Нора Робъртс
Празник в смъртта (4)

Четвърта глава

Сарабет Грийнбалм беше в отвратително настроение. По принцип тя мразеше следобедната смяна в клуба за стриптийз „Суит спот“. Клиентите, посещаващи заведението в часовете от обед до пет бяха предимно дребни чиновници, които киснеха по масите и си падаха по евтините удоволствия. Начинаещите нямаха излишни пари за стриптийзьорките. Единственото им удоволствие беше да оглеждат женските прелести и да подсвиркват.

След пет часа работа Сарабет беше получила по-малко от сто долара и няколко предложения от пияни клиенти.

Нито един от тях не й беше предложил брак.

Сарабет мечтаеше да се омъжи, както древните рицари са мечтаели да открият Свещения Граал. Отлично знаеше, че не ще открие богат съпруг по време на следобедната смяна, въпреки че „Суит спот“ се посещаваше от изискана публика. Много по-богати възможности се предоставяха през нощните часове, когато в клуба идваха важни персони, които водеха още по-могъщите си клиенти. Тогава Сарабет изкарваше поне по хиляда долара, понякога срещу специални услуги, дори двойно повече. Но най-голямото предимство беше възможността да събира визитни картички.

Тя знаеше, че рано или късно някой от костюмираните мъже с широки, фалшиви усмивки и с добре поддържани, алчни ръце, ще се ожени за нея, за да има удоволствието да я опипва всяка нощ.

Когато преди пет години напусна Алънтаун и се премести в Ню Йорк, тя действаше според предварителния си план. Стриптийзът в родното й градче нямаше бъдеще и парите, които изкарваше, й стигаха само за храна и жилище. И все пак отиването й в Ню Йорк беше рисковано, защото в огромния град конкуренцията беше безмилостна.

През първата година Сарабет работеше по две, дори по три смени, стига да можеше да стои на крака. Обикаляше по няколко клуба и даваше на собствениците половината от заработеното. Понякога изнемогваше, но все пак успя да спести малко пари.

През втората година целта й бе да си извоюва постоянно място в първокласен клуб. Постигна я едва в края на декември, когато се установи в „Суит спот“. През следващите дванайсет месеца тя внимателно подбираше партньорите в леглото си и предвидливо инвестираше печалбите си. Все пак беше допуснала грешка като загуби цели шест месеца, обмисляйки дали да заживее с „главния бияч“ на заведението.

Може би щеше да приеме предложението му, ако глупакът не се беше оставил да го насекат на парчета по време на сбиване в бара, където работеше допълнително, защото Сарабет беше заявила, че ще стане негова любовница, само ако той й осигури луксозен живот.

По онова време се беше зарадвала, че така лесно се е отървала от него, ала оттогава бяха изминали четири години и тя започваше да се притеснява за бъдещето си.

Не се срамуваше от професията си. Беше добра танцьорка, а тялото й (тя се втренчи в голямото огледало) щеше да й донесе мечтаното богатство.

Природата щедро я беше дарила с великолепни, стегнати гърди, които още не се нуждаеха от „корекции“. Краката й бяха дълги, задникът — стегнат. Накратко, тя притежаваше всички необходими оръжия.

Беше хвърлила доста пари за пластични операции на лицето си, но смяташе, че е направила добра инвестиция. По рождение имаше тънки устни, къса брадичка и ниско чело. Ала след няколко посещения на центъра за козметична хирургия устните й вече бяха сочни и плътни, брадичката заострена, а челото — високо.

Сарабет си каза, че изглежда дяволски добре.

Проблемът беше, че спестяванията й се бяха стопили, не беше платила наема си, а отгоре на всичко някакъв тъпак от следобедните зяпачи беше разкъсал най-хубавите й бикини, преди да успее да ги свали.

Измъчваше я страхотно главоболие, едва се държеше на краката си от умора и нямаше никаква надежда скоро да си намери съпруг.

Упрекваше се, че е изръсила цели три хиляди долара в агенцията за запознанства. Преди няколко месеца й се струваше, че това е добра инвестиция, ала сега си мислеше как си е хвърлила парите на вятъра. „Само неудачниците използват подобни агенции — помисли си тя, докато навличаше късия си червен халат. — А неудачниците като с магнит привличат други неудачници.“

След като се беше срещнала с първите двама мъже от списъка, тя отиде на Пето авеню и си поиска обратно парите. Русокосата ледена кралица не се беше държала особено любезно. Беше й обяснила, че в никакъв случай не могат да й върнат внесената сума.

