Джон Гришам
Време да убиваш (44)

44

Спориха дали да се качат на таратайката на Хари или на раздрънканото малко порше. Джейк заяви, че няма да кара. Хари Рекс бе по-гръмогласен и всички се натовариха в неговата кола. Лусиен се намести на задната седалка. Джейк седна отпред и започна да дава разпореждания. Поеха по задните улици, за да избегнат потоците от коли, които прииждаха откъм площада. Шосето бе задръстено и Джейк накара шофьора си да обикаля по безброй чакълести пътища. Намериха един асфалтов и Хари Рекс пое към езерото.

— Имам един въпрос, Лусиен — каза Джейк.

— Какъв е той?

— Искам да ми отговориш направо.

— Какъв е въпросът?

— Направи ли сделка със Сискоу?

— Не съм, момчето ми, ти сам си спечели делото.

— Заклеваш ли се?

— Заклевам се в бога. Върху една камара библии.

На Джейк му се искаше да е истина и повече не отвори дума за това. Пътуваха мълчаливо в душната жега и слушаха как Хари Рекс припява на касетофона. Изведнъж Джейк посочи нещо встрани и извика. Хари Рекс наби спирачки, направи бясно ляв завой и се пое по друг чакълест път.

— Къде отиваме? — попита Лусиен.

— Само за секунда ще се отбием на едно място — отвърна Джейк, загледан в редицата от къщи, към които се приближаваха. Посочи втората, Хари Рекс сви по алеята и паркира под сянката на клонесто дърво. Джейк изскочи навън, огледа двора и се качи на верандата. Почука на рамката на мрежестата врата.

Появи се един мъж. Непознат.

— Кого търсите?

— Аз съм Джейк Бриганс и…

Вратата рязко се отвори, мъжът се втурна на верандата и сграбчи ръката му.

— Радвам се да се запознаем, Джейк. Аз съм Мак Лойд Кроуъл. Бях в разширения състав, който за малко не освободи обвиняемия още тогава. Ти свърши чудесна работа. Гордея се с теб.

Джейк поклати глава и си повтори името му. И тогава си спомни. Мак Лойд Кроуъл, оня, който бе казал на Бъкли да си затваря устата и да си наляга парцалите.

— О, да, Мак Лойд, сега си спомням. Благодаря ти.

Джейк погледна притеснено към вратата.

— Уанда ли търсиш? — попита Кроуъл.

— Да, нея. Просто минавах и си спомних адреса й, нали проучвах заседателите.

— Не си сгрешил. Тя живее тук, пък и аз съм при нея повечето време. Е, не сме женени, но я караме заедно. Полегнала е вътре, подремва си. Много е изтощена.

— Не я буди.

— Тя ми каза какво се е случило. Направила го е, за да спечелиш.

— Какво е направила? Какво се е случило?

— Накарала ги е да си затворят очите и да слушат думите й. Накарала ги е да си представят, че малкото момиченце има руса коса и сини очи, а двамата нападатели са черни, вързали са десния й крак на едно дърво, а левия — на кол от ограда, изнасилили са я няколко пъти и са я ругали, че е бяла. Казала им да си представят как малкото момиченце лежи и се моли да дойде татко й, а те я ритат в устата, избиват й зъбите, натрошават й челюстите и й счупват носа. Казала им да си представят как двама негри я поливат с бира, пикаят по лицето й и се хилят като идиоти. После им казала да си представят, че това момиченце е тяхно — то е тяхна дъщеря. Помолила ги да бъдат честни пред себе си и да напишат на лист хартия дали те биха убили тези черни скотове, ако имат такава възможност. И направили тайно гласуване. Всички заявили, че ще ги убият. Председателят преброил гласовете. Дванайсет на нула. Уанда им казала, че би седяла в стаята на заседателите до зимата, но пак няма да гласува да го осъдят и ако те били честни пред себе си, щели да се чувстват по същия начин. Десет от тях се съгласили с нея, само една жена се противяла. Всички започнали да й крещят и така я наругали, че накрая и тя отстъпила. Там вътре е било жестоко, Джейк.

Джейк попиваше всяка дума, затаил дъх. Дочу стъпки. Уанда Уомак се приближи до мрежестата врата. Усмихна му се и се разплака. Той я гледаше през мрежата, но нямаше сили да проговори. Прехапа устни и кимна.

— Благодаря — едва успя да прошепне Джейк. Тя избърса очи и кимна.

На Крафт Роуд стотина коли бяха задръстили двете страни на алеята към дома на Хейли. Децата играеха, а родителите им седяха под сенчестите дървета или върху капаците на колите. Хари Рекс паркира до пощенската кутия. Лестър го сграбчи и рече:

— Ти пак успя, отново спечели.

Стискаха ръце и потупваха гърбове, докато прекосят двора и се качат на верандата. Ейджи го прегърна и възхвали бога. Карл Лий се надигна от люлката и тръгна надолу по стъпалата, следван от семейството и близките си. Наобиколиха Джейк и двамата прочути мъже застанаха лице в лице. Сплетоха ръце и се усмихнаха безмълвно един на друг. После се прегърнаха. Наоколо ръкопляскаха и викаха.

— Благодаря ти, Джейк — рече тихо Карл Лий.

Адвокат и клиент седнаха на люлката и започнаха да отговарят на безброй въпроси за процеса. Лусиен и Хари Рекс се присъединиха към Лестър и неговите приятели под едно дърво за някое и друго питие. Тоня тичаше и подскачаше из двора със стотина други деца.

В два и половина Джейк седна на писалището си и се обади на Карла. Хари Рекс и Лусиен пресушиха остатъка от маргаритата и вече бяха на градус. Джейк пи кафе. Съобщи на жена си, че след три часа ще излети от Мемфис и ще бъде в Северна Каролина в десет. Да, добре е. Всичко е наред, всичко е свършило. Чакат го десетки репортери, нека тя не изпуска вечерните новини. Той ще се срещне за малко с журналистите, после тръгва за Мемфис. Обича я, копнее за тялото й и скоро ще бъде при нея. Джейк затвори слушалката.

Утре щеше да се обади на Елън.

— Защо тръгваш точно днес! — викна Лусиен.

— Много си загубен, Джейк, и това си е. Чакат те хиляди репортери, а ти си вдигаш чукалата. Глупак си, и туйто — крещеше Хари Рекс.

Джейк се изправи.

— Как изглеждам, момчета?

— Ще бъдеш най-големият тъпак, ако напуснеш града — каза Хари Рекс.

— Остани още ден-два — молеше го Лусиен. — Открива ти се възможност, която никога няма да се повтори. Послушай ме, Джейк.

— Успокойте се, момчета. Сега ще се срещна с тях, ще ги оставя да ме щракат, ще отговоря на няколко от глупавите им въпроси, после заминавам.

— Ти си луд, Джейк — каза Хари Рекс.

— Съгласен съм с теб — рече Лусиен.

Джейк се погледна в огледалото, оправи вратовръзката на Стан и се усмихна на приятелите си.

— Радвам се, че ви има, момчета. Наистина се радвам. За това дело ми платиха деветстотин долара и смятам да ги изпием заедно.

Те изляха в гърлата си последните глътки маргарита и тръгнаха след Джейк Бриганс надолу по стълбите. Репортерите ги очакваха.