Нора Робъртс
Празник в смъртта (9)

Девета глава

Когато влезе в мизерната си канцелария в полицейското управление, Ив завари Надин Фарст да прави маникюра си, седнала зад бюрото й, което напълно помрачи настроението й.

— Ставай от мястото ми! — сопна й се тя.

Репортерката мило й се усмихна, прибра несесера в огромната си кожена чанта и се приготви да стане.

— Здравей, Далас. Радвам се да те видя. Май напоследък работиш само в домашни условия. Всъщност не те обвинявам. — Тя присви зорките си котешки очи и огледа неприветливата стаичка. — Тук е отвратително.

Ив безмълвно се приближи до компютъра си.

— Не съм докосвала нищо — обидено заяви репортерката, което подсказа на Ив, че Надин е възнамерявала да се възползва от отсъствието й.

— Заета съм и нямам време за медиите. Отиди да тормозиш някого от дроидите, които охраняват ареста.

— Мисля, че ще ми отделиш няколко минути. — Без да престава да се усмихва, репортерката се настани на другия стол и кръстоса елегантните си крака. — Освен ако не искаш да съобщя на зрителите онова, което знам.

Ив престорено небрежно вдигна рамене, седна зад бюрото си и протегна крака, но цялото й тяло беше напрегнато.

— Какво знаеш, Надин?

— Самотни хора, които търсят любов, биват жестоко убити. Дали „Лично за вас“ е агенция за запознанства или средство за някой психопат да подбира жертвите си? Случаят се разследва от прочутата Ив Далас, служителка в отдел „Убийства“ на нюйоркската полиция.

Докато говореше, тя наблюдаваше Ив и се възхити от самообладанието й, тъй като „прочутата Далас“ остана невъзмутима. Все пак Надин беше сигурна, че Ив внимателно я слуша.

— Искаш ли да съобщя на цялата нация, че отказваш да коментираш информацията ми?

— Разследването продължава. Сформирана е група от специалисти, които проследяват всички улики.

Репортерката се приведе, пъхна ръка в чантата си и включи записващото устройство.

— Значи потвърждаваш, че убийствата са извършени от един и същ човек, така ли?

— Отказвам да говоря, докато записваш думите ми.

Красивото лице на Надин помръкна и тя раздразнено възкликна:

— Хайде, помогни ми като истинска приятелка!

— Изключи записващото устройство и го остави на бюрото ми, иначе ще ти покажа каква приятелка съм. Ще конфискувам проклетата машинка, както и всичко, което си скрила в огромната си чанта. Използването на подобни устройства тук без специално разрешение е абсолютно забранено.

— Ама че си стриктна. — Надин гневно извади миниатюрното приспособление, постави го на бюрото и отмести чантата си. — Ще ми дадеш ли някаква информация, макар и неофициално?

Ив кимна. Надин беше досадна и нахална като конска муха, но бе извънредно честна. Нямаше смисъл да претърсва чантата й за друго записващо устройство.

— Убийствата, които разследвам, са извършени от един и същ човек; по всичко личи, че той подбира жертвите си измежду клиентите на агенция „Лично за вас“. Разрешавам ти да съобщиш тази информация в репортажа си.

— Агенцията за запознанства… — замислено повтори репортерката, сетне доволно се усмихна. Намекът на Ив при предишния им разговор я беше накарал да проучи всички подобни агенции в града. Сега щеше да подготви материала си само с натискане на няколко бутона.

— Точно така.

— Знаеш ли някакви подробности?

— По-голяма част от информацията е в компютъра, намиращ се в дома ми…

Надин побърза да извади миниатюрния си персонален компютър и поиска необходимите й данни.

— Аз ще ти помогна. Вече знам имената на собствениците на всички агенции за запознанства и от колко време работят. Някои от тях плащат скъпо и прескъпо за реклами по нашия канал, понякога се изръсват по два милиона. Проверката ми показа, че спокойно могат да си го позволят, тъй като сумата представлява едва десет процента от печалбата им.

