Метаданни
Данни
- Серия
- В смъртта (7)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Holiday in Death, 1998 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- Весела Прошкова, 1998 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5,3 (× 77гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Корекция
- ultimat(2009)
- Сканиране и разпознаване
- ?
- Сканиране и разпознаване
- savagejo(2009)
- Допълнителна корекция
- ganinka(2014)
Издание:
Нора Робъртс. Празник в смъртта
ИК „Златорогъ“, 1998
История
- —Добавяне
- —Добавяне на анотация (пратена от вълчица)
- —Корекция от ganinka
Тринайсета глава
Ив реши, че е най-добре да атакува заподозрените, докато още са под въздействието на скандала, предизвикан от Пийбоди. Ако сътрудничката й добре изиграеше ролята си, Руди и Пайпър щяха да са изпаднали в паника: не можеха да си позволят разгневената клиентка да разгласи за случилото се пред медиите и да заведе дело срещу агенцията.
В девет и половина влезе в козметичния салон, приближи се до бюрото на младата жена, която записваше клиентите, и й показа снимката на Холоуей. Ако всичко вървеше по план, точно щеше да свършва с разпита на момичето, когато Пийбоди щеше да излезе от кабинета на Пайпър.
— Разбира се, че познавам господина. Идва всяка седмица.
— Всяка седмица ли? Че защо?
— Подстригва се, правят му маникюр и масаж, поставят му козметична маска и го подлагат на ароматотерапия, която действа подмладяващо. — Ивет, която днес беше олицетворение на любезността, въздъхна, докато отново разгледа снимката на Холоуей. — Много е красив и знае как да поддържа външността си. Веднъж месечно отделя по цял ден за козметични процедури.
— Един и същи консултант ли използва?
— Разбира се и то защото Саймън е най-добрият. Преди няколко месеца беше в отпуск, а господин Холоуей направи голям скандал заради отсъствието му. Разрешихме му безплатен „О делукс“, за да го поуспокоим.
— Какво е „О делукс“?
— „О“ означава „оргазъм“, миличка. Предоставяме на клиентите специални помещения, оборудвани с апаратура за виртуална реалност и холограмни изображения, както и компаньонки-дроиди. „О делукс“ струва петстотин долара, но си струваше да го предложим безплатно на господин Холоуей, за да го запазим като клиент. Хора като него харчат тук по пет хилядарки месечно само за козметични процедури.
— А „О делукс“ е най-сигурното средство за омилостивяване на разгневен клиент, нали?
— Точно така. — Ивет широко се усмихна; беше се успокоила, че лейтенант Далас не й се сърди заради грубото посрещане при първото й посещение на агенцията. — Защо ме разпитвате за него? Направил ли е нещо лошо?
— Да речем, но повече няма да го прави. Саймън тук ли е?
— Върна се в трета зала. Потърсете го там.
Ив тръгна по коридора и мина през летяща стъклена врата; върху матовото стъкло бяха изобразени силуети на мъже и жени с идеално телосложение.
Дочу приглушени гласове и музика, звука от плискаща се вода, чуруликане на птици. Долови аромата на евкалипт, рози и мускус.
От двете страни на коридора имаше врати, боядисани в пастелни цветове. Една от тях беше открехната; Ив надникна в помещението и видя тапицирана маса, сложна апаратура, огледала и малка компютърна станция. Потръпна, тъй като й се стори, че се намира в болница, а тя изпитваше ненавист към всички здравни заведения.
Докато се оглеждаше за трета зала, друга врата се отвори и консултант с бяла престилка изведе някаква жена, която от глава до пети беше покрита с нещо, наподобяващо зеленикава кал. Ив се обърна към служителя:
— Къде се намира трета зала?
— Завийте наляво по коридора. На вратата има табела.
— Благодаря. — Тя проследи с поглед консултантът, който заяви на клиентката, че след десет минути, прекарани в „пустинната зала“, щяла да се почувства като нов човек.
Ив едва се сдържа да не потръпне от ужас.
