Нора Робъртс
Празник в смъртта (7)

Седма глава

Ив отново беше в отвратително настроение — почти през целия ден беше заета с разпити, които се оказаха напълно безрезултатни. Настроението й се влоши още повече, когато се прибра вкъщи и установи, че Макнаб си е отишъл. Гневът й донякъде се уталожи от факта, че младежът й беше оставил запис, с който съобщаваше за разкритията си.

„Лейтенант,

Напуснах работното място в 16:45. Ще намерите списък на имената и козметичните продукти във файл В — веществени доказателства. Изскочиха подробности, който вероятно ще ви заинтересуват, най-вече попаденията ми за Руди и Пайпър относно сенките за очи. Между другото, двамата са въшливи с пари. Не могат да се сравняват с Рурк, но са много богати. Най-интересното е, че абсолютно всичките им пари са в общи банкови сметки. Подробностите ще намерите в същия файл.“

„Всичките им пари са в общи банкови сметки“ — повтори на ум Ив. Беше останала с впечатлението, че Руди ръководи бизнеса. Докато разпитваше него и сестра му, винаги той отговаряше и взимаше необходимата информация от компютъра. От това следваше, че той се занимава и с паричните въпроси.

Той беше властен, енергичен и имаше достъп до всички досиета на клиентите.

„Открих още един човек, който е купил от въпросните сенки за очи — продължаваше да говори Макнаб. — И двама, които са купили същата марка червило. Единият е Чарлс Мънроу. Първия път съм го пропуснал, тъй като е написал друго име на поръчката за каталога на новите козметични продукти. Във файла ще намерите и характеристика на Мънроу.“

Ив се намръщи, когато съобщението свърши. Интуицията й подсказваше да прояви по-голям интерес към Руди, но по всичко личеше, че ще й се наложи отново да се срещне с Чарлс Мънроу.

Вдигна поглед и забеляза, че лампичката над вратата между двата кабинета свети, което означаваше, че Рурк е зает и не желае да го безпокоят. Тя реши, че сега е най-подходящият момент да свърши нещо, което искаше да запази в тайна от съпруга си.

Безшумно се изкачи по стълбите, вместо да използва асансьора, сетне забързано тръгна към библиотеката, като се озърташе за Съмърсет. Стените на огромното помещение, построено на две нива, бяха заети от полици с книги. Ив не преставаше да се учудва защо човек, който може да купи малка планета, без да му мигне окото, предпочита да разгръща тежките книги, вместо да чете текста, изписан на монитора.

„Навярно това е една от странностите на съпруга й“, мислеше си тя, въпреки че докато оглеждаше лавиците, се наслаждаваше на специфичната миризма на кожените подвързии и на блясъка на надписите, гравирани на гърбовете на дебелите томове.

Имаше два къта за четене, обзаведени с удобни канапета и столове с богата дърворезба. Абажурите на месинговите настолни лампи бяха във всички цветове на дъгата, дървените шкафове бяха дело на майстор от отдавна отминала епоха.

Завесите на еркерния прозорец не бяха спуснати, върху широкия му перваз бяха поставени възглавници в пъстри калъфи, които сякаш отразяваха цветовете на абажурите. Върху лакирания под бяха застлани огромни старинни килими със сложни плетеници върху тъмночервения фон.

Ив знаеше, че компютърът е скрит в резбования шкаф, за да не се нарушава общото впечатление. Всичко в това помещение подсказваше за добрия вкус и богатството на собственика на къщата.

Самата тя не проявяваше особен интерес към старинните книги, но често вечер намираше съпруга си в библиотеката. Рурк обичаше да седи в едно от дълбоките кожени кресла, да чете и да отпива от брендито си. Казваше, че четенето го отморявало и му помагало да се отпусне. Ив знаеше, че се е научил да чете още като малък, когато бил намерил на улицата разкъсано томче на Йейтс.

Тя се приближи до шкафа и отвори вратите, богато украсени с лазулит и малахит. Нареди на компютъра да се включи и предпазливо се огледа.

— Провери всички раздели на библиотеката за Йейтс.