— Излиза, че романтиката е доходен бизнес.

— Точно така. Направих неофициално проучване. Оказа се, че петнайсет процента от персонала и участниците в програмите са прибягвали до услугите на агенции за запознанства. Очевидно професиите, свързани с информиране на обществеността, се отразяват неблагоприятно върху личния живот — добави тя и тъжно се усмихна.

— Имаш ли приятел или приятелка, които са клиенти на „Лично за вас“?

— Може би. — Репортерката наклони глава. — Имам много приятели, тъй като съм симпатична и дружелюбна. Трябва ли… да се безпокоя за тях?

— И трите жертви са използвали услугите на агенцията и бегло са се познавали. Засега не сме открили нищо друго, което да ги свързва.

— Значи убиецът си пада по самотници — замислено промълви Надин и си каза, че това ще бъде интригуващо заглавие на репортажа й.

— Подозираме, че избира жертвите си измежду клиентите на „Лично за вас“ — повтори Ив. Не желаеше да дава повече информация на репортерката. — Групата, която сформирахме днес, ще проследи всички улики.

— Улики ли?

— Да. Работим усилено, но нямам право да ти съобщавам повече подробности.

— Има ли заподозрени?

— Провеждат се разпити на различни хора.

— Какъв е мотивът?

Ив се поколеба, сетне отговори:

— Мисля, че убиецът е сексуален маниак.

— Да… съвпада с моята теория. Навярно е бисексуален, след като ликвидира хора и от двата пола.

— Не съм сигурна за сексуалните му предпочитания. — Ив си спомни за Дони Рей и усети парещо чувство за вина. — Жертвите доброволно са го пускали в домовете си — в нито един от случаите той не е влязъл чрез взлом.

— Отваряли са му вратата, следователно са го познавали…

— Сторило им се е, че го познават. Посъветвай зрителите да приемат в домовете си само близки хора. Не мога да ти кажа повече, за да не проваля разследването.

— Убил е трима души за по-малко от седмица. Изглежда, че бърза.

— Има свой план, но не бива да го споменаваш в репортажа си. Мисля, че, ако психопатът стриктно продължава да се придържа към плана си, това ще ни улесни при залавянето му.

— Слушай, Далас, защо не се съгласиш да те интервюирам? Операторът може да бъде тук само след десет минути.

— Не. Поне засега — добави тя, за да предотврати гневната реакция на Надин. — Вече знаеш много повече от всеки друг твой колега, ето защо бъди благодарна. Ще ти дам интервю при първа възможност. Ще бъда по-благоразположена, ако ми съобщиш какво си открила, след като притиснеш Руди и Пайпър.

Репортерката иронично повдигна вежди.

— Ясно — услуга срещу услуга. Съгласна съм. Още сега отивам там. Щом… — Тя млъкна и зяпна от изумление, когато Пийбоди се втурна в кабинета.

— Лейтенант, направо няма да повярвате… Здравей, Надин.

— Това ти ли си, Пийбоди?

По-младата жена се престори, че въпросът изобщо не я е изненадал, но не успя да се овладее и доволно се усмихна.

— Разбира се, че съм аз. Само мъничко промениха външността ми.

— Мъничко ли? Изглеждаш страхотно. Струва ми се, че роклята ти е модел на Леонардо — фантастична е. — Тя скочи на крака и се приближи до Пийбоди, за да я огледа по-добре.

— Позна. Отива ми, нали?

— Върхът си. — Надин се засмя и отстъпи назад; внезапно й хрумна нещо, тя присви очи и се обърна към Ив: — Не мога да си представя, че си разрешила на сътрудничката си да посещава козметички и фризьорки точно когато разследвате три загадъчни убийства. Мисля, че нашата млада приятелка работи под прикритие. Как ти харесва да бъдеш „сватосвана“ чрез компютър, миличка?

