Джон Гришам
Време да убиваш (12)

12

Не през целия си живот почитаемият Омар Нуз бе почитаем. Преди да стане районен съдия, беше посредствен адвокат само с неколцина клиенти, но пък безгранично ловък политик. Пет мандата в законодателните дебри на щата Мисисипи го бяха покварили и обиграли в изкуството на политическите игри и манипулации. Докато бе председател на финансовата комисия към щатския сенат, благосъстоянието му процъфтяваше и рядко се намираше човек в окръг Ван Бурен, който да се чуди как той и семейството му живеят тъй охолно с щатната заплата от седем хиляди годишно.

Както и повечето членове на законодателното тяло, той прекали с неутолимото си желание да бъде вечно преизбиран и през лятото на седемдесет и първа бе унизен от един неизвестен опонент. След година съдията Лупъс, негов предшественик, умря и Нуз убеди своите приятели да склонят губернатора да избере тъкмо него, за да довърши неизтеклия мандат. Така бившият щатски сенатор Нуз се превърна в районния съдия Нуз. Избраха го през седемдесет и пета, а през седемдесет и девета и осемдесет и трета го преизбраха.

Покаян, преобразен и безкрайно смирен от главоломното падане от власт, съдията Нуз се отдаде изцяло на изучаване на правото и след колебливо начало започна да се утвърждава като юрист. Получаваше шейсет хиляди годишно и можеше да си позволи да бъде честен. Сега, на шейсет и три години, бе един мъдър стар съдия, тачен от повечето адвокати и от Щатския върховен съд, където рядко променяха неговите решения. Той бе кротък, но обаятелен, търпелив, но строг и имаше невероятен нос, главозамайващо дълъг и заострен, който служеше за пиедестал на осмоъгълните му очила с черни рамки, които никога не сваляше, но и никога на използваше. Носът, високата грубовата фигура, буйната рошава гъста сива грива и пискливият глас му извадиха прякор, който адвокатите шептяха зад гърба му — Ихавод^[1]. Ихавод Нуз. Почитаемият Ихавод Нуз.

Съдията зае мястото си и претъпканата зала се изправи на крака, когато Ози замънка неразбираемо установения със закон параграф, с който официално се откриваше майската съдебна сесия в окръг Форд. Местният свещеник изкара дълга, прочувствена молитва и събралите се заеха местата си. Бъдещи съдебни заседатели изпълниха едната страна на залата. Криминални престъпници и техните семейства и приятели, пресата и любопитните изпълниха другата страна. Нуз държеше всеки адвокат в окръга да присъства на откриването на сесията и членовете на колегията пристигаха в ложата на съдебните заседатели с тоги и перуки, до един страхотно важни. Бъкли и помощникът му Д. Р. Мъсгроув седяха на масата на обвинението, достолепни представители на щата. Джейк седна сам на дървен стол пред преградата. Чиновниците и съдебните репортери стояха зад огромни червени папки с материалите за предстоящите дела върху съдийската маса и, както всички останали, наблюдаваха съсредоточено как Ихавод се намества на стола си, оправя си тогата, наглася отвратителните си очила и се взира над тях в събралото се множество.

— Добро утро — изкряка високо той, придърпа микрофона по-близо и прочисти гърло. — За мен винаги е било удоволствие да бъда в окръг Форд за майската сесия на Районния съд. Виждам, че повечето членове на колегията са намерили време да почетат откриването и, както обикновено, ще помоля госпожа секретарката да запише онези, които отсъстват, за да разговарям лично с тях. Виждам, че присъстват голям брой евентуални съдебни заседатели и благодаря на всеки един, че е тук. Разбирам, че не сте имали друг избор, но присъствието ви е жизненоважно за нашето съдопроизводство. Веднага ще определим разширения състав съдебни заседатели, след това ще изберем няколко екипа съдебни заседатели за делата през тази и следващата седмица. Вярвам, че всички адвокати имат екземпляр от списъка на предстоящите дела и сигурно сте забелязали, че той е доста претрупан. Календарът ми показва, че има най-малко по две дела за всеки от дните през тази и следващата седмица, но доколкото разбирам, повечето от криминалните случаи ще бъдат приключени поради постигнато споразумение по време на предварителното разглеждане. Независимо от това ни предстоят много дела и аз отправям молба за усърдно сътрудничество от страна на адвокатите. Щом бъде определен разширеният състав съдебни заседатели и те се заемат с работа и започне подвеждането под отговорност, аз ще определя кога ще се разглеждат първите дела. Нека набързо прочета списъка на предстоящите дела — първо криминалните, после гражданските, след което адвокатите ще бъдат освободени, тъй като ще определяме състава на съдебните заседатели, които ще решат кой ще бъде подведен под отговорност.