Сарабет примирено сви рамене и отиде в кухнята, като премина по късия коридор — апартаментът беше малко по-голям от общата гримьорна на стриптийзьорките в клуба.

Парите й бяха безвъзвратно загубени, но беше получила добър урок — трябваше да разчита единствено и само на себе си.

Докато тъжно проучваше оскъдното меню, предлагано от автоготвача, на вратата се почука. Тя машинално пристегна колана на халата си, сетне удари с юмрук по стената. Мъжът и жената в съседния апартамент денем се караха почти непрекъснато, а нощем се чукаха като обезумели. Едва ли щяха да чуят тропането по стената, което се заглушаваше от виковете им, но все пак Сарабет се почувства малко по-добре.

Подозрително погледна през шпионката, после се усмихна като момиченце. Побърза да отключи и широко отвори вратата.

— Здравей, Дядо Коледа.

Очите на стареца закачливо проблеснаха.

— Честита Коледа, Сарабет. — Той разклати голямата кутия, която носеше, сетне намигна на младата жена. — А сега ще проверим дали си била послушна.

 

 

Капитан Райън Фийни беше приседнал на бюрото на Ив и дъвчеше обичайните захаросани бадеми. Грозноватото му лице напомняше на кучетата от породата басет, известни с тъжните си очи. Острата му рижа коса беше започнала да се прошарва. Върху предницата на измачканата му риза се мъдреше ръждиво петно от супата, с която беше обядвал, а брадичката му бе порязана при сутрешното бръснене.

Изглеждаше напълно безобиден и изключително добродушен.

Ив беше готова да премине през всякакви изпитания заедно с него. И неведнъж го беше правила.

Фийни я беше обучавал, беше й предал тънкостите на професията. А сега като шеф на отдела за електронна обработка на информацията той беше безценен източник на сведения.

— Ще ми се да ти кажа, че тази дрънкулка е уникална. — Той лапна едно захаросано бадемче. — Но в града има още дузина магазини, където се предлагат такива шноли.

— Колко продажби трябва да проследим?

— През последните седем седмици са били продадени четирийсет и девет броя. — Фийни почеса брадичката си и се намръщи, когато докосна раничката. — Всички, с изключение на една, са платени с кредитни карти.

— Онзи, който е платил в брой, е убиецът.

— Навярно си права. — Той извади електронния си бележник. — Шнолата е купена от „Салс“ на Четирийсет и девета улица.

— Ще се отбия в този магазин. Благодаря за услугата.

— Няма защо. Имаш ли други задачи? Макнаб изгаря от желание да се включи в акцията.

— Макнаб ли?

— Точно така. Харесало му е да работи с теб. Съветвам те да го използваш. Умът му сече като бръснач, освен това можеш да му възложиш най-неприятните задачи.

Ив отлично си спомняше младия детектив, странното му облекло, бързите му реакции и острия му език.

— Май е хвърлил око на сътрудничката ми — промълви тя.

— Мисля, че Пийбоди може да се справи с ухажванията му.

Ив се намръщи, сетне сви рамене.

— Разбира се. Всъщност ми е необходима помощ. Свързах се с бившия съпруг на жертвата, който живее в Атланта. Алибито му за нощта на убийството изглежда доста солидна, но няма да е зле да проверим дали е пътувал до Ню Йорк и дали се е обаждал на Мариана Холи.

— Фасулска работа за Макнаб.

— Кажи му да не бъде прекалено самоуверен и да провери всички подробности. — Подаде му диска и добави: — Тук е цялата информация за бившия съпруг. Ще прегледам списъка на мъжете, които компютърът е посочил като най-подходящи за Холи, сетне ще го предам на Макнаб.

— Странно нещо са тези агенции за запознанства. — Фийни поклати глава. — Когато бях млад, запознанствата с жени ставаха по баровете.

Ив повдигна вежда.

— Сега разбрах къде си срещнал съпругата си.

