Нора Робъртс
Празник в смъртта (8)

Осма глава

— Трябва да ти призная нещо. — Рурк изчака Ив да изяде последната хапка от омлета и наля още кафе в чашата й. — Свързано е с козметичните продукти „Природна красота“.

Ив преглътна и заяви:

— Сигурно ще ми кажеш, че си собственик на компанията, която ги произвежда.

— Всъщност заводът е клон на „Рурк Индъстрийс“. — Той отпи от кафето си и се усмихна. — Следователно ми принадлежи.

— Не ми казваш нищо ново. — Ив сви рамене и със задоволство забеляза как той повдигна вежди, смаян от реакцията й. — Вече мечтая да разследвам случай, в който да не бъдеш замесен по някакъв начин.

— Трябва да превъзмогнеш това, скъпа. Тъй като заводът е моя собственост, редно е да ти помогна да откриеш произхода на козметичните средства, които престъпникът е използвал.

— Макар и бавно, но се справяме и без твоята помощ. Логично е да се предположи, че гримовете са купени от същото място, където онзи психопат набелязва жертвите си. В такъв случай списъкът на заподозрените ще бъде много кратък. Тези козметични средства са безбожно скъпи.

— Качеството заслужава висока цена.

— Само не се опитвай да ме убедиш, че си струва да хвърлиш двеста долара за едно червило! — Тя гневно го изгледа. — Как не те е срам!

— Не аз определям цените. — Рурк лукаво се усмихна. — Моята задача е да инвестирам печалбата. — Забеляза, че няколкото часа сън и топлата храна са й помогнали да се съвземе. Вече не беше бледа, погледът й се беше избистрил. Приближи се до нея и докосна едва видимите сенки под очите й. — Съгласна ли си да те поканя на съвещание на съвета на директорите, за да им предложиш да понижат цените?

— Много смешно, няма що. — Рурк я целуна и тя едва успя да запази сериозното си изражение. — Върви си, пречиш ми да се съсредоточа.

— Ще те оставя след минутка. — Отново я целуна, а тя въздъхна. — Разкажи ми какво те тревожи. По този начин ще размишляваш на глас.

Ив отново въздъхна, приведе се за миг, сетне изпъна рамене.

— Цялата история е още по-отвратителна, защото престъпникът се предрешава като Дядо Коледа, който е символ на надеждата и невинността. Като си помисля за онзи младеж… та той беше напълно безобиден.

— Другите две жертви са били жени. Какво ти подсказва това?

— Че мръсникът е бисексуален. Голямата му любов може да бъде и мъж. Младежът също е бил изнасилен и гримиран като мъртвите жени. — Тя машинално посегна към чашата с кафе. — Той набелязва жертвите си измежду клиентите на агенцията за запознанства и очевидно има достъп до видеоматериалите и сведенията за всеки от тях. Да предположим, че е излизал с жените, но Дони Рей беше хетеросексуален. Това ме кара да мисля, че престъпникът не е имало романтична връзка с жертвите си и всичко е плод на въображението му.

— Забелязах, че избира хора, които живеят сами.

— Да, защото е страхливец. Бои се да не му окажат съпротива, затова ги упойва, сетне ги завързва. Това е единственият начин да ги подчини на властта си.

Думите му подсетиха Ив за Руди. Тя разроши късата си коса и замислено каза:

— Той не е глупав, но е обсебен от своята фикс идея. Мисля, че в известно отношение е предсказуем. Това ще ми помогне да го заловя.

— Спомена, че ти е хрумнало нещо.

— Да, имам няколко идеи, но трябва да ги съгласувам с шефа. Освен това се налага да избягвам Надин. Не мога да й съобщя, че убиецът е преоблечен като Дядо Коледа, защото ще се създаде масова психоза и хората ще се нахвърлят върху всеки белобрад старец в червен костюм.

— Представи си какво би казала от екрана — промърмори Рурк. — Сериен убиец, подвизаващ се като Дядо Коледа, удушва самотни жени и мъже. Подробностите ще научите от обедния ни бюлетин. Надин ще бъде на върха на щастието, ако научи всичко това.

