Румен Ченков
Равносметка

Събудена от моя тих копнеж,

очи отваряш в мрака и ме търсиш,

но аз не съм все същия младеж —

сребро в косите времето поръси.

 

И изтъка по моето чело

килима на годините отминали.

Втъка това, което е било —

отне, което сме си имали.

 

Но ни остави същите сърца

и в тях, стаена, любовта не гасне.

Повехнали са нашите лица,

а чувството все още е прекрасно!