Има двама Йейтс — Елизабет и Уилям Бътлър. От кого се интересувате?

Тя свъси вежди и машинално разроши косата си.

— Откъде да знам? Това бил някакъв ирландски поет.

Интересува ви Уилям Бътлър Йейтс. Търся… „Пътешествията на Ойзин“ се намира в секция Д, четвърта полица. „Графиня Катлийнска“ в секция Д…

— Почакай. — Ив се замисли. — Кажи кои книги от този автор липсват в библиотеката.

Търся…

Тя си каза, че идеята й е глупава — навярно съпругът й притежаваше всичко от любимия си автор.

— Лейтенант — промълви някой.

Младата жена стреснато подскочи, обърна се и се озова лице в лице със Съмърсет.

— Какво искаш? Нали знаеш колко мразя да ме дебнеш.

Икономът безмълвно се взираше в нея. Осъзнаваше, че й е неприятно да я следи и точно това му доставяше неописуемо удоволствие.

— Позволете ми да ви помогна, ако търсите определена книга… Не знаех, че четете друго, освен полицейските рапорти и по някой учебник за психическите отклонения, който е записан на диск.

— Слушай, приятелче, това е моят дом и имам пълното право да влизам където пожелая. — И все пак фактът, че Съмърсет я бе заварил в библиотеката, я караше да се чувства като крадец. — Не се нуждая от помощта ти.

В библиотеката има всички творби на Уилям Бътлър Йейтс. Желаете ли да научите заглавията им и къде се намират?

— Не! По дяволите, знаех си.

— Интересувате ли се от Йейтс, лейтенант? — Изгарящ от любопитство, Съмърсет влезе в библиотеката, последван от Галахад, който се стрелна между краката на Ив, настани се върху възглавницата на перваза на прозореца и се втренчи в нощното небе.

— Да. И какво от това?

Икономът вдигна вежда.

— Какво по-точно ви интересува — пиеса, стихосбирка или определена поема?

— Защо ме разпитваш? Да не би да е забранено да влизам тук?

— Колекцията от книги е безценна — невъзмутимо заяви икономът. — Повечето томове са първи издания и са изключително редки. Ще намерите всички произведения на Йейтс, записани на дискове. Сигурен съм, че този начин на четене ще ви достави по-голямо удоволствие.

— Нямам никакво намерение да чета досадна поезия. Исках да разбера дали Рурк притежава всички произведения на любимия си автор, но трябваше да предположа какъв ще бъде резултатът, защото съпругът ми има всичко. По дяволите, какво да правя сега?

— Какъв е проблемът?

— Коледните празници, тъпако. — Тя нареди на компютъра да се изключи и установи, че трепери от гняв.

Съмърсет замислено присви устни, сетне възкликна:

— Ясно. Искала сте да подарите на Рурк томче с творбите на Йейтс.

— Точно това бях намислила, но планът ми пропадна. — Тя рязко се обърна и тръгна към вратата.

— Лейтенант, почакайте.

— Какво искаш?

Съмърсет с раздразнение установи, че намеренията й са го трогнали. Каза си, че й е длъжник, задето беше спасила живота му. Това караше и двамата да се чувстват неловко. Искаше му се да й помогне, за да й върне услугата.

— Рурк още не притежава първото издание на „Келтският сумрак“.

Ив подозрително го изгледа.

— Какво е това?

— Сборник от есета.

— Авторът онзи Йейтс ли е?

— Да.

Някакъв ехиден гласец й подсказваше небрежно да вдигне рамене и да излезе от библиотеката. Ала тя се престори, че не го чува и решително пъхна ръце в джобовете си.

— Компютърът твърди, че в библиотеката има всичко от този автор.

— Така е, но липсва първото издание на въпросната книга. Навярно знаете, че творбите на Йейтс са изиграли решаваща роля за Рурк. Познавам един антиквар в Дъблин. Ако желаете, ще се свържа с него и ще проверя дали е възможно да ви достави томчето.