— Няма да го научи, поне засега. Ще й го съобщя само ако нямам избор. Може би ще й подхвърля информацията, че уликите водят към агенцията за запознанства. Така с един куршум ще убия два заека: ще се отърва от госпожица Фарст и индиректно ще предупредя всички, които са ползвали услугите на агенцията. А Руди и Пайпър ще се оплачат, че упражнявам върху тях тормоз и очерням репутацията на „Лично за вас“. — Тя широко се усмихна. — Заслужава си, нали? Онези двамата ми напомнят дроиди — иска ми се да видя дали могат да реагират като нормални хора.

— Струва ми се, че не ги харесваш.

— Тръпки ме побиват от тях. Мисля, че се чукат. Гадно, нали?

— Нима имаш нещо против секса?

— Те са брат и сестра близнаци.

— Разбирам. — Въпреки че смяташе себе си за светски човек, той също потръпна от отвращение. — Струва ми се доста перверзно.

— Прав си. — При мисълта за близнаците Ив загуби апетита си и отмести чинията с пухкави кроасани. — Руди ръководи бизнеса и върти сестра си на малкия си пръст. В момента той е главният заподозрян. Има достъп до досието на всеки клиент и склонност към сексуална извратеност, ако успея да докажа, че извършва кръвосмешение. Необходим ми е човек, който да проникне в агенцията и да бъде мой информатор. — Тя дълбоко си пое дъх, като чу отчетливите стъпки по коридора. — И той идва в момента.

Двамата се обърнаха, когато Пийбоди застана на прага. Тя втренчено ги изгледа и сви рамене, сякаш искаше да прогони някакво неприятно чувство.

— Случило ли се е нещо?

— Не, влизай. — Ив посочи към един стол. — Сядай и да започваме.

— Искаш ли чаша кафе? — обади се Рурк. Вече се беше досетил какво е намислила съпругата му.

— Да, благодаря. Макнаб още ли не е дошъл?

— Исках първо да поговоря с теб. — Ив хвърли предупредителен поглед към Рурк и замълча.

— Ей сега изчезвам. — Той подаде чашата на Пийбоди, обърна се и целуна Ив, въпреки киселата й гримаса или може би точно за това, сетне влезе в съседния кабинет и затвори вратата.

— Винаги ли изглежда толкова красив сутрин? — поинтересува се Пийбоди.

— Винаги изглежда така и точка по въпроса.

По-младата жена въздъхна.

— Сигурна ли сте, че е човек, а не дроид?

— Понякога и аз си задавам същия въпрос. — Ив приседна на ръба на бюрото и се втренчи в сътрудничката си. — Какво ще кажеш, ако ти предложат срещи с интересни мъже?

— Моля?

— Искаш ли да попаднеш в друга среда, да те запознаят с мъже, които споделят твоите интереси?

Пийбоди се усмихна — сигурна беше, че Ив се шегува. Сетне отвърна:

— Та нали точно затова станах ченге.

— Полицаите не са добри съпрузи. Моят съвет е да се възползваш от услугите на агенция за запознанства като „Лично за вас“.

Сътрудничката й отпи от кафето си и поклати глава.

— Никога повече. Опитала съм го още преди няколко години, когато дойдох да живея в Ню Йорк. Стори ми се толкова… скучно. Обичам да завързвам запознанства с мъже по баровете. — Тъй като Ив продължаваше безмълвно да се взира в нея, Пийбоди отвърна на погледа й и когато осъзна какво се иска от нея, успя само да промърмори: — О, това ли било…

— Разбира се, трябва да говоря с Уитни. Без неговото съгласие нямам право да изпращам полицай да работи под прикритие. Преди да приемеш, искам да разбера дали си наясно на каква опасност се подлагаш.

— Ще работя под прикритие — повтори сътрудничката й. Въпреки че беше в полицията достатъчно дълго, за да знае, че задачата е прозаична, но доста опасна, тя си представи, че е героиня от криминален филм и замечтано се усмихна.

