Джон Гришам
Време да убиваш (13)

13

Стъмп Сисън, върховният маг на Клана в Мисисипи, организира среща в една малка хижа, скрита в боровите гори на двеста и трийсет мили южно от окръг Форд. Нямаше бели одежди, ритуали и речи. Малобройната група от членовете на Клана обсъждаха събитията в окръг Форд с мистър Фреди Коб, брат на покойния Били Рей Коб. Фреди се бе обадил на един приятел, който се бе обадил на Стъмп да уреди срещата.

Подведоха ли негъра под отговорност? Коб не бе сигурен. Май чул, че процесът щял да бъде в края на лятото или в началото на есента. Но всички говорели, че черният щял да се оправдава с временна невменяемост и щял да се откачи. Не било вярно. Негърът пречукал брат му най-хладнокръвно, всичко било подготвено предварително. Скрил се в един килер и оттам издебнал брат му. Най-хладнокръвно убийство, а сега всички разправяли, че от главата на негъра и косъм нямало да падне. С какво би могъл да помогне Кланът? В наше време негрите ги защитават отвсякъде — разни там организации за защита на цветнокожите, хиляди други за граждански права, да не говорим за съдилищата и правителството. По дяволите, за белите не остава никаква надежда освен Кланът. Кой друг би се вдигнал на крак и би защитил белите? Законите до един поддържат чернилките, а ония негролюбци, либералните политици, не се умориха да вадят все нови закони срещу белите. Някой трябва да ги защити. Затова се обърнал към Клана.

Оня негър в ареста ли е? Да, и му прислужват като на крал. Имат си и черен шериф, Уолс, а той си обича братята. Специални привилегии и допълнителна охрана. Но шерифът е друга история. Някой рекъл, че тази седмица Хейли могат да го пуснат под гаранция. Само слухове. Надяват се да излезе.

А ти какво ще кажеш за брат си? Наистина ли я е изнасилил? Не сме сигурни, вероятно не. Уилард, другият с него, си признал, но Били Рей нищо не е признавал. Имал е толкова жени. Защо му е трябвало да изнасилва малката негърка? А и да я е изнасилил, какво пък толкова?

Кой е адвокат на черния? Бриганс, едно наше момче, от Клантън. Млад е, ама го бива. С доста криминални дела се е оправял и репутацията му е много добра. Спечелил е няколко дела за убийство. Казал пред репортери, че черният щял да твърди, че е бил умопомрачен, и щял да се откачи.

Кой е съдията? Още не се знае. Булард е местният, но някой споменал, че той няма да гледа делото. Чуват се приказки, че ще местят делото в друг окръг, тъй че не може да се каже кой ще е съдията.

Сисън и останалите членове слушаха внимателно. Допаднаха им приказките за гражданските права, правителството и политиците, но те също четяха вестници и гледаха телевизия и знаеха, че брат му си е получил заслуженото. Само че от един черен. А това бе немислимо.

В случая имаше хляб. Процесът бе след няколко месеца, имаше време да се организира нещо. Можеха да организират през деня шествия около съда, облечени в белите си роби, със заострените качулки. Можеха да държат речи и да дефилират пред камерите. На пресата това й допадаше — тя ги мразеше, но обичаше скандалите, конфронтациите. А през нощта можеха да сеят страх с горящи кръстове и телефонни заплахи. Обектите бяха лесни и нищо неподозиращи. Насилието бе неизбежно. Те знаеха как да го провокират. Познаваха много добре въздействието на шествие с бели одежди върху тълпи от яростни негри.

Окръг Форд можеше да стане тяхно бойно поле, сцена на масови действия. Имаше време да се организират и да призоват съмишленици от други щати. Ще се намери ли член на Клана, който би пропуснал подобна златна възможност? Привличане на нови членове? Това дело би могло да разпали пламъците на расизма, да изведе всички, които ненавиждат черните, на улиците. Броят на членовете намаляваше. „Хейли!“ щеше да стане техният боен вик, обединяващата парола.

— Мистър Коб, можете ли да ни дадете имената и адресите на черния и неговото семейство, на адвоката, на съдията и на съдебните заседатели? — попита Сисън.

Коб се замисли върху задачата.

— Мога без заседателите. Тях още не са ги избрали.

— Кога ще ги научите?

— Не знам, дявол да го вземе. Сигурно на процеса. Вие какво сте намислили?

— Не можем да бъдем категорични, но най-вероятно е Кланът да се намеси. Имаме нужда да се поразкършим и това ще бъде чудесна възможност.

— Аз да помогна? — оживи се Коб.

— Това добре, но трябва да сте член.

— Ние там при нас нямаме Клан. Отдавна се разтуриха. Дядо ми е членувал едно време.