Ирландецът се ухили.

— Не е важно къде съм я срещнал, важен е крайният резултат… — Изправи се и продължи: — Ще предам диска на Макнаб. Хей, Далас, струва ми се, че работното ти време е приключило.

— Прав си. Все пак ще проверя мъжете от списъка, преди да си тръгна.

— Както искаш. Аз обаче изчезвам. — Запъти се към вратата, напъхвайки в джоба си пликчето със захаросаните бадеми. — Да знаеш, че с нетърпение очакваме коледното празненство.

Ив вече се взираше в монитора и разсеяно попита:

— Какво празненство?

— Което организирате с Рурк.

— О… — Тя напразно се опитваше да си спомни кога е канила гости на тържеството в дома си. — О, и аз го очаквам с нетърпение.

— Нямаш представа за какво говоря, нали?

— Грешиш — опита се да го излъже тя, сетне се усмихна. — По-маловажните неща са в дъното на съзнанието ми. Слушай, ако на излизане видиш Пийбоди, кажи й, че може да си върви.

— Дадено.

„Коледно празненство — само това ми липсваше“ — помисли си тя и въздъхна. Рурк непрекъснато устройваше празненства или пък я караше да го придружава на всевъзможни приеми. Нищо чудно Мейвис отново да я вземе под крилото си, да я помъкне по фризьори и козметички и да настоява Ив да си купи рокля, изработена от неповторимия Леонардо.

Ив си каза, че ако все пак трябва да присъства на коледно празненство, би предпочела да бъде с любимите си джинси и коженото яке. Но това беше невъзможно, защото като съпруга на Рурк не трябваше да прилича на ченге, което мисли за разследването на поредното убийство.

Прогони от съзнанието си неприятните мисли за предстоящото тържество и се съсредоточи върху работата си.

— Компютър, искам списък на мъжете, избрани за Мариана Холи от агенцията за запознанства.

Работя…

Номер едно… Дориан Марсел, неженен, от бялата раса, трийсет и две годишен…

Докато компютърът изреждаше данните, Ив се взираше в снимката на Дориан Марсел на монитора. Човекът беше симпатичен и изглеждаше доста свенлив. Според информацията той харесваше живописта, театъра и архивните филми, твърдеше, че е романтик, който търси сродна душа. Негови хобита бяха снимките и пързалянето с шейни.

Дориан изглеждаше напълно нормален и безобиден, ала Ив си каза, че трябва да проверят алибито му за нощта, когато е била убита Мариана Холи.

Партньор номер две… Чарлс Мънроу, неженен, от бялата раса…

— Стоп! — Ив усмихнато впери поглед в лицето на екрана. — Е, Чарлс, не очаквах да те видя сред кандидат-младоженците.

Никога нямаше да го забрави. Беше се запознала с него преди по-малко от година, докато разследваше друго убийство… всъщност след този случай и Рурк беше влязъл в живота й. Чарлс беше елегантен и очарователен мъж, по „професия“ жиголо. Ив смаяно се запита какво търси едно жиголо в агенция за запознанства.

— Решил си да се позабавляваш, а? Изглежда, че съдбата отново ни среща. Компютър, премини към третия кандидат.

Кандидат номер три… Джереми Вандоурън, разведен…

— Лейтенант…

— Компютър, стоп. Какво има? — Тя погледна към сътрудничката си, която стоеше на прага.

— Капитан Фийни ми предаде, че съм свободна за днес.

— Точно така. И аз си тръгвам, само ще проверя нещо…

— Капитан Фийни спомена, че ще използвате Макнаб за обработване на информацията.

— Да. — Ив наклони глава, сетне отново се отпусна на стола, наблюдавайки как сътрудничката й напразно се опитва да прикрие чувствата си. — Имаш ли нещо против?

— Не… Лейтенант, той не ви е необходим. Този човек е истинска напаст.

Ив широко се усмихна.

— Не съм останала с такова впечатление. А ако ти досажда, знаеш как да се справиш с него. Горе главата, Пийбоди. Ще затрупам нашето момче с толкова много работа, че няма да ти се мотае в краката.

— Сигурна съм, че ще намери начин и да се пречка — промърмори Пийбоди. — Не съм виждала по-голям фукльо.