— Защо се усмихваш, глупачко? — Ив се изправи и приглади косата си. — Обяснявам ти, че ще те използвам като примамка, при което животът ти ще бъде в опасност, а ти се хилиш доволно, като че съм ти дала подарък.

— Смятате, че съм достатъчно опитна да изпълня задачата и ми се доверявате. Това е истински подарък за мен.

— Мисля, че си доста опитна и че ще се справиш, защото дословно изпълняваш заповедите. Точно това очаквам и сега. Никаква самоинициатива. Ако получа разрешение от командира и ако той отпусне безбожната сума, необходима за консултациите в онази идиотска агенция, ще потърсиш услугите на „Лично за вас“.

— Забравяте, че Руди и Пайпър са сред заподозрените, а вече са ме виждали.

— Видели са жена в униформа. Хора като тези не обръщат внимание на обикновените ченгета. Ще помоля Мейвис и Трина да променят външността ти.

— Жестоко!

— Това не е игра, Пийбоди. Ще ти създадем нова самоличност. Вече се запознах с подробностите за двете убити жени. Ще използваме всички съвпадения в характерите им и ще изградим образа ти като дреха по поръчка.

— Глупости! — възкликна Макнаб, който безшумно беше отворил вратата и стоеше на прага. Лицето му беше зачервено от гняв, очите му хвърляха мълнии, устните му бяха стиснати, а дланите свити в юмруци. — Глупости!

— Детектив Макнаб, не съм питала за мнението ти — студено отсече Ив.

— Ще я поставите като червей на рибарска кукичка и ще я хвърлите в езерото, така ли? По дяволите, лейтенант, тя не е обучена да бъде агент под прикритие.

— Гледай си работата! — сопна се Пийбоди и скочи на крака. — Не говори от мое име.

— Нямаш никаква представа какво трябва да прави тайният агент. — Макнаб влезе в кабинета и застана пред нея. — Ти си най-обикновено ченге, което изпълнява заповеди, подобно на дроид.

Ив видя гневния проблясък в очите на сътрудничката си и побърза да застане между нея и младежа, за да предотврати ръкопашната схватка.

— Престанете! Изказа мнението си, Макнаб, а сега млъквай!

— Няма да му се размине, задето ме нарече дроид.

— Овладей се, Пийбоди. Седнете и двамата и си спомнете кой командва тук, в противен случай ще доложа на командира за непростимото ви поведение. Трябва за броени дни да открием серийния убиец, а вие се карате като непослушни деца. Ако продължавате, ще ви отстраня от разследването.

— Не ни е притрябвал детектив „База данни“ — подигравателно промърмори Пийбоди.

— Аз решавам какво ни е необходимо. Трябва ни поверителна информация и „стръв“ от двата пола. — Тя последователно ги изгледа. — Приемаш ли предизвикателството, Макнаб?

— Почакайте! — Пийбоди отново скочи на крака; Ив си помисли, че никога не я е виждала толкова разгневена. — Нима искате той да работи под прикритие заедно с мен?

— Приемам. — Младежът злобно се усмихна на Пийбоди. Тя дори не подозираше, че е безкрайно доволен от разрешението на въпроса — така щеше винаги да я държи под око и да не позволи да й се случи нещо лошо.

 

 

— Ще бъде върховно! — Мейвис Фрийстоун затанцува из кабинета на Ив. Носеше прилепнали панталони от прозрачна материя и високи до колената червени ботуши с деветсантиметрови токове. Червената й рокля беше толкова къса, че не стигаше до горната част на ботушите.

Косата й също беше боядисана в яркочервено и падаше на спираловидни къдрици до раменете, което й придаваше вид на Медуза. Под лявата й вежда беше татуирано миниатюрно сърчице.

— Не забравяй, че полицията отпусна възнаграждението ти. — Ив знаеше, че напразно напомня на певицата за задълженията й. Все пак се почувства длъжна да се намеси, когато Мейвис замечтано се усмихна и присви очите си, които днес бяха зелени като току-що окосена трева.

