Румен Ченков
Очи, които плачат

Очите ти, тъгата приютили,

ме трогват с две напиращи сълзи.

Не знаят те, че пак са победили

и лошият, отстъпвайки — пълзи.

 

А ти ме гледаш прямо и открито,

с безмълвната молба — да ти простя.

Сълзите капят и във мен попиват,

но други две в очите ти блестят.

 

Прегръщам те и нежно те целувам.

„Прощавам ти, любима. Не плачи!“

За две сълзи, понякога си струва,

обидата завинаги да замълчи.