— Искам да го купи, не да го открадне — строго отсече тя и се усмихна, като видя, че е успяла да разгневи иконома. — Знам какви са повечето твои познати, ето защо искам всичко да бъде законно.

— Дори не съм възнамерявал да нарушавам закона. Но се питам дали знаете стойността на онова, което поръчвате. — Сега беше негов ред да се усмихне. — Безсъмнено ще има и допълнителни разходи за експресното изпращане на пакета, тъй като сте чакала едва ли не до последния момент.

Ив не издаде раздразнението си.

— Ако твоят познат успее да намери томчето, искам веднага да го изпрати. — Помълча и от немай-къде добави: — Благодаря за услугата.

Съмърсет надуто кимна, а след като младата жена излезе, доволно се усмихна.

„Ето докъде довежда любовта — гневно си каза Ив. — Съюзих се с най-големия си враг.“ Най-силно я потискаше мисълта, че ще бъде задължена на вечно намръщения иконом, ако той успее да й осигури подаръка за Рурк.

Когато слезе от асансьора, за малко щеше да се сблъска със съпруга си. Красивото му лице беше озарено от усмивка, сините му очи блестяха.

Тя си каза, че заради него би изтърпяла всичко, дори подигравките на Съмърсет.

— Не знаех, че си се прибрала.

— Ами… трябваше да свърша нещо. — Ив наклони глава и го изгледа. Лукавото му изражение й беше добре познато. — Защо си толкова самодоволен?

Той я хвана за ръката, въведе я в спалнята и попита:

— Какво ще кажеш?

Върху перваза на огромния прозорец недалеч от леглото им стоеше красива елха, а върхът й докосваше тавана. Тя примигна и прошепна:

— Много е голяма.

— Навярно не си видяла коледното дръвче в дневната, което е два пъти по-високо.

Ив предпазливо се приближи и разгледа елхата. Беше висока около три метра и ако паднеше върху леглото, щеше да ги смаже като мравки.

— Дано да е здраво закрепена. — Вдъхна дълбоко и добави: — Спалнята ухае на борова гора… Хей, какво ще кажеш, сигурно трябва да украсим дръвчето.

— Така и ще направим. — Рурк я прегърна през кръста и я привлече към себе си. — След това ще поставя лампичките, защото това е мъжка работа.

— Откъде ти хрумна?

— Векове наред жените са били достатъчно благоразумни и не са се занимавали с дейности, от които нямат понятие. Между другото, защо си тук по това време, лейтенант?

— Искаше ми се да хапна нещо и да поработя с компютъра, който е значително по-мощен от онзи в полицейското управление… — Внезапно усети устните му върху шията си и потръпна от удоволствие, но продължи да говори. — Дано Майра да е изпратила психологическата характеристика на престъпника.

Притвори очи и наклони глава, за да му позволи да я целува. Дланите му обгърнаха гърдите й и тя почувства, че й се завива свят.

— След това трябва да изготвя рапорта си. — Рурк докосна зърната й и цялото й тяло сякаш започна да се топи като нагорещен восък. — Но може би имам малко свободно време — добави, сграбчи съпруга си за косата и страстно го целуна.

Той тихо изстена от удоволствие и плъзна ръце по гърба й.

— Ела с мен.

— Къде?

Рурк игриво захапа долната й устна.

— Където те отведа. — Прегърна я, поведе я обратно в асансьора, натисна едно копче, сетне я притисна в ъгъла на кабината и започна да я целува, без да й даде възможност да му зададе нов въпрос.

— Защо да не отидем в спалнята? — попита Ив, когато успя да си поеме дъх.

— Намислил съм нещо друго. — Поведе я по коридора, докато се озоваха в залата за холограми. — Включи програмата — нареди той на устройството.

Празната зала с черни огледални стени сякаш затрептя. Ив долови миризмата на дим, сетне аромата на някакво екзотично цвете. Светлините примигнаха и угаснаха, в полумрака изплуваха изображения.

