Джон Гришам
Време да убиваш (30)

30

Прииждаха на групи от по двама-трима от всички части на щата. Паркираха покрай черния път, до дървената хижа навътре в гората. Влизаха, облечени като работници, но щом се скриеха вътре, бавно и внимателно се преобличаха в грижливо изгладените роби с качулки. Любуваха се един на друг и си помагаха да нагласят претрупаните одежди. Повечето се познаваха, но тук-там имаше нужда от представяне. Събраха се четирийсет души — сериозна работа.

Стъмп Сисън беше доволен. Посръбваше уиски и обикаляше помещението като треньор, който вдъхва увереност на отбора си преди мача. Оглеждаше дрехите им и поправяше по нещо. Гордееше се с хората си и им го каза. Най-масовото събиране от години насам, заяви той. Възхищаваше се от тях и от тяхната жертвоготовност. Знаеше, че имат работа и семейства, но сега случаят бе важен. Говореше им за славните дни, когато целият щат Мисисипи е треперил от тях, а те са били безпощадни. Тези дни трябваше да се възкресят и групата посветени мъже бе предопределена да защитава белите. Обясни им, че шествието крие опасности. Негрите имат право по цял ден да си правят шествия и демонстрации и никой не го е грижа. Но ако белите опитат, става опасно. Кметът дал разрешение, шерифът негър обещал ред и сигурност, но повечето от шествията на Клана в наши дни се разтурвали от скитащи банди млади и побеснели черни негодници. Така че да бъдат внимателни и да не разкъсват редиците. Той, Стъмп, щял да има грижа за речите.

Слушаха напрегнато окуражителните слова на Стъмп и когато свърши, всички се натовариха на десетина коли и го последваха към града.

Едва ли повече от шепа хора в Клантън бяха виждали шествие на Клана и когато наближи два часът следобед, въздухът над площада просто трептеше от възбуда. Търговците и техните клиенти си намериха извинение, за да излязат по тротоарите, пристъпваха важно насам-натам и хвърляха по едно око към страничните улици. Лешоядите-журналисти бяха на пост, скупчени край подиума на предната морава. Група чернокожи се събраха наблизо под един огромен дъб. Ози подуши, че ще има безредици. Убеждаваха го, че са се събрали само да гледат и слушат. Той ги заплаши, че ако стане сбиване, кафезът им е сигурен, и разположи хората си около съда.

— Ей ги, идват! — викна някой и зяпачите опънаха шии да зърнат прииждащите членове на Клана, които тежко се точеха от една малка уличка към Вашингтон Авеню, в северната част на площада. Вървяха предпазливо, но самоуверено, а лицата им бяха скрити зад зловещите червено-бели маски, увиснали от заострените качулки. Зяпачите не откъсваха погледи от безименните фигури, докато шествието се движеше бавно по Вашингтон Авеню, после на юг по Кафи Стрийт, а след това на изток по Джаксън Стрийт. Стъмп крачеше надуто пред хората си. Когато наближиха предната част на съда, той рязко зави наляво и поведе кохортата си по паважа, който пресичаше предната морава. Редиците се сгъстиха в полукръг край подиума на стъпалата. Репортерите бяха следвали шествието по петите и когато Стъмп спря хората си, подиумът бе светкавично опасан от кабелите на дузина микрофони, които водеха във всички посоки към камери и касетофони. Групичката чернокожи под дъба се бе увеличила многократно. Тротоарите опустяха, търговците, продавачите, техните клиенти и останалите любопитни хукнаха през улиците към моравата, за да чуят какво ще каже ниският и дебел предводител на белите. Полицаите бавно се промъкваха през тълпата, наблюдавайки главно групата чернокожи. Ози застана под дъба, заобиколен от хората си.

Джейк внимателно следеше сцената от прозореца на втория етаж на кантората на Джийн Гилеспи. Видът на членовете на Клана в пълно снаряжение и страхливо скритите им лица зад зловещите маски го изпълваха с лошо предчувствие. Бялата качулка, от десетилетия символ на омраза и насилие из Юга, се бе завърнала. Кои от тези мъже бяха запалили кръста в двора му? Всички ли бяха участвали в подготовката за взривяване на дома му? Кой от тях ще направи следващата крачка? От втория етаж можеше да наблюдава чернокожите по-отблизо.

— Черните не са поканени на това събиране, нали? — викна Стъмп в микрофона. — Това е шествие на Клана, не на някоя банда чернилки.