— Бъди справедлива и признай, че е истински професионалист. Освен това… — Тя млъкна, защото комуникаторът й избръмча. — По дяволите, трябваше да си тръгна по-рано. — Извади устройството от джоба си и промърмори: — Тук Далас.

— Лейтенант. — Мрачното лице на командира Уитни сякаш запълни миниатюрния екран.

— На вашите заповеди, сър.

— Извършено е убийство, което очевидно е свързано със случая, който разследваш. Изпратих на местопрестъплението униформени полицаи. Заеми се и с този случай. Незабавно отиди на Западна 112, апартамент 5-Д. Обади ми се, след като разучиш положението.

— Веднага тръгвам, сър. — Тя стана, грабна якето си и извика на Пийбоди да я последва.

Погледът на униформената полицайка, застанала пред вратата на апартамент 5-Д, подсказа на Ив каква гледка я очаква вътре.

Тя погледна името върху значката на униформата.

— Полицай Кармайкъл, какво открихте?

— Мъртва бяла жена на около четирийсет. Апартаментът е нает от Сарабет Грийнбалм. По всичко личи, че жертвата сама е отворила вратата на убиеца, тъй като бравата не е разбита. Сградата е оборудвана само с една охранителна камера над входната врата. С партньора ми извършвахме рутинна обиколка на района, когато в 16:35 получихме съобщение от диспечера. Анонимен глас е съобщил, че на този адрес е избухнал семеен скандал. В 16:42 вече бяхме тук. Входната врата, както и вратата на апартамента, за който ни бе съобщено, бяха отключени. Влязохме и открихме мъртвата. Погрижихме се никой да няма достъп до местопрестъплението и повторно се свързахме с диспечера.

— Къде е партньорът ви, Кармайкъл?

— Отиде да доведе управителя на сградата.

— Добре. Погрижете се никой да не излиза в коридора. Не напускайте поста си до второ нареждане.

— Слушам, лейтенант — Кармайкъл завистливо изгледа Пийбоди, която униформените полицаи наричаха „любимката на Далас“ и изпитваха към нея смесица от омраза и страхопочитание.

Пийбоди усети враждебния поглед на колежката си и изпъна рамене. Двете с Ив влязоха в апартамента.

— Включи записващото устройство.

— Слушам, лейтенант.

— Лейтенант Далас и сътрудничката й се намират на Западна 112, в апартамента на Сарабет Грийнбалм. — Докато диктуваше, Ив извади от чантата си флакона с безцветен спрей, напръска ръцете и обувките си, сетне го подаде на Пийбоди. — Жертвата, чиято самоличност още не е установена, е жена от бялата раса.

Тя пристъпи към трупа. „Спалнята“ всъщност беше голяма ниша встрани от дневната, където имаше място само за сгъваемо легло. То беше застлано с бели чаршафи и кафяво, оръфано по краищата одеяло.

Този път убиецът беше украсил жертвата си с червена гирлянда. Обвил я беше около тялото на младата жена така, че тя приличаше на мумия. Косата на мъртвата, боядисана във виолетов цвят, който положително би допаднал на Мейвис, беше сресана в сложна прическа.

Отворените устни на жената също бяха обагрени във виолетово, страните й бяха покрити с розов руж. Върху клепачите й грижливо бяха нанесени бледо златисти сенки.

Към гирляндата, която беше увита около шията й, бе прикрепена брошка — лъскава зелена окръжност, в която бяха монтирани златна и сребърна птица, допрели човките си.

— Би трябвало да са гургулици, нали? — промърмори Ив, докато разглеждаше брошката. — Изслушах песента, за която ми говореше, Пийбоди. На втория ден голямата му любов му подарява две гургулици. — Ив притисна длан до страната на жената. — Още е топла. Навярно я е довършил преди по-малко от час. — Тя отстъпи, извади комуникатора си и се свърза с Уитни, за да изпратят специалисти на местопрестъплението.

 

 

Когато най-сетне се прибра вкъщи, наближаваше полунощ. Все още незарасналата рана на рамото й пулсираше, но тя се престори, че не усеща тъпата болка. Много повече я притесняваше фактът, че напоследък прекалено бързо се уморяваше.