В огромната каменна камина гореше буен огън. Едната стена беше заета от панорамен прозорец, през който се виждаха стоманеносини планини и дълбоки снежни преспи, които студено блестяха под лунните лъчи. Навсякъде бяха поставени саксии от кована мед, където цъфтяха бели и оранжеви цветя. Стотици белоснежни свещи горяха в полираните до блясък месингови свещници.

Огледалният под изчезна и беше заменен от потъмнели от времето лакирани дъски.

Единствената мебел беше огромно легло с изящно изработени месингови табли. Върху златистата кувертюра бяха разхвърляни разноцветни възглавнички, посипани с листенца от рози.

— Каква прелест! — възкликна Ив и отново впери поглед в прозореца. Величествената гледка я накара да се просълзи. — Какво е това?

— Холограмно изображение на швейцарските Алпи. — Рурк изпитваше неописуемо удоволствие, докато наблюдаваше как съпругата му реагира на всичко непознато. Отначало винаги беше нащрек като истинско ченге, сетне се оставяше на емоциите да я завладеят. — Така и не успях да те заведа там, ето защо ще се задоволим с холограмна планинска хижа. — Обърна се и взе халата, преметнат върху таблата на леглото. — Хайде, облечи го.

Тя посегна към дрехата и се намръщи.

— Какво е това?

— Халат.

— Не съм сляпа. Питам те от какво е изработен. Навярно от кожи на норки.

— Не, от самурени кожи. Позволи ми да ти помогна да го облечеш.

— В особено настроение си — промълви тя и заразкопчава ризата си.

Топлите му длани докоснаха голите й рамене.

— Точно така, скъпа. Решил съм да прелъстя собствената си съпруга.

Жаркият пламък на страстта вече бушуваше в тялото й.

— Не се налага да ме прелъстяваш.

Рурк целуна голото й рамо.

— Но на мен ми се иска. Седни. — Когато Ив се подчини, той се наведе и свали обувките й. Сетне отново страстно я целуна.

Топлите им устни сякаш се сливаха в безкрайна нежност, подсилвана от докосването на езиците им. Мускулите на Ив потръпнаха, после тялото й се отпусна и тя се предаде във властта на Рурк, което го накара напълно да обезумее.

Накара я да се изправи и разкопча ципа й.

— Непрекъснато те желая — прошепна и смъкна панталоните й. — Никога не ще престана да те обичам, любовта ми се усилва с всеки изминал ден.

Ив се наведе и притисна страна към неговата.

— Откакто сме заедно, животът ми напълно се промени…

За миг Рурк я задържа в прегръдките си, после взе халата и я загърна с него.

— Моят живот също се промени — прошепна, прегърна съпругата си и я положи върху леглото.

Тя протегна ръце към него, изпълнена с копнеж за онова, което щеше да последва. Наслаждаваше се на всяко усещане, предизвикано от опитните му пръсти и устни, както се наслаждаваше на въздуха, който дишаше.

Всеки път, когато телата им се сливаха, тя се отдаваше изцяло на любимия мъж. Сега, изтегната в пухеното легло, тя жадно целуна Рурк и почувства как кръвта й започва да кипи. Нетърпеливо задърпа ризата си, жадувайки да усети топлата му плът.

Стори й се, че бавно пропада в някаква бездна; вече не знаеше дали докосва копринените розови листенца или гладката като коприна кожа на Рурк, под която играеха мускулите му.

Сърцето й биеше лудо, тялото й потръпваше, от гърлото й се изтръгваха приглушени стонове. Блещукащите пламъчета на свещите, сребристата лунна светлина и отблясъците от огъня се сляха във великолепно сияние.

Всеки момент щеше да изпита върховната наслада, чувстваше се като сребърна стрела, която опитен стрелец ще изпрати във висините.

Рурк я видя да се повдига и да потръпва, сетне тя отново се отпусна в прегръдките му. Пламъците хвърляха алени отблясъци върху лицето и косата й, придавайки странен цвят на кехлибарените й очи, които скоро отново щяха да се замъглят от страстта.

Усети познатото докосване, тя започна да го милва и да го обсипва с целувки, като тихичко стенеше от удоволствие.

Задъха се, кръвта му пулсираше във вените. Стори му се, че всеки миг ще избухне като обгърната в пламъци планета.