— То пък едно възнаграждение… — обади се Трина. Козметичката оглеждаше Пийбоди както скулптор оглежда недоброкачествено парче мрамор — с интерес, недоверие и малко надменно.

Днес носеше златни халки, прикрепени към веждите й, което накара Ив да потръпне. Тъмнолилавата й коса беше прибрана в кок, висок около трийсет сантиметра. Черният й гащеризон беше празнично украсен с по един гол Дядо Коледа, избродиран върху гърдите й.

Ив притисна длани към слепоочията си и си каза: „Косата на Уитни сигурно ще настръхне, ако види за какви «хубавици» е отпуснал средства“.

— Не се развихряйте — предупреди ги тя. — Целта е Пийбоди да не прилича на ченге.

— Какво ще кажеш, Трина? — Мейвис се наведе и спусна кичур от косата си до страната на Пийбоди. — Този цвят адски й отива. Много е… празничен, нали? Направо ще се шашнете като видите дрехите, които Леонардо ще ни заеме. — Отскочи назад и се ухили. — Има един прозрачен гащеризон, който сякаш е ушит за теб, скъпа.

Пийбоди пребледня, като си помисли как ще изглежда и умолително прошепна:

— Лейтенант…

— Повтарям, че искам нещо семпло — каза Ив, но очевидно беше готова да предаде сътрудничката си.

— Да не би да си търкаш лицето с гласпапир? — учтиво попита Трина и повдигна брадичката на Пийбоди.

— Ами…

— Порите ти са като лунни кратери, приятелко. Необходима ти е пълна козметична процедура. Започвам с избелване на кожата.

— Божичко! — Пийбоди подскочи и блъсна ръката й. — Слушай…

— Циците ти истински ли са?

— Да. — Младата жена инстинктивно скръсти ръце на гърдите си, за да попречи на козметичката да ги докосне. — Истински са и много ми харесват.

— И с право, миличка. Съблечи се, за да те разгледам по-добре.

— Да се съблека ли? — Пийбоди извърна глава и ужасено се втренчи в Ив. — Моля ви, лейтенант.

— Нали каза, че можеш да се справиш със задачата на таен агент? — Ив съчувствено й се усмихна и тръгна към вратата, като подметна на Трина и Мейвис: — Разполагате с два часа.

— Трябват ми поне три — провикна се козметичката. — Работата ми е творческа и не бива да бързам.

— Два часа — повтори Ив и затвори вратата, дочувайки ужасения писък на сътрудничката си. Беше решила, че е най-разумно да не наблюдава какво правят с бедната Пийбоди, ето защо й хрумна да запълни двата часа, като посети един стар приятел.

Чарлс Мънроу беше жиголо и бе най-красивият и елегантен платен компаньон, когото тя беше виждала. Веднъж й беше помогнал при разкриването на едно убийство и й беше предложил да я обслужи безплатно.

Бе приела помощта му и учтиво беше отказала „сексуалната услуга“.

Когато натисна звънеца на вратата му, одобрително се огледа и забели очи, припомняйки си, че Рурк е собственик и на тази великолепна сграда в един от най-богатите квартали на града.

Алармената светлина проблесна в зелено и тя впери поглед в шпионката и показа значката си в случай, че Чарлс беше забравил лицето й.

Той отвори и Ив разбра, че красавецът притежава силна памет.

— Лейтенант! Сладурче! — жиголото изненадващо я прегърна и я целуна по устните.

— Долу ръцете, приятелче.

— Наваксвам си, защото не успях да те целуна като младоженка. — Намигна й и закачливо се усмихна, при което сякаш стана още по-красив. — Харесва ли ти да бъдеш омъжена за най-богатия човек във Вселената?

— Да, защото ми осигурява истинско кафе.