— Щатът на Мисисипи срещу Уорън Моук. Въоръжен грабеж, ще се гледа днес следобед.

Бъкли се изправи съзнателно бавно.

— Прокуратурата на щата Мисисипи е готова за делото, ваша светлост — обяви триумфално той за пред публиката.

— Защитата също — каза Тиндейл, служебният адвокат.

— Колко време предвиждате, че ще бъде необходимо за делото? — попита съдията.

— Ден и половина — отвърна Бъкли. Тиндейл кимна в знак на съгласие.

Нуз продължи по списъка. Обявяването на всяко дело водеше до една и съща реакция. Бъкли се изправяше и заявяваше, че прокуратурата е готова за делото, адвокатите от зашитата се изправяха и кимаха. Джейк нямаше дела в майската сесия и въпреки че правеше всичко възможно да изглежда отегчен, четенето на списъка го забавляваше, защото научаваше на кого се възлагат делата и с какво ще бъде ангажирана конкуренцията. Пък и му се даваше възможност да се покаже колко добре изглежда. Присъстваха половината адвокати на „Съливан“ и те също имаха отегчен вид, седнали високомерно на първия ред на ложата.

Старите акули винаги изпращаха младите, за да омилостивят Нуз и да измолят гражданските дела на фирмата да бъдат отсрочени, отложени, задържани, блокирани или препратени за доразглеждане, тъй че нещата да се протакат безкрайно и печалбите за продължават да текат. Клиентите бяха застрахователни компании, които обикновено предпочитаха да не ходят в съда и плащаха на час за юридически увъртания с единствена цел да не стигнат делата до съдебните заседатели. Би било по-евтино и по-почтено да се уредят прилични неустойки и така да се избегнат както юридическите главоблъсканици, така и паразитстващите фирми като „Съливан“ и „О’Хеър“, но застрахователните компании и техните финансови съветници бяха прекалено глупави и стиснати, затова адвокати като Джейк Бриганс припечелваха прехраната си, като ги съдеха и ги принуждаваха да плащат повече, отколкото биха платили, ако работеха почтено от самото начало. Джейк мразеше застрахователните компании, мразеше и техните адвокати и особено младите си колеги от фирма „Съливан“, всички до един негови връстници, които с радост биха му прерязали гърлото, гърлата на своите сътрудници, гърлата на своите съдружници и всяко изпречило се пред погледа им гърло, само и само час по-скоро да станат старши съдружници, за да печелят по двеста хиляди годишно и да се отърват от разпределяне на дела като днешното.

Джейк особено мразеше Лотърхаус, или по-точно Л. Уинстън Лотърхаус, както бе изписано на бланката, дребен хитроок и болезнено високомерен фукльо с диплома от Харвард, чийто ред бе да стане старши съдружник, поради което жаждата му да реже гърла през изминалата година бе надхвърлила всякакви разумни граници. Разположил се бе самодоволно между други двама от „Съливан“ и държеше седем папки, всяка от които носеше по сто долара на час, докато той слушаше разпределението на делата.

Нуз подкара гражданските дела.

— Колин против застрахователна компания „Ройъл Консолидейтед Дженеръл Мючуъл“.

Лотърхаус се надигна бавно. Секундите се превръщаха в минути. Минутите — в часове. Часовете — в хонорари, договори, премии, съдружия.

— Ваша светлост, това дело е насрочено за следващата седмица, нали?

— Точно така — отвърна Нуз.

— Разбирам, сър. Но, знаете ли, опасявам се, че ще се наложи да помоля за отлагане. Програмата ми за следващата сряда претърпя наложителна промяна и трябва да присъствам на едно предварително разглеждане във Федералния съд в Мемфис, което съдията отказа да отложи. Съжалявам за това. Тази сутрин внесох молба за отлагане.

