Румен Ченков
Не търси в теб душата ми покой

Мирисът на твоите коси

упойва като отлежало вино.

Жаждата ми вино огаси,

но трижди жаден, в самота заспивам.

 

Не търси в теб душата ми покой,

а бури и пожари сатанински.

През зимата да чувствам летен зной,

при суша — дъжд от обич да ме плиска.

 

Това ми дай — доволен ще съм аз,

убежище намерил от покоя.

И налудува ли се виното във нас,

пак жаден ще те търся, мила моя!