Той наклони глава, огледа я и заяви:

— Влюбена си в него до уши. Радвам се за теб. Понякога ви гледам по телевизията… в светската хроника. Питах се дали си щастлива. Сега се убеждавам, че грееш от щастие. Предполагам, че не си дошла да се възползваш от предложението, което ти направих преди няколко месеца.

— Искам да си поговорим.

— Заповядай. — Той й направи знак да влезе. Носеше черен комбинезон, който подчертаваше мускулестото му тяло. — Искаш ли нещо за пиене? Съмнявам се, че ще харесаш кафето ми, затова ти предлагам кутийка пепси.

— Добре, благодаря.

Ив си спомняше кухнята му от предишните си посещения. Помещението беше много чисто и почти спартанско, също като обитателя на жилището. Тя седна, а домакинът извади две кутийки от хладилника и наля съдържанието им във високи прозрачни чаши. Смачка кутийките, пъхна ги в уреда за рециклиране и се настани срещу младата жена.

— Бих пил за миналото, Далас, но… не ми се иска, защото миналото беше гадно.

— Така ли? Очаква те бъдеще, което не е по-розово. Защо професионално жиголо като теб използва услугите на агенция за запознанства? Преди да ми отговориш — продължи тя и вдигна чашата си, — те уведомявам, че използването на подобни агенции с цел намиране на клиентки е незаконно.

Чарлс се изчерви. Ив никога не беше предполагала, че този светски човек може толкова да се смути, но той се изчерви като рак и сведе очи.

— Божичко, лейтенант, има ли нещо, което да не знаеш?

— Сигурно има, иначе щях да знам отговора. Хайде, кажи ми истината.

— Въпросът е много личен — промълви той.

— Разбира се, иначе нямаше да бъда тук. Защо си потърсил консултации от „Лично за вас“?

— Защото искам да се запозная с истинска жена — сопна се Чарлс и очите му потъмняха от гняв. — Под „истинска“ разбирам жена, която не плаща за услугите ми. Имам нужда от нормални отношения, от обич, от малко топлинка. Всичко това ми липсва, докато упражнявам професията си. Правя онова, за което ми плащат и го правя добре. Харесвам работата си, но искам личен живот. Мисля, че това не е незаконно.

— Не е — замислено промълви тя.

— Ето защо излъгах за професията си, когато попълвах задължителния формуляр. — Жиголото гузно сви рамене. — Не исках да ме свържат с жена, която ще изпитва перверзно удоволствие от факта, че се среща с професионален компаньон. Нима ще ме арестуваш, задето съм измамил някаква шибана агенция?

— Няма. — Искрено съжаляваше, че го е поставила в неудобно положение. — Компютърът е избрал като подходяща кандидатка за теб Мариана Холи. Спомняш ли си за нея?

— Мариана ли? — Чарлс се опита да се овладее и жадно отпи от чашата си. — Спомням си видеофилмчето с нея. Беше хубава и ми се стори с приятен нрав. Свързах се с нея, но се оказа, че вече ходи с друг. — Той се усмихна и сви рамене. — Такъв ми бил късметът. Мариана беше точно такава жена, каквато търсех.

— Не се ли запозна с нея?

— Не. Излизах с другите четири кандидатки, с едната се разбирахме идеално. Срещахме се в продължение на няколко седмици… — Той печално въздъхна. — Реших, че трябва да й разкрия истината за моята професия. И с това — Чарлс вдигна чашата си като за тост — връзката ни приключи.

— Искрено съжалявам.

— Недей, като нея има много. — Той отново се усмихна, но очите му останаха печални. — Жалко, че Рурк успя да те впримчи.

— Знаеш ли, че Мариана е мъртва?

— Какво?

— Не си ли гледал новините през последните дни?

— Не съм включвал телевизора. Мъртва ли е? — Той втренчено изгледа Ив. — Щом си тук, значи не е починала в съня си. Била е убита. Заподозрян ли съм?

— Да — отговори Ив. Харесваше го и искаше да бъде откровена с него. — Ще те разпитам официално, но сега искам да знам имаш ли алиби за миналия вторник вечерта, за сряда и за снощи.