Знаеше какво би й отговорил полицейският лекар — че все още не се е възстановила напълно. Полагаха й се още десет дни болнични, но тя беше пренебрегнала лекарската забрана и се бе върнала към обичайните си задължения.

Тръсна глава и се опита да прогони тази мисъл, която разваляше настроението й.

Едва когато се озова сред домашния уют, осъзна, че не е хапнала нито залък и че е гладна като вълк. Хрумна й да утоли глада си с обичайното шоколадче. Уморено потърка лицето си и се обърна към скенера до вратата:

— Къде е Рурк?

Рурк е в кабинета си.

„Че къде ли другаде би могъл да бъде“ — помисли си тя, докато се изкачваше по стъпалата. Той сякаш не се нуждаеше от сън като всяко нормално човешко същество. Навярно дори в този късен час изглеждаше свеж и отпочинал както сутринта, когато се беше сбогувала с него.

Беше оставил вратата отворена и когато Ив надникна в кабинета, подозренията й се потвърдиха. Съпругът й седеше зад огромното си бюро, зорко следеше информацията на мониторите и даваше нареждания по видеотелефона, докато лазерният факс жужеше зад него.

И макар да беше погълнат от работата си, изглеждаше безкрайно съблазнителен и сексапилен.

Ив с насмешка си каза, че ако изяде мечтаното шоколадче, може би ще почувства прилив на енергия и ще се опита да прелъсти съпруга си.

— Няма ли почивка за теб? — попита го и влезе в кабинета.

Рурк се обърна, усмихна й се, сетне отново заговори по видеотелефона:

— И така, Джон, погрижи се корекциите да бъдат направени. Ще обсъдим подробностите утре. — Той прекъсна разговора.

— Не биваше да прекъсваш. Исках само да ти се обадя, че съм се прибрала.

— Не се притеснявай за работата ми, скъпа. Просто се забавлявах, докато те чаках. — Той наклони глава и внимателно я изгледа. — Отново си забравила, че трябва да се храниш, нали?

— Случайно да ти се намира едно шоколадче?

Рурк стана и се приближи до автоготвача. След няколко секунди поднесе на Ив дълбока купа с гореща супа.

— Нали ти поисках шоколадче?

— Ще нахраним детето, след като се погрижим за жената. — Той постави купата на масата и си наля чаша бренди.

Ив се приведе, подуши супата и усети вълчи глад.

— Ухае прекрасно — заяви и с удоволствие се зае с храната. — А ти вечерял ли си? — сети се да го попита и едва не възкликна от удоволствие, когато той постави на масата чиния с нарязан топъл хляб. — Крайно време е да престанеш да ме глезиш.

— Това е едно от малките ми удоволствия. — Рурк седна до нея и отпи от брендито си. След няколко секунди забеляза как страните й се зачервиха от топлата супа. — Вечерял съм, но няма да откажа, ако ми предложиш малко топъл хляб.

Ив разчупи наполовина голямо парче и му подаде неговия дял. Хрумна й, че това е истинският семеен живот — да вечеряш със съпруга си след тежък и изморителен ден. Все едно, че двамата с Рурк бяха съвсем… обикновени хора.

— И тъй, вчера акциите на „Рурк Индъстрийс“ се повишиха с осем пункта, нали?

Той смаяно повдигна вежди, сетне отвърна:

— По-точно с осем цяло и три четвърти. Какъв е този внезапен интерес към сделките на фондовата борса, лейтенант?

— Да предположим, че те държа под око. Ако акциите на предприятието ти започнат да падат, ще те зарежа.

— Ще съобщя този факт на следващото събрание на акционерите. Искаш ли чаша вино?

— С удоволствие. Аз ще си налея.

— Не мърдай и си изяж супата. Още не съм те поглезил достатъчно. — Той донесе бутилката, предварително отворена и охладена.

Докато наливаше виното, Ив изяде и последната лъжица супа. Внезапно се почувства по-добре. Приятно й бе да бъде в дома си и някой да се грижи за нея.

— Рурк, ще устройваме ли коледно празненство?

— Сигурно. На коя дата ще бъде?

— Нямам представа. — Тя го погледна и смръщи чело. — Ако знаех, нямаше да те питам, Фийни спомена нещо за нашето коледно тържество.