Зави наляво по коридора и видя огромния басейн, около който бяха засадени миниатюрни плачещи върби. В басейна вече имаше три жени, потопени до гърдите в бълбукаща розова вода.
Друга жена плуваше сама във вана с гъста зеленикава течност. Имаше още един, по-малък басейн, където температурата на кристално синята вода беше едва пет градуса. Ив се разтрепери само като погледна термометъра.
Когато стигна до трета зала, чиято врата беше синя като великденско яйце, тя почука и побърза да влезе. По-късно с насмешка се питаше кой е бил най-изненадан: самата тя, Саймън или Макнаб, който лежеше на специалния стол, а лицето му беше покрито с нещо подобно на черна кал.
— Това е зала за процедури. — Саймън размаха ръце и се втурна да препречи пътя й. — Забранено е влизането на външни лица. — Незабавно напуснете.
— Трябва да говоря с теб. Ще ти отнема само няколко минути.
— Прекъсвате работата ми. — Той отчаяно плесна с ръце и наоколо се разхвърча кал.
— Две минутки — повтори Ив и едва не се разсмя, когато Макнаб театрално забели очи зад гърба на Саймън.
— Незабавно напуснете! — повтори консултантът и се обърна към Макнаб: — Моля да ме извините. Маската трябва да засъхне. Отпуснете се, дайте почивка на съзнанието си. Връщам се веднага.
— Не се притеснявайте — промърмори младежът.
— Шшт, не говорете. — Саймън усмихнато допря пръст до устните си. — Отпуснете лицевите мускули, не мислете за нищо. Затворете очи и си представете как тялото и душата ви се пречистват.
Щом излезе в коридора, угодническата му усмивка помръкна и той се сопна на Ив:
— Не разрешавам да безпокоите клиентите ми.
— Извинявай. Но вече си загубил един от постоянните си клиенти.
— Какво искате да кажете?
— Брент Холоуей е мъртъв.
— Какво? Не може да бъде! — Саймън залитна и се подпря на стената, притискайки към сърцето си изцапаната си с кал ръка. — Беше тук само преди няколко дни. Навярно имате грешка.
— Нямам. Тази сутрин го видях в моргата.
— Задушавам се… — дрезгаво прошепна той и хукна по коридора. Бялата му престилка се развяваше след него. Ив го последва и го откри в малка, елегантно обзаведена чакалня. Той седеше на тапицирания с коприна диван, беше свел глава между коленете си.
— Не подозирах, че новината толкова ще те разстрои. Навярно двамата сте били приятели.
— Аз съм… бях негов консултант, поддържах външността му. Хората с моята професия са най-интимните приятели на своите клиенти.
При мисълта, че може да споделя най-интимните си тайни с Трина, Ив отново потръпна.
— Съжалявам за лошата новина, Саймън. Искаш ли чаша вода?
— Да… всъщност, не. Господи! — Той вдигна глава и с треперещи пръсти натисна копчето на автомата, който стоеше на масичката до него. На фона на огненочервената му коса лицето му изглеждаше пепелявосиво. — Ще взема нещо успокоително… Студен чай от лайка — нареди, облегна се назад и затвори очи. — Как е умрял?
— Точно това разследваме. Разкажи ми за него, за жените, от които се е интересувал. Навярно е споделял с теб, щом сте били толкова близки.
— Беше много взискателен. Уважавах го, защото знаеше какво иска и на всяка цена държеше да запази красотата си. Господи, не мога да повярвам, че е мъртъв! — Грабна високата чаша от подноса на дроида. — Извинете, миличка. Това беше тежък удар за мен. — Отпи голяма глътка чай, сетне дълбоко си пое въздух. Страните му леко поруменяха.
— Никога не пропускаше деня за процедури и ме препоръча на много свои приятели, защото беше доволен от работата ми.
— Имаше ли връзка със служителка от козметичния салон или с някоя клиентка?
— На хората от персонала е забранено да поддържат интимни връзки с хората, които обслужват. Господин Холоуей не ми е споменавал, че излиза с жена, с която се е запознал тук. Знам само, че обичаше жените и водеше пълноценен сексуален живот.
