втори отряд да се строи на нивото на изхода към града! — След това продължи да подрежда малката армия върху просторния перон. Хейуърд се насочи към сборния пункт на Пети отряд. Завари лейтенант Милър с планшет в ръце, върху скицата участъкът, за който отговаряше, беше защрихован със сини линии. Маскировъчният му комбинезон беше светлосив и въпреки широката си кройка не можеше да скрие изобилието от плът, най-вече около кръста.

— Никакви геройства, никакви конфронтации! — обърна се към подчинените си той. — Обикновена акция на пътната полиция, ясно ли е? Ако се натъкнете на съпротива, имате си маски, имате си и сълзотворен газ. Покажете им, че не си поплювате. Не очаквам нищо сериозно. Свършете си работата като хората и след един час сме вън.

Хейуърд понечи да се обади, но прехапа устни. Много й се искаше да отбележи, че употребата на сълзотворен газ в тунелите крие известни рискове. Преди години, когато транспортната полиция още беше самостоятелна, някакво началство заповяда да се използва газ при евентуални безредици в метрото, но всички низши чинове се възпротивиха като един. Сълзотворният газ е достатъчно опасен дори на открито, но под земята е направо смъртоносен. Мимоходом отбеляза, че нейния взвод ще покрива най-дълбоката част от централния тунел и съпътстващите го сервизни съоръжения — точно под гарата „Калъмбъс Съркъл“.

Милър се завъртя и тъмните очила на врата му се разлюляха.

— Помнете, че повечето от тия къртици са сгазили лука по един или друг начин, други са оглупели от пиене. Така че проявете малко твърдост и те бързо ще клекнат. Просто ги подкарайте нагоре като стадо, ако разбирате какво имам предвид. Тръгнат ли един път, останалото е лесно. Докарайте ги на това място. Тук е сборният пункт за отряди с номера от втори до шести. Събираме се тук, а след това извеждаме къртиците през изхода, който води към парка.

— Лейтенант Милър — не се сдържа Хейуърд.

Мъжът бавно се завъртя.

— Прочиствала съм доста от тези тунели и познавам обитателите им. Те изобщо няма да ви се подчинят толкова лесно, колкото си представяте.

Очите на Милър се разшириха, сякаш я виждаше за пръв път.

— Ти ли си ги прочиствала?! — възкликна той.

— Да, сър — отвърна Хейуърд и реши, че ще срита в топките всеки следващ, който й зададе този въпрос.

— Мили Боже! — поклати глава дебелият лейтенант.

Настъпи тишина, част от ченгетата се обърнаха да я разгледат.

— Други от транспортна? — викна Милър и се огледа. Чернокож полицай вдигна ръка. Беше висок и едър, огромен като танк.

— Име? — попита Милър.

— Карлин — провлече тежкоатлетът.

— Други? — отново попита Милър.

Тишина.

— Добре.

— Ние от бившата транспортна познаваме тия тунели — меко каза гигантът. — Жалко, че за тоя пикник не събраха повечко от нас, сър.

— Карлин ли беше? — остро го изгледа Милър. — Имаш газ, имаш палка, имаш и пищов. Следователно нямаш причини да се подмокряш. А когато изпитам нужда от твоето мнение, сам ще го поискам. — Очите му пробягаха по множеството: — Мисля, че тук се е събрал твърде много пълнеж. За такива задачи са най-подходящи малки елитни отряди, но началството е решило друго.

Хейуърд се огледа. По приблизителната й преценка на перона имаше някъде около стотина полицаи.

— Само под Калъмбъс Съркъл има най-малко триста скитници — равнодушно отбеляза тя.

— Нима? И кога ги броихте за последен път? — поинтересува се Милър.

Хейуърд замълча.

— Във всяка група има по някой такъв — каза неизвестно на кого лейтенантът. — Чувайте сега. Това е тактическа операция и ние трябва стриктно да се придържаме към заповедите. Ясно ли е?