— Затвори вратата, Пийбоди. — Щом чу заплашителните нотки в гласа й, сътрудничката й побърза да се подчини. — Надин, ако издадеш тайната, ще те отрежа завинаги. Нещо повече, ще се погрижа никой колега да не ти дава актуална информация. Отмъщението ми ще бъде безмилостно.

Лукавата усмивка на репортерката внезапно помръкна.

— Нима мислиш, че ще проваля разследването ти? Че ще съобщя по телевизията нещо, което може да изложи на опасност сътрудничката ти? Майната ти, Далас. — Надин грабна чантата си и тръгна към вратата, но Ив я изпревари.

— Аз я изложих на опасност! — извика и издърпа чантата от ръката на репортерката. — Ако нещо се случи, вината ще бъде изцяло моя.

— Лейтенант…

— Млъкни! — сопна се тя на сътрудничката си. — Слушай, Надин, хич не ме е грижа, че те заплаших и може би съм те обидила. Исках да разбереш на какво съм готова, за да запазя живота на Пийбоди.

— Добре. — Репортерката дълбоко си пое въздух и се опита да потисне гнева си. Никога досега не беше виждала страх в очите на смелата лейтенант Далас. — Добре — повтори. — Но запомни, че и двете с Пийбоди сте мои приятелки. — Наведе се, взе чантата си и я преметна през рамо. — Прическата ти е страхотна, Пийбоди — подметна, сетне излезе с гордо вдигната глава.

— Да му се не види! — промърмори Ив. Обърна се, приближи се до мъничкия прозорец и се загледа в късчето сиво небе.

— Мога да се справя, лейтенант.

Ив се взираше в някакъв огромен въздушен автобус, чийто водач отчаяно натискаше клаксона, за да предотврати сблъскването с рекламен хеликоптер. Заговори, без да се обърне:

— Нямаше да ти възложа тази задача, ако не вярвах, че ще се справиш. Все пак се чувствам много виновна — та нали нямаш никакъв опит като агент под прикритие.

— Давате ми възможност да натрупам опит. Мечтая да стана детектив, но знаете, че не бих могла да кандидатствам, ако не съм работила в тази област.

— Да, знам. — Ив нервно пъхна ръце в джобовете си.

— Осъзнавам, че задникът ми е доста големичък — въпреки че полагам усилия да отслабна, — но умея да го пазя.

Ив кисело се усмихна и се извърна.

— Хайде, седни на задните си части и рапортувай какво се случи в агенцията.

— Всичко мина като по вода. — Пийбоди доволно се усмихна и се настани на стола. — Беше истински връх — допълни, очевидно заимствала думата от Мейвис. — Изобщо не разбраха, че съм ченге, че съм била там само преди няколко дни. Посрещнаха ме като височайша особа. — Тя кокетно запърха с удължените си мигли.

Ив наклони глава.

— Престани да се държиш като глупачка, полицай, и започни рапорта си.

— Слушам, лейтенант — гузно изрече Пийбоди и изпъна гръбнак. — Отидох в агенцията, както ми наредихте, и поисках консултация. Секретарката ми зададе няколко въпроса, сетне ме отведе в кабинета на Пайпър, която продължи да ме разпитва. Въведе в миниатюрния си компютър всички данни, които й съобщих, после ми предложи малка закуска. — Очите й дяволито проблеснаха. — Приех, защото реших, че една истинска дама би се възползвала от предложението. Лейтенант, поднесоха ми истински горещ шоколад! И коледни курабийки! Изядох три еленчета, после си спомних, че съм на диета.

— Продължавай в същия дух и ще станеш квадратна.

— Права сте — промърмори Пийбоди и печално въздъхна. — Съобщих на Пайпър, че незабавно искам да стана тяхна клиентка, защото не желая да прекарам сама Коледните празници. Тя беше много мила с мен. Сега разбирам защо клиентите й се доверяват. Искаше да ме повери на някого от консултантите, но аз отказах. Заявих, че се смущавам, задето съм прибягнала до услугите на агенцията и че единствено тя е способна да ме предразположи. Предложих да й заплатя повече, за да се занимава само с мен.