Гарднър, адвокатът на ищеца, побесня.

— Ваша светлост, датата на това дело е определена отпреди два месеца. Беше насрочено за февруари, но почина роднина на съпругата на мистър Лотърхаус. Беше насрочено за ноември, но почина някакъв чичо. Беше насрочено за миналия август, но пак имаше някакво погребение. Трябва да сме благодарни, че този път смъртта не ни е споходила.

В залата се понесе приглушен смях. Лотърхаус стана на петна.

— Това вече минава всякакви граници, ваша светлост — продължи Гарднър. — Мистър Лотърхаус би предпочел да отлага делото до безкрайност. А то не търпи повече отлагане и моят клиент има пълно право то да бъде разгледано. Ние категорично възразяваме на всяка молба за отсрочка.

Лотърхаус се усмихна на съдията и свали очилата си.

— Ако ми позволите да отговоря…

— Не, не ви позволявам, мистър Лотърхаус — прекъсна го Нуз. — Никакво отлагане повече. Делото се насрочва за другата сряда. Въпросът е приключен.

Слава богу, помисли си Джейк. Обикновено Нуз проявяваше благосклонност към фирмата „Съливан“.

Две от гражданските дела на Джейк бяха отложени за сесията през август. После Нуз освободи адвокатите и насочи вниманието си към избора на разширен състав съдебни заседатели. Обясни тяхната роля, значимост и начин на действие. Подчерта, че състав, който решава дали едно дело да се предаде на съда се различава от състав, който предлага присъда — и двата били еднакво важни, но първият не губел толкова време. Започна да задава въпроси, десетки въпроси, повечето от които бяха задължителни и всичките отнасящи се до способността на заседателите да изпълнят дълга си, до физическите и нравствените им качества, липсата на други ангажименти и възрастта им. Някои от въпросите бяха излишни, но въпреки това бяха задължителни по силата на някакъв древен закон — например „Има ли между вас комарджии или алкохолици?“

Имаше смехове, но никой не си призна. Всички над шейсет и пет години бяха автоматично освободени по тяхно желание. Както обикновено Нуз освобождаваше от участие поради болести, неотложни задължения или сериозни неприятности, но пък прояви снизхождение само към няколко от многобройните молби по финансови съображения. Беше забавно да се наблюдава как тези хора стават един подир друг и смирено обясняват на съдията, че няколко дни ангажименти в съда ще нанесат непоправими щети на фермата, дюкяна или дъскорезницата. Нуз възприе твърда линия и изнесе няколко лекции по гражданска отговорност на по-неубедителните.

От призованите около деветдесет вероятни заседатели осемнайсет щяха да бъдат избрани за състава, който внася делата за разглеждане, а от останалите щеше да се избира състав за решаване на делата. Когато Нуз приключи с въпросите, секретарката изтегли осемнайсет имена от една кутия и ги постави пред съдията, който започна да ги обявява. Заседателите се надигаха един по един и бавно пристъпваха към предната част на залата, минаваха през вратичката на преградата и се настаняваха на тапицираните въртящи се столове в ложата на съдебните заседатели. Имаше четиринайсет еднакви стола — дванайсет за заседателите и два за резервите. Когато ложата се изпълни, Нуз извика още четири имена, които се присъединиха към колегите си на дървени столове, наредени пред ложата.

— Станете прави за клетвата — нареди Нуз, а секретарката застана пред тях с малка черна книжка.

— Вдигнете дясната ръка — изкомандва тя. — Заклевате ли се тържествено, че с божията помощ ще изпълнявате безпристрастно своя дълг като съдебни заседатели; че безпристрастно ще изслушвате и решавате всички представени ви дела и въпроси?

Последва разнороден хор от „Заклевам се“ и съдебните заседатели заеха местата си. Сред петимата чернокожи имаше две жени. От тринайсетте бели осем бяха жени, повечето от селата. Джейк познаваше седмина от осемнайсетте.