Гъвкавото тяло на Ив сякаш блестеше под лунните лъчи. Тя жадно изстена, отпусна се върху него и сякаш го всмука. Рурк впи пръсти в бедрата й, а Ив ритмично се полюшваше с притворени очи и се задъхваше.

Изведнъж като че мълния проряза съзнанието й, а насладата беше почти нетърпима. Рурк се надигна и жадно впи устни в гърдата й. Страстта го завладя и го накара да обезумее. Облада Ив като диво животно и тя почувства, че вече не може да се контролира. Вкопчи се в месинговата табла на леглото и изстена, когато той разтвори още повече бедрата й, опитвайки се да проникне по-дълбоко в нея.

Когато тялото на Ив сякаш избухна под него, той започна да я целува и се отдаде на върховното удоволствие.

След няколко минути вдигна глава и загледа съпругата си, която беше покрита само с розовите листенца. Мускулите й бяха отпуснати като разтопения восък, който капеше от ароматните бели свещи.

Той игриво я ухапа по рамото, стана, взе кожената наметка и зави Ив.

Тя само измърмори нещо неразбираемо.

Стана му забавно, че съпругата му не е в състояние дори да помръдне. Отиде в другия край на помещението и нареди на устройството да напълни ваната с гореща вода, сетне включи уреда за хидромасаж. Отвори бутилка шампанско, постави я в кофичката с лед и взе Ив в прегръдките си.

— Не бях заспала — измърмори тя, но заваленият й говор му подсказа, че действително се е била унесла.

— Утре сутринта ще ме обвиниш, че не ти позволявам да изпълняваш служебните си задължения — заяви Рурк и я пусна в горещата, запенена вода.

Ив стреснато извика, сетне изстена от удоволствие.

— Иска ми се да остана в тази вана поне една седмица.

— Помоли да ти дадат отпуска. Ще се изкачим на Алпите и ще можеш да се излежаваш в гореща вана, докато кожата ти се набръчка.

Искаше му се да я отведе далеч от големия град и да се погрижи тя да бъде напълно излекувана. Знаеше, че желанието му е неизпълнимо — все едно да поиска от Ив да целуне Съмърсет по устните.

Усмихна се, като си представи забавната гледка.

— Защо се смееш? — попита го тя. — Някакъв анекдот ли си спомни?

— Да, при това много забавен. — Подаде й чашата с шампанско, взе своята и също се настани във ваната.

— Имам много работа — запротестира тя.

— Знам. — Рурк въздъхна. — Да останем тук още десет минути.

Ив откри, че не може да устои на притегателната сила на горещата вана и леденото шампанско.

— Знаеш ли, че преди да се запозная с теб, прекарвах обедните си почивки, като пиех отвратително кафе.

— Знам, но се страхувам, че и сега правиш същото. — Отпусна се във ваната и добави: — Това е много по-приятен начин да си отпочинеш.

— Безспорно. — Тя повдигна крака си и разсеяно огледа пръстите си. — Знаеш ли, предчувствам, че престъпникът няма да ми остави много време. Той има краен срок, в който да приключи „делата“ си.

— С каква информация разполагаш?

— Откъслечна и общо взето оскъдна.

— Скоро ще имаш повече сведения. Не познавам по-добро ченге от теб, а в живота си съм имал работа с много представители на властта.

Ив намръщено отпи от шампанското си.

— Засега съм сигурна, че убиецът не е действал в пристъп на гняв, нито срещу възнаграждение. Доколкото разбирам, престъпленията не са извършени за отмъщение. Много по-лесно щеше да ми бъде да заловя извършителя, ако знаех мотива му.

— Любов. Моята най-голяма любов.

Тя тихичко изруга.

— Точно тези думи той татуира върху жертвата си. Невъзможно е да бъдеш влюбен едновременно в дванайсет жени.

— Права си, но разсъждаваш логично. Този човек може да обича еднакво много жени.

— Разбира се, ако чукането минава за любов.

Рурк се засмя и отвори очи.