— Нима е споделял абсолютно всичко с теб?
— Клиентите споделят с нас най-съкровените си тайни, които ние пазим, както свещениците запазва тайната на изповедта. — Саймън подсмръкна и остави на масичката празната си чаша.
— Падаше ли си и по мъже?
Той стисна устни, сетне промърмори:
— Никога не е споменавал подобно нещо. Неприятно ми е да обсъждаме този въпрос, лейтенант.
— И на Холоуей едва ли му е било приятно да умре в разцвета на силите си. — Тя изчака, докато Саймън осъзна думите й.
— Права сте — избърбори той. — Моля да ме извините, но съм потресен.
— Известно ли ти е дали някой мъж от персонала е проявявал сексуален интерес към Брент?
— Не. Поне не съм забелязал подобни признаци или… вибрации, ако щете. Ние тук сме професионалисти и не си позволяваме волности с клиентите.
— Имаш ли колега, който да прави татуировки?
Саймън шумно въздъхна.
— Да, неколцина души са отлични татуировчици.
— Интересуват ме имената им.
— Попитайте Ивет — тя ще ви даде всички необходими сведения. Трябва да се върна при моя клиент. — Притисна с пръсти слепоочията си и промълви: — Не бива да дам воля на чувствата си, което ще ми попречи да изпълнявам професионалните си задължения. Лейтенант… — Той отпусна ръка в скута си и изгледа Ив с потъмнели от мъка, насълзени очи. — Брент нямаше семейство. Какво ще правят с тя… Кой ще го погребе?
— Разноските по погребението ще се поемат от държавата.
— Не бива да бъде сам в последния си път. — Саймън се изправи и добави: — Ако ми разрешите, ще се погрижа за погребението. Дължа го на Брент.
— Мисля, че ще го уредим. Но ще трябва да отидеш в моргата и да попълниш необходимите документи.
— В моргата ли? — Устните му потрепнаха, после той се овладя и кимна.
— Ще предупредя служителите да те очакват. — Ив се трогна от ужасеното му изражение и побърза да го успокои: — Не се налага да видиш мъртвеца, тъй като вече сме го идентифицирали. Ще попълниш задължителния формуляр и ще изпратят трупа в избрания от теб мемориален център.
— О, така ли? — Той облекчено въздъхна. — Много ви благодаря… Извинете, но клиентът ме чака. Не е полагал достатъчно грижи за кожата си, за щастие е много млад и ще мога да му помогна. Всеки човек е длъжен да поддържа външността си. Красотата действа като балсам за душата.
— Хм, интересна теория. Не оставяй клиентът да те чака, Саймън. Скоро отново ще се чуем.
Върна се в приемната и точно когато Ивет й подаваше разпечатка с имената на татуировчиците, се появи Пийбоди. Беше почервеняла и очите й гневно искряха. Едва забележимо кимна на Ив и се обърна към момичето:
— Искам талон от „Лично за вас“. Препоръчват ме за вашата „диамантена“ процедура.
— Това е най-доброто, което предлагаме — засия Ивет. — Миличка, изглеждате изтощена. Незабавно ще се погрижим за вас.
— Благодаря. — Пийбоди се приближи до остъкления шкаф и се престори, че разглежда разноцветните шишенца, съдържащи препарати, чието редовно използване гарантираше запазването на красотата и жизнеността. Сетне бързо зашепна на Ив:
— И двамата бяха потресени, но умело прикриха изумлението си, опитаха се да ме убедят, че погрешно съм изтълкувала поведението на Брент. — Тя презрително се изкиска. — Бяхте права, като предвидихте реакцията им. Обещаха ми веднага да се заемат с въпроса, предложиха ми втора безплатна консултация, както и процедура в козметичния салон. Прегледах брошурата и забелязах, че „диамантената“ процедура струва пет хилядарки, но не дадох вид, че съм доволна. Заявих, че ще приема безплатното обслужване в козметичния салон само за да успокоя нервите си, след което ще потърся съдействието на адвоката си.