— Дами и господа — поде Нуз обичайната си реч, — вие сте избраниците, вече сте положили необходимата клетва за съдебни заседатели на окръга Форд и в това си качество ще служите до назначаването на следващия състав през август. Искам да подчертая, че тези ваши задължения няма да отнемат много от времето ви. Тази седмица ще се събирате всеки ден, а след това само по няколко часа на месец до септември. Ще бъдете задължени да разглеждате криминални случаи, да изслушвате длъжностни лица, както и жертви на престъпления, да решавате дали съществуват достатъчно основания да се приеме, че обвиняемият е извършил престъплението. Ако съществуват, той ще бъде официално обвинен. Вие сте осемнайсет души и когато най-малко дванайсет от вас са убедени, че някое лице трябва да бъде подведено под отговорност, вие решавате или „се произнасяте“, както му казваме тук, и делото се изпраща в съда. Вие разполагате с огромна власт. Според закона можете да разследвате всяко криминално деяние, всеки гражданин, заподозрян в закононарушение, всяко служебно лице; фактически всеки и всичко, което намирисва на гнило. Можете да се събирате когато решите, но по принцип това става, когато окръжният прокурор, мистър Бъкли, има нужда от вас. Във вашите правомощия е да призовавате свидетели за показания, както и да изисквате техните досиета. Разискванията ви са абсолютно поверителни и на тях няма право да присъства никой освен вас, окръжният прокурор със своите помощници и свидетелите. Обвиняемият няма право да се явява пред вас. Абсолютно е забранено да се говори по обсъжданите въпроси извън стаята на съдебните заседатели. Мистър Бъкли, ще ви помоля да станете. Благодаря ви. Това е мистър Руфъс Бъкли, областният прокурор. Роден е в Смитфийлд, окръг Полк.

Той, така да се каже, ще ръководи вашите обсъждания. Благодаря ви, мистър Бъкли. Мистър Мъсгроув, ще ви помоля да станете. Това е Д. Р. Мъсгроув, помощник окръжният прокурор, също от Смитфийлд. Той ще подпомага мистър Бъкли, когато вие заседавате. Благодаря ви, мистър Мъсгроув. И тъй, тези господа представляват щата Мисисипи и ще ви запознават с делата.

А сега да решим един последен въпрос — предишният състав на окръг Форд бе избран през февруари и се председателстваше от бял мъж. Следователно, в съответствие с традицията и следвайки изискванията на Министерството на правосъдието, аз ще избера за председател чернокожа жена. Така, да видим. Лейвърн Госет. Къде сте, мисис Госет? А, ето ви, добре. Ако не се лъжа, вие сте учителка, нали? Добре. Убеден съм, че ще се справите с новите си задължения. А сега е време да се захванете за работа. Доколкото виждам, чакат ви над петдесет дела. Ще ви помоля да последвате мистър Бъкли и мистър Мъсгроув по коридора към малката заличка, която предоставяме на съдебните заседатели. Благодаря ви и ви желая успех.

Бъкли гордо изведе новия си състав навън и пое по коридора. Махна с ръка на репортерите — засега се въздържаше от коментар. В малката заличка се разположиха около две дълги сгъваеми маси. Секретарката домъкна кашони с дела. Един грохнал, недъгав и доста оглушал, отдавна пенсиониран полицай в избеляла униформа зае позиция край вратата. Помещението бе в безопасност. На Бъкли му хрумна нещо и се измъкна навън, при репортерите в коридора. Да, заяви той, делото Хейли ще бъде внесено в съда следобед. Всъщност той самият свиква пресконференция в четири следобед пред входа на съда и дотогава ще е получил решението за предявяване на обвинение.

Следобед шефът на полицейския участък в Карауей седна в единия край на дългата маса и започна нервно да рови из папките си. Избягваше да поглежда към съдебните заседатели, които неспокойно очакваха първото си дело.

— Вашето име — гракна окръжният прокурор.

— Нолън Ърнхарт, началник на градската полиция в Карауей.

— Колко дела имате?

— От Карауей са пет.

— Да чуем първото.

— Така… добре… да видим — мънкаше и заекваше полицейският началник, докато прехвърляше книжата. — Тъй, първото е на Федисън Бълоу, пол мъжки, чернокож, двайсет и пет годишен, хванат на местопрестъплението в склада на смесения магазин в Карауей в два през нощта на дванайсети април. Алармената система се включила и го спипахме вътре. Касата беше разбита и освен това липсваха торби с изкуствени торове. Открихме парите и стоката в колата, паркирана отвън и регистрирана на негово име. Направил е три страници писмено признание в затвора. Ето, нося екземпляри.

