Джон Гришам
Време да убиваш (39)

39

Шелдън Роарк беше седнал на прозореца, вдигнал крака на един стол, и четеше статия за делото „Хейли“ в неделния брой на мемфиския вестник. Най-отдолу на първа страница имаше снимка на дъщеря му и описание на срещата й с Клана. Елън лежеше в леглото на две крачки от него. Лявата половина на главата й бе обръсната и увита с дебела превръзка. На лявото си ухо имаше двайсет и осем шева. Тежкото мозъчно сътресение бе попреминало и лекарите бяха обещали да я изпишат в сряда.

Не беше изнасилена, нито я бяха били с камшици. Когато лекарите му се обадиха в Бостън, разговорът приключи само с няколко изречения. Беше летял седем часа, без да знае какво й се е случило, но очакваше и най-лошото. Късно вечерта в събота отново я бяха гледали на рентген и го бяха успокоили. Белезите щели да изчезнат, косата щяла да порасне. Бяха я уплашили и малтретирали, но можеше да бъде и далеч по-лошо.

Той чу викове в коридора. Някой се караше със сестрата. Остави вестника на леглото й и отвори вратата.

Една сестра бе спипала Джейк и Хари Лий да се промъкват по коридора. Беше им обяснила, че свиждането е от два следобед, а дотогава има цели шест часа; допускали само членове на семейството; щяла да извика охраната, ако двамата не напуснат. Хари Рекс й обясни, че пет пари не дава от колко е свиждането, нито за останалите идиотски разпореждания в болницата — пациентката била негова годеница и той трябвало да я види за последен път, преди да умре, а ако сестрата не си затвори устата, щял да я даде под съд за тормоз, защото бил адвокат, цяла седмица не бил давал никого под съд и това го изнервяло.

— Какво става тук? — попита Шелдън.

Джейк погледна дребния чернокос мъж с зелени очи и каза:

— Вие сигурно сте Шелдън Роарк.

— Да, същият.

— Аз съм Джейк Бриганс. Аз…

— Знам, непрекъснато чета за вас. Сестра, всичко е наред, те са с мен.

— Разбира се — каза Хари Рекс. — Всичко е наред. Ние сме с него. А сега бихте ли ни оставили насаме, преди да съм ви подписал заповедта за изхвърляне.

Тя се зарече да извика охраната и изфуча по коридора.

— Аз съм Хари Рекс Вонър — представи се Хари, стискайки ръката на Шелдън Роарк.

— Влизайте. — Последваха го в малката стаичка и впиха погледи в Елън. Тя все още спеше.

— Много ли е зле?

— Леко мозъчно сътресение. Двайсет и седем шева на ухото, единайсет по главата. Ще се оправи. Лекарят каза, че може да я изпишат в сряда. Снощи се събуди и дълго разговаряхме.

— Косата й изглежда ужасно — отбеляза Хари Рекс.

— Каза, че са я дърпали и са я рязали с тъп нож. Нарязали са й и дрехите, дори са я заплашвали с камшик. Раните по главата са нейно дело. Помислила си, че ще я убият или ще я изнасилят, или и двете. Затова започнала да си блъска главата в кола, на който я вързали. Сигурно това ги е уплашило.

— Значи не са я били?

— Не. Не са я докоснали. Само са я изплашили до смърт.

— Какво е успяла да забележи?

— Не много. Горящ кръст, бели роби, около дузина мъже. Шерифът каза, че е станало на едно пасище на единайсет мили оттук. Собственост било на някаква хартиена фабрика.

— Кой я е намерил? — попита Хари Рекс.

— Шерифът получил анонимно обаждане. Човекът се представил като Мики Маус.

— А, той ли? Моят стар приятел.

Елън тихичко изстена и се изпъна.

— Хайде да излезем отвън — рече Шелдън.

— Тук няма ли нещо за ядене? — попита Хари Рекс. — Винаги огладнявам, когато се приближа до някоя болница.

— Разбира се. Хайде да отидем да пием кафе.