Чарлс дълго се взира в нея, лицето му беше изкривено от ужас. Сетне едва чуто каза:

— Харесва ли ти професията ти?

Ив го погледна право в очите и отговори:

— Мога да ти задам същия въпрос. Предлагам да не обсъждаме професиите си. И така, имаш ли алиби?

Жиголото извърна поглед и стана от масата.

— Ще взема бележника си.

Инстинктът й подсказваше, че този човек не е убиец, но все пак беше длъжна да го разпита.

Той се върна с елегантен малък бележник, отвори го и намери данните, които интересуваха Ив.

— Миналия вторник съм прекарал нощта при постоянна клиентка, която ще го потвърди. Снощи бях на театър, след което с партньорката ми вечеряхме и дойдохме тук. Тя си тръгна в два и трийсет. Плати ми за допълнителното време, което й отделих, и ми даде голям бакшиш. В сряда… — Той разлисти страниците. — В сряда си бях вкъщи, но сам. — Подаде й бележника и добави: — Ето имената на клиентките, провери алибито ми.

Ив безмълвно преписа имената и адресите, сетне попита:

— Познаваш ли Сарабет Грийнбалм и Дони Рей Майкъл?

— Не.

Тя внимателно го изгледа и зададе следващия въпрос:

— Никога не съм те виждала да използваш грим. Защо си купил червило и сенки за очи от козметичния салон?

— Червило ли? — Той с недоумение сви вежди, после поклати глава. — Сега си спомних — купих го за жената, с която излизах. Помоли ме да й услужа, тъй като и без това отивах да се подстрижа. — Усмихна се смутено и добави: — Всъщност защо се интересуваш дали съм купил червило?

— Не мога да ти отговоря. Слушай, веднъж ми направи услуга, сега е мой ред да ти се отблагодаря. Трима души, които са използвали услугите на агенция „Лично за вас“ са мъртви. Убити са били по един и същ начин.

— Трима ли? Боже мой!

— Да, ликвидирани са за по-малко от седмица. Нямам право да ти съобщавам подробности, а онова, което ще ти кажа, е строго поверително. Според мен убиецът използва данните от файловете на агенцията, за да избира жертвите си.

— Значи е очистил три жени само за няколко дни.

— Последната жертва е мъж. Съобщавам ти всичко това, за да бъдеш нащрек.

Чарлс разбра истинските й намерения и изражението му се смекчи.

— Нима мислиш, че животът ми е в опасност?

— Мисля, че е застрашен животът на всички, чиито имена са в компютъра на „Лично за вас“. Засега проверявам всички мъже, които са били избрани за Мариана и Сарабет. Предупреждавам те да не пускаш непознати в жилището си. — Дълбоко си пое въздух и добави: — Убиецът се облича като Дядо Коледа и носи голяма кутия, завързана с лъскава панделка.

— Моля? — Чарлс остави чашата, която беше поднесъл към устните си. — Шегуваш ли се?

— Трима души са мъртви и изобщо не ми е до шега. Жертвите са поканили мнимия Дядо Коледа в апартаментите си, след което той ги е упоил, завързал ги е и ги е убил.

— Господи! — Младият мъж потърка с длани страните си. — Но това е… абсурдно.

— Ако този тип позвъни на вратата ти, не му отваряй и веднага ми се обади. Ако успееш да го задържиш — добре, в противен случай го остави да си отиде. В никакъв случай не му отваряй. Предупреждавам те, че не е глупав и действа светкавично.

— Ще те послушам, но трябва да съобщим и на жената, с която се запознах чрез агенцията.

— Имам списъка на жените, които са били избрани за теб. Ще се погрижа да я предупредя. Иска ми се колкото е възможно по-късно да съобщя истината на медиите.

— Предпочитам пресата да не научи за жиголото, което търси услугите на агенция за запознанства. Моля те, незабавно се обади на Дарла Макмилън. Живее сама и е много… наивна. Ако Дядо Коледа почука на вратата й, ще му отвори и ще го почерпи с топло мляко и домашни сладки.