— Скъпа Ив, понякога е невъзможно да различиш похотта от любовта. — Забеляза стоманения блясък на очите й и побърза да добави: — Много често физическото привличане прераства в по-възвишени чувства. Но в случая пропускаш важна подробност — възможно е психопатът да вярва, че всяка от жените е най-голямата му любов. И ако тя не се съгласи, единственият начин да я убеди, е да отнеме живота й.

— Хрумна ми и подобна възможност, но все още не виждам цялата картина. Този тип обича онова, което не може да притежава, затова го унищожава. — Тя вдигна рамене. — Писна ми от този символизъм — така нещата стават още по-объркани.

— Трябва да признаеш, че човекът има усет към драматичните ситуации и обича да театралничи.

— Вярно е, но мисля, че точно това ще го вкара в капана. С огромно удоволствие ще тикна в затвора стария Свети Никълъс… Десетте минути изтекоха — обяви тя и излезе от ваната.

Точно когато посягаше към затоплената хавлиена кърпа, комуникаторът й избръмча. Тя изруга, тичешком прекоси помещението и измъкна устройството от джоба на панталоните си.

— Блокирай видеото — промърмори. — Тук Далас.

— Диспечерска служба до лейтенант Ив Далас. Имаме ММ на улица Хюстън 432. Апартамент 6-Ф. Незабавно отидете на местопрестъплението.

Младата жена приглади мократа си коса.

— Диспечер, получих съобщението. Свържете ме със сътрудничката ми, полицай Дилия Пийбоди.

— Прието. Край на съобщението.

— Какво означава ММ? — Рурк взе халата и я наметна.

— Мъртъв на местопрестъплението. — Тя захвърли кърпата и побърза да обуе панталоните си. — По дяволите, та това е апартамента на Дони Рей. Разпитах младежа едва преди няколко часа!

 

 

Когато Ив погледна мъртвия Дони Рей, първото, което й хрумна, бе, че този младеж лудо обичаше майка си.

Той беше проснат върху леглото, обвит със зелена гирлянда, напръскана със златист прашец. Сламенорусата му коса беше грижливо сресана и се разпиляваше върху възглавницата. Очите му бяха затворени, а миглите му — боядисани в бронзово. Устните му бяха обагрени в същия цвят. На дясната му китка имаше масивна златна гривна, върху която бяха гравирани три птици.

— Три прелетни птици — прошепна Пийбоди. — По дяволите, закъсняхме.

— Започнал е да убива и мъже, но предполагам, че иначе се придържа към същата „процедура“ — с престорено безразличие заяви Ив и се отдръпна, за да даде възможност на оператора да заснеме мъртвеца. — Навярно ще открием татуировка и доказателства за сексуално насилие. Забележете раните върху китките и глезените му, които напомнят раните на предишните жертви. Осигурете ми дисковете от охраняващите камери в коридора и над външната врата.

— Беше симпатяга — промълви Пийбоди.

— Сега е мъртъв симпатяга. Да се залавяме за работа.

Сътрудничката й се намръщи и изпъна рамене.

— Слушам, лейтенант.

Откриха татуировката върху задните части на мъртвеца. Ив се постара да не издаде ужаса и отвращението си, когато установи, че Дони е бил изнасилен. Направи предварителния оглед, нареди на лаборантите да вземат отпечатъци, изпрати неколцина полицаи да разпитат съседите и поръча да изнесат тялото.

— Ще проверим записите на разговорите му по видеотелефона — обърна се тя към Пийбоди. — Вземи бележника му и виж дали е записал нещо за агенцията „Лично за вас“. Искам „метачите“ да поработят тук още тази нощ.

Премина по късия коридор и отвори вратата на банята. Плочките и крановете грееха от чистота.

— Сигурна съм, че престъпникът е почистил след себе си. Дони Рей не беше привърженик на максимата, че чистотата е най-голямата добродетел след светостта.

— Не заслужаваше да умре по този начин.