Закусвалнята на първия етаж беше празна. Джейк и мистър Роарк си поръчаха черно кафе. Хари Рекс започна с три кифлички и половин литър мляко.

— Във вестника пише, че нещата не се развиват кой знае колко добре — каза Шелдън.

— Вестникът е прекалено мек — обади се Хари Рекс с пълна уста. — Джейк направо го разкъсват в съдебната зала. А и животът извън залата съвсем не е розов. Ако не стрелят по него или не му отвличат сътрудничката, тогава му подпалват къщата.

— Подпалили са му къщата ли?!

Джейк кимна.

— Да, снощи. Още пуши.

— Стори ми се, че мирише на пушек наистина.

— Наблюдавахме я как изгоря до основи. Цели четири часа горя.

— Ужасно съжалявам. И мен са ме заплашвали, но най-много да ми пукнат гумите, и толкова. И никога не са стреляли по мен.

— По мен стреляха няколко пъти.

— Вие в Бостън имате ли си Клан? — попита Хари Рекс.

— Не съм чувал за такова нещо.

— Жалко. Тия момчета създават истински престиж на нашата професия.

— Така изглежда. Видяхме телевизионните репортажи за безредиците около съда миналата седмица. Следя ги много внимателно, откакто Елън се захвана с това дело. А то е много нашумяло. Дори и при нас. Иска ми се да беше мое.

— Отстъпвам ви го с удоволствие — каза Джейк. — Моят клиент и без това май си търси нов адвокат.

— Колко психиатри ще призове обвинението?

— Само един. Той ще даде показания сутринта, а след това ще ни дадат право на заключителни речи. Утре вечер трябва да сме приключили.

— Лошото е, че Елън ще го пропусне. Тя ми се обаждаше всеки ден и ми разказваше всичко най-подробно.

— Къде сбърка Джейк? — попита Хари Рекс.

— Не говори с пълна уста — каза Джейк.

— Мисля, че Джейк е свършил добра работа. Първо, фактите са отвратителни. Хейли е извършил убийствата, грижливо ги е обмислил и разчита единствено на временна невменяемост. И бостънските заседатели не биха проявили особено състрадание.

— Нито пък нашите — добави Хари Рекс.

— Надявам се, че криете за накрая някоя сърцераздирателна карта в ръкава си — каза Шелдън.

— Той няма ръкави — каза Хари Рекс. — Всичко изгоря. И панталоните му, и гащите му.

— Защо не вземете да дойдете утре сутринта, а? — попита Джейк. — Ще ви представя на съдията и ще го помоля да ви даде възможност да се изявите.

— Мене не би ме допуснал — обади се Хари Рекс.

— Мога да го разбера — каза усмихнато Шелдън. — Ами бих дошъл. И без това смятам да остана до вторник. Тук безопасно ли е?

— Не бих казал.

Съпругата на Уди Макинвейл седеше на пластмасова пейка в коридора до неговата стая и тихо плачеше, борейки се да изглежда храбра заради двамата си синове до нея. Всяко от момчетата стискаше смачкани салфетки, с които от време на време си бършеха бузите и носовете. Джейк коленичи пред нея, за да изслуша обясненията й за това какво били казали лекарите. Куршумът бил заседнал в гръбнака и Уди щял да остане парализиран. Преди това бил началник-цех в една фабрика в Бунвил. Работата му била хубава. Добре си живеели. Тя не работела, поне досега. Щеди да се оправят някак, но не знаела как. Той бил треньор на отбора на сина си. Бил много жизнен. Тя се разплака по-силно, а момчетата бършеха бузите си.

— Той ми спаси живота — рече й Джейк и погледна към момчетата.

— Изпълнявал е дълга си — затвори очи тя и кимна. — Ще се оправим някак.

Джейк извади една салфетка от кутията на пейката и изтри очи. Група роднини стояха наблизо и ги гледаха. Хари Рекс крачеше нервно в дъното на коридора.

Джейк прегърна жената и погали момчетата по главите. Даде й телефонния си номер в кантората и й каза да се обади, ако има нужда от помощ. Обеща да посети Уди, когато приключи процесът.