— Браво, добре си се справила. Разговаряй с козметичките, докато те масажират и те мажат с какви ли не гадости. Интересува ме всичко — реакциите и мненията им, клюките. Поискай да се консултираш и с мъже — специалисти по женската хубост.
— Ще направя всичко в името на дълга, лейтенант.
— Вие ли сте госпожица Пийбоди?
Тя се обърна и зяпна от изумление, когато видя красавеца, напомнящ бог от древните митове.
— Казвам се Антън — продължи златокъдрият Аполон. — Ще ви помогна да пречистите организма си с билкови отвари. Моля, последвайте ме.
— С удоволствие. — Пийбоди възторжено забели очи, а красавецът я хвана за ръка и я отведе.
Ив пъхна разпечатката в чантата й, сетне се отправи към етажа, където се намираше кабинетът на Руди и Пайпър.
— Шефовете са заети — надменно заяви секретарката.
— Сигурна съм, че ще ме приемат. — Ив й показа значката си.
— Знам коя сте, лейтенант. Руди и Пайпър са заети. Ако желаете, можете да си запишете час.
Ив се приведе и любезно попита:
— Знаете и какво се случва с хората, които пречат на полицията?
Жената сведе очи и промълви:
— Изпълнявам нареждания.
— Да бъдем наясно — или ще ме пуснеш при шефовете си, или ще те арестувам за това, че отказваш съдействие на полицейски служител и че си безнадеждно глупава. Имаш десет секунди, за да направиш избора си.
— Извинете за момент. — Секретарката се обърна, включи слушалките и прошепна нещо в микрофона. Лицето й се изопна. — Наредиха да ви пусна, лейтенант.
— Видя ли, изборът не се оказа толкова труден. — Ив прибра значката си и отвори остъклената врата. Руди и Пайпър я чакаха пред кабинета си.
— Необходимо ли беше да тормозите секретарката? — обади се Руди.
— Да, защото играеше ролята на куче-пазач. Интересувам се защо днес не желаете да разговаряте с мен?
— Имаме много работа.
— Съжалявам, но работата ви ще изостане. Налага се да дойдете с мен.
— Да дойдем с вас ли? — Пайпър се облегна на рамото на Руди. — Защо? И къде?
— Ще ме придружите до полицейското управление. Брент Холоуей е бил убит снощи. Трябва да ви разпитам.
— Убит ли? — Пайпър залитна и щеше да падне, ако брат й не я беше подкрепил. — Божичко! Като другите ли? Чу ли, Руди?
— Успокой се, скъпа. — Той я прегърна и погледна Ив. — Няма да дойдем в полицията.
— За съжаление въпросът не подлежи на обсъждане. Избирайте: идвате с мен доброволно или ще повикам няколко униформени полицаи, които ще ви закарат в управлението.
— Нямате причина да ни арестувате.
— Засега не ви арестувам, нито предявявам срещу вас някакви обвинения. Моля ви да се явите за официален разпит.
Руди въздъхна и окуражаващо стисна треперещата ръка на сестра си.
— Ще се свържа с нашите адвокати.
— Ще им се обадиш от управлението.
— Предлагам да ги разпитаме поотделно — обърна се Ив към Фийни, докато наблюдаваха Пайпър през стъклото. Тя седеше до масичката в първата зала и ритмично се поклащаше, докато единият адвокат й шепнеше нещо. — Мисля, че така ще научим повече. С кого от двамата ще се заемеш?
Ирландецът се замисли, после отсече:
— Ще започна с Руди. После с теб ще се разменим, за да ги разстроим, щом привикнат с ритъма. Ако един от тях прояви признаци на слабост, ще обединим усилията си.
— Съгласна съм. Макнаб обади ли се?
— Току-що. Съобщи, че тръгва от салона. Ще се запознаем с рапорта му, веднага щом свършим тук.
— Кажи му да не си тръгва. Ако успеем да изкопчим нещо от Руди и Пайпър, ще поискаме разрешение за достъп в компютъра им. Надявам се той да открие информация, която да ни помогне.