— Никой не заслужава да бъде жестоко убит. Знам, че го харесваше. И на мен ми беше симпатичен. Ала сега трябва да забравим чувствата си, защото дори да се вайкаме, не можем да му помогнем. Младежът е мъртъв, а ние трябва да използваме всички улики, които ще открием тук, за да предотвратим четвърто убийство.

— Права сте, но не мога да остана безчувствена. За бога, лейтенант, само преди няколко часа разговаряхме с него. Не мога да прикривам чувствата си като вас — повтори тя.

— Мислиш ли, че на Дони Рей му пука за чувствата ти? Трябва да отмъстим за него, вместо да го съжаляваме. — Тя отиде в дневната и подритна няколко кутии и пластмасови чаши, за да излее негодуванието си. — Да не мислиш, че го е грижа, задето съм побесняла от гняв? — Тя рязко се обърна, очите й сурово проблясваха. — Гневът ми не помага на мъртвеца и ми пречи да разсъждавам рационално. Не мога да се досетя за най-важната улика, въпреки че онзи мръсник си играе с мен и оставя очебийни следи.

Пийбоди не й отговори. Мислеше си, че не за първи път несправедливо обвинява Ив в бездушие. Работеха заедно вече почти година и трябваше да знае, че лейтенант Далас е истинска професионалистка и не обича да дава воля на чувствата си. Дълбоко си пое въздух и промълви:

— Може би престъпникът оставя прекалено много улики, което ни пречи да се съсредоточим върху най-главното.

Ив присви очи и отпусна дланите си, които беше стиснала в юмруци.

— Браво, Пийбоди. Права си — затрупахме се с излишна информация. Трябва да се насочим по определена следа. Започни да претърсваш жилището. — Тя извади комуникатора си и добави: — Очаква ни дълга нощ.

 

 

Прибра се вкъщи в четири сутринта. Устата й миришеше от заместителя на кафе, който поднасяха в закусвалнята на полицейското управление. Очите й пареха от липсата на сън и стомахът я болеше, но тя смяташе, че още има сили, за да продължи работата си.

Стресна се, когато чу стъпки зад себе си и машинално посегна към оръжието си, сетне видя, че Рурк е влязъл в кабинета й.

— Защо не си си легнал? — сопна му се тя.

— Тъкмо се канех да ти задам същия въпрос.

— Не виждаш ли, че работя?

Той повдигна брадичката й, огледа лицето й и заяви:

— Уморена си до смърт.

— Кафето в моя автоготвач се свърши, трябваше да се наливам с помията, която поднасят в закусвалнята. Щом пийна истинско кафе, веднага ще се ободря.

— Мисля, че няколко часа сън ще ти се отразят по-добре.

Ив се изкуши да отблъсне ръката му, но не го стори.

— Имам съвещание в осем. Трябва да се подготвя.

— Ив… — Той строго я изгледа и сложи ръце на раменете й. — Нямам намерение да се намесвам в работата ти. Все пак искам да ти напомня, че няма да се справиш със задълженията си, ако се движиш като сомнамбул.

— Може би ще взема хапче за повишаване на тонуса.

— Не ти вярвам — нали избягваш всякакви лекарства — усмихна се Рурк.

— Май ще започна да се тъпча с таблетките, които препоръчва нашият лекар, преди цялата история да приключи. Разполагам с много малко време.

— Позволи ми да ти помогна.

— Нямам право да те използвам всеки път, когато закъсам.

— Защо? — Той замасажира раменете й. — Навярно защото не съм в списъка на полицейските сътрудници.

— Това е една от причините. — Натискът на пръстите му я накара да се отпусне, внезапно усети, че съзнанието й се замъглява. — Май ще полегна за два часа. После ще се подготвя за съвещанието. Но ще използвам стола, няма да отида в спалнята.

— Прекрасна идея. — Рурк я поведе към специалния стол и усети, че тя залита от умора. Когато легна до нея, Ив промърмори:

— Отиди в спалнята. — После се притисна до него.

— Предпочитам при всяка възможност да спя заедно със съпругата си.

— Само два часа… Хрумна ми нещо.

— Добре, скъпа. — Рурк затвори очи, когато чу равномерното й дишане.