Магазините, в които се продаваше бира, отваряха в неделя по обяд, сякаш богомолците имаха нужда да се отбият там за по няколко опаковки на връщане от Божия дом, след което се отправяха към къщите на бабите си за неделния обяд и веселбата след това. Странното бе, че затваряха в шест, сякаш бяха задължени да лишат от бира същите тези богомолци, които отново се отправяха към църквата за вечерната неделна служба. През останалите шест дни бира се продаваше от шест сутринта до среднощ. В неделя обаче продажбата се ограничаваше в чест на Всемогъщия.

Джейк купи опаковка с шест кутии от магазина на Бейтс и каза на шофьора си да кара към езерото. Древният автомобил на Хари Рекс бе покрит с три пръста засъхнала кал по вратите и бронята. Гумите бяха съвсем меки. Предното стъкло бе пукнато и осеяно с хиляди размазани насекоми. Лепенката за преминат технически преглед бе отпреди четири години и не се виждаше отвън. По пода се търкаляха десетки празни бирени кутии и счупени бутилки. Климатичната инсталация не работеше от шест години. Джейк бе предложил своя сааб. Хари Рекс го наруга за глупостта. Червеният сааб бе лесна мишена за снайперистите. Докато никой не би обърнал внимание на неговата трошка.

Караха бавно към езерото, без определена цел. Уили Нелсън ридаеше от касетофона. Хари Рекс блъскаше по волана и му пригласяше. Когато говореше, гласът му обикновено бе дрезгав и немелодичен. Когато пееше, ставаше ужасен. Джейк отпиваше от бирата и се оглеждаше за някой слънчев лъч, който би могъл да проникне през стъклото.

Горещината като че ли понамаля. От югоизток се задаваха тъмни облаци и когато подминаха заведението на Хюи, заваля. Дъждът съживи пресъхналата земя, изми праха от тревите покрай пътя, охлади пламналия асфалт и образува лепкава мъглица, която се издигна на метър над шосето. Прегорелите до червено дерета събираха водата и когато се препълниха, от тях потекоха ручейчета към по-широките канали из полята и крайпътните канавки. Дъждът напои памука и соята и образува локвички около стъблата.

Колкото и да бе невероятно, чистачките работеха. Загребваха яростно струите и сваляха напластената мръсотия и полепналите насекоми. Дъждът плющеше все по-силно. Хари Рекс усили касетофона.

Чернокожи рибари с бамбукови пръти и сламени шапки потърсиха убежище под мостовете и чакаха бурята да утихне. Смълчаните дерета под тях оживяха. От поля и долища се понесоха кални потоци. Нивото на водата се покачваше. Негрите извадиха колбаси и бисквити и почнаха да си разказват рибарски истории.

Хари Рекс беше гладен. Спря пред бакалничката на Тредуей край езерото, купи още бира, два сандвича с риба и голяма кесия Лютиви свински пръжки и изсипа покупките в скута на Джейк.

Прекосиха бента. Валеше като из ведро. Хари Рекс спря до един навес. Хората често идваха тук на пикник. Седнаха на една бетонна маса и загледаха как дъждът плющи по езерото Чатула. Джейк пиеше бира, а Хари Рекс подхвана сандвичите.

— Кога смяташ да кажеш на Карла? — попита той и ливна бира в гърлото си.

Едрите капки барабаняха по ламаринения покрив.

— За кое?

— За къщата.

— Нямам намерение да й казвам. Надявам се, че ще мога да я построя отново, докато тя се върне.

— Значи до края на седмицата?

— Да.

— Джейк, ти не си с всичкия си. Пиеш прекалено много и започваш да откачаш.