— Добре си го измислила.

— Пайпър беше изключително отзивчива, дори ме посъветва какво да направя, за да изляза добре на видеоклипа, който заснемат за всеки клиент. Накрая я замести Руди, тъй като Пайпър имала предварително уговорена среща. Той също беше много мил, дори пофлиртува с мен.

— Нима?

— Всъщност ми се стори, че действа машинално, че постъпва така с всички жени, които отиват в агенцията. Усмихваше се одобрително, правеше ми комплименти, дори няколко пъти ми целуна ръка. Изобщо не е мой тип, но се престорих, че го харесвам. Предложи ми още горещ шоколад, ала аз стиснах зъби и отказах. После ме разведе из агенцията и ми показа клуба, където двойките могат да се запознаят, ако се стесняват да си определят среща навън. Обстановката беше много елегантна. Имат и малко кафене, предназначено за същата цел, но там човек се чувства по-свободно. Видях няколко двойки, които разговаряха. — Тя сбърчи нос. — Забелязах, че една консултантка развеждаше и Макнаб.

— Значи дотук планът ни е успял. Кога ще определят какъв тип мъже са най-подходящи за теб?

— Още утре. Предпочитат при първия „тур“ да присъстваш. Разпитваха ме близо час, но очевидно ми повярваха. Останах с впечатлението, че са истински професионалисти и че са съпричастни към съдбите на клиентите си. Ако действително исках да ми намерят партньор, щях да бъда в добри ръце.

— Добре. Щом получиш имената на мъжете, които компютърът е избрал за теб, постъпи така, че да не предизвикаш подозрения. Но определяй срещите си извън агенцията. — Замисли се за миг, сетне продължи: — Ще използваме един малък бар, който също е собственост на Рурк. Няколко цивилни полицаи винаги ще бъдат сред клиентите. Не бива да си показвам носа там. Ако Руди и Пайпър са замесени, ще заподозрат нещо нередно, щом ме видят. По улицата ще патрулира кола без опознавателни знаци. Искам за утре вечер да си определиш срещи поне с трима мъже. Знаеш, че нямаме никакво време. — Погледна часовника си и нетърпеливо забарабани с пръсти по бюрото. — Да отидем в някоя празна зала за конференции. Искам да поговоря с Макнаб и Фийни. Всичко трябва да мине много гладко.

— Ако Макнаб започне да ми се подиграва, ще му смачкам фасона.

— Почакай докато приключим разследването. Тогава прави каквото искаш от него.

 

 

Щом премина през огромната порта, Ив видя светлините в далечината. Бяха толкова ярки, че отначало тя се изплаши да не би къщата да гори. Натисна педала за газта и колата се понесе още по-бързо по алеята. Видя очертанията на огромно дърво в огромния прозорец на салона. То беше обгърнато в бяла светлина, която се отразяваше от лъскавите червени и зелени топки, окачени на клоните.

Ив паркира колата и изтича нагоре по стъпалата, отправяйки се към салона. Застана на прага и смаяно се втренчи в елхата. Коледното дърво беше високо поне шест метра, с широки клони. Километри сребристи гирлянди подчертаваха стотиците разноцветни топки. На върха, стигащ почти до тавана, имаше кристална звезда; всеки неин лъч пулсираше от светлина. Под елхата бяха подредени безброй подаръци, опаковани с пъстра хартия и вързани с огромни панделки.

— Господи! — възкликна Ив.

— Красиво е, нали? — обади се Рурк, който безшумно се беше приближил до нея. Тя едва не подскочи от изненада, сетне попита:

— Откъде си взел толкова висока елха?