— То ще се състои на двайсет и трети декември.

— Но защо го устройваш?

— Скъпа Ив. — Той се наведе и я целуна по челото. — Организирам празненството по случай празниците.

— Но защо не си ми казал?

— Мисля, че те уведомих.

— Не съм сигурна.

— Бележникът под ръка ли ти е?

Тя намръщено извади от джоба си електронния си бележник и въведе датата. На монитора се появи информацията, последвана от нейните инициали, което означаваше, че лично я е написала.

— О, напълно бях забравила за проклетото тържество.

— Утре ще докарат елхите.

— Елхите ли?

— Да. Ще поставим огромно коледно дръвче във фоайето и няколко в балната зала на горния етаж, но ми хрумна, че няма да е зле да имаме елхичка и в спалнята. Ще я украсим сами и…

Ив смаяно повдигна вежди.

— Какво? Нима искаш да украсяваш коледно дръвче?

— Да.

— Никога досега не съм го правила.

— Аз също… от много години насам. Това ще бъде първата ни Коледа заедно.

Ив почувства странна топлина, която не се дължеше на горещата супа и на отлежалото вино. Поусмихна се и заяви:

— Навярно няма да се справим.

Рурк пое протегнатата й ръка.

— Сигурно. Струва ми се, че се чувстваш по-добре.

— Много по-добре.

— Искаш ли да ми разкажеш за случилото се тази вечер?

Тя стисна още по-силно ръката му, сетне я отпусна и стана, тъй като й беше по-лесно да размишлява, докато крачеше из кабинета.

— Имаме нова жертва на същия убиец. Охранителната камера над входната врата го е заснела. Отново носи червения костюм на Дядо Коледа и огромната кутия, превързана с панделка. Този път е оставил на местопрестъплението брошка, изобразяваща две птички в окръжност.

— Две гургулици.

— Точно така… Всъщност не знам как изглеждат гургулиците… Бравата не е била разбита, няма следи от борба, което показва, че жертвата не се е съпротивлявала. Навярно токсикологичния анализ ще потвърди, че е била упоена. Убиецът я е завързал и вероятно е запушил устата й, тъй като апартаментът не е звукоизолиран. В устата й и върху езика й открихме нишки от някаква тъкан, но престъпникът е взел парчето плат, с което е запушил устата на жертвата си.

— Била ли е изнасилена?

— Да, също като Мариана Холи. Върху дясната й гърда открихме току-що направена временна татуировка. Надписът гласеше „Моята най-голямата любов“. Беше увил около жената червена гирлянда, беше я гримирал и сресал. Банята беше най-чистото помещение в апартамента. Предполагам, че лично я е почистил, след като се е измил. Когато се озовах на местопрестъплението, жената беше мъртва от около час. Анонимното обаждане е било от телефонен автомат, намиращ се в близост до дома й.

Рурк забеляза как тя отново се развълнува при спомена за преживяното. Изправи се, взе двете чаши с вино и попита:

— Коя е жертвата?

— Някоя си Сарабет Грийнбалм. Работела е като стриптийзьорка в „Суит спот“ — луксозен клуб в западната част на града.

— Известно ми е къде се намира. — Когато Ив се обърна и го изгледа с присвити очи, той й подаде чашата с вино. — Не виждам нищо срамно във факта, че по една случайност клубът е моя собственост.

— Повярвай, че подобни случайности са ми ужасно неприятни — сопна се тя, а съпругът й само се усмихна. Ив примирено въздъхна и продължи: — И тъй, след следобедното представление жената е напуснала клуба малко преди пет. Съдейки по оскъдната информация, тя се е прибрала право вкъщи. В шест е проверила с каква храна е зареден автоготвачът й, а в този момент убиецът е влязъл в сградата — знаем точния час от охранителните камери. — Тя се втренчи в чашата си и тъжно прошепна: — И Сарабет е пропуснала вечерята…

— Този тип май не си губи времето.

— При това отлично се забавлява. Струва ми се, че е решил да „изпълни плана си“ до Нова година. Трябва да проверя всички разговори, проведени по видеотелефона на жертвата, както и банковата й сметка. Трябва да открия откъде е купена всяка от брошките. Безнадеждно е да проследя всички хора, които през тези дни взимат под наем или купуват костюми на Дядо Коледа. Да му се не види, как да открия връзката между някаква чиновничка и стриптийзьорка в елитен клуб?