— Така ми се пада. Сам си го докарах. До окончателния ми провал остават две седмици. На път съм да загубя най-голямото дело в цялата си кариера, за което съм получил деветстотин долара. Красивата ми къща, която всички снимаха и й се възхищаваха, е куп развалини. Жена ми ме напусна, а като научи за къщата, ще поиска развод. В това можеш да бъдеш сигурен. Значи губя и жена си. А щом дъщеря ми научи, че кучето й се е опекло в огъня, ще ме намрази за цял живот. За главата ми е обявена награда. Убийците от Клана ме търсят. Снайперисти стрелят по мен. В болницата лежи войник с куршум в гръбнака, предназначен за мен. Той ще остане инвалид, а аз ще мисля за него всеки ден и час до края на живота си. Заради мен убиха съпруга на секретарката ми. Помощничката ми лежи в болницата, проскубана като пънкарка и със сътресение на мозъка само защото е работила при мен. Съдебните заседатели смятат, че съм мошеник заради избрания свидетел психиатър. Клиентът ми не ме ще повече. Когато го осъдят, всички ще обвиняват мен. Той ще наеме друг адвокат за обжалването, някой от Съюза за граждански свободи, а те ще ме дадат под съд за некомпетентна процесуална защита. И ще бъдат прави. Ще ме разпънат на кръст за професионална некомпетентност. Тогава няма да имам нито жена, нито дъщеря, нито къща, нито практика, нито клиенти и пари, абсолютно нищо.

— Джейк, имаш нужда от психиатър. Трябва да се запишеш за преглед при доктор Бас. Ето, вземи една бира.

— Предполагам, че ще се пренеса у Лусиен и по цял ден ще кисна на верандата.

— Може ли да ти наема кантората?

— Мислиш ли, че тя ще поиска развод?

— Сигурно. Четири пъти съм се развеждал и всичките жени ме съдиха за какво ли не.

— Карла няма да го направи. Аз обожавам земята, по която стъпва, и тя го знае.

— Да, и ще спи на земята, като се върне в Клантън.

— Не, няма! Като се върне, ще вземем един спретнат, удобен, малък фургон с две легла. Ще ни върши чудесна работа, докато траят черните дни. След това ще си намерим друга старинна къща и ще започнем отначало.

— Ще си намериш вероятно и друга съпруга и ще започнеш отначало. Откъде-накъде Карла ще трябва да напусне прекрасната си виличка на брега, за да се завре в някакъв фургон в Клантън?

— Защото аз ще бъда вътре.

— Не е достатъчно, Джейк. Ти ще бъдеш един пиян, банкрутирал адвокат, лишен от права, който живее във фургон. Ще бъдеш в немилост пред обществото. Всичките ти приятели, без мен и Лусиен, ще те изоставят. Тя никога няма да се върне. Свършено е, Джейк. Като твой приятел и адвокат по разводите те съветвам първи да заведеш дело. Направи го веднага и тя няма да усети как е станало.

— Защо пък аз да завеждам бракоразводно дело?

— Защото иначе тя ще заведе. Ние обаче първи ще подадем молбата и ще потвърдим под клетва, че тя те е изоставила в най-трудния момент.

— Това основание ли е за развод?

— Не е. Но ние освен това ще твърдим, че ти си луд, временно невменяем. Остави всичко на мен. Решението „Макнотън“. Нали аз съм противният адвокат по разводите, забрави ли?

— Как бих могъл да го забравя? — Джейк си наля топла бира от забравената бутилка, после отвори друга. Дъждът поспря и облаците се разнесоха. Откъм езерото повя хладен вятър.

— Ще го осъдят, нали? — попита Джейк, взирайки се в далечината.

Хари Рекс спря да дъвче и избърса уста. Остави картонената чиния на масата и отпи голяма глътка бира. Вятърът пръсна капчици вода върху лицето му. Той ги обърса с ръкав.

— Да, Джейк. Свършено е с твоя човек. Чета го по очите им. Оная дивотия, че е невменяем, не мина. Те просто не повярваха на Бас, а след като Бъкли му извади кирливите ризи, всичко отиде по дяволите. Пък и Карл Лий не си помогна сам. Говореше наизуст и съвсем откровено просеше състрадание. Толкова калпав клиент. Докато даваше показания, наблюдавах заседателите. Не видях никой да е на негова страна. Ще го осъдят, Джейк. И то веднага.