— От Орегон. Не е отсечена, а изкоренена и корените са обработени със специален химикал. След Нова година ще подарим елхата… или по-точно елхите на някой парк. — Той прегърна съпругата си през кръста.

— Какво? Нима има и други елхи?

— Да — една още по-висока се издига в балната зала.

— По-голяма ли?

— Елха има и в апартамента на Съмърсет, както и в нашата спалня, ако си спомняш. Мислех тази вечер да я украсим.

— За да украсиш подобна елха ще ти бъде необходима цяла седмица.

— Хората, които наех, поставиха тази украса само за четири часа. — Той се засмя и я целуна по челото. — Нашата елхичка е много по-малка, лесно ще се справим. Искам да споделя този ритуал с теб.

— Никога не съм го правила.

— Аз също, но съм сигурен, че ще успеем.

Ив погледна към огромната елха и кой знае защо изпита безпокойство.

— Имам си работа — заяви и понечи да се отдалечи, но Рурк я накара да спре, обърна я към себе си, сложи ръце на раменете й и я погледна в очите.

— Не желая да преча на работата ти, но май забравяш, че имаш право на личен живот. Аз също. Искам да прекарам една вечер заедно със съпругата ми.

Ив се намръщи.

— Знаеш как мразя да изричаш „съпругата ми“ с този тон.

— Точно затова го правя. — Рурк се разсмя, когато тя се опита да го отблъсне. — В ръцете ми си, лейтенант, и няма да те пусна. — Знаеше, че Ив е способна на бързи контраатаки, ето защо побърза да я вдигне и да я притисне в прегръдките си. — Запомни го и гледай да свикнеш.

— Ако продължаваш, ще ме нервираш.

— В такъв случай първо ще се любим. Опасно е да правя секс с теб, когато съм те разгневил.

— Не искам да се любя — заяви Ив и с раздразнение си помисли, че ще му прави напук само защото изглеждаше толкова самодоволен.

— О, опасност и предизвикателство. Става все по-интересно.

— Пусни ме или ще те ударя.

— Заплахите ти само ме възбуждат.

Ив едва успя да се сдържи и да не се разсмее. Когато Рурк пристъпи в спалнята, тя се приготви за съпротива. Едва по-късно осъзна, че съпругът й сякаш беше прочел мислите й.

Остави я върху леглото и мигновено легна върху нея, притискайки я с тялото си. Хвана китките й и вдигна ръцете й.

Тя гневно го изгледа и процеди:

— Няма лесно да ти се дам, приятелче.

— Дано.

Ив го притисна между бедрата си и двамата се претърколиха. Галахад, който спеше върху възглавницата, гневно измяука и скочи от леглото.

— Браво — задъхано изрече Ив, когато съпругът й отново се озова върху нея. — Изплаши бедния котарак.

— Така му се пада — промърмори Рурк и жадно я целуна.

Усети как кръвта запулсира в жилите й и как цялото й тяло потръпна, ала все още не беше готова да се предаде. Понякога предизвикателството я възбуждаше още повече.

Самият той усещаше невероятна възбуда.

Захапа долната й устна и се усмихна, когато дочу стенанието й. Със свободната си ръка разкопча кобура й и го свали. Сетне, полудял от страст при вида на безпомощната жена под себе си, той разкъса полата й.

Ив се загърчи, опитвайки да се изплъзне или да вземе надмощие.

— Желая те. Не мога да ти се наситя — той притисна устни към гърдата й.

Тя чу думите му сякаш отдалеч, усети, че полита в бездънна пропаст. Изкрещя, а устните му накараха тялото й да завибрира като опъната струна.

Центърът на тялото й сякаш се беше превърнал във вулкан, от който изригваше нажежена лава.

Успя да освободи ръцете си от желязната му хватка, разкъса копринената му риза, жадувайки да докосне, да целуне плътта му.

Отново се претърколиха, като се опитваха да се освободят от дрехите си и едновременно страстно се целуваха. Ив посегна към него и получи доказателство колко я желае съпругът й.