Бъкли се разхождаше небрежно из заличката и се усмихваше на всички поред.

— И вие искате съдебните заседатели да привлекат Федисън Бълоу под отговорност за проникване с взлом в търговска сграда и кражба, това ли? — попита услужливо Бъкли.

— Да, сър, точно така.

— А сега съдебните заседатели имат право да задават въпроси. Вие водите разпита на свидетеля. Въпроси?

— Да, той бил ли е задържан? — попита Мак Лойд Кроуел, безработен шофьор.

— Не — отговори шефът на полицията. — Това е първото му престъпление.

— Хубав въпрос, задавайте го винаги, защото, ако някой има досие отпреди, ние трябва да го подведем като рецидивист — поучаваше Бъкли. — Други въпроси? Няма ли? Добре. Щом сме стигнали дотук, сега някой трябва да предложи съдебните заседатели да се произнесат Федисън Бълоу да бъде подведен под отговорност.

Мълчание. Осемнайсетте бяха забили погледи в масата и явно предпочитаха някой друг да направи предложението. Бъкли изчакваше. Мълчание. Чудесно, помисли си той. Мекушави хорица. Стадо плашливи овце, които се боят да си отворят устата. Либерали. Защо не му се паднеха някои кръвожадни типове, които изгарят от желание да изправят пред съда всекиго за всичко?

— Госпожо Госет, вие като председател бихте ли направили първото предложение?

— Ами добре, правя го — рече тя.

— Благодаря ви. А сега да гласуваме. Колко от вас ще гласуват за предложението да се подведе под отговорност Федисън Бълоу за взлом в търговска сграда и кражба? Моля, вдигнете ръка.

Извисиха се осемнайсет ръце и Бъкли въздъхна облекчено.

Шефът на полицията представи и останалите четири дела от Карауей. Във всички тях обвиняемите бяха не по-малко виновни от Бълоу и всички бяха единодушно привлечени под отговорност. Без да бърза, Бъкли учеше заседателите как да действат. Накара ги да се почувстват важни и могъщи, нагърбили се с тежкото бреме на правосъдието. Любопитството започна да ги завладява.

— Тоя има ли досие?

— Колко ще му дадат за това?

— Кога ще го пуснат?

— По колко параграфа можем да го подведем?

— Кога ще се гледа делото?

— Сега на свобода ли е?

Отхвърлиха пет случая, подведоха петима под отговорност без никакви разногласия и сега чакаха с нетърпение следващото дело, каквото и да бе то. Бъкли усети, че е дошъл моментът. Отвори вратата и кимна на Ози, който бе застанал в коридора и говореше тихо с един шериф, наблюдавайки репортерите.

— Първо случаят Хейли — прошепна той на Ози, когато се срещнаха на вратата.

— Дами и господа, това е шериф Уолс. Сигурен съм, че повечето от вас го познават. Той ще представи няколко случая. Кой е първият, шерифе?

Ози започна да рови папките и накрая изтърси:

— Карл Лий Хейли.

Заседателите стихнаха отново. Бъкли внимателно ги наблюдаваше, за да прецени техните реакции. Повечето пак забиха поглед в масата. Никой не пророни дума, докато Ози разлистваше папката, после излезе да вземе друга чанта. Не бе готов да представи първо делото Хейли.

Бъкли се гордееше, че умее да преценява заседателите по лицата и да чете точно мислите им. Непрекъснато ги наблюдаваше и винаги предугаждаше какво смята всеки от тях. Умееше да разпитва свидетелите, без да сваля поглед от заседателите. Понякога заставаше лице в лице с тях и водеше разпит, наблюдавайки как реагират лицата им на отговорите. След стотици дела просто нямаше равен в преценката на съдебните заседатели и мигновено разбра, че с делото Хейли ще си има неприятности. Израженията на петимата черни станаха напрегнати и нахални, сякаш приветстваха случая и предстоящото обсъждане. Председателката изглеждаше особено притеснена, докато Ози мърмореше нещо под нос и прелистваше книжата. Повечето от белите нямаха вид на хора, които държат да се ангажират, а Мак Лойд Кроуел, явно твърдоглав селянин на средна възраст, се държеше не по-малко нахално от черните. Блъсна назад стола си и отиде до прозореца, който гледаше към северната част на съда. Бъкли не можеше да го прецени съвсем точно, но усещаше, че Кроуел ще му донесе неприятности.