От страничните улици и алеите измежду редиците от червени тухлени постройки заприижда мощен поток от чернокожи и се насочи към съда. За секунди Стъмп и неговите хора останаха в съотношение десет към един. Ози се обади по радиото за подкрепления.

— Казвам се Стъмп Сисън — свали маската си водачът на Клана. — Горд съм да заявя, че в Мисисипи аз съм Имперският маг на Невидимата империя на Ку Клукс Клан. Тук съм, за да заявя, че на белите в нашия щат, които спазват законите, им е дошло до гуша от негри, които крадат, изнасилват, убиват и се измъкват безнаказано. Ние настояваме за справедливост, настояваме оня негър Хейли да бъде осъден и да си стяга черния задник за газовата камера.

— Свобода за Карл Лий! — извика един от чернокожите демонстранти.

— Свобода за Карл Лий! — повториха всички хорово.

— Свобода за Карл Лий!

— Затваряйте си муцуните, подивели негри! — кресна им Стъмп. — Затваряйте си муцуните, говеда! — Хората му стояха вцепенени, с гръб към ревящата тълпа. Ози и шестима помощник-шерифи се вмъкнаха между двете групи.

— Свобода за Карл Лий!

— Свобода за Карл Лий!

Естествено, червендалестото лице на Стъмп бе станало още по-червено. Зъбите му почти захапваха микрофона.

— Затваряйте си муцуните, подивели негри! Вчера си правихте вашето сборище и никой не ви е закачал. Ние имаме право да се съберем на спокойствие като вас! Хайде, дим да ви няма!

Виковете се усилиха.

— Свобода за Карл Лий!

— Свобода за Карл Лий!

— Къде е шерифът? Нали той трябва да пази реда и сигурността! Шерифе, свърши си работата! Накарай тия негри да млъкнат, за да си проведем събранието на спокойствие. Не можеш ли да се справиш? Не можеш ли да обуздаеш собствените си хора? Ето, гледайте всички какво става, когато избираме негри да вършат обществени дела.

Виковете продължаваха. Стъмп се отдръпна от микрофона, без да откъсва поглед от черните лица пред себе си. Фотографите и телевизионните екипи се пръснаха на групички, стараейки се да заснемат всичко. Никой не погледна към едно прозорче на третия етаж на съда. То бавно се отвори и от тъмното вътре някой хвърли ръчно направена запалителна бомба. Тя падна точно в краката на Стъмп и избухна, обвивайки мага в пламъци.

Това бе началото. Стъмп изпищя и се затъркаля по предните стъпала. Трима от хората му смъкнаха тежките си роби и маски и направиха опит да го увият и задушат пламъците. Дървеният подиум и платформата пламнаха с натрапчивата миризма на бензин. Чернокожите размахваха тояги и ножове, стоварвайки ги по всичко, що имаше бяло лице или бяла роба. Под всяка бяла роба се криеше по една къса и тежка палка, така че членовете на Клана се оказаха подготвени за атаката. Секунди след експлозията моравата пред съда в окръг Форд се превърна в бойно поле, забулено от гъст, тежък дим. Въздухът се изпълни с камъни и палки. Двете страни се хвърлиха в ръкопашен бой.

По избуялата зелена трева започнаха да се търкалят тела. Първи падна Ози — удариха го подло с лост отзад, в основата на черепа. Незбит, Пратър, Хейстингс, Пиртъл, Тейтъм и останалите се мъчеха неуспешно да разделят биещите се, преди да се е стигнало до жертви. Репортерите се втурнаха като луди всред дима и побоищата, опитвайки се да уловят кръвта и ужаса от по-добър ъгъл. Така станаха удобен прицел. Един оператор, залепил дясното си око на камерата, бе улучен от остро парче тухла в лявото слепоочие. И той, и камерата му моментално се намериха на тротоара, където само след секунди се появи друг оператор, за да заснеме падналия събрат. Безстрашна репортерка от Мемфис се напъха в едно меле с микрофон в ръка, следвана по петите от оператора си. Тя се размина с летяща тухла, после започна да маневрира под носа на огромен член на Клана, току-що разправил се с двама чернокожи младоци, и той с пронизителен вик стовари тежката палка върху красивата й главица, срита я, докато падаше, после настървено нападна оператора й.

