Румен Ченков
Нашите нощи

Помниш ли нашите нощи „на свещ“?

Бяхме тогава най-искрени.

Пламващи устни в допир горещ…

тихо прошепнати истини…

 

Дълги минути — две слети сърца.

Само луната ни гледаше.

И отразена в две бледи лица,

своя път по небето поемаше.

 

Помниш ли? Бяхме далеч от света.

Бяхме сами във безкрая.

Нямаше улици, шум, суета —

аз и ти в полутъмната стая.

 

Как изричахме нежни слова

и се гледахме с погледи влюбени…

Малкият пламък трептеше едва —

всичко бе тъй непринудено…

 

Хиляди пъти се връщам към тях —

нашите нощи изгубени.

Толкова нощи без теб преживях,

но те са — повярвай! — сапунени.