— Сега, сега! — прошепна, вдигна бедра и в момента, когато той я облада, изпита върховната наслада.

Ала Рурк продължи ритмичните си тласъци, прониквайки по-дълбоко в нея. Огънят в камината осветяваше лицето й, хвърляше отблясъци върху косата й и върху очите й, които бяха помътнели от страст.

— Аз съм твоят господар. — Той се повдигна и отново безмилостно я облада. — Завинаги — прошепна, но Ив не чу думите му, защото ушите й бучаха.

Тя се вкопчи в завивките, сякаш търсеше опора. Огънят осветяваше гарвановочерната коса на Рурк, сините му очи и раменете му със златист загар блестяха от пот.

Страстта й се разпали с нова сила, удоволствието, което изпитваше, беше почти мъчително. Погледът й се замъгли и Рурк се превърна в силует. Задъхано извика името му, когато тялото й сякаш се взриви.

— Отново! — Той впи устни в нейните устни, преплете пръсти в нейните пръсти, докато телата им се сляха. — Отново! — едва успя да повтори и кръвта забуча в ушите му. — Заедно с мен. — Във върховния момент прошепна: — Ив, скъпа Ив.

Докато лежеше под него, тя загуби представа за времето. Наблюдаваше как отблясъците от огъня танцуваха по тавана и се питаше дали е нормално да обичаш някого до болка.

Внезапно Рурк извърна глава и я целуна по шията, което я накара да забрави всичко друго.

— Надявам се, че си доволен — промърмори тя, но тонът й не беше хаплив; след миг установи, че машинално прокарва длан по гърба му.

— Да… — Той отново я целуна, вдигна глава и я погледна. — Струва ми се, че и ти не можеш да се оплачеш.

— Позволих ти да победиш.

— Знам.

Подигравателните пламъчета в очите му я разгневиха.

— Ставай, тежиш ми.

Рурк се подчини, сетне отново я вдигна.

— Да вземем душ, после ще украсим елхата.

— Струва ми се, че си обсебен от коледните дръвчета.

— Не съм украсявал елха от времето, когато живеех в Дъблин заедно със Съмърсет. Питам се дали ще се справя. — Застана под душа заедно с нея и Ив затисна устата му, за да не нареди на устройството да пусне студена вода.

— Температура четирийсет градуса — заповяда тя.

— Ще се сварим — промълви Рурк и я целуна.

— Не бой се. — Ив въздъхна от удоволствие, когато горещата вода я обля. — О, колко е приятно.

След петнайсет минути излезе от кабинката за сушене; мускулите й бяха стегнати, съзнанието й бе прояснено.

Рурк се бършеше с хавлиена кърпа — още един негов навик, който тя не можеше да проумее. Защо трябваше да си губи времето, вместо за секунди да се изсуши в кабинката? Ив посегна да вземе халата си и забеляза, че не е същият, който сутринта беше оставила на закачалката.

— Какво е това? — Тя посочи дългата алена роба.

— От кашмир е, ще ти хареса.

— Купил си ми милиони халати. Не разбирам… — Млъкна, когато облече халата, защото едва сдържаше възторга си. Смяташе възхищението си от хубавите тъкани за проява на слабост. Но този халат беше мек като облак и топъл като прегръдка. — Благодаря, много е хубав.

Рурк доволно се усмихна и завърза колана на черния си халат от същата материя.

— Отива ти… А сега предлагам да ми разкажеш как върви разследването, докато поставя на елхата лампичките.

— Пийбоди и Макнаб вече са клиенти на „Лично за вас“. Утре ще имат списъци с имената на партньорите си. — Тя се върна в спалнята и забеляза бутилката шампанско в кофичката с лед и сребърния поднос с малки сандвичи. Не устоя на изкушението, взе си сандвич и наля шампанско в две високи чаши. — Новите им „самоличности“, подготвени с твоя помощ, са били проверени и никой не е заподозрял измамата.