„В противен случай — мислено добави Ив — отново ще потърся съдействието на «вълшебника» Рурк.“
— Дай ми сигнал, когато искаш да се сменим — каза тя на Фийни.
— Ти също.
Ив влезе в помещението за разпит. Адвокатът побърза да се изправи, изпъчи се като петел и изрече точно онова, което тя очакваше:
— Лейтенант, постъпвате незаконно. Причинила сте дълбок емоционален стрес на клиентката ми. Нямате право да я разпитвате.
— Ако желаете да отменим разпита, трябва да получите нареждане от съда. — Тя включи записващото устройство и задиктува: — Разпитът се провежда от лейтенант Ив Далас. Разпитваната се нарича Пайпър Хофман и е поискала да присъства адвокатът й. Прочетени са й правата й. Разбирате ли какви са правата и задълженията ви, госпожице Хофман?
Пайпър погледна към адвоката си и го изчака да кимне, за да отговори положително.
— Познавахте ли Брент Холоуей?
Тя рязко кимна.
— За протокола: разпитваната даде утвърдителен отговор. Беше ли клиент на „Лично за вас“?
— Да.
— Признавате ли, че чрез агенцията сте запознавали покойния с различни жени, също ваши клиентки?
— Нашата цел е да запознаваме хора с еднакви интереси и амбиции, да им даваме възможност да се срещнат и да задълбочат връзката си.
— Каква връзка имате предвид — романтична или сексуална?
— Това зависи от желанието на всяка двойка или на всеки клиент.
— Твърдите ли, че проучвате кандидатите, преди да ги приемете, преди да платят таксата, преди да ги запознаете с други клиенти?
— Да… и то много обстойно. — Пайпър сякаш с облекчение въздъхна, като забеляза насоката на разпита. Поизправи се на стола и отметна сребристите си кичури. — Длъжни сме да се погрижим нашите клиенти да отговарят на определени условия.
— Надявам се, че тези условия изключват сексуално извратени хора.
— Точно така. — Пайпър надменно я изгледа и стисна устни. — Много сме стриктни в това отношение.
— Но сте направили изключение за Брент Холоуей.
— Какво? — Пайпър сви ръцете си в юмруци и кокалчетата на пръстите й побеляха. — Не знам за какво… — Тя замълча и безпомощно се втренчи в адвоката си.
— Клиентката ми вече ви обясни политиката на агенцията, лейтенант. Моля, преминете към следващия въпрос.
— Брент Холоуей е бил осъден за изнасилване, няколко пъти е бил обвинен в сексуален тормоз и извършване на перверзни актове. — Докато Ив говореше, Пайпър пребледня като платно. — Твърдите, че грижливо проучвате кандидатите, че не допускате хора, склонни към сексуални извращения. Питам ви тогава защо сте приели Брент Холоуей за ваш клиент?
— Ние… аз… — Тя машинално закърши ръце и в очите й проблесна страх. — Нямаме подобна информация за него.
— Може би името Джон Бойд ви е познато? — Ив внимателно наблюдаваше среброкосата жена и забеляза как за секунда на лицето й се изписа виновно изражение. — Похвалихте се, че разполагате с първокласна компютърна система. Длъжни сте били да потърсите повече информация за дадения кандидат. Питам се дали сте проявили небрежност или не сте истински професионалисти.
— Не ми харесва тонът ви, лейтенант — намеси се адвокатът.
— Ще бъде отбелязано в протокола. Отговори, Пайпър. — Гневът я накара да забрави учтивата форма за обръщение.
— Нямам представа какво се е случило. — Пайпър се задъхваше и притискаше длани към сърцето си. — Наистина не знам.
„Лъжеш — помисли си Ив. — Лъжеш, той те е изплашил до смърт.“
— Четирима клиенти на агенцията са мъртви. Четирима! Доверили са ви се и са заплатили с живота си. Всеки от тях е бил изтезаван, изнасилен и удушен.
— Това е ужасяваща случайност… само случайност. — Пайпър се разтрепери и още по-силно се задъха. — Така каза Руди.