Пристигнаха нови подкрепления от градската полиция. Застанали в средата на бойното поле и опрели гърбове един в друг, Незбит, Пратър и Хейстингс извадиха служебните си револвери „Смит енд Уесън“ и откриха стрелба във въздуха. Звукът на изстрелите прекъсна битката. Биещите се замръзнаха на място, да разберат кой стреля, после бавно се оттеглиха, всеки при своите. Полицаите образуваха разделителна линия между чернокожите и Клана, чиито членове посрещнаха прекратяването на бойните действия с облекчение.

Дузината ранени се валяха по тревата. Ози седеше зашеметен и разтриваше врата си. Дамата от Мемфис бе в безсъзнание, а главата й обилно кървеше. Неколцина клановци с изпоцапани и окървавени роби лежаха проснати на тротоара. Огънят продължаваше да гори.

Сирените се чуваха все по-близо и накрая пожарните и линейките пристигнаха на бойното поле. Пожарникари и лекари се заеха с ранените. Убити нямаше. Пръв отнесоха Стъмп Сисън. Ози го довлякоха до патрулната кола. Пристигнаха още полицаи и разпръснаха тълпата.

Джейк, Хари Рекс и Елън ядяха студена пица и напрегнато се взираха в малкия телевизор — предаваха събитията, станали през деня в Клантън, Мисисипи. Си Би Ес пусна записа по средата на новините. Репортерът очевидно се бе отървал невредим и коментираше отделните кадри от шествието, скандиранията, запалителната бомба и мелето.

„До късния следобед точният брой на ранените не беше известен — заяви той. — Предполага се, че най-тежките наранявания са дълбоки обгаряния при някой си мистър Сисън, който се представя за имперски маг на Ку Клукс Клан. Настанен е в болницата Мид Саут Бърн в Мемфис и състоянието му е критично.“

Показаха Стъмп в близък план, обвит в пламъци, когато започна хаосът. Говорителят продължи:

„Процесът на Карл Лий Хейли е насрочен за понеделник тук, в Клантън. Все още не е известно какво влияние, ако изобщо има такова, ще окажат днешните безредици върху този процес. Има известни предположения, че процесът ще бъде отложен или ще се състои в друг окръг.“

— Това е ново! — възкликна Джейк.

— Чул ли си нещо такова? — попита Хари Рекс.

— Нито дума. А и предполагам, че би трябвало да бъда уведомен преди Си Би Ес.

— Това пък какво означава? — попита Елън.

— Означава, че Нуз постъпи глупаво, като не смени мястото на процеса.

— Радвай се, че не го смени — каза Хари Рекс. — Ще имаш за какво да се захванеш при обжалването.

— Благодаря, Хари Рекс. Ценя високо доверието ти в моите способности на адвокат.

Телефонът иззвъня. Хари Рекс вдигна слушалката и поздрави Карла, после я предаде на Джейк.

— Жена ти. Може ли да останем тук?

— Не! Вървете за друга пица. Здравей, скъпа.

— Джейк, добре ли си?

— Разбира се, че съм добре.

— Току-що гледах новините. Направо ужасно. Ти къде беше?

— Бях един от онези с белите роби.

— Моля те, Джейк. Хич не е смешно.

— Бях в канцеларията на Джийн Гилеспи на втория етаж. Местата ни бяха чудесни. Всичко беше под нас като на сцена. Много вълнуващо.

— Кои са тези хора?

— Същите, които запалиха кръста в предния двор и се опитаха да вдигнат къщата във въздуха.

— Откъде са?

— От разни места. Петима са в болницата, а адресите им показват, че са от различни краища на щата. Единият е местно момче. Как е Хана?

— Добре е. Иска да си дойде у дома. Ще отложат ли процеса?

— Съмнявам се.

— Ти в безопасност ли си?

— Напълно. Имам телохранител, който ме пази денонощно, а в куфарчето си нося трийсет и осем милиметров. Аз съм в безопасност. Не се тревожи.

— Тревожа се, Джейк. Трябва да си бъда у дома до теб.

— Дума да не става.

— Хана може да остане тук, докато всичко приключи, но аз искам да се прибера.

— Не, Карла. Там си на сигурно място. Тук за теб е опасно.

— Значи и за теб е опасно.

— За мен няма страшно, повярвай ми. Но не мога да рискувам с теб и Хана. Няма защо да го разискваме повече. Как са вашите?

— Не се обаждам да обсъждам родителите си. Обаждам се, защото се страхувам и искам да бъда при теб.

