Румен Ченков
Но днес все още…

Аз съм пушач, който края си чака —

възмездие за този странен лукс.

Поредният пирон с наслада във капака

забивам, като майстор, с тежък чук.

 

По двадесет цигари се забиват,

като пирони в белия ми дроб.

С измамна сладост ме убиват,

подреждайки ми неуютен гроб.

 

Припламва жълто огънче и дим

обгръща ме със синьо наметало.

В отвъдното е нощ… и времето е спряло,

но днес все още аз съм невредим.