— Познавам тона ти и ми е ясно за какво намекваш. — Рурк се отправи към компютъра си. — Да видим дали ще успея да ти помогна.

— Не съм искала помощта ти.

Той я погледна и отново извърна очи към монитора.

— Така е, само ми намекна. Как се казва покойната?

— Не съм от жените, които си служат с намеци. А името е Сарабет Грийнбалм. — Ив заобиколи бюрото и също се загледа в монитора. — Само изрекох мислите си на глас. Адресът е Западна 112.

— Открих я. Какво те интересува най-много?

— Мога да прослушам записите на разговорите й утре сутринта. По-добре да прегледаме банковата й сметка и да надникнем в личния й живот.

— Да започнем с финансовите въпроси. Предполагам, че ще те затруднят повече, ако търсиш информацията чрез полицейските компютри.

— Престани да се фукаш — предупреди го Ив и се разсмя, когато той я прегърна през кръста и я притегли към себе си.

— Разбира се, че обичам да показвам превъзходството си. Искам всички данни за Сарабет Грийнбалм, живуща на Западна 112 — започна Рурк, допря устни до шията й, сетне докосна гърдата й: — Интересуват ме всички финансови операции, предимно преводите на суми, които е правила напоследък.

Работи…

— Мисля, че разполагаме с достатъчно време за… — промълви Рурк и обърна Ив към себе си. Притисна устни към нейните и тя изпита главозамайващо усещане.

Имам желаната информация.

— Май се излъгах. — Той шеговито захапа долната й устна. — Този приятел работи по-бързо, отколкото очаквах. Ето сведенията, които те интересуват, лейтенант.

Ив смутено се изкашля, сетне с дълбока въздишка заяви:

— Признавам, че си те бива. — Отново въздъхна и добави: — Много си добър.

— Знам. — Рурк използва смущението й и я придърпа на скута си.

— Не се закачай, не виждаш ли, че съм заета?

— Аз също. — Обърна я с гръб към себе си и закачливо я целуна по врата. — Върши си твоята работа, а пък аз ще се позанимавам с теб.

— Не мога да се съсредоточа, когато ме… — Тя изпъна рамене, сподави смеха си и се втренчи в монитора. — Изглежда, че Сарабет е давала почти всичките си пари за наема на апартамента и за дрехи. Престани! — Тя плесна Рурк през ръцете, тъй като сръчните му пръсти вече бяха успели да разкопчаят ризата й.

— Не е необходимо да си облечена, за да проучваш информацията — закачливо изрече той и понечи да съблече ризата й.

— Слушай, приятел, май си забравил за резервното ми оръжие и ако продължаваш да нахалстваш… — Ив внезапно скочи на крака. — Ето го! По дяволите, открих точно каквото ми трябваше — връзката между двете жертви.

Рурк примирено въздъхна и реши, че точно сега не ще успее да я прелъсти. Погледна към монитора и попита:

— Какво откри?

— Преди шест седмици е превела три хиляди долара по сметката на агенцията „Лично за вас“. — Обърна се и го погледна, лицето й беше пламнало от възбуда. — Сарабет и Мариана са използвали една и съща агенция за запознанства. Това не е случайно съвпадение. Искам имената на мъжете, които компютърът е избрал за Сарабет — допълни тя, но като видя въпросителния поглед на Рурк, поклати глава. — Не, ще действам по каналния ред. Утре ще отида в агенцията и ще поискам списък на „кандидатите“.

— Можеш да го имаш след няколко минути.

— Но няма да бъде законно. — Ив се постара да запази сериозното си изражение, когато Рурк иронично се усмихна. — Това не ти влиза в работата. Все пак съм ти благодарна за предложението.

— Намери начин да изразиш благодарността си.

Тя отстъпи, застана между бедрата му и го изгледа, сетне се настани в скута му.

— Ще ти позволя да ме любиш… след като направя с теб онова, което желая.

Рурк вплете пръсти в косата й и притегли главата й така, че устните им почти се допряха.

— Съгласен съм.