— Но ти не му вярваш — промълви Ив и се приведе към нея. — Изобщо не му вярваш. — Тя извади от чантата си четири снимки и ги нареди на масичката. Гледката на мъртъвците беше ужасяваща. — Това не е случайност, нали?
— Господи! Господи! — Пайпър закри лицето си с длани. — Приберете ги. Божичко, повдига ми се.
— Това беше излишно! — Адвокатът скочи от мястото си, беше почервенял от гняв.
— Убийството също е излишно — сопна се Ив и се изправи. — Ще прекъсна разпита за няколко минути, за да дам възможност на клиентката ви да се успокои. — Изключи записващото устройство и излезе.
Застана зад стъклото и повика Фийни по комуникатора.
— Извадих я от равновесие — каза му, когато той застана до нея. — Ще ти бъде лесно да я тласнеш към самопризнание. Съветвам те да се престориш, че й съчувстваш, да се държиш с нея като с твоя племенница.
— Винаги взимаш ролята на лошото ченге — оплака се ирландецът.
— Просто съм родена за нея. И тъй, гледай да спечелиш доверието на Пайпър, сетне я попитай защо Холоуей ги е изнудвал.
— Дадено. Руди не се предава. Държи се изключително нагло.
— Прекрасно. Точно съм в настроение да смачкам фасона на някой нахалник. — Тя машинално посегна към пликчето със захаросани бадеми, с каквито Фийни се запасяваше, и си взе цяла шепа. — Пайпър отрича да са знаели за „подвизите“ на Холоуей. Знаеш ли, радвам се, че ме излъга, защото така по-лесно ще получим разрешение за достъп до компютърната система на агенцията. Ще се опитам да го осигуря, преди да се заема с разпита на Руди.
Когато влезе във второто помещение, беше освежена от чашата набързо изпито кафе. Включи записващото устройство и задиктува:
— Разпитът продължава лейтенант Ив Далас. Отбележи часа и датата. — Седна, усмихна се на Руди и на адвоката му, сетне каза: — Да започваме, момчета.
Приложи почти същата система на разпит като при Пайпър, но вместо да пребледнее и да се разтрепери, Руди сякаш ставаше все по-решителен.
— Искам да разговарям със сестра ми — внезапно заяви той.
— В момента я разпитват.
— Пайпър е изключително деликатна и чувствителна. Тази отвратителна история ще се отрази много зле на психиката й.
— Четирима души са още по-зле, приятел. Прав си, че се притесняваш от онова, което сподели сестра ти с мен. — Интуицията й подсказа, че сега е моментът да блъфира. — Признавам, че състоянието й е тревожно. Дано се съвземе, когато и ти направиш пълни самопризнания.
Видя как той сви ръцете си в юмруци и се запита какво биха показали тестовете на доктор Майра за склонността му към насилие.
— Разрешете й да си почине — рязко изрече Руди, екзотичните му зелени очи бяха безизразни. — Тя трябва да вземе успокоително и да медитира.
— Нямаме навика да прекъсваме разпита, за да позволим на обвиняемите да медитират. Освен това сестра ти не е беззащитна, там присъства адвокатът й. Навярно с нея сте много близки, което е естествено за близнаци.
— Така е.
— Холоуей предлагал ли й е да се любят?
— Не — сопна се Руди.
— А на теб?
— Не. — Той посегна към чашата с вода, а Ив забеляза, че ръката му не трепери.
— Защо му плащахте?
Водата се изплиска и Руди побърза да постави чашата обратно на масичката.
— Не ви разбирам.
— В продължение на две години всеки месец сте превеждали по сметката му десет хиляди долара. С какво ви е държал в ръцете си, Руди?
Той гневно се обърна към адвоката си:
— Смятах, че тайната на влоговете е гарантирана.