— Шерифе, колко свидетели има по случая Хейли? — попита Бъкли някак нервно.

— Как колко, само аз. Можем да доведем още един, ако има нужда — спря да прелиства папките Ози.

— Добре, добре. Просто ни разкажете за случая.

Ози се облегна назад, кръстоса крака и рече:

— Хайде сега, Руфъс, има ли някой да не го знае. Цяла седмица го даваха по телевизията.

— Само фактите.

— Добре, фактите. Точно преди една седмица Карл Лий Хейли, от мъжки пол, чернокож, на трийсет и седем години, застреля един мъж на име Били Рей Коб и друг на име Пийт Уилард и рани един пазител на реда Диуейн Луни, който е още в болницата с ампутиран крак. Оръжието бе автомат М–16, притежавано незаконно. Открихме и установихме, че отпечатъците на пръсти са на мистър Хейли. Имам декларация, подписана от помощник-шериф Луни, в която той заявява под клетва, че мъжът, който е стрелял, е Карл Лий Хейли. Има един очевидец, Мърфи, дребният сакат метач в съда, който страхотно заеква. Ако искаш, мога да го доведа.

— Въпроси? — прекъсна го Бъкли.

Областният прокурор съсредоточено наблюдаваше съдебните заседатели, които съсредоточено наблюдаваха шерифа. Кроуел стоеше с гръб към останалите и гледаше към прозореца.

— Въпроси? — повтори Бъкли.

— Да — отвърна Кроуел, обърна се, изгледа областния прокурор, после Ози. — Тия две момчета, които е застрелял, те му изнасилиха момиченцето, нали, шерифе?

— Точно така, всички го знаем — рече Ози.

— Добре, единият си призна, нали?

— Да.

Кроуел тръгна бавно и наперено през заличката и застана в далечния край на масата. Погледна надолу към Ози.

— Шерифе, имате ли деца?

— Имам.

— Имате ли дъщеря?

— Имам.

— Да предположим, че я изнасилят и вие пипнете тоя, дето го е извършил. Какво ще направите?

Ози замълча и погледна разтревожено Бъкли, чийто врат бе станал тъмночервен.

— Не съм длъжен да отговоря на този въпрос.

— А, така ли? Вие сте дошли пред съдебните заседатели да дадете показания, нали? Вие сте свидетел, нали? Отговорете на въпроса.

— Не знам какво бих направил.

— Хайде-хайде, шерифе. Отговорете направо. Кажете ни истината. Какво щяхте да направите?

Ози се почувства объркан и смутен и се ядоса на този непознат. Искаше му се да каже истината, да обясни подробно как с удоволствие би кастрирал, осакатил и убил всеки извратен тип, който би докоснал неговата малка дъщеричка. Но нямаше как. Съдебните заседатели можеха да се съгласят с него и да откажат да подведат Карл Лий под отговорност. Не че той го желаеше, но знаеше, че е необходимо. Погледна притеснено към Бъкли, който се потеше.

Кроуел се нахвърли върху шерифа с устрема и агресивността на адвокат, току-що уловил свидетел в явна лъжа.

— Хайде, шерифе — подсмихна се той. — Всички чакаме отговора. Кажете истината. Какво щяхте да направите на похитителя? Кажете ни. Хайде!

Бъкли изпадна едва ли не в паника. На път бе да изгуби най-голямото дело в бляскавата си кариера, при това не в съда, а още в стаята на съдебните заседатели, в първия рунд, и то заради един безработен шофьор. Изправи се и мъчително изрече:

— Свидетелят не е длъжен да отговори.

Кроуел се извърна и викна към Бъкли:

— Сядайте си на мястото и мълчете! Какъв сте вие, че да ни нареждате! Ако речем, можем да ви подведем и вас под отговорност, нали така?

Бъкли седна и загледа тъпо Ози. Кроуел беше преднамерено коварен. Прекалено умен, за да бъде съдебен заседател. Сигурно някой му беше платил. Знаеше твърде много. Точно така, съдебните заседатели имаха право да подведат всекиго под отговорност.

Кроуел се отдръпна и се върна на прозореца. Гледаха го, докато стана ясно, че е свършил.