— Искате да кажете, че дядото на жертвата е бил член на Клана?

— Ами да — рече гордо Коб.

— Е, тогава трябва да се намесим. — Клановците разтърсиха възмутено глави и се зарекоха да отмъстят. Обясниха на Коб, че ако успее да събере петима-шестима приятели, които мислят като него и са готови да се присъединят, те ще организират голяма тайна церемония в горите на окръг Форд с огромен огнен кръст и всички ритуали. Ще бъдат официално приети за членове, пълноправни членове на Ку Клукс Клан. Поделение на Клана в окръг Форд. После всички ще се съберат и ще превърнат процеса на Карл Лий Хейли в голямо зрелище. Така ще се разбеснеят това лято из окръг Форд, че няма да се намери и един заседател с ум в главата, който да гласува за освобождаването на черния. Само събери половин дузина други, и ние ще те направим главатар на сектата на Клана в окръг Форд.

Коб обясни, че има достатъчно братовчеди, за да организира такова нещо, и си тръгна опиянен от гордост, че е член на Клана, също като дядо си.

Бъкли беше малко позакъснял. Следобедното му представление не бе отразено в централните новини. Джейк прехвърляше каналите на черно-белия си телевизор в кантората и гласно се смееше, когато националните станции, а после Мемфис, Джаксън и накрая Тюпълоу приключиха емисиите си без дума за изпращането на делото в съда. Представяше си как семейство Бъкли са залепнали за телевизора, въртят копчета и отчаяно търсят своя герой, а той им крещи да не вдигат шум. Накрая, след прогнозата за времето в Тюпълоу, се оттеглят и го оставят сам във фотьойла. „Сигурно в десет“, казва си той.

В десет Джейк и Карла лежаха прегърнати на дивана в тъмното и чакаха новините. Чак накрая се появи и той, застанал на предните стъпала, заразвява листове и закрещя като уличен проповедник, а репортерът от четвърти канал обясни, че това е Руфъс Бъкли, областният прокурор, който ще води делото срещу Карл Лий Хейли, вече подведен под отговорност за убийство.

— Той е отвратителен — каза Карла. — Защо свиква пресконференция — за да обяви, че ще съдят някого?

— Той е прокурор. Ние, адвокатите, не обичаме пресата.

— Забелязах. Папката с вестникарски материали се пълни главоломно.

— Да не забравиш да направиш копия за мама.

— Ще й дадеш ли автограф?

— Само срещу заплащане. Виж, за тебе ще е безплатно.

— Ако загубиш, ще ти изпратя сметка за рязането и лепенето.

— Искам да ти припомня, скъпа, че още не съм губил дело за убийство. Резултатът е три на нула за мен.

Карла натисна дистанционното управление, синоптикът остана на екрана, но гласът му се загуби.

— Нали знаеш какво най-много мразя в твоите дела за убийство! — Тя изрита възглавниците от тънките си, загорели, почти съвършени крака.

— Кръвта, касапницата, ужасите.

— Не! — разпусна дългата до раменете коса и я остави да се разпилее по облегалката на дивата.

— Отнемането на живот, колкото и невзрачен да е той?

— Не! — Беше се облякла в една от старите, меки, памучни ризи на точки и започна да си играе с копчетата.

— Ужасяващата гледка на някой невинен, който го очаква газовата камера?

— Не! — каза тя и започна да разкопчава ризата. Синкавосивите лъчи от екрана проблясваха като светкавици в тъмната стая, а последният говорител се усмихваше и пожелаваше „лека нощ“.

— Страхът на някое младо семейство, когато бащата влиза в съдебната зала и съзира състав от съдебни заседатели, които са му стари врагове?

— Не! — Ризата бе разкопчана и под нея проблясваше тънка, флуоресцентна ивица бяла коприна върху матова кожа.

— Скритата порочност на съдебната ни система?

— Не! — Един почти съвършен загорял крак се плъзна нагоре, нагоре към облегалката на дивана.

— Неетичните и безскрупулни методи на ченгетата и прокурорите, за да вкарат в затвора невинните подсъдими?

— Не! — Тя откопча копринената ивица между двете почти съвършени гърди.

— Поривът, настървението, напрежението, неудържимите емоции, терзанията на човешкия дух, необузданите страсти?

— Съвсем близо — каза тя. Ризи и бельо хвърчаха към настолните лампи и масичките, а двете тела се впиха едно в друго, изблъсквайки настрани възглавниците. Старият диван, подарък от нейните родители, се разлюля и заскърца върху старинния дървен под. Той бе масивен и привикнал на люлеенето и скърцането. А кучето инстинктивно хукна по коридора, за да застане на стража пред вратата на Хана.