— Разбира се. — Защитникът изпъна рамене и машинално заопипва медальоните, които според последната мода висяха от ревера му. — Лейтенант, ако сте проучвали финансовото състояние на моя клиент безпричинно и без надлежно разрешение…
— Не съм споменала за проучване — усмихна се тя. — Не съм длъжна да ви обяснявам как съм получила информацията, която е важна за разследването на тези убийства. Повдигнете въпроса и ще се убедите, че никой от полицията не се е интересувал от банковите сметки на клиента ви. И все пак ти си му плащал, нали? — обърна се тя към Руди. Чувстваше, че всеки момент ще сломи съпротивата му. — И двамата със сестра ти сте му плащали, а той ви е изнудвал да му намирате партньорки, въпреки че е бил извратен. Предполагам, че много пъти ви се е налагало да успокоявате, да подкупвате или да заплашвате разгневени клиентки, за да запазят в тайна случилото се.
— Нямам представа за какво говорите. — Той отново посегна към чашата, но този път ръката му трепереше. Върху страните му бяха избили червени петна.
Ив знаеше, че ако в момента го подложеше на детектора на лъжата, графиката щеше да изскочи от монитора.
— Знаеш и още как. Обзалагам се, че лесно ще открия няколко клиентки на „Лично за вас“, върху които Холоуей се е нахвърлил по време на „благоприличните“ срещи, които сте му уредили. После ще обвиня двамата със сестра ти в сводничество, измама и в съучастничество в сексуални престъпления. — Погледна към адвоката и добави: — Господин защитникът знае, че ще се постарая да докажа поне едно от обвиненията. Тогава доходният ви бизнес ще отиде по дяволите, а красивите лица на теб и сестра ти ще станат известни в цяла Америка от телевизионните новини.
— Не бива да носим отговорността… Сестра ми не е отговорна за постъпките на онзи… на онзи извратен тип.
— Руди, овладей се. — Адвокатът сложи ръка на рамото му. — Искам да разговарям насаме с клиента ми, лейтенант.
— Разбира се. — Тя изключи записващото устройство, предупреди ги, че разполагат с пет минути и излезе.
Застана зад стъклото и без да откъсва поглед от двамата в помещението, извади комуникатора си и поиска да я свържат с Макнаб. Докато чакаше, се опитваше по жестовете да отгатне какво си говореха адвокатът и неговият клиент. Руди беше скръстил ръце на гърдите си и пръстите му се впиваха в изпъкналите му бицепси. Защитникът се беше привел към него и разпалено говореше.
— Тук Макнаб — прозвуча гласът на младежа. — Тъкмо си тръгвах, лейтенант.
— Да не си посмял да мръднеш. Всеки момент ще получа разрешение да проникнеш в компютъра на „Лично за вас“.
— Може ли поне да хапна нещо?
— Купи си сандвич. Искам да започнеш, веднага щом получим заповедта. — Дочу въздишката му и иронично се усмихна. — Как се чувстваш след козметичните процедури?
— Супер. Бузките ми са гладки като бебешко дупе. Освен това видях Пийбоди гола. Е, не съвсем, защото беше намазана с някаква зеленикава гадост, ама все пак добих представа.
— Престани да мислиш за голи жени и се приготви здраво да поработиш.
— Едното не пречи на другото. Още съм вдъхновен от онази гледка… Пийбоди беше направо побесняла.
Ив едва сдържа усмивката си и побърза да прекъсне връзката. Върна се в залата за разпити, включи записващото устройство и седна. Хрумна й, че понякога мълчанието изнервя разпитвания повече от непрекъснатите й нападки.
— Клиентът ми иска да даде показания.
— Точно затова сме тук. Говори, Руди.
— Брент Холоуей ме изнудваше. Правех всичко възможно да предпазя клиентите, но освен пари, Брент искаше да го запознаваме с все нови и нови жени. Мисля, че беше досаден и самонадеян, но не и опасен за партньорките си.
— Убеден ли си?
— Да. Препоръчваме на всички наши клиенти да уреждат срещите си на публични места. Онези, които не спазват препоръката, носят отговорност за решението си. Всички подписват декларации.
— Смяташ, че това ви оправдава, така ли? Сигурна съм, че в съда ще имат друго мнение по въпроса. Но да се върнем към най-важното: Какво е знаел Брент за теб, заради което те е изнудвал?