— Ози, напълно ли си сигурен, че той го е направил? — попита Лимойн Фрейди, незаконна далечна братовчедка на Гуен Хейли.

— Да, сигурен съм — отвърна бавно Ози, забил поглед в Кроуел.

— И ти искаш да го подведем под отговорност… за какво? — попита мистър Фрейди, чието уважение към шерифа бе очевидно.

— По два параграфа за убийство и по един за нанасяне на телесна повреда на пазител на реда.

— Това колко ще даде? — попита Барни Флагс, друг чернокож.

— За убийството — газова камера. Телесна повреда на длъжностно лице — до живот без право на амнистия.

— Това ли е, което искаш, Ози? — попита Флагс.

— Да, Барни, мисля, че вие трябва да подведете мистър Хейли под отговорност. Наистина мисля така.

— Други въпроси? — прекъсна го Бъкли.

— Закъде бързате толкова? — обърна се Кроуел от прозореца. — Мисля, че се опитвате да ни запушите устата с това дело, нали, мистър Бъкли, но на мен тая работа хич не ми харесва. Аз искам да поговорим малко повече за него. Седнете и ако имаме нужда от вас, ще ви попитаме.

Бъкли го изгледа зверски и вдигна пръст.

— Не съм длъжен да седна и не съм длъжен да мълча — викна той.

— Длъжен сте. Точно така, длъжен сте — отвърна самоуверено Кроуел с язвителна усмивчица. — Защото, ако не го направите, ние можем да ви принудим да напуснете, нали, мистър Бъкли? Можем да ви помолим да напуснете тази стая, а ако откажете, ще се обърнем към съдията. Той ще ви принуди да напуснете, нали, мистър Бъкли?

Руфъс стоеше неподвижен, безмълвен и зашеметен. Стомахът му се обърна, краката му омекнаха, но стоеше като вкаменен.

— Така че ако искате да чуете докрай нашите обсъждания, седнете и не си отваряйте устата.

Бъкли седна до пристава, който се бе събудил.

— Благодаря — каза Кроуел. — Така, сега искам да ви задам един въпрос на всички. Колко от вас биха направили или биха желали да направят това, което е направил мистър Хейли, ако някой е изнасилил дъщеря ви или пък жена ви, а защо не и майка ви? Колко? Вдигнете ръце.

Седем-осем ръце отскочиха нагоре и Бъкли сведе глава. Кроуел се усмихна и продължи:

— Аз се възхищавам от това, което е направил. За подобно нещо се иска кураж. Вярвам, че и аз бих сторил същото, защото, бог ми е свидетел, така ще поискам. Понякога правиш това, което просто трябва да направиш. Този човек заслужава награда, а не съд.

Кроуел бавно крачеше около масите и се наслаждаваше на вниманието.

— Преди да гласувате, искам да направите едно нещо. Искам да помислите за това нещастно момиченце. Струва ми се, че е на десет години. Опитайте се да си я представите просната там, с вързани отзад ръце, плаче и се моли да дойде татко й. Сега си помислете за ония двамата негодяи, пияни, надрусани, които се редуват да я изнасилват, да я бият и ритат. По дяволите, та те дори са се опитали да я убият. Помислете за вашите дъщери. Поставете се на мястото на това момиченце.

Така, нима ще отречете, че те не са получили точно това, което заслужават? Трябва да сме благодарни, че са мъртви. Аз се чувствам по-спокоен при мисълта, че ония двама скотове ги няма вече да изнасилват и убиват други деца. Мистър Хейли ни направи голяма услуга. Нека не го предаваме на съда. Нека го пратим вкъщи, при семейството му, където му е мястото. Той е един добър човек, който е извършил добро дело.

Кроуел млъкна и се обърна към прозореца. Бъкли го наблюдаваше уплашено и когато се увери, че няма да говори повече, се изправи.

— Сър, свършихте ли?

Отговор не последва.

— Добре. Дами и господа съдебни заседатели, бих искал да обясня някои неща. Състав като вашия не е упълномощен да разглежда делото. Това е задължение на другия състав. Мистър Хейли ще получи безпристрастна присъда от дванайсет безпристрастни и непредубедени заседатели и ако е невинен, той ще бъде освободен. Но дали е виновен или невинен, това не е предмет на обсъждане във вашия състав. От вас се очаква да решите, след като изслушате доказателствата, представени от прокуратурата, дали съществува недвусмислена възможност да е извършено престъпление. Сега аз твърдя пред вас, че Карл Лий е извършил престъпление. В действителност той е извършил три престъпления. Убил е двама души и е ранил трети. Разполагаме със свидетели.