— Благодаря, че си толкова откровен.

— Аз съм ти приятел и мисля, че трябва да започнеш да се подготвяш за присъда и дълго обжалване.

— Знаеш ли, Хари Рекс, иска ми се да не бях срещал и чувал за Карл Лий.

— Твърде късно е, Джейк.

Сали отвори вратата и поднесе съчувствията си за къщата. Лусиен се бе качил в кабинета си, работеше и беше трезвен. Посочи стол и покани Джейк да седне. Бюрото бе претрупано с листове и бележници.

— Цял следобед съм работил върху заключителната реч — посочи той бъркотията пред себе си. — Единствената ти надежда да спасиш Хейли е да ги омаеш и трогнеш с последните си аргументи. Наумил съм си да съчиня най-великата заключителна реч в историята на правото. Тя ще реши нещата.

— Предполагам, че шедьовърът ти е вече готов.

— Да ти кажа право, готов е. Много по-добър от всичко, което главата ти може да роди. Предположих, а и явно не съм сгрешил, че си прекарал неделния следобед да рониш сълзи По изгубената си къща и да удавяш мъката си в бира. Знаех си, че нищо няма да подготвиш. Затова седнах и го написах вместо теб.

— Да можех да съм трезвен като теб, Лусиен.

— И пиян бях по-добър адвокат, отколкото ти трезвен.

— Аз поне все още съм адвокат.

— Вземай. — Лусиен метна един бележник към Джейк. — Компилация от най-добрите ми заключителни речи. Най-доброто от Лусиен Уилбанкс, събрано на едно място. Предлагам ти да го научиш наизуст и да го повториш дума по дума. Толкова е убедително. И недей да се опитваш да го променяш, нито да импровизираш. Просто го назубри.

— Ще помисля. И по-рано съм пледирал, нали?

— Човек не знае къде ще засече.

— По дяволите, Лусиен! Остави ме на мира!

— Успокой се, Джейк. Хайде да пийнем. Сали! Сали!

Джейк захвърли шедьовъра на кушетката и отиде до прозореца, който гледаше към задния двор. Сали хукна по стълбите. Лусиен поръча уиски и бира.

— Не си ли спал тази нощ?

— Спах. От единайсет до дванайсет.

— Изглеждаш ужасно. Имаш нужда от една хубава почивка.

— Чувствам се зле, а сънят няма да ми помогне. Нищо не може да ми помогне до края на процеса. Не разбирам, Лусиен. Не разбирам как всичко може да върви толкова наопаки. Дяволите да го вземат, всеки има право поне на мъничко късмет. Делото изобщо не трябваше да се гледа в Клантън. Случиха ни се възможно най-ужасните съдебни заседатели. Всички са предубедени. Но не мога да го докажа. Най-важният ни свидетел го направиха на пух и прах. Обвиняемият не може да говори. Заседателите не ми вярват. Провалихме се по всички линии.

— Джейк, все още можеш да спечелиш делото. Ще бъде истинско чудо, но понякога стават и чудеса. Много пъти съм измъквал победата изпод носа им с бляскава заключителна реч. Концентрирай се върху един-двама от заседателите. Нека представлението бъде за тях. Говори само на тях. И помни, един да се въздържи, те не могат да вземат решение.

— Трябва ли да ги разплача?

— Стига да можеш. Но не е толкова лесно. Аз вярвам в сълзите на съдебните заседатели: Много са ефикасни.

Сали донесе напитките и те я последваха долу на верандата. Когато се стъмни, тя ги нахрани със сандвичи и пържени картофи. В десет Джейк се извини и се прибра в стаята си. Обади се на Карла и говориха цял час. Изобщо не стана дума за къщата. Стомахът му се сви, когато чу гласа й и си помисли, че един ден, и то много скоро, ще бъде принуден да й каже, че къщата, нейната къща, вече я няма. Затвори и се помоли да не го е прочела във вестниците.