— Не съм се съмнявал. — Рурк извади от голямата кутия дълъг наниз с миниатюрни лампички.

— Не се възгордявай, предстои ни още много работа. Когато отидох в управлението, заварих Надин в канцеларията си — добави тя и постави чашата на Рурк върху масата до леглото. — Видя Пийбоди и веднага се досети на какво се дължи променената й външност. Наложи се да й кажа повече, отколкото възнамерявах. Неофициално, разбира се.

— Надин е една от малкото репортерки, на които можеш да вярваш. — Той критично огледа елхата и реши, че засега се справя добре. — Никога няма да съобщи поверителна информация.

— Знам. Поговорихме по въпроса. — Ив свъси вежди и заобиколи дръвчето, докато Рурк работеше, и се запита дали той знае какво прави. — Ако Пайпър и Руди не ме познаваха, нямаше да изпратя Пийбоди в агенцията.

Рурк постави първия наниз лампички, посегна към друг и заяви:

— Не мислиш ли, че бих се възпротивил съпругата ми да се среща с други мъже?

Тя си взе още един сандвич и промърмори:

— Нямаше да спя с тях… освен ако дългът не го изискваше. — Усмихна се и добави: — Но през цялото време щях да мисля за теб.

— Нямаше да е за дълго, защото щях да отрежа топките на любовника ти и да ти ги поднеса.

Продължи невъзмутимо да окачва лампичките, а Ив се задави с виното си.

— За бога, само се шегувах.

— Аз също, скъпа. Подай ми още един наниз.

Ив се подчини и полюбопитства:

— Колко смяташ да поставиш?

— Колкото е необходимо.

— Ами… — Тя въздъхна. — Слушай, чувствам угризения заради Пийбоди, защото е неопитна…

— Обучена е добре. Довери й се… както и на себе си.

— Макнаб още не може да се примири.

— Луд е по нея.

— Той… какво каза?

— Луд е по нея. — Рурк отстъпи назад и заповяда на лампичките да се включат. Когато те заблестяха като диамантени звездички, младият мъж доволно кимна.

— Искаш да кажеш, че е влюбен в нея, така ли? Мисля, че грешиш.

— Понякога поведението й го дразни, но много я харесва. — Рурк взе чашата си и отпи от виното, докато оглеждаше елхата. — Сега идва ред на играчките.

— Тя не може да го понася.

— Доколкото си спомням отначало и ти не можеше да ме търпиш. — Той вдигна чашата си за тост, озарен от светлината на разноцветните лампички и на буйния огън в камината. — А ето, че сме женени.

Ив дълго се взира в него, сетне приседна на ръба на леглото.

— Само това ми липсваше. Не мога да им позволя да работят заедно. Едно е да се мразят, но намеси ли се секс, няма да излезе нищо.

— Понякога е по-добре да оставиш децата сами да разрешават проблемите си, скъпа. — Отвори друга кутия и избра старинен порцеланов ангел. — Ти ще поставиш първата играчка и това ще се превърне в традиция.

Ив сякаш не го чу, а промълви:

— Ако нещо й се случи…

— Няма да го допуснеш, нали?

— Не. — Тя дълбоко си пое въздух. — Няма. Но трябва да ми помогнеш.

Той протегна ръка и докосна трапчинката на брадичката й.

— С удоволствие.

Ив се обърна, избра си едно слонче и окачи играчката.

— Обичам те. Мисля, че и това е наша традиция.

— И то най-любимата ми.

 

 

Много по-късно, когато лампичките бяха изгасени, а от огъня бе останала тлееща жарава, Ив лежеше будна и мислеше къде ли е престъпникът. Страхуваше се, че видеотелефонът й ще иззвъни и след миг тя ще научи за ново убийство, за още един човек, загинал заради нейната мудност.

Питаше се кого ли обича сега убиецът.