— Изглежда, че е много симпатична и мила жена.

— Такава е. — Лицето му помръкна.

— Ще я посетя. — Ив се изправи. — Може би трябва отново да я потърсиш.

— Няма смисъл. — Чарлс също стана и принудено се усмихна. — Хей, обади ми се, ако решиш да зарежеш Рурк. Предложението ми още е в сила.

 

 

Докато шофираше по задръстените от коли улици, Ив си мислеше, че любовта е странно нещо. Трудно й беше да свърже светското жиголо с интелигентната и стеснителна жена, чийто дом току-що беше напуснала. Ако интуицията не я лъжеше, двамата бяха влюбени един в друг, но не знаеха как да постъпят. В това отношение напълно им съчувстваше. Много често сама се страхуваше от любовта, която изпитваше към съпруга си.

По пътя към дома си се отби на още три адреса; разпита хората, които смяташе, че са в опасност и ги предупреди да не отварят на мнимия Дядо Коледа.

Помисли си, че ако се беше досетила да предупреди Дони Рей, той щеше да е жив.

Питаше се коя ли ще бъде следващата жертва, набелязана от престъпника. Може би някой, с когото беше разговаряла… или пък бе пропуснала. Мисълта за това я изнервяше, затова натисна педала за газта и се понесе по алеята, водеща към къщата. Искаше до края на деня Пийбоди и Макнаб да се запишат за консултации в агенцията.

Видя колата на Фийни и сърцето й подскочи от радост — очевидно командирът му беше разрешил да се присъедини към екипа й. Докато двамата с Макнаб се занимаваха с електронната обработка на информацията, тя щеше да има повече време за разследването.

Тръгна право към кабинета си и потръпна, щом чу оглушителната музика — ако това изобщо можеше да се нарече музика — която сякаш раздираше въздуха.

Мейвис беше пуснала запис на един от своите видеоклипове. Пееше заедно с изображението си от екрана или по-скоро крещеше стиховете, в които се говореше как сърцето й жадува за любов. Фийни седеше зад бюрото на Ив и очевидно се чувстваше неловко. Рурк пък изглеждаше завладян от песента.

Ив знаеше, че няма да я чуят, затова изчака да заглъхне и последната нота. Мейвис, която беше почервеняла от удоволствие, кокетно се изкиска и се поклони, сетне се обърна към Рурк:

— Исках веднага да го чуеш, въпреки че имаме още доста работа, докато стане както трябва.

— Убеден съм, че с тази песен за броени дни ще се озовеш на върха на класациите.

— Така ли мислиш? — Певицата засия, изтича при него, прегърна го и го притисна към себе си.

— Струва ми се, че сънувам. Представете си, подготвям диск за най-известната звукозаписна компания на планетата.

— Сигурен съм, че ще ми донесеш отлична печалба. — Той я целуна по челото.

— Иска ми се дискът действително да има успех. — Мейвис забеляза Ив и се усмихна. — Здравей. Чу ли част от парчето?

— Само финала. Беше страхотна — искрено заяви Ив. — Фийни, и ти ли се присъединяваш към екипа ни?

— Да, с благословията на началството. — Облегна се на стола й и продължи: — В момента Макнаб е на предварителната среща в „Лично за вас“. Решихме, че е най-добре да се представи като компютърен специалист в една от компаниите на Рурк. Погрижили сме се при евентуална проверка всичко да отговаря на новата му самоличност.

— Но защо е трябвало да го изкарате служител на Рурк?

— Беше съвсем логично — ухили се Фийни. — Когато имаш връзки, гледаш да ги използваш. Благодаря за помощта, приятелю.

— Винаги съм на ваше разположение. — Рурк се усмихна на съпругата си. — Пренебрегнахме някои бюрократични формалности, тъй като знаем, че не разполагаш с време. Пийбоди ще се представи като човек от охраната на една от моите сгради, Фийни препоръча да й измислим самоличност, която приблизително отговаря на нейната.

Ив замислено кимна.