— Не ви засяга, свързано е с личния ми живот.
— Свързано е с убийство, Руди. Но щом отказваш да говориш, отново ще се заема със сестра ти. — Понечи да стане, но той я сграбчи за ръката.
— Оставете я на спокойствие.
— Един от двама ви трябва да каже истината.
Руди отчаяно се вкопчи в ръката й, сетне я пусна и се облегна на стола.
— Връзката помежду ни е… уникална като при всички близнаци. Но има и още нещо. — Той погледна Ив в очите. — Родени сме един за друг.
— Искаш да кажеш, че имаш сексуална връзка със собствената си сестра.
— Нямате право да ни осъждате. Нито пък очаквам да разберете какво ни свързва. Всъщност никой не може да го разбере. Законът не забранява подобна връзка, но обществото изолира хора като нас.
— Кръвосмешението е нещо отвратително, Руди. — Внезапно в съзнанието й изплува лицето на баща й, животинската похот в очите му. Сви дланите си в юмруци, потисна гаденето си и с усилие на волята прогони кошмарния спомен.
— Родени сме един за друг — повтори той. — Дълго се борихме срещу чувствата си. Опитахме се да живеем с различни партньори, но не излезе нищо. Как мислите, трябва ли да бъдем обречени на страдания, да бъдем нещастни само защото хора като вас не одобряват връзката ни?
— В случая моето мнение изобщо няма значение. Интересува ме как Холоуей е научил тайната ви.
— С Пайпър бяхме на почивка на Бахамските острови. В Ню Йорк бяхме дискретни. Знаехме, че клиентите ще ни напуснат, ако научат тайната ни. По време на почивката си позволихме да живеем открито като брачна двойка. Оказа се, че и Холоуей е бил на Бахамските острови. Тогава дори не го познавахме, нито той — нас. С Пайпър се бяхме регистрирали под различни фамилни имена. — Той млъкна и отпи глътка вода. — След няколко месеца Брент дойде за консултация и пожела да стане наш клиент. Беше… чиста случайност, съдба. Проучихме го и отхвърлихме молбата му, щом разбрахме за миналото му. Тогава той ни напомни за малката ни авантюра. — Руди се взираше в чашата. — Ясно ни даде да разберем какво иска, за да запази тайната ни. Пайпър беше ужасена, сломена. Страхуваше се, че ще трябва да закрием агенцията. Не ме разбирайте погрешно — не ставаше въпрос за загубата на доходен бизнес. Двамата с Пайпър обичаме работата си и смятаме, че сме полезни на ближните си. Знаем какво означава да имаш до себе си човек, който запълва живота ти и те прави щастлив. Посветили сме на задачата да помогнем на хората да бъдат щастливи като нас.
— Дейността ви не може да бъде наречена „благотворителна“, защото ви е помогнала да натрупате солидно състояние.
— Бизнесът ни е печеливш, но това не променя добрите му страни. Самата вие живеете охолно, лейтенант. Означава ли това, че бракът ви е без достойнства?
„Сама попадна в капана“ — каза си Ив, но само повдигна вежди и с престорено безразличие произнесе:
— Не желая да обсъждам личния си живот. Разкажи ми как постъпихте с Холоуей.
— Не исках да приема условията му, но Пайпър се оказа слабоволева. — Руди затвори очи. — Брент успя да разговаря насаме с нея. Оказа се, че я е заплашил, дори се опитал да я… — Отвори очи, които блестяха от гняв. — Той я желаеше. Хора като него искат всичко, което принадлежи другиму. Ето защо решихме да му платим, да изпълним условията му. При все това винаги, когато заварваше Пайпър сама, онзи мръсник се опитваше да я докосне.
— Навярно си го ненавиждал заради това.
— Да, точно така. Мразех го, защото беше груб, нахален и самонадеян, но най-вече защото не оставяше сестра ми на спокойствие.
— Говориш така, сякаш си бил готов да го убиеш, Руди.
— Да — спокойно произнесе той, преди адвокатът да успее да го прекъсне. — Толкова го мразех, че бих го убил.