— И аз искам същото, но не сега. Моля те да ме разбереш.

Тя се колебаеше.

— Къде си се настанил?

— Повечето дни съм у Лусиен. От време на време прескачам до вкъщи, а телохранителят седи в колата си на алеята.

— Как е моят дом?

— Още си е на мястото. Мръсен е, но си е там.

— Липсва ми.

— Повярвай ми, и ти му липсваш.

— Обичам те, Джейк, и ме е страх.

— И аз те обичам, но не ме е страх. Просто се отпусни и се грижи за Хана.

— Дочуване.

— Дочуване.

Джейк подаде слушалката на Елън.

— Къде е тя?

— В Уилмингтън, Северна Каролина. Родителите й прекарват лятото там.

Хари Рекс бе отишъл за пица.

— Тя ти липсва, нали? — попита Елън.

— Много повече, отколкото можеш да си представиш.

— Защо да не мога!

Бяха се събрали посред нощ в хижата, пиеха уиски, ругаеха негрите и ближеха раните си. Неколцина бяха ходили на кратко свиждане при Стъмп Сисън в болницата в Мемфис. Той им нареди да продължават според уговорката. Единайсет души бяха изписани от Окръжната болница с различни рани и контузии, останалите сега ги гледаха с възхищение и слушаха подробните описания на всеки един как геройски се е сражавал срещу банда негри и как е бил ранен, по правило, в гръб или отстрани. Опасани в бинтове, те бяха герои. Изреждаха се да разказват преживелиците си, а уискито се лееше. Най-много похвали отмъкна едрият мъжага за нападението на красивата телевизионна журналистка и нейния чернокож оператор.

Няколко часа минаха в пиене и разкази за преживяното, после се насочиха към предстоящата работа. Извадиха карта на окръга и един от местните отбеляза обектите. За тази нощ трябваше да обиколят двайсет къщи — двайсет имена бяха отбелязани в списъка на бъдещите съдебни заседатели, който някой бе докопал отнякъде.

Пет групи от по четирима души се качиха в пикапите и поеха в нощта. Във всяка кола имаше по четири дървени кръста, по-малки по размер, три на метър и половина, напоени с керосин. Заобиколиха Клантън и градчетата наоколо. Обектите се намираха в затънтени краища, встрани от шосета и населени места, из полето, където никой не обръща внимание на събитията, хората си лягат рано и спят дълбоко.

Планът бе прост — пикапът спира на двеста-триста метра надолу по пътя, скрит, с угасени фарове, шофьорът остава вътре на запален двигател, а останалите трима носят кръста в предния двор, забиват го в земята и го подпалват с факла. Пикапът ги прибира и спокойно ги откарва към следващия обект.

В деветнайсет от всичките двайсет обекта всичко мина гладко и без усложнения. Но когато приближиха къщата на Лутър Пикет, той вече се бе събудил от някакъв странен шум и седеше в тъмнината на предната тераса. Щом зърна непознат пикап да се движи подозрително по черния път отвъд ореха му, Лутър грабна пушката и се заслуша, а пикапът зави и спря по-надолу по пътя. Лутър чу гласове, после зърна три фигури, които мъкнеха стълб или нещо подобно към предния му двор, клекна зад един храст до верандата и се прицели.

Шофьорът отпи глътка студена бира и зачака да види как ще пламне кръстът. Вместо това чу изстрел. Приятелчетата му зарязаха кръста и факлата и наскачаха в малката канавка край пътя. Отекна втори изстрел. Шофьорът чу писъци и ругатни. Налагаше се да ги спасява! Захвърли бирата и натисна газта. Когато слезе от верандата, старият Лутър отново стреля, после още веднъж, щом се появи пикапът, който спря до плитката канавка. Тримата отчаяно шляпаха из калта, препъваха се и се хлъзгаха, ругаеха, крещяха и накрая яростно се сборичкаха кой да се метне пръв отзад.

— Дръжте се! — изрева шофьорът точно когато старият Лутър отново стреля, този път по пикапа, и натисна газта. Разхвърчаха се камъчета, а задницата на машината заподскача от единия край на пътя до другия. Сигурно са пияни хлапетии, помисли си старецът.

В кабината на уличен автомат член на Клана държеше списъка с двайсетте имена и двайсетте телефонни номера. Обади се на всеки един да му каже да хвърли един поглед в предния си двор.