— Добре. И без това притежаваш поне половината град, следователно никой няма да се осмели да провери служителите ти.

— Точно така.

— Къде е Пийбоди?

— Трина точно привършва с процедурите по разкрасяването й.

— Кажете й веднага да дойде. Искам час по-скоро да отиде в проклетата агенция. Според мен изобщо нямаше нужда от разкрасяване. Защо се бавят толкова много? Трябваше да променят прическата й и гардероба й.

— На Трина й хрумнаха щури идеи — ентусиазирано заяви Мейвис, при което Ив изтръпна. — Няма да познаеш служителката си… Между другото, Трина настоява да те подложи на няколко козметични процедури, за да те разкраси по случай празниците…

Ив нетърпеливо я прекъсна. Нямаше намерение да се разкрасява нито преди, нито след празниците.

— Добре, добре. По дяволите, къде е… — Дочу стъпки, обърна се към вратата и занемя.

— Признайте, че съм страхотна — обади се Трина.

Пийбоди се изкашля, изчерви се, сетне колебливо се усмихна.

— Как мислите, ще бъда ли одобрена от Руди?

Равно подрязаната й коса беше подстригана по нов начин и бухналата прическа напомняше ореол. Умело поставените сенки подчертаваха големите й очи, а устните й бяха обагрени в тъмнорозово.

Когато беше пристегната в униформата, изглеждаше нисичка и набита, ала сега дългата до глезените й зелена рокля подчертаваше закръглените й форми. Като допълнение на тоалета носеше няколко гердана от разноцветни мъниста. Изпод прозрачната материя на роклята закачливо надничаше татуирана фея със златни крила.

Пийбоди сама беше избрала феята, след като се въодушеви от ентусиазма на Трина. Дори не беше трепнала, когато козметичката стисна гърдата й, за да направи временната татуировка. Вече й доставяше удоволствие, че напълно ще променят външността й.

Ала сега, докато Ив смаяно се взираше в нея, тя неловко запристъпва от крак на крак, чувствайки се абсурдно с обувките с много тънки токчета.

— Не ме ли одобрявате?

— Изобщо не приличаш на ченге — процеди Ив.

— Много си красива. — Рурк, който се забавляваше при вида на смаяното изражение на съпругата си, пристъпи към Пийбоди и хвана ръцете й. — Направо си страхотна. — Наведе се, целуна дланта й и накара романтичното й сърце да забие по-силно.

— Искрено ли ми го казвате? Боже мой!

— Гледай да не припаднеш — сопна й се Ив. — Фийни, имаш двайсет минути да й съобщиш подробностите за новата й самоличност. Пийбоди, къде са оръжието и комуникаторът ти?

— Ето ги! — Сътрудничката й, която още беше поруменяла от комплимента на Рурк, пъхна ръка в тайния вътрешен джоб на роклята. — Удобно е, какво ще кажете?

— Никога няма да измести униформата. — Ив посочи към един стол. — Седни и внимателно слушай. Трябва да запомниш всичко, което ще ти каже Фийни. Най-добре включи записващото си устройство. Така ще можеш да прослушаш поне няколко пъти наставлението, докато пътуваш към агенцията. Не можем да си позволим провал. До довечера трябва да станеш клиентка на „Лично за вас“, а утре вече ще имаш списък на мъжете, които консултантите и компютърът са избрали като подходящи за теб.

— Слушам, лейтенант. — Сътрудничката й стана и се приближи до Фийни, като с галещи пръсти опипваше прозрачната материя, от която беше ушита роклята й.

— Сега е твой ред. — Трина прекара пръсти през косата на Ив.

— Нямам време за глупости. Освен това бях в козметичния салон само преди няколко седмици.

— Ако не се подлагаш на редовни козметични процедури, не отговарям за външния ти вид. — Трина се обърна към Рурк и добави: — Погрижи се съпругата ти да дойде в салона преди празниците.

— Непременно. — Той я хвана под ръка и я поведе към другия край на помещението, като превъзнасяше уменията й.