Кръжейки около масите, Бъкли се разпалваше. Самоувереността му се възвръщаше.

— Дълг на вашия състав е да го подведе под отговорност и ако той има обосновани доводи за извършеното, ще получи възможност да ги представи в съда. Ако е имал законни основания да извърши това, което е извършил, нека ги докаже в съда. Делата се гледат в съда точно заради това. Прокуратурата го обвинява в престъпление и прокуратурата е длъжна да докаже в съда, че той е извършил престъпление. Но ако подсъдимият се защити убедително пред другия състав, ще бъде освободен, уверявам ви. И аз ще го поздравя. Но днес във вашите задължения не влиза това да решавате дали мистър Хейли трябва да бъде освободен. Това ще се решава другаде, прав ли съм, шерифе?

Ози кимна и каза:

— Прав сте. Този състав трябва да подведе под отговорност Карл Лий, ако бъдат представени доказателства. Ако прокуратурата не успее да докаже вината му или ако той представи обосновани доводи в съда — другият състав няма да го осъди. Вашият обаче не се занимава с подобни неща.

— Имате ли други въпроси? — попита тревожно Бъкли. — Добре, трябва да се направи предложение.

— Предлагам да не го подвеждаме под отговорност за нищо — викна Кроуел.

— Подкрепям предложението — смънка Барни Флагс.

Коленете на Бъкли се разтрепераха. Опита се да каже нещо, но не успя. Ози прикри радостта си.

— Има предложение, което е подкрепено — заяви мисис Госет. — Които са „за“, да вдигнат ръка.

Наред с ръката на Кроуел се вдигнаха и пет черни. Шест гласа. Предложението бе отхвърлено.

— Какво да правим сега? — попита председателката.

Бъкли поде забързано:

— Някой да направи предложение да се подведе мистър Хейли под отговорност по два параграфа за убийство и един за нанасяне на телесна повреда.

— Предлагам — рече един от белите.

— Подкрепям — рече друг.

— Които са „за“, да вдигнат ръка — каза мисис Госет. — Дванайсет. Против — пет плюс моя стават шест. Дванайсет срещу шест. Какво означава това?

— Това означава, че ще бъде съден — отвърна гордо Бъкли. Отново дишаше спокойно и лицето му възвърна естествения си цвят. Прошепна нещо на секретарката, после се обърна към заседателите. — Нека направим десет минути почивка. Имаме още около четирийсет дела, така че ви моля да не закъснявате. Искам да ви припомня нещо, което съдията Нуз каза тази сутрин. Разискванията тук са абсолютно поверителни. Нямате право да обсъждате нищо от това, което става тук, извън тази зала…

— Това, което той се опитва да каже — прекъсна го Кроуел, — е, че нямаме право да казваме на никого, че само един глас не достигна той да бъде освободен. Така ли е, Бъкли?

Окръжният прокурор бързо напусна стаята и затръшна вратата.

Заобиколен от десетки камери и репортери, Бъкли бе застанал на предните стъпала на съда и размахваше екземпляри от решението. Проповядваше, обясняваше, поучаваше, възхваляваше съдебните заседатели, анатемосваше престъпността и негодниците и заклеймяваше Карл Лий Хейли. Нека процесът да започне. Нека съдебните заседатели заемат места в ложата. Той обещава присъда. Той обещава смъртна присъда. Беше противен, дързък, арогантен. Беше самият той. Изключителният Бъкли. Някои от репортерите си тръгнаха, но той стръвно продължаваше. Превъзнасяше себе си, своите умения на прокурор и своите деветдесет, не, деветдесет и пет процента осъдени обвиняеми. Други репортери си тръгнаха. Няколко камери угаснаха. Той славословеше съдията Нуз за неговата мъдрост и безпристрастност. Аплодираше интелигентността и чудесното решение на съдебните заседатели от окръг Форд.

Оказа се по-издръжлив от репортерите. На всички им дотегна от него и те вкупом си тръгнаха.