Неколцина кимнаха в отговор. Карлин улови погледа на Хейуърд и извъртя очи.

— Добре, а сега се разделете на двойки — заповяда с висок глас лейтенантът и разгъна една карта.

Хейуърд се извърна към Карлин и получи одобрителното му кимане.

— Как е работата? — попита той. Първоначалното впечатление за излишък от килограми лъжеше. Мъжът насреща й просто имаше конструкция на тежкоатлет — изключително як, но без грам тлъстина по себе си. — В кой район беше преди сливането?

— Тунелите под гара „Пен“, казвам се Хейуърд.

С крайчеца на окото си забеляза презрителната гримаса на Милър: Карлин и дребната мадама, хубав екип, няма що!

— А бе, това си е мъжка работа — подхвърли лейтенантът, вперил очи в лицето й. — Човек не знае кога нещата могат да загрубеят. Не се притеснявайте, ако случайно…

— Сержант Карлин е мъж за двама — прекъсна го Хейуърд и хвърли изразителен поглед към шкембето му.

Няколко души избухнаха в смях, а Милър се намръщи.

— Ще гледам да ви намеря работа някъде в тила! — мрачно изръмжа той.

В този момент над множеството се разнесе лаещият глас на директора Хорлокър, усилен многократно от мегафона.

— Служители на закона! Разполагаме с по-малко от четири часа, за да изчистим от скитници тунелите под и около Сентрал Парк. Имайте предвид, че точно в полунощ от Големия резервоар ще бъдат източени милиони литри вода, които ще наводнят канализацията. Течението ще бъде поставено под прецизен контрол, но не можем да гарантираме, че някой и друг бездомник няма да попадне случайно на пътя на водния поток. Затова трябва много внимателно да си отваряте очите и да измъкнете на повърхността всички от вашия участък. Всички! Това не е някаква временна евакуация. Ще използваме тази уникална възможност, за да изринем един път завинаги дрипльовците от тези подземия. Имате своите заповеди, намирате се под командата на опитни офицери. Няма причина да не изпълните задачата и за по-кратко време.

Хората, които ще изкарате горе, ще получат храна и подслон. Ако се налага, обяснявайте им това. Пред изходите, маркирани на картите ви, ще ги чакат автобуси за приютите в Манхатън и околностите. По принцип не би трябвало да има съпротива, но ако все пак срещнете такава, действайте според заповедите си.

Очите му пробягаха по множеството, после пръстът му отново натисна бутона на мегафона.

— Колегите ви от северния участък са инструктирани и ще започнат акцията едновременно с вас. Искам да се движите в пакет. Под земята радиостанциите ви не са от голяма полза. Ще можете да разговаряте помежду си, но връзката с повърхността при всички случаи ще бъде затруднена. И така, действате в съответствие със заповедите. Дайте да свършим една добра работа!

След тази реч Хорлокър тръгна между редиците униформени, които заставаха мирно и му отдаваха чест. Някои получиха потупване по рамото, на други подхвърли усмивки и окуражителни слова. Пред Хейуърд се спря и сбърчи вежди.

— Вие бяхте Хейуърд, нали? Момичето на Дагоста.

Да, бе, как ли пък не!

— Аз работя с Дагоста, сър — каза на глас тя, тихо, но твърдо.

— Добре, добре, гледайте си работата — разсеяно промърмори шефът.

— Ако разрешите, сър… — поде Хейуърд, но някакъв офицер изскочи от тълпата и с напрегнат глас започна да докладва за ситуацията в парка. Демонстрацията станала далеч по-мащабна от очакваното. Хорлокър кимна и бързо тръгна с него, а Милър й отправи предупредителен поглед.

Заобиколен от сътрудниците си, директорът на полицията бързо се насочи към изхода, а Мастърс пое мегафона от ръцете му.

— Отряди, мирно! — изрева с дрезгав глас той. — По местонаправленията, ходом марш!

Милър се обърна към хората си.

— Хайде, момчета — криво се усмихна той. — Да вървим да приберем малко къртици.